Реферати

Решение на Министерски съвет от 1994 г., на база подадена информация от НАСЕМ, обяви 14 региона в страната като “горещи точки”. В списъка бяха включени Кремиковци и Перник – развиващи черна металургия; Кърджали, Златица-Пирдоп, Пловдив-Асеновград – цветна металургия; Девня, Враца, Димитровград – химическа промишленост; Плевен, Бургас – нефтохимическа промишленост; Златна Панега, Димитровград – циментова промишленост; Разлог – хартиена промишленост; Марица-изток; Гълъбово-Раднево – енергийна промишленост; Русе, Силистра, Никопол -области на трансгранично замърсяване.
Разбира се, този списък не изчерпва всички проблемни населени места в страната, но несъмнено посочва “най-горещите” по отношение качеството на въздуха.
По отделни замърсители измерванията показват следната ситуация :
Обща прах
По този показател в цялата страна традиционно замерванията показват концентрации над ПДК. Основен източник са емисиите на прах от изгарянето на твърди горива в ТЕЦ, бита и индустрията. Най-високи средногодишни концентрации през последните няколко години са регистрирани в Плевен, Перник, Ст. Загора, София, Пловдив, Димитровград, Русе, Пирдоп (от 1.2 до 2 пъти над ПДК средногодишно). В преобладаващата част от останалите пунктовете, в които се измерва прах (81 бр.) са регистрирани концентрации над ПДК средноденонощни, без да се достига до средногодишните пределни концентрации.
Серен диоксид
През последните 3-4 години не се наблюдават резки промени на годишните концентрации на серен диоксид във въздуха. Замърсяването със серен диоксид представлява проблем за качеството на въздуха за Девня, Пловдив, Варна, Елисейна, Перник, Кърджали, Пирдоп (от 1.2 до 3.5 пъти над ПДК ср.год.). В около една трета от пунктовете, в които се наблюдава това замърсяващо вещество (96 бр.) са регистрирани концентрации над ПДК максимално еднократни, а в около половината от пунктовете – концентрации над ПДК ср.дн.
Азотен диоксид
Съществува тенденция на нарастване на концентрацията на азотен диоксид в пунктовете, следящи замърсяването от автомобилния транспорт в София, Варна, Пловдив, Габрово, като най-високи концентрации са измерени на оживени пътни кръстовища в София и Пловдив. В пунктове, контролиращи влиянието на промишлената дейност върху качеството на въздуха в населените места, измерванията показват, че Димитровград има проблем с този замърсител. Освен в тези населени места, в които концентрациите са над ПДК ср.год. в около една трета от пунктовете, в които се измерва азотния диоксид (93бр.) са регистрирани концентрации над ПДК ср.г. и ПДК м.е.
Оловни аерозоли
Като цяло за страната продължава тенденцията към понижаване на средно годишните концентрации на оловни аерозоли. През 1998 г. само в град Перник от общо 60 пункта, в които се наблюдават оловни аерозоли, е измерена средно годишна концентрация над ПДК, а през 1999г. в нито един от наблюдаваните пунктове не е измерена ср.год.концентрация над ПДК. Този резултат дава основание да се твърди, че в голяма степен е решен един от проблемите посочен като основен в Националната стратегия от 1992 г. Причините се коренят основно в предприетите мерки свързани с металургичните заводи. Все още, обаче, се регистрират концентрации над ПДК ср. дн.
Сероводород
Най-високи концентрации през последните няколко години се регистрират в Пирдоп и Златица, Никопол, София, Бургас и Пловдив. Това са и местата, в които замерванията са от един до четири пъти над ПДК ср.год.. В Пирдоп и Златица се наблюдава тенденция към намаляване стойностите на измерените концентрации. Все още, обаче, за редица населени места, се регистрират превишения над ПДК ср. дн. и ПДК м.е. – съответно в 53 и 65 пункта от общо 80 пункта, в които се наблюдава сероводорода.
Амоняк
Пунктовете, измерващи съдържанието на амоняк във въздуха са разположени в населени места с екологични проблеми, свързани с влиянието на производствените процеси, емитиращи амоняк. Доказано е, че проблеми със замърсяването на атмосферния въздух с амоняк съществуват в Димитровград, Бургас, Камено, Никопол и Враца. Превишаването на ср. год. ПДК е от един път за Димитровград до 5 пъти за Никопол. С изключение на Никопол, в останалите четири града, в които са разположени големи емисионни източници, се наблюдава тенденция към намаляване на замърсяването по този показател. Проблемът с трансграничния пренос от румънския град Т. Мъгуреле към Никопол остава нерешен.
Кадмий
Контролира се в района на Асеновград – Куклен – Д.Воден – Пловдив. В четирите населени места са измерени концентрации, превишаващи средно годишните норми. Все още е твърде висок процентът на дните, в които са измерени концентрации над ПДК ср. дн. в Асеновград, Долни Воден, Куклен и Пловдив.
Фенол
Контролира се в 19 пункта. В нито един от пунктовете не са регистрирани превишения над ПДК ср.г., но във всички пунктове се наблюдава превишение над ПДК м.е. и в 12 – превишения над ПДК ср. дн. С най-висок процент дни над ПДК м. е. са регистрирани в София и Силистра.
Аерозоли на сярната киселина
Контролира се в шест пункта в Златица, Пирдоп и Кърджали. В Златица и Пирдоп през 100% от дните се отчита превишение над ПДК ср. дн. В Кърджали между 6,5% и 10,9% от дните са измерени концентрации над ПДК ср. дн..
Хлор и хлороводород
Измерват се в Русе, където проблемите са разрешени и не се наблюдава наднормено замърсяване по тези показатели.
Въглероден оксид
Измерени са концентрации над ПДК ср. дн. в София, Стара Загора и Девня.
От направения анализ по основни замърсители може да се направи извода, че в България съществуват локални проблеми със замърсяването на въздуха в определени населени места. За съжаление, много често това са големите градове в страната, включително столицата, в които живее значителен процент (около 40 %) от населението на страната.
Качеството на въздуха е пряка последица от различните източници на емисии.

Източниците на серен двуокис за България са: енергетиката с 83% от всички емисии в страната; индустрията свързана с горивни процеси (9%) и горивни процеси (главно за отопление) в бита (4%). При приблизително еднакво производство на електроенергия през последните години е очевидно, че намалението на емисиите на серен двуокис се дължи основно на предприети мерки в енергетиката.
От горната таблица и анализа на Световната Банка за България в икономическия меморандум се вижда, че по показателя кг. на жител и тонове на 1000$ БВП има значително намаление – съответно от 194 кг. на един жител през 1991г. на 153 кг. през 1998г., съответно от 206 т. на 1000$ БВП през 1991г. на 103 тона през 1998 . Въпреки тези успехи и по двата показателя България е от страните с най-неблагоприятни стойности що се отнася до серните окиси.

Етикети: доклад по биология, доклад по химия, реферат по биология, реферат по химия