Реферати

Зеленчукови култури от сем. Бобови (Fabiaceae). Произход, разпространение, стопанско и биологично значение, биологични изисквания, производствени направления и технологии на отглеждане.
Към семейство Бобови (Fabiaceae) принадлежат голям брой видове и вариетети културни растения, използвани в зеленчукопроизводството. Тук спада Phaseolus vulgaris, Pisum sativum и Vicia faba.

Зелен фасул – Phaseolus vulgaris

Произход на зеления фасул.
Зеленият фасул има два центъра на произход – Америка и Азия. Американските видове зелен фасул са разпространени в тропическите области на Средна и Южна Америка – Южно Мексико, Гватемала, Колумбия и Аржентина. Азиатските видове зелен фасул произхождат от тропическите области на Индия, Китай, и Индонезия. В Средна и Южна Америка зеленият фасул е едно от най-старите културни растения. Семената от зелен фасул, царевица и тиква се открити в разкопки на най-древните мексикански паметници, отпреди 3-4 хиляди години преди новата ера.
Изисквания на зеленият фасул към околната среда
- Изисквания към топлината.
Зеленият фасул е топлолюбиво растение, поврежда се лесно от ниски температури и расте добре, когато средната максимална температура не надминава 30°С, а средната минимална температура не се понижава под 10°С. Семената на зеленият фасул започват да никнат при 10°С, но за дружно поникваме се нуждаят от температури над 12°С. Оптималната температура за поникване е 18-22°С, а при 30°С поникването спира. Пониците и възрастните растения не понасят ниски температури и при -1°С загиват. Поради това най-ранната сеитба в България се извършва около 15 април с оглед поникването да стане след преминаването на средния срок за последната пролетна слана.
През периода от поникването до цъфтежа минималната
температура за растеж и развитие е 15°С, а оптималната е 20-22°С. Изискванията на зеленият фасул към топлината след цъфтежа се повишават още и оптималната температура вече е 22-25°С. Повишаването й от 20 до 40°С е свързано с намаляване на цветовете и бобовете на едно растение, което е в зависимост от температурата и влажността на почвата, относителната влажност на въздуха, интензивността на светлината и продължителността на въздействие .
Причина за окапване на цветовете и бобовете е увреждането на полена, чиято жизненост при температура 35°С намалява наполовина, а при 41°С спада на нула. Освен окапване на бобовете високите температури причиняват пригори по листата и бобовете, издребняване на бобовете и спиране на развитието на част от семената.
-Изисквания към светлината.
По отношение на светлината зеленият фасул е много взискателен, особено в началото на развитието си, когато и най-малкото засенчване предизвиква удължаване на междувъзлията, отслабване на стъблото и етиолиране на листата с последващо намаляване на добива. В по-късните фази от развитието чувствителността към интензивността на светлината намалява и по време на цъфтежа и плодообразуването разсеяната светлина се отразява дори благоприятно върху количеството и качеството на добива .
Всички примитивни форми на зелен фасул са растения на късия ден. Нечувствителните или неутрални сортове цъфтят и се развиват нормално при дължина на деня 9-18 часа и дори при непрекъснато осветление. Чувствителните към дължината на деня сортове могат да бъдат растения на късия или дългия ден. Растенията на късия ден цъфтят нормално при дължина на деня 9-12 часа и закъсняват прогресивно с цъфтежа при удължаване на деня. Растенията на дългият ден цъфтят нормално при дължина на деня 16-18 часа и закъсняват при намаляване на дължината на деня. Вегетативната маса на растенията се увеличава, когато растенията на късия ден се отглеждат при дълъг, а растенията на дългия ден съответно при къс ден. Отглеждането на сортове зелен фасул при несъответстваща дължина на деня предизвиква изменения на морфологичните признаци на растенията, които в крайна сметка се отразяват на добива и неговите елементи.
-Изисквания към влагата.
Зеленият фасул е влаголюбиво растение с транспирационен коефициент 600-650, затова може да се отглежда само при поливни условия. Семената се нуждаят от сравнително голямо количество вода за поникването – около 100-110% от собствената им маса. Общата евапотранспирация на детерминантните растения от поникването до технологичната зрелост е 240-250 m3/dka.
Най-висок добив се получава, когато водното налагане в почвата през целия вегетационен период се поддържа не повече от 0,5 bar. Тогава от единица вода се получава най-много продукция, а общото количество вода, нужна за единица площ, е най-малко. Неравномерното поддържане на почвената влажност през вегетационния период предизвиква намаляване на добива на зелен фасул пропорционално на амплитудата на изменението й. По-ниското равнище на влажност преди цъфтежа намалява броя на цветовете, по време на цъфтежа намалява броя на бобовете, а по време на зреенето им намалява тяхната маса и ускорява динамиката на зреенето. Това се дължи на временното или постоянното завяхване на растенията, натрупването на токсични йони (магнезий, бор и др.), затварянето на устицата на листата с последващо намалено приемане на СО2 и намаляване на фотосинтезата.
Както недостатъчната, така и прекомерната почвена влага се отразяват неблагоприятно върху растежа и развитието на зеления фасул. Задържането на вода върху почвената повърхност за няколко дни неминуемо предизвиква загиване на растенията. Преовлажняването на почвата води до намаляване на съдържанието на кислород, обща хлороза на растенията и увеличаване на вторичните токсични продукти от анаеробния метаболизъм. При съчетаване с високи температури преовлажняването на почвата увеличава транспирацията.
-Изисквания към почвата.
Зеленият фасул расте добре на различни почви, но е по-взискателен от другите бобови култури. Най-подходящи за него са топлите, дренирани, структурни, с по-лек механичен състав, водопроницаемите и с дълбоки подпочвени води почви. След покълването на семената двата големи котилидона трябва да преминат през почвата и ако тя е сбита или е образувала кора, котилидоните и хипокотила могат да бъдат сериозно повредени. Най-подходящи почви за зеления фасул са сиви горски, оподзолени черноземи и делувиални почви, които се проветряват лесно и бързо се затоплят. Те имат сравнително лек механичен състав и глинестата им фракция е 25-30%. Подходящи почви са типичните и излужени черноземи, тъмните, светлите и ерозирани сиви горски почви, излужените канелени и алувиални почви. Тази група са средно песъчвиво-глинести със съдържание на глинеста фракция от 30 до 40%. Малко подходящи почви се карбонатните черноземи, карбонатните и типичните чернозем-смолници, песъкливо-глинести почви със съдържание на глинеста фракция на 40%. Най-високи добиви зеленият фасул дава на почви с неутрална реакция (рН от 6,5 до 7.5) поради максималната усвоимост на повечето от хранителните вещества. Отглеждането му е възможно при рН от 4-5 до 8.2, но отклонението от неутралната реакция е свързано с намаляване на използваемостта на някои хранителни вещества и увеличаване токсичността на други.
