Реферати

КУРСОВА РАБОТА

ПО ДИСЦИПЛИНА:”ИКОНОМИКА НА ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР

НА ТЕМА : БЕЗРАБОТИЦАТА И ИНФЛАЦИЯТА

Идеалът на всяка икономика е стабилно и устойчиво нарастване на брутния вътрешен продукт цените да са относително постоянни ,
а инфлацията и безработицата да са незначителни.
В действителност обаче икономическото развитие е циклично, периодите на икономическа криза се сменят с оживление и подем, а безработицата и инфлацията са неизбежен спътник на развитието.
Но преди да разгледаме тези понятия в тяхната връзка и взаимоотношения трябва да си изясним тяхната същност поотделно, както и понятието трудов ресурс.
Трудовите ресурси са съвкупност от населението на една страна. Те обхващат населението в трудоспособна възраст.
Понятието “безработен” включва всички лица над определен възраст , които са без работа, тоест не им се заплаща за наемане или влагане на труд, или нямат доходи от собствен бизнес; които по време на наблюдението са в състояние да бъдат наети или да организират собствен бизнес; които търсят работа или вече са предприели стъпки за намиране на такава, чрез регистриране на желанието си за труд в съответните служби по заетостта.
Съставът на безработните е разнообразен и променлив във времето в съответствие с изменящата се социално-икономическа среда и мотивация на отделната личност.
Наличието на безработица се обуславя от недостатъчното търсене на работна сила или от недостатъчна балансираност между търсенето и предлагането на труда.
От трудовите ресурси зависи предлагането на труда и икономическия растеж, а от тяхната количествена и качествена характеристика се определят възможностите за реализиране на производството и неговата ефективност. Трудовите ресурси показват какъв е потенциала на работната сила в една държава, а заетостта отразява степента на нейното използване.
Заетостта се разглежда в широк и тесен смисъл. В широк смисъл заети са всички лица, които упражняват общественополезен труд, независимо от това дали получават доход за това. В тесен смисъл заети са само тези, които за вложения си труд получават работна заплата, хонорари, плащания по граждански договори и др. Заетостта може да бъде: пълна, непълна, рационална, нерационална. Пълна е заетостта, когато за 100% от раб. сила има работа. В действителност това не е възможно. Винаги има трудоспособни хора, които в момента учат, преквалифицират се, имат нетрудови доходи, сменят местожителството си и затова не желаят да работят. Затова пълна е заетостта, когото незаетите лица са в границите на естественото равнище на безработица.
Непълна е заетостта, когато безработните са над естественото равнище на безработица или ако работната сила се използва частично.
Рационална заетост означава не просто осигуряване на работа на трудоспособното население, а оптимално ефективно използване на заетите за продължителен период от време. Затова може да е налице пълна, но нерационална заетост, т.е. всички имат работа, получават доход, но трудът им е ниско производителен. Непълна, но рационална заетост е на лице, когато безработицата е над естественото си равнище, но производството достига предела си при съществуващата технологична база и организация на труда.
Основните фактори на заетостта са:
1) състоянието на икономическата ситуация- по време на криза заетостта намалява, а при оживление и подем – расте.
2) състоянието между екстензивните (забавящите) и интензивните (положителните) фактори на растежа.
3) равнището на данъчно облагане – когато данъчното бреме е високо, предлагането на труд намалява – заетостта се увеличава.
4) социална обезпеченост на населението (система на социална защита) – когато помощите за безработни са високи и се получават продължително време, хората не бързат да започнат работа, изчаквайки по-изгодни предложения.
Заетостта има икономическо и социално значение. По – високата заетост увеличава обема на брутния продукт и гарантира желаните темпове на растежа. Тя ограничава бедността в обществото и позволява на заетите по-пълно да задоволят потребностите на своите семейства. Заетостта е непосредствено свързана с безработицата.
Безработицата е социално – икономическо явление, при което част от хората не могат да си намерят работа и се превръщат в относително излишно население, в “резервна армия на труда”. За безработен се счита този, който е в трудоспособна възраст в момента, не работи, но не е пенсионер и желае да постъпи на работа.
Безработицата се измерва в абсолютни и относителни величини. Абсолютните – това е броя на безработните, а относителните се измерват с нормата на безработица, която е отношение между броя на безработните и работната сила.
В зависимост от факторите, които я предизвикват безработицата се дели на текуща (фрикционна), структурна и циклична.
