Реферати

Деконструкцията е постструктуралистична теория, чието начало се поставя с философските съчинения на френския изследовател Жак Дерида. Деконструкцията е преди всичко философска теория, насочена към препрочитането на основни постулати на западноевропейската философия. В САЩ деконструкцията се разпространява чрез влиянието на т.нар. Йейлска школа. Литературоведският вариант на деконструкцията се основава на разглеждането на всички писмени текстове като сложен исторически и културен комплекс, като основен акцент се поставя върху отношенията помежду им, както и връзката на произведението с определени институции. Деконструктивистите твърдят, че знанието не може да се контролира, а езикът функционира по странни и понякога противоречащи си начини. Това означава, че знанието и езикът непрекъснато ни се изплъзват.
Елементите на литературата в деконструкцията се разглеждат по следния начин:
1. Литературата не е самодостатъчен факт, тя е следствие от юридически, социални и политически процеси, които правят от нея своеобразна институция.
2. Литературата едновременно говори за същността на индивидите и за тяхната възможност за съществуване, която те придобиват единствено от съотношението си с другия, с външното, със значенията, които стоят отвъд нея (литературата).
3. Литературата е едновременно единично, неповторимо събитие и обобщен опит. Литературата всъщност се изгражда на ръба на разделението между оригинално и неоригинално.
4. Литературата съдържа в себе си асиметрични противоположности, като например противоположността между естественото и паразитното, между логоцентризма и нихилизма и т.н. Основно положение в деконструкцията е атаката срещу т.нар. логоцентризъм. Логоцентризма се изгражда от вярата, че човекът и света са разумни конструкции. Деконструкцията счита, че човекът и светът не се развиват по логически начини, че не са основани на разума. Деконструктивистите заемат от предхождащите ги литературни теории определени опозиции, в които единият от елементите е водещ. Например, опозицията между означаващо и означаемо в знака – структуралистите считат, че водеща роля има означаемото или смисълът, а означаващото, спрямо него, има подчинена роля. Деконструкцията взима тези опозиции и преобръща вътрешната им йерархия. Тя се занимава с това да докаже, че означаващото е по – важно от означаемото. Отношението между устно и писмено слово, в предхождащите деконструкцията теории, е възприето, че устното слово има водеща роля спрямо писменото, което е само калиграфски запис на устната реч. Дерида и неговите последователи в множество анализи се опитват да докажат, че писмото предхожда устното слово.
5. Деконструкцията съсредоточава вниманието си върху особени точки на кондензиране, където един елемент може да бъде проследен по множество линии на неговото развитие. Например, деконструкцията се съсредоточава върху изследването на многозначни словесни конструкции. Една такава настояща тема на деконструкцията е смъртта. Те се занимават с това да проследят как смъртта е описана в различни философски, научни, психологически и т.н. текстове. В тях са проследени множество перспективи, в които тази тема се разгръща. Например смъртта като страдание, смъртта като край, смъртта като наказание, смъртта като празнота и т.н.
6. Деконструктивистите се съсредоточават върху онези литературни произведения, които не позволяват съществуването на една единствена вярна интерпретация. Целта им е да демонстрират по какъв начин всяка следваща интерпретация е изплъзване от предходната, нейно преобръщане и отстраняване. Именно поради това, деконструкцията се съсредоточава върху постмодерни произведения.
7. Деконструкцията счита, че текстовете нямат, не притежават и не биха могли да притежават една единствена идентичност. Например, не можем да кажем, че едно произведение е литературно, защото то може да съдържа много философски, етически и психологически компоненти.
8. Литературното произведение не може да притежава единствена идентичност, защото то е само следа от предхождащи текстове. За да разбулим неговия смисъл е необходимо да проследим сложните му и многоаспектни връзки с предхождащите го творби. Много често тези връзки не са видими и изискват специална анализаторска дейност.
9. Конфликтът в интерпретациите е свързан с конфликта вътре в произведението. Деконструкцията се стреми да извади вътрешните колебания и напрежения в литературното произведение.
10. При анализа на произведенията, деконструктивистите търсят онези точки, в които те се различават помежду си. Това значи, че един текст не може да се анализира позитивно, а само чрез непрекъснато оразличаване от другите произведения. По този начин литературната творба е едновременно следа на предходните, но и категорично различие спрямо тях.
11. Деконструктивистите се занимават преди всичко с разрояването на значенията. Това се постига най – често чрез съсредоточаване на вниманието върху маргинални и допълващи аспекти на текста.

Етикети: доклад по литературознание, реферат за Дерида, Реферат по литература, реферат по литературна теория, реферат по литературознание