От всички бобови растения, зеленият фасул фиксира най-малко азот- 4.4 kg/dka, грахът – 8 kg, лещата-11.4 kg и люцерната 21.7 kg. При зеленият фасул поради прекъсването на вегетационния период преди ботаническа зрелост това количество е още по-малко.
-Изисквания към хранителните вещества.
Те са значителни и в сравнение с житните култури зеленият фасул се нуждае от два пъти повече азот и 30% повече фосфор и калий. За формирането на 1000 kg бобове и съответната им биомаса, зеленият фасул извлича от почвата средно 7.6 kg N, 2.2 kg Р2 O5 и 5.4 kg К2O, от които 26 до 54%, се натрупват в бобовете. Най-голямо количество азот постъпва в растението през периода на бутонизация- цъфтеж, докато извличането на фосфора и калия е почти равномерно от поникването до технологична зрелост. Най-високи добиви от зелен фасул се получават при комбинирано торене с азот, фосфор и калий, като съотношението между тях се определя от типа на почвата и прилаганата технология. Най-голямо влияние върху височината на растенията, броя и масата на бобовете и добива на зелен фасул оказва азотното хранене. При постоянно равнище на фосфора и калия 10 kg/dka увеличава добива 10%, а при 15 kg/dka, добивът нараства с още 8%.
Растеж и развитие
Жизненият цикъл на фасула обхваща две фази: вегетативна и репродуктивна. Вегетативната фаза продължава от покълването на семената до появяването на първата цветна пъпка. По време на тази фаза меристемата на стъблото и разклоненията образуват възли със странични пъпки, от които по-късно се развиват вегетативни и генеративни органи. Репродуктивната фаза започва с появяването на първия цвят и продължава до физиологичната зрелост. При детерминантните форми растежът завършва с диференцирането на връхната цветна пъпка, докато при индетерминантните продължава и през репродуктивната фаза. Двете фази се разделят на 10 периода, чието начало и край се определят от лесно установими физиологични прояви, настъпващи при всички растения независимо от техния хабитус и влиянието на външните условия. Първите пет периода (покълване, поникване, прости листа, първи троен лист) спадат към вегетативната фаза, а останалите ( бутонизация, цъфтеж, растеж на бобовете, нарастване на зърната и зрелост)-към репродуктивната фаза.
Продължителността на периодите се влияе различно от генотипа и средата и тяхното взаимодействие. При еднакви условия периодите покълване, поникване, прости листа почти не се различават при отделните сортове и при оптимално съчетание на факторите на средата краят на покълването настъпва 5 дни след сеитбата, на поникването – след 7-8 дни, а на периода прости листа – след 11-12 дни. В зависимост от промените на условията на средата обаче те са подложени на значителна изменчивост. Продължителността на първите два периода зависи от температурата, дълбочината на сеитбата и влажността на почвата. При осигурена влажност времето за поникване е в права отрицателна зависимост от температурата. Продължителността на периодите поникването до цъфтежа варира значително и зависи както от генотипа, така и от температурата, влажността, светлината, продължителността на деня и други фактори, които се определят от географската ширина, надморската височина, условията през годината и срока на сеитба. Напоследък проучванията у нас показват, че дължината на сборния период от поникването до цъфтежа намалява при закъсняване на сеитбата от средата на април до края на май и се увеличава при по-нататъчното закъсняване до средата на юли. Намаляването на дължината на периода съвпада с повишаване на среднодневната температура и намаляване на относителната до физиологичната зрелост. При детерминантните форми растежът завършва с диференцирането на връхната цветна пъпка, докато при индетерминантните продължава и през репродуктивната фаза. Двете фази се разделят на 10 периода, чието начало и край се определят от лесно установими физиологични прояви, настъпващи при всички растения независимо от техния хабитус и влиянието на външните условия. Първите пет периода (покълване, поникване, прости листа, първи троен лист) спадат към вегетативната фаза, а останалите (бутонизация, цъфтеж, растеж на бобовете, нарастване на зърната и зрелост) – към репродуктивната фаза.
Продължителността на периодите се влияе различно от генотипа и средата и тяхното взаимодействие. При еднакви условия периодите покълване, поникване, прости листа почти не се различават при отделните сортове и при оптимално съчетание на факторите на средата краят на покълването настъпва 5 дни след сеитбата, на поникването -след 7-8 дни, а на периода прости листа -след 11-12 дни. В зависимост от промените на условията на средата обаче те са подложени на значителна изменчивост. Продължителността на първите два периода зависи от температурата, дълбочината на сеитбата и влажността на почвата. При осигурена влажност времето за поникване е в права отрицателна зависимост от температурата. Продължителността на периодите поникването до цъфтежа варира значително и зависи както от генотипа, така и от температурата, влажността, светлината, продължителността на деня и други фактори, които се определят от географската ширина, надморската височина, условията през годината и срока на сеитба. Напоследък проучванията у нас показват, че дължината на сборния период от поникването до цъфтежа намалява при закъсняване на сеитбата от средата на април до края на май и се увеличава при по-натътшното закъсняване до средата на юли. Намаляването на дължината на периода съвпада с повишаване на среднодневната температура и намаляване на относителната влажност на въздуха и обратно, удължаването на вегетационния период съвпада с понижение на температурата и повишаване на относителната влажност на въздуха. Общата дължина на периодите от цъфтеж до узряването се влияе в същата степен от условията на средата и със закъсняване на сеитбата от началото на май до средата на юли се удължава, което съвпада с понижаване на температурата, повишаване на относителната влажност на въздуха и намаляване на дължината на деня. Времето до цъфтежа и узряването варира между сортовете в резултат на два физиологични процеса. Първия е генетично детерминираният темп на образуване на възлите на стъблото, чиято скорост се увеличава с повишаване на температурата, а това предизвиква ускоряване на цъфтежа и узряването. Вторият процес е генетично детерминираното закъсняване на формирането на възела, на който се отваря първият цвят, и последователно развиващи се след него възли. Това закъсняване се увеличава с повишаване на температурата и с удължаване на деня или само с увеличаване на деня в зависимост от чувствителността на сортовете към фотопериода. Двата процеса и техните едновременни противоположни ефекти върху дължината на вегетационния период, предизвикани от едно и също изменение на температурата, се изравняват при оптималната температура и фотопериод, при който и цъфтежът и узряването достигат за минимално време. Над тази температура при чувствителните сортове цъфтежът може да бъде забавен, както от температурата, така и от удължаването на фотопериода. Под оптималната температура цъфтежът и узряването също закъсняват. При еднаква дължина на деня варирането на вегетационния период се определя от температурата.