Текущата отразява хората, които доброволно сменят работата си или текущо са напуснали училище. Тя включва хората, които търсят и очакват работа и се приема за неизбежна.
Структурната безработица е свързана с новите технологии и продукти. Технологическия прогрес намалява търсенето на традиционни професии и увеличава потребността от работна сила с нова квалификация.
На практика се получава “разминаване”- на лице са свободни работни места и същевременно има безработни, които нямат необходимия ценз и умения . Безработните поради структурни реформи или причини не могат да получават работа без допълнително обучение и преквалификация.
Цикличната безработица е предизвикана от спада на производството и икономическите кризи. Близка до цикличната е сезонната безработица, която отразява сезонните колебания на производството в селското стопанство, туризма, строителството. Тя не се свързва с икономически цикъл.
Безработицата създава икономически и социални проблеми. Нейната главна последица е недостатъчно производство на продукти от гледна точка на ресурсната обезпеченост на стопанството.
В обществото винаги има хора, които не са заети. За естествено равнище на безработица говорим, когато факторите, влияещи върху повишаването или намаляването на раб. заплата се намират в равновесие. Когато безработицата е в естествените си граници пазарът е балансиран. Безработицата отразява неизбежни процеси на функциониране на пазарния механизъм.
Естественото равнище показва каква може да бъде максималната заетост, съответстваща на потенциалното производство. То е отражение на създадените бариери, които ограничават свободното движение на работната сила от синдикатите. Естественото равнище на безработицата е винаги по-голяма от нула. Безработица винаги има като функционална и структурна, и е необходима за задържане на инфлацията. Ако заетостта е по-голяма от ефективната, доходите от работна заплата превишават доходите от обема на производство и в резултат възниква инфлация. За това естествено равнище на безработица е това, при което силите, които повишават цените и инфлационното равнище на заплатите са в равновесие.
Естествената безработица може да се снижи чрез: 1.подобряване на информацията за свободните работни места;2.осъществяване на професионална подготовка на безработните по търсените специалности; 3.откриване на раб. места от общински и държавни структури, при нужда- намаляване на социалната защитеност при безработица.
Цената на безработицата е недостатъчно национално производство т.е.
БНП не достига потенциалния си обем на производство.
Чрез закона на Оукън може да се определи абсолютната загуба на продукция при всяко равнище на безработица. Ако безработицата превишава естественото си равнище с 1%, то БНП изостава от потенциалния си обем с 2,5%.
Безработицата поражда и тежки социални проблеми. Тя е загуба на доходи на домакинствата, промяна на статуса на хората и социалния им престиж, стимулира престъпността и може да доведе до бурни социални промени.
Безработните създават грижи на обществото. То трябва да им осигури социални гаранции, които зависят от трудовото законодателство в страната, наличието на закон за заетостта. Основната функция по съдействието на безработните се поема от специални държавни органи- национална служба по заетостта и бюрата по труда.
Те регистрират безработните, изготвят програми за професионално ориентиране, явяват се като посредник между работодатели и безработни.
Държавата може да засили социалната защита на безработните като предприеме следните мерки:
- законодателно да приеме нови видове заетост;
- да създава ефективни системи при подготовка на работна сила;
- да осигурява средства за социално компенсиране при безработица;

Инфлацията е процес на общото повишаване равнището на цените, при което парите се обезценяват. Това не означава, че непременно всички цени растат, но общото им равнище се повишава. За да се определи размера на инфлацията трябва да се познава ценовото равнище, което се измерва с ценовите индекси.
Индексът на потребителските цени е най-използвания показател за ценово равнище. Той е претеглената средна стойност на потребителската кошница през дадена година отнесена към претеглената средна стойност на същата потребителска кошница през някоя базисна година. Теглата на различните цени се получават съобразно икономическата важност през базисната година, т.е. търси се относителния дял на разходите за съответната стока в потребителския бюджет..
Индекса на цените се получава като се отнесе сумата от произведенията на отделните количества стоки по техните цени от текущата година върху сумата от същите количества стоки по базисни цени. Обикновено за база се вземат цените от миналата година или друг определен период със сходни показатели. Важно е да подчертаем, че количествата от текущия и базисния период са едни и същи.
Индексът на цените се отнася до доходите за стоки и услуги за едно средно домакинство. Това означава, че индекса сам по себе си надценява увеличаването на цените за едни домакинства и го подценява на други.
