Реферати

В настоящето изложение се спирам върху някои исторически събития, които са можели да променят територията на България в нейна полза.
……….
Първо.
Непосредствено след 9 септември 1944 год., окупационните Български войски в Беломорието и Македония получават заповед да се приберат в границите на България от 1940 год. Този акт не е тактически, а стратегически погрешен. Събитията само след десетина дни доказват несъстоятелноста на такава заповед.
Елитната Германска дивизия “Принц Ойген”, дислоцирана в Солун, започва своето изтегляне през Македония, за да се присъедени към Немските войски в Хърватско и Сърбия. Българската армия получава заповед от Трети Украински фронт да пререже пътя на отстъпващата дивизия. Отново нашите войски навлизат в Македония, сражавайки се с “Принц Ойген”, заела удобни позиции. За разгрома на дивизията, Българската армия дава над 14 хиляди убити.
Вината на Българския Генерален щаб, обсебен от интернационалисти-политкомисари е огромна. Защото, ако окупационните войски не бяха изтеглени от Беломорието и Македония, Немската дивизия, приклещена в клещи от Македонското и Беломорското крило на армията ни, щеше да бъде разгромена или принудена да се предаде с много по-малко жертви, които надали щяха да надхвърлят хиляда.
Това своеволие на новоизлюпените комисари, неможе да е съгласувано с щаба на Трети Украински фронт. Даказателство е последвалата заповед към Българската армия да разгроми “Принц Ойген”. Ако хората в обкръжението на Добри Терпешев познаваха Българската история поне за периода след 1912 год. нямаше да сторят подобна стратегическа грешка. Защото не само е загубено военностратегическото предимство, но и историческата необходимост да се възстановят фактическите и юридически права най-малко над Беломорието, източно от река Струма – ничия земя, подарена на Гърция от френските и английски окупационни войски след сключването на Ньойския договор. Тази територия не е влизала в Ньойските договоренности и не е била третирана в клаузите му за отстъпка на Гърция.
………………………………………………………………
Второ
Нека се върнем към Междусъюзническата война от 1913 год. По начало, тази война е била излишна, военно-стратегически необоснована. Независимо от некоректното поведение на арбитъра Русия в полза на Сърбия, България е трябвало да се задоволи с:
- 2 -

Източна Тракия – линията Мидия – Енос,
Беломорието – без Солунска област,
Македония – източно от Вардар.
Още повече, че Западните покрайнини, южна Добруджа – с граница малко по-северно от настоящата са били Български. Спорната област в Македония е можело да бъде оставена за допълнителни преговори със Сърбия. Като се има в предвид тогавашния стремеж на Вардарска Македония за обединение с България, то времето щеше да реши спора в наша, Българска полза. Максимализма, да се решат националните интереси изведнъж е ненужен. За съжаление, побеждава не логиката и разума, а чувствителноста. Последната накланя везните за война със Сърбия. Но се намесват Гърция и Румъния срущу България.
При все това, хипотетично допустима ли е победа на България над бившите съюзници. Да !
В дните преди приключването на войната, стратегическата обстановка е била следната:
- на Сръбския фронт – позиционни тактически действия с превес на Българите.
– Румънските войски без да срещнат съпротива прегазват Северна България и достигат до Софийското поле.
– първоначално Турската армия не предприема военни действия срещу България, независимо че основната част от нашата армия в Източна Тракия е изтеглена. Изчакват се крайните резултати от събитията.
– цялата Гръцка армия е обкръжена в Местенското дефиле и е започнала да се предава.
Какво е трябвало стратегически да бъде сторено:
1. Да се обезоръжи предаващата се Гръцка армия,
2. Да се предаде София на Румънците, като се оставят в града градски партизани и опълчение,
3. Евакуация на мирното население,
4. Битка за всяка Софийска къща, омаломощавайки и забавяйки придвижването на Румънските войски. Крупна военностратегическа грешка е незатварянето на Старопланинските проходи и свободното пропускане на Румънските войски. Последното е вследствие на предателство на военни командири от Българската армия.
5. След обезоръжаване на Гръцката армия, Втора армия с бърз преход флангово да удари Румънската армия, да затвори Старопланинските проходи и се да спре снабдяването на Румънците. Дори да са превзели София, Румънските армейски части остават затворени в обръч. Срещу себе си тя има: градски партизански атаки вътре в града, натиск на части от
- 3 -

Втора армия отвън-навътре към центъра на столицата, съвместно с мобилизирано и организирано опълчение от околните селища.
Противник, непознаващ околната обстановка, до известна степен деморализаторски действия от отдали се на разгула негови формирования, переспективата за глад и свършване на муниции, изгубва първоначалната си боеспособност. По време на Балканската война Българската армия има натрупан боен опит, докато Румънците не са воювали десетки години, не са участвували в тежки битки. Всичко казано по-горе ще оформи спиране на военното противодействие от страна на обкръжените и предаването им на частите от Втора армия. Този процес не ще трае от два до три дни.
Разоръжаването на елитните части на армиите на двете държави – Гърция и Румъния ще има застрашителен отзвук, както върху Сръбската армия, така и ще въздържи Турция да предприеме военни действия срещу България. Сърбия на Южния фронт ще е сама. Нейната армия е заплашена от обкръжение при евентуално навлизане на Български военни части, които да пресекат нейното снабдяване от север. Деморализиращо върху Сръбската армия ще влияе информацията за бързите победи над елитните части на Гръцката и Румънската армии.
Цената на изземване на стратегическата инициатива е била София. За съжаление, управляващите парвенюта и Фердинанд са жертвували Държавата за да спасят двореца и хубавите си къщи.
Въпросът е стоял ребром. Или София, или България. Избрали са София. А само преди сто години, Кутузов е казал “Или Москва, или Русия”. Цар Александър Първи избира Русия. В нашата история, Крум жертва Плиска за да унищожи Никифор.
Кобургът и обкръжението му избраха себе си, избраха Първата национална катастрофа.
Едно от крещящите заключения е: “Чужденец не трябва да има в Централното управление на България, независимо какъв пост заема”.
Българската история го е доказвала много пъти:
- Кеворк Сурсувул – арменец. Заедно с цар Петър за 42 години разоряват Първото Дунавско Българско царство.
- Сара – еврейка, втора жена на цар Иван Александър. Разцепват България на 13 царства и деспотства.
- Фердинанд – австриец. Със своя максимализъм стоварва върху България две национални катастрофи.
…………………………..