-Биология на цъфтежа и оплождането
Обикновения фасул е автогамно или самоопрашващо се растение и във всеки хермафродитен цвят плодникът се опложда от полена на собствените тичинки. От еволюционна гледна точка автогамията се оформя по-късно от алогамията (кръстосаното опрашване) и е следствие на необходимостта от по-висока степен на адаптация към териториално по-ограничени, но по-специфични условия. За сметка на по-малката адаптивна пластичност към рязко променящи си условия автогамията осигурява по-висока степен на приспособеност към по-малко променливи условия.
Самоопрашването при Обикновения фасул се улеснява от морфологията на цветовете. В момента на отварянето на цветовете тичинките, които са разположени в два реда по 5, плътно обкръжават близалцето. Поради това при разпукването им почти всичкият прашец попада върху близалцето, което е с открит канал, през който прашниковите тръбички преминават към семепъпките. Плоската му повърхност е покрита с жлезисти епидермални клетки. Тя е заобиколена с остри власинки и е покрита с дебел слой опалесциращ секрет, основната част на който са липидите. Устройството на цвета, както и биологията на цъфтежа обуславят автогамно опрашване. Тичинките узряват и се разпукват преди да е разтворен цвета, в резултат на което на близалцето попада прашец от същия цвят. Независимо от приспособеността към самоопрашване кръстосаното опрашване не е изключено, което е установено от Дарвин. Цветовете се посещават от насекоми, които могат да пренасят прашец и извършват кръстосано опрашване. Според някои автори чуждото опрашване варира от 1-2 до 10%. То се увеличава с придвижването на фасула от север на юг и с повишаването на температурата по време на цъфтежа, достигайки до 8-10% Цъфтежният период при увивните сортове е по-дълъг – до 40 дни след поникването, а при ниските е по-къс – до 20 дни. Сортовете, пригодени за механизирано еднократно прибиране имат цъфтежен период 10-15 дни.
Продължителността на цъфтежа на отделния цвят е 2-3 дни, като при детерминантните форми цъфтежът започва от връхното съцветие, а при индетерминантните форми – от най-долното съцветие. В пределите на всяко съцветие цветовете се отварят сутрин от 5 до 8 часа и зацъфтяват последователно отдолу нагоре.
При индетерминантните форми цъфтежът може да продължи практически през целия вегетационен период, докато при детерминантните форми той е с ограничена продължителност. При детерминантните форми в зависимост от сорта и условията на средата цъфтежът на отделното растение продължава от 15-30 дни и преминава през три периода. При нашите условия първият период продължава 2-4 дни и през него се отварят първите 2-3 цвята. Вторият период продължава 12ия-22 рия ден след началото на цъфтежа, но най-често приключва до 16ия- 18ия ден. През този период цъфтят основната част от цветовете и неговата продължителност влияе върху величината и дружността на формирането на добива. Третият период от цъфтежа, през който цъфтят само 1-3 цвята, продължава 2-5 дни. Фасулът образува много цветове, но малка част от тях развиват бобове и зрели семена. Окапването на цветовете и бобовете е един от големите проблем при фасула, тъй като при всички сортове само 20-40 % от цветните бутони образуват зрели семена. Окапването на цветовете и завръзите е по-голямо при индетерминантните форми и при разположените по-високо по съцветията. Най-рано цъфналите цветове имат по-голяма вероятност да достигнат до зрели семена, отколкото по-късно цъфналите. Обикновено до 80-90% от зрелите бобове са развити от бутоните, цъфнали през първите две седмици от цъфтежа, когато процентът на завръза достига 70-80%. Поради това възможно най-голямо намаляване на стресовите фактори през първите две седмици от цъфтежа е особено важно за реализиране на по-голяма част от потенциалните възможности за добива. Зеленият фасул успява добре в райони с мек климат. Не понася атмосферно засушаване особено в периода на цъфтежа. По отношение на почвата не е много взискателен, но на тежки и преовлажнени почви не се развива добре.
Качеството на зеления фасул
Качеството на зеления фасул се определя от химичния състав, анатомията и морфологията на бобовете, които обаче са в зависимост от степента на зрялост. Степента на зрелост се изразява най-добре чрез масата на зърното от средата на боба. С напредването на зрелостта сухото вещество и скорбялата в бобовете закономерно се увеличават, а захарите, азотните вещества, минералните соли и хлорофилът се намаляват. Тези промени са свързани и с изменение в органолептичната оценка на качеството. Между степента на зрелост и дегустационната оценка на зеления фасул съществува тясна отрицателна зависимост – с напредване на зрелостта се влошава качеството. Общата тенденция на намаляване на дегустационната оценка с увеличаване на зрелостта е в зависимост от сорта. В съответствие с това сортовете се разделят на две групи – тип Заря и тип Валя. Дегустационната оценка на сортовете от тип Заря е винаги по-висока и позволява прибирането на зеления фасул да се извършва при зрелост до 150 mg, докато сортовете от типа Валя могат да се прибират при зрелост, не по-голяма от 90 mg.
Качеството на зеления фасул е в зависимост и от промените в климатичните условия, които намират обобщен израз в различните срокове на сеитба. При всички сортове дегустационната оценка закономерно намалява, като се започне от сеитбата от средата на април до сеитбата в края на май и след това започва да се повишава, като при сеитбата в средата на юли се изравнява с оценката при първия срок на сеитба. При сортовете от тип Валя това влошаване на качеството е по-силно изразено, поради което те не трябва да се сеят през втората половина на май и първата половина на юни – една от причините за влошаване на качеството на зеления фасул при по-късните срокове на сеитба е принадлежността на повечето от сортовете към групата сортове с непълно изразено лико, което се увеличава и заздравява с повишаването на температурата. Друга причина е появяването и заздравяването на т.н. пергаментов слой при ранни етапи от развитието на боба на сортовете от тип Валя. Подобряването на азотното хранене на растенията и поддържането на по-висока почвена и въздушна влажност забавят динамиката на зреене на бобовете, което предизвиква удължаване на възможността за получаване на висок добив с високо качество при еднократно прибиране.
