Реферати

Точният прозход на поинтера не е изцяло ясен. Възможно е да произлиза както от испанските, така и от континенталните поинтери. Това, което е сигурно e, че английскят понтер датира от 1600 год., когато е размножаван на британските острови, за да служи за “показалец” на ловзите по време на лов. Тези ранни кучета били използване по време на лов на зайци, като помощници на хрътките. През 1700 год. стрелбата на крило станала модерна и тогава се проявили техните истнски умения. От тогава поинтерът е изключително ловно куче.

Описание на външния вид:

Великолепно ловно куче, работещо със стойка, с изключително тънко обоняние, с жив темперамент, издържливо и силно. Съвършенно оформено, средно голямо, късокосместо, с висящи и заострени уши и с права опашка.

Мъжките досигат височина при холката 63-68 см и тегло около 30 кг, а женските – 61-66 см и тегло около 26 кг.

Пойнтерът има средно голям череп, леко закръглен, със силно подчертан стоп и ясно изразена бразда между очите. Муцуната не е широка, дълга с лека дъга, с неизпъкнати скули. Носът е обемист и тъмен. Очите са сиво-кафяви или кафяви, средно големи. Има интелигентно изражение. Ушите са относително високо поставени, плътно прилягащи към главата, сравнително дълги и заострени във върховете. Вратът е с хубава извивка, дълъг, добре, но не и силно замусколен, сух. Тялото е здраво и дълго; гърдите са значително широки и дълбоки, ребрата са добре заоблени, поясницата е силна и замусколена; крупата е закръглена, но не много висока. Гръбната линия се спуска на врата, плавно преминава през холката и късия гръб и започва да се спуска през поясницата и крупата и достига линията на опашката в съсвършена елегантност. Предните крайници са прави, силни, забележимо мускулести, със силно развити китки. Задните крайници са добре сложени и мускулести с изразен коленен ъгъл. Лапите са овални. Затворени и с развити възглавнички. Опашката е масивна, дълга, на здрава основа, изтъняваща към края, носи се на височината на гърба – до гръбната линия. Козината е фина, къса, здрава и гладка, с блясък и без подкосъм. Окраската е жълто с бяло, оранжево с бяло, кафяво с бяло и черно с бяло (допуска се едноцветно или трицветно обагряне).

Недостатъци: удължен формат, по-къса или по-дълга глава, недобре изразен стоп, светли очи със стъклен поглед, извити лакти, извита нагоре опашка, силно окосмена опашка.

Положителни качества:

- уравновесен темперамент
- послушен
- обича децата
- лесно се обучава
- отлично ловно куче
- добър домашен любимец