- 4 -

Трето.
Януари 1979 год. Леонид Брежнев на път за България се отбива в
Кишинев, Молдова. Следва опустошителна критика към ръководството на републиката, че не се справя със задачите, поставени от Москва.
В същото време пълзи слух, че Молдова или част от Молдова ще бъде върната на Румъния, а България ще получи Северна Добруджа. Целта била страната ни да стане 16-та Съветска република. Изискването е да имаме сухоземна държавна граница със Съветския съюз.
Но, не би ! Ниолае Чаушеску в последния миг се отказва. Пропагандата започва да тръби, че Брежнев е на лечение при Петър Димков, което в действителност е вярно.
След 10 ноември 1989 год. се потвърди, че Българският партиен елит е готвил присъеденяването на България към Съветския съюз. Разни национални и псевдонационални движения подложиха на остра критика това намерение на Тодор Живков и обкръжението му. Щеше ли да спечели България от присъеденяването си към Съветския съюз.
ДА ! – Територия – Северна Добруджа.
Изглежда, че Тодор Живков е предчувствувал или е имал сведения за евентуално разпадане на Съветския съюз. И се е решил на този ход. Защото след отделянето на Русия след Елцин, СССР се разпадна. Републиките станаха самостоятелни държави. Какво спечелиха:
Украйна – Донбаската област, южната и източната територия на Украйна, населени предимно с руснаци.
Казахстан – северната му част е населена изключително с руснаци – 60 процента от населението на Казахстан е руско.
Спечели и Азърбейджан с придаването към неговата територия Арменския анклав Нагорни Карабах. По-късно военните действия на Армения, принудиха Азърбейджан да го върне на Армения.
След разпадането на Съветския съюз, България щеше да възстанови самостоятелноста си с придобивка – цяла Добруджа е в нейната територия.
В средатана Двадесети век с мирен договор, цар Борис успява да върне Южна Добруджа.
…………………….
Четвърто
Войслав Шешел ми напомни нихилистичната Българска дипломация преди малко повече от 10 години.
…. По време на управлението на проф. Беров (1993 – 1994 год. ), бивша Югославия бе притисната от Западна Европа и Щатите към разцепване. Отделянето на Словения и Хърватско бе факт. Белград бе наясно, че цепенето на държавата ще продължи. Той прежалваше и Македония. Но що
- 5 -

се отнася до Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, това не трябваше да се допуска. Верижната реакция на откъсване на Югославските територии трябваше да бъде спряно. Още повече, че Черногорците са сърби-
християни, а в Босна и Херцеговина живеят похамеданчени сърби.
Дали бе упълномощен от някого или не, национал-радикалът Шешел в едно интервю по Българската телевизия, каза че в Македония живеят около двеста хиляди сърби, 20 процента албанци, а всичко останало са Българи. Възможно това да бе опит за сондиране и обсъждане с тогавашното Българско правителство. Ако това бе така, България изпусна един шанс за решаване на част от националтериториалните си въпроси по мирен начин.
При евентуални преговори, възможно бе решението на въпроса със Западните покрайнини, наред с Македония. В замяна, Белград щеше да иска от София необвързване със намеренията на Щатите и Западна Европа за разцепване на остатъчна Югославия. Русия и Китай биха могла да бъдат използувани за гарант на сключеното споразумение.
Последвалите събития доказаха несъстоятелноста на нерешителноста на Българското правителство. Икономически нас ни разгромиха, станахме последни в Европа. Жалки пионки в ръцете на ненавиждащи ни играчи. Печенегската Чавдарска недалновидност ни докара днешната разруха.
…………………………
От казаното в четиритях случая, правя извод, че нашите управници и дипломати са абсолютни нихилисти, с малки изключения – Стамболов, Борис Трети, Трайчо Костов ( заради желанието му, България да води самостоятелна икономическа политика, той бе убит ). Тази характерност важи за властолюбивите персони, независимо дали са леви, десни или обикновенни парвенюта.
Наготово никой не дава. Важното е да се разбере ясно точният момент, когато ни се отдава възможност. Чакането наготово, нихилизма, чуждоземното блюдолизачество, чуждите управляващи елементи в нашата страна ни носят само беди: икономически, политически, териториални.
Военният генералитет следва сляпо политическите решения. Не подкрепи генерал Вазов да изхвърли извън Солун, бягащите английски и френски войски и да прекрати съществуването на Южния фронт, участвуваше в унищожаваенето на един от спасителите на армията – Стамболийски, човекът, който създаде трудовите войски за да има армия под прикритие. Генералитетът през 1944 год. допусна самоволна стратегическа грешка с оттеглянето на армията ни от Беломорието и Македония, костваща над 14 хиляди жертви.

Етикети: доклад по история, Реферат по история, реферат по нова история