Екологичните условия при отглеждане на зелен фасул, съществено влияят върху стабилитета на стопанските признаци и качество на сорта. Затова в някои сортове зелен фасул се наблюдава спонтанно възникване на растения, които развиват удължени увиващи се стъбла, бобовете имат силно развита склеренхимна тъкан и конци или други нежелателни признаци на некачественост.
Добив на зелен фасул.
Биологичният потенциал за добива при съвременните индетерминантни сортове зелен фасул е 4-5t от декар. Реалният добив на зелен фасул при конкретно съчетание на факторите на средата е в зависимост от съотношението и степента на развитие на елементите (компонентите) на добива. Според влиянието им върху добива, морфологичните признаци и биологичните особености на растенията могат да се разделят на три групи:
1. Признаци на свойства, които са положително свързвани с
добива при всякакви условия – брой възли., брой разклонения и брой
бобове на единица хранителна площ, маса на един боб, по-голяма
листна маса, мощна и функционираща нормално до края на
вегетационния период коренова система и бързо натрупване на
асимилати в ранните фази от развитието.
2. Признаци и свойства, които са корелирани с добива само при
специални условия – брой и дължина на възлите върху главното стъбло
и разклоненията.
3. Признаци и свойства, които не са корелирани с добива -дължина на вегетационния период.
При еднократно механизирано прибиране решаващо влияние върху добива на зеления фасул оказва степента на зрелост. С увеличаването на зрелостта добивът се увеличава, а по-късно намалява. Динамиката на увеличаване и максимално възможният добив обаче са в зависимост от сорта, като добивът нараства до 30-40 ден след цъфтежа, достигайки зрялост 120-180 mg, след което започва да намалява. Бързото увеличаване в началото на формирането на добива и бавното изменeние след настъпването на началото на технологичната зрелост, дължащо се на по-дружното образуване на бобовете, е най-благоприятното съчетание за максимален добив при механизирано прибиране.
В зависимост от климатичните условия, начина на напояване и на прибиране хранителната площ, при която се отглежда зеления
фасул, има различна големина и форма. В страните с умерен климат
сеитбата на зеления фасул в най-ранния възможен срок през пролетта не
осигурява най-висок добив, понеже почвената и въздушната температура са по-ниски от изискванията на фасула и посевът не е редовен. Повишаването на температурата при по-късните срокове на сеитба е причина за увеличаване на добива, като най-висок добив в Средиземноморието се получава при сеитба в средата на април, а в Северната Европа – в средата на юни. Следващото закъсняване на сеитбата предизвиква намаляване на добива от зелен фасул, което се дължи на високите температурата и недостатъчната почвена и въздушна влажност, слабото гарниране на посева, недоброто развитие на растенията и окапването на цветовете. В зависимост от климатичната зона най-нисък добив се получава при сеитба от средата на май до средата на юли. Постепенното понижаване на температурите при още по-късните сеитби може да стане причина на увеличаване на добива и в някои случаи той достига равнището на оптималните пролетни сеитби.
От изследвания е установено, че най-висок добив се получава при сеитба в края на април, а най-нисък при сеитба от 20 май до 5 юни. През последното десетилетие обаче в производството навлизат сортове с намалена чувствителност към високи температури, а за промишлените посеви се създават условия, които намаляват вредното влияние на неблагоприятните климатични фактори.
Комплексното проучване на влиянието на факторите на средата върху добива в съвременните агроекосистеми в България показва, че при сеитба на зеления фасул на подходящи почви с добре проведена интегрирана борба с плевелите и използване на подходящи сортове се получава висок и качествен добив. И при големина на хранителна площ 100-150 cm,торене с 10-15 Kg азот и по 10 Kg фосфор и калий на декар и поддържане на водното налягане в почвата не повече от 0,5 bar през целия вегетационен период.
Пригодност за механизирано отглеждане и прибиране
Количеството и качеството на добива от зелен фасул при промишлените сортове са неразривно свързани с пригодността механизирано отглеждане и прибиране на. Ограничаващо условие в този случай е използуването само на детерминантни сортове с дружно формиране на добива. Тъй като величината на добива е в пряка зависимост от относителната част на стандартните бобове в момента на беритбата, при съвременните сортове годните за преработване бобове в оптимална технологична зрелост вече са повече от 85% от броя и 95% от масата на всички бобове. Дружното формиране на бобовете обаче трябва да бъде съчетано с максимално забавяне динамиката на зреене на отделните бобове и удължаване на времето, през което средната зрелост на всички бобове задоволява изискванията на консервната промишленост. Формирането и развитието на фасулевите бобове протичат неедновременно и в зависимост от сорта в различен интервал от време. Поради това еднократно прибираният фасул представлява смес от бобове с различна степен на зрелост и консумативна стойност, които в зависимост от момента на беритба се намират в различно съотношение. Ето защо качеството на суровината за консервиране е сумарна величина, която зависи в голяма степен от момента на беритбата.
От решаващо значение за механизираното прибиране е разположението на бобовете. Стремежът на всички селекционери винаги е бил максимално увеличаване на разстоянието между бобовете и почвената повърхност. В резултат на това са създадени много сортове, при които бобовете са разположени предимно над средния пояс на растенията, а върховете им са на височина от 0 до 40 cm. Разпределението в този интервал обаче е неравномерно в зависимост от сорта. При различните сортове от 5 до 20 % от бобовете опират до почвената повърхност, което определя възможния минимум на загубите в процеса на прибирането на зеления фасул. При сортовете с най-голяма пригодност за механизирано прибиране върховете на 75-80% от бобовете са на височина от 5 до 25 cm. Последните изследвания показват, че за намаляване на загубите при използуване на съвременна прибираща техника много важно е и разположението на бобовете в хоризонтално направление – загубите са толкова по-малки, колкото е по-малка концентрацията на бобовете около стъблото.
Определена роля в комплексния признак пригодност за механизирано отглеждане и прибиране играят също големината и разположението на кореновата система, височината и здравината на стъблото, здравината и дължината на плодните дръжки, броят на бобовете на една плодна дръжка, силата на откъсване на плодните дръжки от стъблото, силата на откъсване на бобовете от плодните дръжки и др.
ТЕХНОЛОГИЯ НА ПРОИЗВОДСТВОТО
Място в сеитбообръщението
Зеленият фасул има биологична самонепоносимост и се развива добре след всички предшественици от друга видове зеленчукови култури. Поради това изискванията му към предшественика се свеждат главно до своевременно освобождаване на площите, ликвидиране на растителните остатъци, намаляване плътността на плевелите, неприятелите и причинителите на болести, избягване на токсичния ефект на използуваните хербициди, а при промишлено производство и за осигуряване на условия за нормална работа на машините и ритмично снабдяване на пазара и консервната промишленост. Това изисква планиране на последователна подготовка на площите след зърнени житни или зеленчукови култури за пролетните посеви (15/04-15/05), след ранни фуражни култури, ранни картофи и ранни зеленчуци за междинните посеви (15/05-30/06) и след зърнени житни за летните посеви (1-20/07).
