Реферати

1.Всемирно-историческата и културно-историческата концепция за историята
2. Етносът в полезрението на науката
3. Хоморелигиозност
4. Мит и митотворчество
5. Фолклор и фолклористика
6. Мит, религия, фолклор в българската етнокултурна традиция
1.Всемирно-историческата и културно-историческата концепция за историята

Мит, религия и фолклор в картината на света у българите.Трите феномена съществуват отделно.Митологията и религията са два различни феномена, както мит и обредност.Митът мотивира идеологически обреда, а обредът, чрез своето “тук и сега” потвърждава ефективността на митологичното предписание.
Фолклорът е онази част от културата на света, в която си взаимодействат мит и религия.
КАРТИНА НА СВЕТА
Според библейската трактовка картината за света представя Бог – създател на Адам и Ева.Той ги създава, но не им дава сетива да разберат, че са различни по пол.Те извършват първото грехопадение, за да разберат своето различие.
Второто грехопадение на хората е строежът на Вавилонската кула, тяхното желание да се доближат до Бог. Бог ги наказва като им обърква говорите, това води до създаването на различните народи.Човешкият стремеж към унификация и глобализация е престъпен.
През 15-16в. настъпва разцвет на науките и човек се стреми да разбере себе си като социално явление, но използва науките за войни.Днес войните са религиозни и етнически.
Човек се интересува от своята различност, запазвайки своята идентичност.Тази различност се формира като картина на света за един народ.С това той е интересен на другите.Картината на света е метафора на науката.
През 15 в. свършва Средновековието. 1453г.Византия пада под османските турци. Тя е била не само мост между Запада и Изтока, но и мост от Античността към Възраждането.През 15в. Гутенберг открива книгопечатането книгопечатането, Колумб открива Америка, Магелан открива, че Земята е кръгла.Ако Земята е плоскост, то трябва да е безкрайна, а когато е кръгла , тя е ограничено пространство. На дело показва на човечеството ограничените ресурси.
Два века по-късно е извършена СЕКУЛАРИЗАЦИЯТА – отделянето на Църквата от Държавата.Човекът излязъл от св.Троица и влязъл в безперспективността на Историята.До този момент човек можел да живее безотговорно, защото Бог знаел всичко и той бил отговорен, човек ставал вече отговорен за своята история.
19 век бил мирен.Човечеството се сдобива с големи криле в науката.Тогава се появява Шерлок Холмс показва, че разумът може да замести Бога.Няма неразкрита престъпление.Шлиман, който открива Троя , доказва, че всяко историческо престъпление не остава ненаказано. Възхваляват робинзон Крузо. През 19 век се открива двигателя с вътрешно горене и това кой ще владее петролът на земята води до І и ІІ световна война.Ужасът на историята – Европейците, които смятат себе си за цивилизовани, в своето мислене са по-големи човекоядци от диваците в колониите. В двете войни убиват много млади мъже в униформи.
В 15 век в представите на Европа се осъществява преход от Средновековие към Ново време, при който била открита нацията. До тогава човек принадлежал към един народ, и отговарял за деянията си пред бога. Идеалите на човека били формулирани от Френската революция – свобода, равенство, братство – идеалите на една общност, на един език, който осигурил книгопечатането и вестника.
Буржоата били нови хора, дошли и поискали своето място в обществото.Език, история , фолклор са идентичност за народност.
Новите хора в началото на Модерното време осъзнават себе си като различни от предходните, очерняйки Средновековието.За да се идентифицират с нещо, решили, че възраждат античната вяра за човека.Това явление се нарича Ренесанс(Възраждане). Възрожденските майстори направили крачка назад, живописвали фигурите като с фотоапарат. През Средновековието се създали градове и църкви.Всичко това мотивирало поведението на народите.
В началото на 19в. французите обръщат поглед към келтското минало -келтомания , пангерманизъм, панславизъм( славянофилство което използва собствената култура на славяните като заместват липсващата античност, което се сдобило с престижността на античност.Фолклорът получава висок статус.Има взаимодействие между фолклор, митология и религия.
Изгражда се европоцентризма. Даниел Дефо използва случай с моряк, който пребивавал на остров 20-30 г. и се върнал подивял.Дефо го прави цивилизатор.Бягайки от мита, Дефо пише първия битово-реалистичен роман на Европа.Нахълтал е в мита на Сътворението(най-мощния мит).В културата бягството от мита е невъзможно.Този европоцентризъм е илюстриран чрез Робинзон Крузо.Употребява правото на ономатета, давайки имена на съществуващите неща.Този европоцентризъм изживял своята криза през Първата и Втората световна война – като пример творчеството на Кафка. В “Залезът на Европа” от Шпленглер , за разлика от античния човек , човекът на запада е паустовски човек и той ще загине.
ЕВОЛЮЦИОНЕЗЪМ, ДИФУЗИОНИЗЪМ
Еволюционизъм – историята усъвършенства човешките същества.Съвременикът има самочувствието, че качен на едно дърво наблюдава диваците отдолу.Ние не познаваме живота.
Дифузионизъм – линейно-юдейно-християнска концепция.Историята има крайна точка. В библията има І пришествие. Средновековният човек – християнин има усещането, че се отдалечава от момента на очовечаването на Христос и живее с очакването на ІІ пришествие.Времето не е линейно.
До стадия народност историята започва от праисторическите динозаври, минава през първобитното, родовообщинното, робовладелството, Средновековие, Ново време, Постмодерно.Представата, че се осъвременяват средствата за придвижване от колесницата до локомотива към камион, самолет, ракета като знак за осъвършенстване на обществото.Дарвин, Енгелс и Маркс са привърженици на тази теория.Тази теория за линейно-историческото време не се изповядва от елита на народите, които през 19 век не се намират в челото.Различията между отделните народи се изличават. Русите и немците стават привърженици на нова концепция – географският фактор е от голямо значение .
Леофробениус – немец, приписва на всяка култура душа.. Културите се раждат , имат зрялост и час на гибил, като живи същества.
Пензен – картината на света е във всяка една култура.
ЦИВИЛИЗАЦИЯ И КУЛТУРА
В края на 18 в. тези думи са документирани в Европа.През 19 в. не се срещат в един текст.Цивилизация се използва от англичани и французите, а Култура от немците.В началото на 20 век се употребяват заедно в съотношение ,като цивилизация е усилена култура.
1919 г. един археолог откри изображения на траки на старогръцки вази и открил те са същите хора, като тези, които влезли в купето преди Пловдив.Стигнал до извода, че цивилизациите са около 32-35 на земята.
Цивилизация – изисква територия, градове, писменост, с които да се изпише откритието за човешкото битие.Йоан Екзарх е казал:”Бог е станал човек, за да може човек вярващ в него да се уподоби на него”.
Култура – терминът се е разпилял.В “Идеи на културологията” в Іт. културата се състои от модели на и за поведение, придобиване и предавани чрез символи,съставляващи отличните постижения на човешките групи, включват техните вплъщения в артефактите.Същностното ядро на всичко се състои от традиционни исторически издържани и подбрани идеи и особено ценностите, които им се приписват.(артефакти – нещо, което е резултат на човешката дейност, което се състои от модели, информация за начина по който се гради нещо.
Пр.: моделите ЗА поведение– предписаното – не убивай, не кради,
НА поведение – поведение
чрез символи – знак+още значение
- традиционни – исторически извлечени и подбрани
- които им се приписват – животът се състои от реалии, на които се приписват ценности, които не съществуват.

Етикети: доклад по литература, есе по литература, Реферат по литература