Куче за лов:
В епохата на Уйлям Аркрайт, бащата на тази порода, обикновено се е изисквало пойнтерите да бъдат сигурни кучета, способни да претърсват големи площи, за да щадят краката на ловеца. Затова повече си е заслужавало да се купят чифт добри кучета, отколкото четири със средни заложби.
Вероятно никога няма да бъде напълно разкрита рецептата за селекционирането на тази порода-сигнализатор за кучетата, работещи със стойка. Сигнализатор, защото много често се случва да имаме нужда от пойнтер, който спира ненадейно своя бяг щом забележи, че някое от кучетата на приятелите ни е на стойка. Но дори това да не е винаги вярно, мнозина са онези, които вярват, че щом вземат пойнтер, в поколенията ще имат само пойнтери. От предполагаемите си френски и иберийски прародители пойнтерът значително е еволюирал. От бавното куче, държащо главата си наведена, е произлязъл голям бегач, с глава изправена в облаците. Възможно е да е направено оригинално кръстосване с хрътките или да е имало дълготрайно кръвно родство между тях и пойнтера, а вероятно и двете едновременно. Както и да е, британците, които са също толкова добри селекционери, колкото и търговци, са създали изключително стабилна порода по отношение на практическите й заложби и екстериорните й качества.
За една порода, която в превод означава „указател“, способностите да намира и посочва дивеча са били от първостепенно значение. Действително, пойнтерът е забележителен „указател“, надарен с необикноен нос. Най-често именно обонятелните способности на пойнтера се използват като еталон, когато се описват другите породи. Силата на обонянието му е тази, която му позволява да открие присъствието на дивеч преди другите кучета. И най-слабата миризма в носовите канали на пойнтера означава незабавна стойка, която го сковава на място, неподвижно изпънат, с глава, сочеща в посока към дивеча. Очевидно е било направено всичко, за да се подпомогне това инстинктивно поведение, още повече, че пойнтерът често е бил използван за лов в места, където вятърът духа безпрепятствено във всички посоки. Специалитетът на тази порода обаче си остава стойката от голямо разстояние. Тя е съпроводена от потичане на носа, способстващо контакта с дивеча да бъде запазен. Пойнтер, който е имал предимството да се среща само с диви животни, никога не прекъсва стойката си. Вцепеняването, в което изглежда изпаднал пред дивеча, е пословично. Стара карикатура изобразява скелет на пойнтер, сочещ скелет на бекас с надпис „пойнтер в стойка“. Това търпение действително е необходимо за помощник, на който може да се наложи да работи на 200 м разстояние пред ловеца, ако не и по-далече.
Силното обоняние му позволява да се придвижва бързо и надалече, без рискове да подмине дивеча. Пойнтерът не се лишава от възможността и да се оглежда по време на лов. Той се отдалечава, за да претърси възможно по-голяма площ, което се изисква от него, като се движи много бързо. Пойнтерът не познава друг начин на придвижване освен бързия галоп. Очевидно спектакълът е необикновен. Разширявайки непрекъснато периметъра си при всяко движение вляво и вдясно, той обхожда много по-голяма площ от представителите на която и да е континентална порода. И когато теренът позволява, няма нищо по-приятно от това да го следваме, при условие все пак, че имаме здрави крака!
Върховите постижения се достигат по време на състезанията за дълго търсене, които остават „патент“ на пойнтера и за които е бил създаден. Италия и Франция са страните, в които е застъпена най-добре тази дейност и се представят най-добрите линии за състезания, въпреки че истинските кучета за дълго търсене в крайна сметка са твърде малко. Конкурсите са грандиозен спектакъл, осъществяван от пуристите – привържениците на чистите линии. В края на трасето пойнтерите често наподобяват малки движещи се петна в далечината.
Индивидуалните полеви изпитания са по-разумни. Тогава кучето не се отдалечава толкова напред. Пролетните изпитания са хубав спорт, служещ за селекциониране на производители, показали добро обоняние, инстинкт за правене на стойка и воля да търсят дивеча, където и да се намира.
При ловуване е малко по-различно. Очевидно пойнтерът не се изморява при едно празно минаване, а дори удвоява силите си и може да се използва върху обширен терен. Той има своите привърженици в лова на бекасини, където е доста подходящ, за да се движи по наскоро залетите с вода площи. Доказано е, че пойнтерът не се страхува особено от влагата. Изглежда все пак, че той сравнително малко се използва, освен в равнините, неговите любими ловни полета. Конкуренцията на другите породи, в това число и на континенталните, е жестока. За ловците, които държат на традицията обаче, той е много подходящ. В района Бри, в близост до Париж, както и в областа Бос, в Квебек, може да се каже, че той е „точното куче на точното място“. По време на групов лов обаче, е по-добре да го оставим в къщи. Друга област на приложение на този закостенял любител на обширните простори е планината. Стойките, които той прави на тетревите, са обикновено кратки, но причината тук може да се търси в селекцията на пойнтера. Той е създаден да претърсва терена така, че да не се налага ловецът да ходи много. Все пак в планината трябва да имаме добър тренинг, за да можем да ловуваме, следвайки куче, тичащо на 300 метра над нас, нагоре по склона.
Колкото по на юг отиваме, толкова по-често от всякъде другаде срещаме пойнтера. За любителите на лова на червена яребица в Испания, той е предпочитаното куче. Водят го дори и на лов за бекаси в Пиренеите или в другите средиземноморски страни. Пойнтерът остава класика за равнините, заети от поликултури и лозя. Той търси червената яребица, но не подминава и пъдпъдъците.
Необходимо е кучето да има известен самоконтрол, за да го пуснем да бяга напред без да се страхуваме, че ще ни се изплъзне от ръцете или ще се наложи да го напляскаме. Пойнтерът е малко надменно куче, не се бунтува при галене и често има улегнал манталитет. Той отчита отлично командите и дресьорите са единодушни в мнението си, че един добре обучен пойнтер остава послушен до последния си ден. Британците никога не карат своите пойнтери да донасят убития дивеч. Това обаче с нищо не пречи на породата да развие способност за апорт (за носене на дивеча). Това качество може да се покаже при всички видове дивеч – при яребиците и най-вече при бекасите, за които е особено важно да имаме добър апортьор.
Малко по малко пойнтерите поемат своя път и в горите, където се цени твърдата им стойка, а при лова на бекаси – способността им да обходят повече места. Често се случва да търсят много близо до ловеца. Удоволствие е тогава да се види пойнтерът, замръзнал на стойка пред птицата. За сметка на това обаче, не бива да се растройваме от несполуки. Колкото повече свиква с лова на бекаси, толкова повече той ще прилича на кучетата бекасиниери. Щом се научат да ловуват на бекаси, пойнтерите, дори и с добри заложби, проявяват отклонения от стандартите на породата и когато е необходимо, „забиват“ носа в земята.
Любовта към лова задължава към едно правило: да се предложи на ловеца порода с възможно най-широки възможности. В това отношение пойнтерът има определено предимство. Репутацията му се защитава от любителите на силните вълнения. Както казват, пойнтерът е куче за сензации и поезия.
Като цяло кучето е най-подходящо за лов в равнинните райони, в полетата. Заради късия си косъм на козината може да издържа на по-високите температури по време на лов през лятото. За сметка на това му е по-студено през зимните месеци и не е подходящо за лов край водни басейни.
Отглеждане:
Поинтерът се нуждае от много разходки, защото колкото повече тича навън, толкова по-спокоен ще бъде у дома. Поради тази причина е хубаво в близост до мястото, където се отглежда да има подходяща местност, например парк.
Препоръчително е козината да се сресва често, когато я сменя през пролетта.
Ражда средно по 6 малки. Продължителността на живота е около 13-14 години. Малките трябва да се хранят с висококачествена храна, като храненето се спазва много внимателно от стопанина. Като поотраснат не са толкова притенциозни към храната

Етикети: доклад по биология, доклад по кинология, реферат по биология, реферат по кинология