Подготовка на площите и сеитба.
Основната обработка на почвата в зависимост от срока на сеитбата се извършва наесен или напролет след прибирането на предкултурата. Тя включва плитка обработка за унищожаване на растителните остатъци, подравняване и оран. Есенната оран се извършва на дълбочина 28-30cm, а пролетната на 19-21cm.
В зависимост от начина на напояване фасулът се отглежда на равна, браздова или лехо-браздова повърхност. При отглеждане на равна повърхност след основната обработка се извършват две култивирания, които при пролетните посеви се правят през март и април, а при междините и летните посеви – непосредствено след основната обработка. Първата предсеитбена обработка се извършва на дълбочина 10-12 cm,а втората на 6-8 cm с оглед на осигуряване висока ефективност на почвените хербициди и оптимални условия за поникване на семената. При отглеждане на браздова повърхност след основната обработка се култивира и набраздява преди или едновременно със сеитбата. Формирането на лехобраздова повърхност за пролетните сеитби обхваща набраздяване през есента, брануване през пролетта и лехообразуване непосредствено преди сеитбата. При междинните и летните посеви бразденето и лехообразуването се извършват непосредствено едно след друго след основната обработка. Едновременно с обработката на почвата се извършва и торенето. Цялото количество фосфорни и калиеви торове се внася преди оранта, а всички или част от азотните торове – преди последната предсеитбена обработка или едновременно със сеитбата. Фосфорът е под формата на суперфосфат, калият, като калиев сулфат, а азотът – като амониев нитрат. При междините и летните посеви е по-добре да се използуват сложни торове, с което се намаляват производствените разхода и се пести време за предсеитбената подготовка. Конкретното количество се определя в зависимост от запасеността на почвата, но средно се внасят по 10 Кg фосфор, 10 Кg калий и 10-15 Кg азот на декар в активно вещество.
Сеитбата на фасула в България започва на 15/04, когато температурата на почвата на дълбочина 10 cm се повиши трайно над 12 С° и продължава до 20/07. В зависимост от площта, начина на напояване и степента на механизация зеленият фасул се сее на гнезда, на редове и на ленти. Отглеждането на гнезда се прилага в личните стопанства при липса на механизация. За целта мястото се набраздява на 50-60 cm за детерминантните сортове и на 80-100 cm за индетерминантните сортове. Засяването се извършва под мотика в основата на тира, в гнезда, съответно на 25 и 50 cm, в които се пускат по 4-5 семена.
Отглеждането на редове е възможно на равна и набраздена повърхност и напояване съответно чрез дъждуване и по бразди. При отглеждане и напояване по бразди мястото се набраздява на 60 cm преди сеитбата, едновременно със сеитбата или след поникването на фасула. Сеитбата се извършва ръчно в ограничените площи и механизирано в промишленото производство. Когато се бразди едновременно със сеитбата, създават се условия и за прибиране с фасулберачни машини с надлъжен прибиращ апарат. При напояване чрез дъждуване фасулът може да се отглежда редово на равна повърхност на разстояние между редовете 20-60 см в зависимост от изискванията на прибиращата техника и необходимостта от окопаване.
Отглеждането на ленти е възможно на лехо-браздова и на равна повърхност, като при лехо-браздовата повърхност – може да се напоява по бразди и чрез дъждуване, а при равната повърхност – само чрез дъждуване . При напояване по бразди обикновено се сее на четириредова лента 80+10+60+10/4-5 cm между растенията в реда. При напояване чрез дъждуване на лехобраздова повърхност се сее на триредова лента 40+30+30+30/4-5 cm между растенията в реда. Отглеждането на фасула на ленти върху лехо-браздова повърхност на разстояние между браздите 160 cm дава възможност за прибиране на зеленя фасул с прикачни фасулкомбайн с наречен прибиращ апарат. При отглеждане на зеления фасул на равна повърхност чрез дъждуване се сее на триредова лента 70+45+45 cm или на четириредова лента 70+30+30+30 cm или 55+35+35+35 /4-5 cm между растенията в реда. Първата схема се използува при необходимост от окопаване на междуредията в посева. Дълбочината на сеитбата независимо от начина на сеитбата е 4-5 cm, като при благоприятна почвена влажност се сее по-плитко, а при по-малка влажност – по-дълбоко.
Отглеждане на посева.
Необходимата напоителна норма за зеления фасул се разпределя равномерно през целия вегетационен период. При недостатъчна почвена влажност за нормално поникване на семената първата поливка се дава непосредствено преди сеитбата с норма 25-40 m3 на декар. Поливането за поникване след сеитбата не се препоръчва поради образуването на почвена кора, затрудняваща нормалното поникване, и поради опасността от фитотоксичност на почвените хербициди, които са по-силно изявени на почви с ниско съдържание на хумус. По време на вегетацията се полива един път седмично с поливна норма 25-30 m3 на декар. При късните пролетни и летни посеви при повишаване на температурата над 30С° е целесъобразно освежително дъждуване в обедните часове с поливна норма 4-5 m3 на декар.
Обработката на почвата по време на вегетацията на зеления фасул е необходима, ако почвата е сбита, с неподходящи физични свойства и образува кора,когато борбата с плевелната растителност не се води с химични средства или плътността на плевелите е много голяма.
Поради плиткото разположение на кореновата система на фасула обработката на почвата се прави на малка дълбочина от 5-10 cm. Първото окопаване се извършва след образуване на първия троен лист, а последното – преди цъфтеж. При отглеждането на фасула на лехо-браздова повърхност защитната зона може да се намали на 8-10 cm, а на равната повърхност-15-20cm. При лехо-браздовата повърхност при окопаването се възстановява профилът на лехата, а при равна повърхност се осигурява нейното запазване. Когато зеленият фасул се прибира механизирано, много важно е да се запази равнинният характер на почвената повърхност в надлъжно и напречно направление. Затова при подходяща почва и правилно организирана борба с плевелите се препоръчва да не се извършва никаква почвобработка по време на вегетацията.