Друг подобен индекс е индекса на цените на едро (по тази цена купуват производителите). В случая се взема една типична кошница, която включва първични суровини, горива, полуфабрикати, машини и крайни стоки, а индексът се изчислява аналогично на индекса на цените от потребителската кошница.
Отношението на номиналния и реалния БНП показва индекса на цените- имплицитен дефлатор на брутния продукт:
имплицитен дефлатор на БНП = GNPn / GNPr
Номиналния продукт е сума от разходите на всички стоки и услуги в икономиката през текущата година по текущи цени. Реалният продукт е изчислен по базисни цени.
За разлика от имплицитния дефлатор на БП, който включва само цените на благата, произведени в националната икономика, то индекса на потребителските цени включва и вносните стоки и услуги, ако те са в потребителската кошница. Същевременно ценовият дефлатор на БП има по-голям обхват. Той отчита всички стоки и услуги, докато индекса на потребителските цени отразява само благата, които са обхванати от потребителската кошница.
Друг показател за измерване на икономиката е темпа на инфлацията. Той показва каква е скоростта на инфлацията и се изчислява като от индекса на цените през текущата година се приспадне индекса на цените от базисната година и получената разлика се раздели на индекса на цените от базисната година:
темп на инфлация = Yt – Yt-1 / Yt-1
Дефлацията е понятие, с което се означава снижаване темповете на инфлацията. Тя е процес на понижаване на ценовото равнище.
Правилото на 70-те години дава възможност да се правят пресмятания. Чрез него се отговаря на въпроса: Ако се запази дадения темп на инфлацията, след колко години цените ще се удвоят? За целта числото 70 се дели на темпа на инфлацията. Ако темпа на инфлацията е 2% и той се запази (70/2 = 35), то равнището на цените ще се удвои след 35 години.
Инфлацията достига критичната си точка, т.е. момент, след който независимо от получаваните пари, потребителите могат да си купят по-малко стоки и услуги в сравнение с предходния период. Хората с фиксирани доходи, работещите в бюджетната сфера достига критичната си точка веднага след започване на инфлацията. След тях се нареждат и дребните производители и значително по-късно едрите собственици.
Държавата също се сблъсква с критичната точка, когато в номинално изражение постъпленията от данъци растат, но с тях могат да се задоволят по-малко потребители.
Когато инфлацията е явление на неразвит пазар или има изкуствено
потискане , тя освен в цените намира израз в опашките по магазините и в масата на излишните пари.
Причините за инфлация се разглеждат по различен начин в основни теории, които я обясняват. А тези теории са:
- инфлацията като паричен феномен
- инфлация на търсенето
- инфлация на доходите
Теориите за инфлацията като паричен феномен се обясняват с появата на увеличаването на пари, когато безконтролно се пускат нови пари в обръщение, цените на благата растат отначало. Новите пари увеличават търсенето, но предлагането остава същото. Фишер създава формула, с която обяснява връзката между количеството на пари в обръщение и равнището на цените. За да има баланс в икономиката, количеството на пари в обръщение по скоростта на тяхното обръщение е равно на цените по количеството на благата. Според него количеството пари необходимо за обръщението е правопропорционално на обема на създадените БП и обратнопропорционално на скоростта на обръщение на паричната единица:
M * V = P * Q 2M * V” = 2P * Q” M = Q * P / V
M – количество пари ; V – скорост на обръщение на парите; P – равнище на цените; Q- обем на производството;
Теорията на И на търсенето разглежда влиянието на съвкупното търсене на крайни блага върху равнището на цените. Според тази теза, когато съвкупното търсене (СТ) превиши възможностите на икономиката да увеличи предлагането и икономиката работи на границата на производствените си възможности (ГПВ), то това тласка равнището на цените нагоре.
Икономиката на разходите е нова, но много популярна теория. Тя обяснява защо цените растат и кога икономиката работи под ГПВ. Когато разходите растат, националното производство намалява, т.е. кривата на съвкупното потребление се премества наляво, в резултат на което националното производство се снижава, а равнището на цените се увеличава.
Видове инфлация: социално- икономически последици от инфлацията
В зависимост от скоростта си инфлацията се разделя на:
а) умерена- характеризира се с нарастване на цените с 10% на година . Тя се определя като нормална и дори полезна за икономиката.
b) галопираща- цените се увеличават до 200%, тя разстройва стопанството и изисква договорите да са съобразени с очакваната инфлация или да се сключат в твърда валута. Когато се прояви, спестяванията в националната парична единица се обезсмислят.
с) хиперинфлация – отразява астрономическото нарастване на количеството пари в обръщение и на цените. При нея доходите и цените се разминават катастрофално, спада благосъстоянието и на най-осигурената част от населението. Тя ускорява финансовия крах и засилва обществено – политическия безпорядък. На практика рядко се проявява- обикновено по време на войни или в следвоенните години .
От гледна точка на определящия фактор за възникване инфлацията главно се дели на: институционална, банково- кредитна, импортна.
Институционалната е свързана с пускането на нови книжни пари за покриване на бюджетния дефицит.
Банково -кредитната е резултат от заличаване на границата между паричното и кредитното обръщение.
Импортната инфлация е предизвикана от повишаването равнището на цените на внасяните стоки и услуги.
Инфлацията поражда социални и икономически последици.
Икономическите последици могат да се получат, когато ценовите промени ориентират икономиката към преструктуриране. Оттук нарастването на цените става неравномерно и това води до преразпределение на парите между хората.
- Инфлацията деформира съотношението между парите и прави икономиката хазартна
- Тя деформира съотношението между равнището на цените и равнището на доходите. Доходите изостават и хората обедняват.
- Спестяванията губят покупателната си сила и стават безпредметни.
- Оборотът на парите се забавя, най-силно спада желанието на населението да продава- това ражда дефицит на хранителни продукти и още повече засилва инфлацията.
- Инфлацията ражда неудовлетворение от работата, в резултат на което спада производителността на труда
- започват стачките
- безработицата расте и допълнително влошава икономическото благосъстояние на хората.
В обобщен вид последиците за цялото общество от инфлацията са:
1/ неудовлетворение и нежелание за дългосрочни икономически действия;
2/ спад в покупателната способност на паричните постъпления;
3/ влошаващото се социално – икономическото положение на хората и преди всичко на тези с фиксирани доходи.

Тук икономическите анализатори вече започват да говорят за така наречената антиинфлационна политика.
Тя обхваща набор от антиинфлационни механизми:
1. Пряк контрол върху цените и заплатите- правителството определя праг, до който могат да нарастват цените или ги замразява- заедно с това се замразяват и заплатите.
Този механизъм е неефективен. Той подтиска инфлацията, но не я премахва. Държавата в този си вид силно деформира пазарните сили и подкопава ефективността на пазара;
2. Привеждане на паричната маса в съответствие с реалните потребности на стопанството във всеки даден момент. Разбирането на монетаристите е, че инфлацията навсякъде е парично явление и за това намаляването на предлагането е единственото “лекарство” срещу нея.
Лихвения % и валутния курс са други особено важни механизми на антиинфлационната политика. Когато е налице инфлация, лихвения % се повишава, спестяванията растат и намалява масата на парите за текущо потребление. При инфлация валутните курсове растат и това също намалява паричната маса в обръщение.
Крайна мярка за овладяване на инфлацията е въвеждането на валутен борд. Чрез него се ограничава бюджетния дефицит, забранява се печатането на нови парични емисии, финансовата система се стабилизира, засилва се контрола върху раздаваните кредити.
Опитът от борбата с инфлацията показва, че е необходимо да се използват в съчетание различни подходи и механизми, съобразно конкретната ситуация в страната, за да бъде ефективна антиинфлационната политика.
Филипс е направил конкретно изследване на съотношението между темповете на инфлация и темповете на безработицата. Той е изучил безработицата и темповете на изпускане на номинална РЗ в обединеното кралство за периода 1861-1957 и е извел крива, която показва връзката между годишните темпове и безработицата, инфлацията и РЗ.
С тази крива Филипс показва следната закономерност – намаляването на безработицата се съпровожда с нарастване на цените и на РЗ .
От нея е направен генералния извод, че безработицата може да се намали, ако се увеличи инфлацията. Колкото търсенето на стоки и услуги превиши предлагането, цените се увеличават. От гледна точка на трудовия пазар, това означава, че когато търсенето на работна сила расте в условията на ниска безработица, РЗ се повишава чувствително защото работниците не достигат. Изводът на Филипс, че равнището на инфлация може да се снижи при увеличаване на безработицата, означава, че обществото трябва да избере или нарастване на безработицата или нарастване на инфлацията. Емпирично доказва, че за снижаване на инфлацията с 1%, безработицата през годината трябва да е с 2% над естественото си равнище, а това означава реалния БВП да се снижи с 4% спрямо потенциалния.