За борба с плевелите се предлага хербицидът тобакрон в доза 0,25 l/dka. Той действува срещу житните и широколистните плевели и се внася след сеитбата преди поникването на растенията. За борба с по-късно поникващите широколистни плевели във фаза втори лист на фасула се прилага 0,2-0,25 l/dka базагран или флекс в доза 0,2 l/dka. В същата фаза за унищожаване на поникналите житни плевели, когато са на 1-2 листа, може да се използува и 0,3-0,4 l/dka илоксан. Най-силен ефект срещу плевелната растителност се постига при смесено приложение на Лактофол „О“ с най-ниска доза от хербицидите базагран и фузилад. В резултат на тази практика броят на плевелите се намалява с 84,7%, а свежата им маса с 85,5%. При последователно внасяне на Лактофол „О“ с оптимални дози хербициди се получава малко по-слаб ефект – спрямо броя — 75,8 % и към масата – 80,5%, Смесеното приложение на Лактофол „О“ с оптимални или намалени дози на фунгицида купроцин допринася за известно намаление на нападението от бактериоза по-листо-стъблената маса и бобовете на фасула, и повишаване на продуктивността с 24%
При отглеждането на индетерминантни сортове много важно е своевременно изграждане на опорната конструкция, което трябва да стане, преди растенията да са образували втория троен лист. За опорна конструкция могат да се използуват тънки вейки, които се завързват в горния си край по четири или надлъжно на редовете, а така също може да се построи телена конструкция позволяваща механизирано обработване на почвата.
Прибиране и окачествяване на зеления фасул
Прибирането става в технологичната зрялост, преди бобовете да са достигнали максималната си маса и семената са все още недоразвити, при сортовете за консумация в непреработено състояние се извършват ръчно няколко последователни беритби, като индетерминантните сортове могат да се берат до падането на първите слани, а детерминантните -обикновено се берат 2-3 пъти. Технологичната зрялост на бобовете преминава бързо, затова беритбите трябва да се извършват своевременно и по този начин да се получава висок и качествен добив.
Зеленият фасул за консервиране се произвежда само при промишлени условия и се прибира механизирано. От решаващо значение за качеството и количеството на добива от зелен фасул при механизирането прибиране е определянето на оптималната степен на зрялост. В зависимост от степента на зрялост, при която се извършва беритбата, зеленият фасул според БДС 15791-83 се дели на три качества екстра 40-90 mg, първо 91-120 mg и второ 121-150 mg.
В съответствие с изискванията на стандарта и при трите качества зелените бобове трябва да бъдат пресни, свежи, здрави, чисти, с характерни на сорта форма и цвят, без видими следи от препарати и химикали, без чужда миризма и вкус, без повишена външна влажност. Слабо завехнали бобове се допускат до 2% от масата при първо качество и до 15% от масата при второ качество.Само при второ качество се допуска до 5% от масата на бобовете да бъдат със слабо изразено лико. В съответствие с техническата характеристика на прибиращите машини е определен допустимият процент на напукани и начупени бобове, който е 5% за екстра качество, 7% за първо качество и 12% за второ качество. Количеството на повредените бобове на долния праг от 5% е в зависимост от състоянието на посева, квалификацията на механизаторите, техническото състояние и експлоатацията на фасулкомбайните и следователно е един резерв за производителите. Стандартът допуска повреди от болести и неприятели до 2% в първо качество и до 5% във второто качество. Само във второто качество се допуска до 3% от масата на бобовете да са с малки ръждиви петна от механично триене. Допускат се до 5% инертни примеси съобразно с технологичните качества на машините.
За определяне степента на зрелост от пробата се отделят и преброяват всички бобове с дължина над 5 cm, след което от средната част на всички бобове се изважда по едно зърно. Зърната се събират и се претеглят. Получената маса на зърната в mg се дели на броя на бобовете, от които са взети зърна, и полученото число определя степента на зрелост.

2. Признаци и свойства, които са корелирани с добива само при
специални условия – брой и дължина на възлите върху главното стъбло
и разклоненията.
3. Признаци и свойства, които не са корелирани с добива -дължина на вегетационния период.
При еднократно механизирано прибиране решаващо влияние върху добива на зеления фасул оказва степента на зрелост. С увеличаването на зрелостта добивът се увеличава, а по-късно намалява. Динамиката на увеличаване и максимално възможният добив обаче са в зависимост от сорта, като добивът нараства до 30-40 ден след цъфтежа, достигайки зрялост 120-180 mg, след което започва да намалява. Бързото увеличаване в началото на формирането на добива и бавното изменeние след настъпването на началото на технологичната зрелост, дължащо се на по-дружното образуване на бобовете, е най-благоприятното съчетание за максимален добив при механизирано прибиране.
В зависимост от климатичните условия, начина на напояване и на прибиране хранителната площ, при която се отглежда зеления
фасул, има различна големина и форма. В страните с умерен климат
сеитбата на зеления фасул в най-ранния възможен срок през пролетта не
осигурява най-висок добив, понеже почвената и въздушната температура са по-ниски от изискванията на фасула и посевът не е редовен. Повишаването на температурата при по-късните срокове на сеитба е причина за увеличаване на добива, като най-висок добив в Средиземноморието се получава при сеитба в средата на април, а в Северната Европа – в средата на юни. Следващото закъсняване на сеитбата предизвиква намаляване на добива от зелен фасул, което се дължи на високите температурата и недостатъчната почвена и въздушна влажност, слабото гарниране на посева, недоброто развитие на растенията и окапването на цветовете. В зависимост от климатичната зона най-нисък добив се получава при сеитба от средата на май до средата на юли. Постепенното понижаване на температурите при още по-късните сеитби може да стане причина на увеличаване на добива и в някои случаи той достига равнището на оптималните пролетни сеитби.
От изследвания е установено, че най-висок добив се получава при сеитба в края на април, а най-нисък при сеитба от 20 май до 5 юни. През последното десетилетие обаче в производството навлизат сортове с намалена чувствителност към високи температури, а за промишлените посеви се създават условия, които намаляват вредното влияние на неблагоприятните климатични фактори.
Комплексното проучване на влиянието на факторите на средата върху добива в съвременните агроекосистеми в България показва, че при сеитба на зеления фасул на подходящи почви с добре проведена интегрирана борба с плевелите и използване на подходящи сортове се получава висок и качествен добив. И при големина на хранителна площ 100-150 cm,торене с 10-15 Kg азот и по 10 Kg фосфор и калий на декар и поддържане на водното налягане в почвата не повече от 0,5 bar през целия вегетационен период.
Пригодност за механизирано отглеждане и прибиране
Количеството и качеството на добива от зелен фасул при промишлените сортове са неразривно свързани с пригодността механизирано отглеждане и прибиране на. Ограничаващо условие в този случай е използуването само на детерминантни сортове с дружно формиране на добива. Тъй като величината на добива е в пряка зависимост от относителната част на стандартните бобове в момента на беритбата, при съвременните сортове годните за преработване бобове в оптимална технологична зрелост вече са повече от 85% от броя и 95% от масата на всички бобове. Дружното формиране на бобовете обаче трябва да бъде съчетано с максимално забавяне динамиката на зреене на отделните бобове и удължаване на времето, през което средната зрелост на всички бобове задоволява изискванията на консервната промишленост. Формирането и развитието на фасулевите бобове протичат неедновременно и в зависимост от сорта в различен интервал от време. Поради това еднократно прибираният фасул представлява смес от бобове с различна степен на зрелост и консумативна стойност, които в зависимост от момента на беритба се намират в различно съотношение. Ето защо качеството на суровината за консервиране е сумарна величина, която зависи в голяма степен от момента на беритбата.
От решаващо значение за механизираното прибиране е разположението на бобовете. Стремежът на всички селекционери винаги е бил максимално увеличаване на разстоянието между бобовете и почвената повърхност. В резултат на това са създадени много сортове, при които бобовете са разположени предимно над средния пояс на растенията, а върховете им са на височина от 0 до 40 cm. Разпределението в този интервал обаче е неравномерно в зависимост от сорта. При различните сортове от 5 до 20 % от бобовете опират до почвената повърхност, което определя възможния минимум на загубите в процеса на прибирането на зеления фасул. При сортовете с най-голяма пригодност за механизирано прибиране върховете на 75-80% от бобовете са на височина от 5 до 25 cm. Последните изследвания показват, че за намаляване на загубите при използуване на съвременна прибираща техника много важно е и разположението на бобовете в хоризонтално направление – загубите са толкова по-малки, колкото е по-малка концентрацията на бобовете около стъблото.
Определена роля в комплексния признак пригодност за механизирано отглеждане и прибиране играят също големината и разположението на кореновата система, височината и здравината на стъблото, здравината и дължината на плодните дръжки, броят на бобовете на една плодна дръжка, силата на откъсване на плодните дръжки от стъблото, силата на откъсване на бобовете от плодните дръжки и др.
ТЕХНОЛОГИЯ НА ПРОИЗВОДСТВОТО
Място в сеитбообръщението
Зеленият фасул има биологична самонепоносимост и се развива добре след всички предшественици от друга видове зеленчукови култури. Поради това изискванията му към предшественика се свеждат главно до своевременно освобождаване на площите, ликвидиране на растителните остатъци, намаляване плътността на плевелите, неприятелите и причинителите на болести, избягване на токсичния ефект на използуваните хербициди, а при промишлено производство и за осигуряване на условия за нормална работа на машините и ритмично снабдяване на пазара и консервната промишленост. Това изисква планиране на последователна подготовка на площите след зърнени житни или зеленчукови култури за пролетните посеви (15/04-15/05), след ранни фуражни култури, ранни картофи и ранни зеленчуци за междинните посеви (15/05-30/06) и след зърнени житни за летните посеви (1-20/07).
Подготовка на площите и сеитба.
Основната обработка на почвата в зависимост от срока на сеитбата се извършва наесен или напролет след прибирането на предкултурата. Тя включва плитка обработка за унищожаване на растителните остатъци, подравняване и оран. Есенната оран се извършва на дълбочина 28-30cm, а пролетната на 19-21cm.
В зависимост от начина на напояване фасулът се отглежда на равна, браздова или лехо-браздова повърхност. При отглеждане на равна повърхност след основната обработка се извършват две култивирания, които при пролетните посеви се правят през март и април, а при междините и летните посеви – непосредствено след основната обработка. Първата предсеитбена обработка се извършва на дълбочина 10-12 cm,а втората на 6-8 cm с оглед на осигуряване висока ефективност на почвените хербициди и оптимални условия за поникване на семената. При отглеждане на браздова повърхност след основната обработка се култивира и набраздява преди или едновременно със сеитбата. Формирането на лехобраздова повърхност за пролетните сеитби обхваща набраздяване през есента, брануване през пролетта и лехообразуване непосредствено преди сеитбата. При междинните и летните посеви бразденето и лехообразуването се извършват непосредствено едно след друго след основната обработка. Едновременно с обработката на почвата се извършва и торенето. Цялото количество фосфорни и калиеви торове се внася преди оранта, а всички или част от азотните торове – преди последната предсеитбена обработка или едновременно със сеитбата. Фосфорът е под формата на суперфосфат, калият, като калиев сулфат, а азотът – като амониев нитрат. При междините и летните посеви е по-добре да се използуват сложни торове, с което се намаляват производствените разхода и се пести време за предсеитбената подготовка. Конкретното количество се определя в зависимост от запасеността на почвата, но средно се внасят по 10 Кg фосфор, 10 Кg калий и 10-15 Кg азот на декар в активно вещество.
Сеитбата на фасула в България започва на 15/04, когато температурата на почвата на дълбочина 10 cm се повиши трайно над 12 С° и продължава до 20/07. В зависимост от площта, начина на напояване и степента на механизация зеленият фасул се сее на гнезда, на редове и на ленти. Отглеждането на гнезда се прилага в личните стопанства при липса на механизация. За целта мястото се набраздява на 50-60 cm за детерминантните сортове и на 80-100 cm за индетерминантните сортове. Засяването се извършва под мотика в основата на тира, в гнезда, съответно на 25 и 50 cm, в които се пускат по 4-5 семена.
Отглеждането на редове е възможно на равна и набраздена повърхност и напояване съответно чрез дъждуване и по бразди. При отглеждане и напояване по бразди мястото се набраздява на 60 cm преди сеитбата, едновременно със сеитбата или след поникването на фасула. Сеитбата се извършва ръчно в ограничените площи и механизирано в промишленото производство. Когато се бразди едновременно със сеитбата, създават се условия и за прибиране с фасулберачни машини с надлъжен прибиращ апарат. При напояване чрез дъждуване фасулът може да се отглежда редово на равна повърхност на разстояние между редовете 20-60 см в зависимост от изискванията на прибиращата техника и необходимостта от окопаване.