Кривата на Филипс се използва през 70-те години за анализ на съотношението между темпа на безработица и темпа на инфлация за набелязване на конкретни мерки в икономическата политика на държавата. Доверието в кривата на Филипс се разклаща, когато се появява явлението стагфлация . Стагфлацията е ситуация, при която едновременно съжителстват висока инфлация и висока безработица при забавен темп на икономически растеж. За това през 80-те години вниманието на икономистите се насочва към търсене на решения на проблема т.е. да се провежда такава стопанска политика, която да намали темпа на инфлация, да доведе до по-ефективно използване на ресурсите и да увеличи производствените възможности на стопанството.
Кривата на Филипс не може да обясни явлението стагфлация, при него зависимостта между темпа на безработица и темпа на инфлация не е обратна, а е права положителна.
Светът, в който живеем днес е по-податлив на процесите на инфлация и стагфлация , причините за това са настъпилите институционални промени, концентрираната бизнес и синдикална власт. Цените и заплатите се движат само нагоре и това изостря проблема за разработване на политически програми за овладяването на инфлацията.
Проблемите на заетостта и безработицата са изключително актуални за България за настоящия момент. Структурната форма, масовата ликвидация на големи производства и дейности, стесняват вътрешния и външен пазар за националните производствени блага. Това довежда безработицата до критичните и граници, което налага антиинфлационните мерки да се съчетават с политиката на заетост.
Безработицата , бидейки най значимия проблем на пазара на труда, сама по себе си обуславя и други такива. Това са проблемите по мобилността, имиграцията и емиграцията. За силно развитите страни проблем представлява движението на работна сила към тях от бедните, развиващи се страни, тъй като се понижава общия им жизнен стандарт.
От друга страна, проблем за развиващите се страни, които са в период на преход и особено тези, които са характеризират със значително по-нисък стандарт на живот и висока безработица, е емиграцията на квалифицирани кадри (предимно млади, способни хора) към развитите страни, които предлагат по добри шансове за професионална реализация.
Друг проблем на пазара на труда е дискриминацията от страна на
работодателите по отношение на някои групи наемни работници. Това са групи в неравностойно положение на пазара на труда, които имат
проблеми със своята работоспособност, не притежават трудов опит, неквалифицирани са или са загубили трудовите си навици.
Най– уязвимите социални групи са съответно най-често дискриминирани. Това са: самотни жени с деца; млади мъже с ниска квалификация и без трудов стаж; хора с ниско образование или проблеми с грамотността; мъже над 45 години; инвалиди; представители на етническите малцинства или емигранти; бивши затворници.
Проблемите на пазара на труда не се изчерпват с посочените до тук .
Те са различни за конкретните страни и са обусловени от равнището на развитие, процесите, протичащи в икономиката, структурата,
институциите, степента на намеса на държавата, специфичните характеристики на пазара на труда.
В условията на финансова криза, каквато е сегашната могат да се вземат различни мерки, ограничаващи отрицателния й ефект върху безработицата и инфлацията. Както видяхме- те са взаимно свързани и обуславящи се.
Едни от тях са свързани с така наречената „паническа” реакция на производители, бързащи да се презастраховат и да намалят разходите или загубите си. Техните първи реакции са съкращения на работници или напълно спиране на дейността, вследствие на фалит. И в двата случая това води до безработица. Това пък от своя страна води след себе си намеса на държавата във вид на помощи и утежнява допълнително ситуацията.
Ръст на естествената норма на безработицата предизвикват и системата на социалните осигуровки и критериите за включване в категорията на безработните. По-високите и по-продължително получаваните помощи за безработните, както и облекчените режими за включване в социалните програми удължават времето за търсене на работа и по този начин повишават безработицата. Намесата на държавата, синдикатите и браншовите сдружения на работниците на трудовите пазари (например въвеждането на минимална работна заплата) също повишава безработицата сред по-ниско квалифицираната работна сила.
Във връзка със социалната политика е проявата на т. нар. „капан на безработицата“. Той изразява такова равнище на социалните помощи и пособия по безработица, които осигуряват един нормален стандарт на живот и не стимулират търсенето на работа от страна на безработните, така че те предпочитат да си останат безработни.
В този смисъл е нужна балансирана стратегия за излизане от положението. Мерките по този въпрос могат да са краткосрочни или в по продължителен план.