Отглеждането на ленти е възможно на лехо-браздова и на равна повърхност, като при лехо-браздовата повърхност – може да се напоява по бразди и чрез дъждуване, а при равната повърхност – само чрез дъждуване . При напояване по бразди обикновено се сее на четириредова лента 80+10+60+10/4-5 cm между растенията в реда. При напояване чрез дъждуване на лехобраздова повърхност се сее на триредова лента 40+30+30+30/4-5 cm между растенията в реда. Отглеждането на фасула на ленти върху лехо-браздова повърхност на разстояние между браздите 160 cm дава възможност за прибиране на зеленя фасул с прикачни фасулкомбайн с наречен прибиращ апарат. При отглеждане на зеления фасул на равна повърхност чрез дъждуване се сее на триредова лента 70+45+45 cm или на четириредова лента 70+30+30+30 cm или 55+35+35+35 /4-5 cm между растенията в реда. Първата схема се използува при необходимост от окопаване на междуредията в посева. Дълбочината на сеитбата независимо от начина на сеитбата е 4-5 cm, като при благоприятна почвена влажност се сее по-плитко, а при по-малка влажност – по-дълбоко.
Отглеждане на посева.
Необходимата напоителна норма за зеления фасул се разпределя равномерно през целия вегетационен период. При недостатъчна почвена влажност за нормално поникване на семената първата поливка се дава непосредствено преди сеитбата с норма 25-40 m3 на декар. Поливането за поникване след сеитбата не се препоръчва поради образуването на почвена кора, затрудняваща нормалното поникване, и поради опасността от фитотоксичност на почвените хербициди, които са по-силно изявени на почви с ниско съдържание на хумус. По време на вегетацията се полива един път седмично с поливна норма 25-30 m3 на декар. При късните пролетни и летни посеви при повишаване на температурата над 30С° е целесъобразно освежително дъждуване в обедните часове с поливна норма 4-5 m3 на декар.
Обработката на почвата по време на вегетацията на зеления фасул е необходима, ако почвата е сбита, с неподходящи физични свойства и образува кора,когато борбата с плевелната растителност не се води с химични средства или плътността на плевелите е много голяма.
Поради плиткото разположение на кореновата система на фасула обработката на почвата се прави на малка дълбочина от 5-10 cm. Първото окопаване се извършва след образуване на първия троен лист, а последното – преди цъфтеж. При отглеждането на фасула на лехо-браздова повърхност защитната зона може да се намали на 8-10 cm, а на равната повърхност-15-20cm. При лехо-браздовата повърхност при окопаването се възстановява профилът на лехата, а при равна повърхност се осигурява нейното запазване. Когато зеленият фасул се прибира механизирано, много важно е да се запази равнинният характер на почвената повърхност в надлъжно и напречно направление. Затова при подходяща почва и правилно организирана борба с плевелите се препоръчва да не се извършва никаква почвобработка по време на вегетацията.
За борба с плевелите се предлага хербицидът тобакрон в доза 0,25 l/dka. Той действува срещу житните и широколистните плевели и се внася след сеитбата преди поникването на растенията. За борба с по-късно поникващите широколистни плевели във фаза втори лист на фасула се прилага 0,2-0,25 l/dka базагран или флекс в доза 0,2 l/dka. В същата фаза за унищожаване на поникналите житни плевели, когато са на 1-2 листа, може да се използува и 0,3-0,4 l/dka илоксан. Най-силен ефект срещу плевелната растителност се постига при смесено приложение на Лактофол „О“ с най-ниска доза от хербицидите базагран и фузилад. В резултат на тази практика броят на плевелите се намалява с 84,7%, а свежата им маса с 85,5%. При последователно внасяне на Лактофол „О“ с оптимални дози хербициди се получава малко по-слаб ефект – спрямо броя — 75,8 % и към масата – 80,5%, Смесеното приложение на Лактофол „О“ с оптимални или намалени дози на фунгицида купроцин допринася за известно намаление на нападението от бактериоза по-листо-стъблената маса и бобовете на фасула, и повишаване на продуктивността с 24%
При отглеждането на индетерминантни сортове много важно е своевременно изграждане на опорната конструкция, което трябва да стане, преди растенията да са образували втория троен лист. За опорна конструкция могат да се използуват тънки вейки, които се завързват в горния си край по четири или надлъжно на редовете, а така също може да се построи телена конструкция позволяваща механизирано обработване на почвата.
Прибиране и окачествяване на зеления фасул
Прибирането става в технологичната зрялост, преди бобовете да са достигнали максималната си маса и семената са все още недоразвити, при сортовете за консумация в непреработено състояние се извършват ръчно няколко последователни беритби, като индетерминантните сортове могат да се берат до падането на първите слани, а детерминантните -обикновено се берат 2-3 пъти. Технологичната зрялост на бобовете преминава бързо, затова беритбите трябва да се извършват своевременно и по този начин да се получава висок и качествен добив.
Зеленият фасул за консервиране се произвежда само при промишлени условия и се прибира механизирано. От решаващо значение за качеството и количеството на добива от зелен фасул при механизирането прибиране е определянето на оптималната степен на зрялост. В зависимост от степента на зрялост, при която се извършва беритбата, зеленият фасул според БДС 15791-83 се дели на три качества екстра 40-90 mg, първо 91-120 mg и второ 121-150 mg.
В съответствие с изискванията на стандарта и при трите качества зелените бобове трябва да бъдат пресни, свежи, здрави, чисти, с характерни на сорта форма и цвят, без видими следи от препарати и химикали, без чужда миризма и вкус, без повишена външна влажност. Слабо завехнали бобове се допускат до 2% от масата при първо качество и до 15% от масата при второ качество.Само при второ качество се допуска до 5% от масата на бобовете да бъдат със слабо изразено лико. В съответствие с техническата характеристика на прибиращите машини е определен допустимият процент на напукани и начупени бобове, който е 5% за екстра качество, 7% за първо качество и 12% за второ качество. Количеството на повредените бобове на долния праг от 5% е в зависимост от състоянието на посева, квалификацията на механизаторите, техническото състояние и експлоатацията на фасулкомбайните и следователно е един резерв за производителите. Стандартът допуска повреди от болести и неприятели до 2% в първо качество и до 5% във второто качество. Само във второто качество се допуска до 3% от масата на бобовете да са с малки ръждиви петна от механично триене. Допускат се до 5% инертни примеси съобразно с технологичните качества на машините.
За определяне степента на зрелост от пробата се отделят и преброяват всички бобове с дължина над 5 cm, след което от средната част на всички бобове се изважда по едно зърно. Зърната се събират и се претеглят. Получената маса на зърната в mg се дели на броя на бобовете, от които са взети зърна, и полученото число определя степента на зрелост.

Етикети: доклад по биология, реферат по биология