Краткосрочните включват намаляване на времето за платен от държавата престой в бюрата по труда, определено със закон (например от 6 на 3 месеца). Осигуряване на бърза и точна информация на търсещите работа за свободните работни места. Друг начин е организирането на различни курсове и обучения за секторите с „ глад” за работна ръка.
В страните с развито пазарно стопанство се прилагат и други средства за регулиране на заетостта и безработицата. Важно място сред тях заемат промените в трудовото законодателство, които касаят възрастовите граници за влизане в и излизане от трудоспособна възраст, регламентацията на продължителността на работния ден и работната седмица, съвместяването на длъжности, притока на емигранти и други.
Всичко това дава отражение на заетостта като цяло и очертава необходимост от дългосрочни и гъвкави регулатори както на инфлацията , така и на безработицата. Те изискват държавно участие, за да бъдат нормативно и законово осигурени.
При правилни действия на правителството може не само да се излезе от рецесията, но и да бъде подготвен пакет от мерки за посрещане на следващи циклични кризи, като междувременно се поддържа равновесие между заетостта, инфлацията и безработицата в допустими граници и не се допусне стагфлация.
Според икономическите капацитети най- важните мерки които трябва да се предприемат, за да имат ефект в по- краткосрочен план са свързани с ограничаване на търсенето, за да се намали натискът върху цените; ограничаване на държавните разходи; увеличаване на данъците- за да се ограничат доходите на семействата; ограничаване на кредитите и повишаване на сконтото, за да се намали нарастването на паричната маса в обръщение; ограничаване на заплатите; блокиране на цените;
Някои учени считат ,че профсъюзите и синдикатите оказват толкова голям натиск върху икономиката с постоянните си искания за увеличение на работните заплати, че се оказват основна причина за появата на стагфлацията, с което аз лично не мога да се съглася. Според мен има такъв натиск , но сам по себе си този натиск не би могъл да причини криза от такъв мащаб.
Други считат, че в съвременните икономически условия изключително негативно влияние имат монополистите и олигополните споразумения, които поддържат изкуствено високи нива на цените. Друг фактор е така наречената „вносна инфлация”. Трети- е количеството на парите в обръщение. Друг проблем е необезпечаването на парите с активи и злато в банките и т. н.
За да се посрещнат такива предизвикателства трябва да се подпомогне частният сектор с кредитиране, за да не фалират фирми и производства- така вместо да се увеличи безработицата, предприятията ще продължат да работят, макар с по- малка печалба и ще плаща кредитите и данъците си.
Друга стъпка е в „по- добри времена” за икономиката да се формира резервен фонд(в злато и други ценни активи), за да се посрещат такива моменти. Така има готовност да се финансира бизнеса, инвестициите и обществените работи от заделеното.
Друга стъпка в дългосрочен план е паричната маса да расте с темповете на растеж на БНП, което означава строг контрол от страна на Националната банка, респективно на правителството.
Тези и други мерки могат да запазят равновесието на икономиката в съвремието ни, но това не значи, че са единствени и, че не търпят развитие с времето. Като част от Европейския съюз и Глобалния свят световните и в частност европейските икономически промени и кризи не могат да не се отразят на малка страна като България, която не разполага със собствени богати енергийни източници и в този смисъл е зависима по отношение на производствата си. Това от своя страна е знак, че тя трябва да търси алтернативни начини за добиване на енергия, което да направи страната по устойчива на кризи и по – конкурентноспособна на световния пазар.
Особено важна за развитието на българската икономика в дългосрочен план, лично аз считам връзката между бизнеса и образованието. В съвременното общество тя е все по необходима, защото това е пътят за преодоляване на кризите.
Частният сектор трябва да влага средства в образованието на подрастващите, за да излизат те по- подготвени от училищата и университетите и да са по- конвертируеми на пазара на труда. Чрез стипендии и друг вид поощрения, чрез създаването на частни училища за определени специалности и финансиране на различни учебни програми фирмите и предприятията могат след няколко години да имат изградени специалисти, нужни за дейността им. Така например ще се избегне наемането на чужди специалисти, които са скъпо струващи. Освен това друг важен ефект е, че ще намалее изтичането на млади специалисти към чужбина, защото те ще намират реализация тук- в България, което пък ще доведе и до положителна промяна в демографски план.
Лично аз считам, че това е начинът за профилактика , превенция и недопускане на инфлацията и безработицата в неконтролируеми

Етикети: реферат за безработицата, реферат за инфлацията, реферат по икономика, реферат по човешки ресурси