Реферати

Природата е изключително богата и много точно балансирана. Делни малки условия води до големи изменения на други условия като при това може да се достигне до изчезването на цели биологични видове, дори да се подстави под заплаха съществуването на живота. Такива глобални последици за планетата са :
1. парников ефект;
2. разширяване на озоновия слой;
3. киселинни дъждове;
4. токсични и радиационни отпадъци;
5. опустяване;
6. демографски взрив.

1. Парников ефект – хората от хилядолетия са се стремили да влияят на времето, а сега ние се намираме на прага на изменение на климата предизвикано от човека. За съжаление то не е планирано, неуправляемо е и може би то ще се окаже катастрофално. Причината за това е въглеродния диоксид и някои други газове в атмосферата, които водят до затопляне на климата, а оттам до повишаване нивото на моретата и рязко изменение на климата в световен мащаб. При използването на твърдо гориво- въглища, дърво, торф и др. се отделя въглероден диоксид в големи количества. За последните 30-40 години увеличението му е 5/6 кратно и такива големи количества не могат да се асимилират от растенията при фотосинтезата – това води до натрупването му в атмосферата заедно с други газове(метан, азотни оксиди, хлор, въглеводороди). Въгл. диоксид задържа слънчевото излъчване до повърхностните слоеве на земята, което е причина за общото затопляне. Тези натрупвания може да предизвикат внезапно, своебразно изменение на климата. Повишаването на температурата ще доведе в близките 40 години до покачване на нивото на световния океан с около 1 до 2 метра – резултата ще е загуба на големи площи обработваема земя, особено в делтите на реките. Обикновено в тези райони исторически са се развили и разполагали големи градове и обработваеми земи. Ако не се изградят предпазни съоръжения, те могат да изчезнат.
Стратегия на борбата с парников ефект – Световната промишленост и транспортните средства ще зависят от добива на гориво, което в бъдеще ще доведе до обилно постъпване на въгл. диоксид в атмосферата. Съществуват редица способи за намаляването му и за постигане на равновесие в състоянието на атмосферата :
1.Увеличаване на коефициента на полезно действие на горивото предназначено за транспортни средства и на др.видове горива тъй като производството е почти заложило на изкопаемото твърдо гориво.
2.Преостановяване на масовата сеч на горите, по специално на тропическите гори.
3.Организиране и финансиране на кампаниите по залесяване на горски масиви(дръвчета).
4.Развиване на алтернативни способи за производство на енергия вместо твърдо гориво.
2. Разрушаване на озоновия слой. Фреоните се издигат в стратосферата, където се разлагат като освобождават атомирания хлор, който разрушава основния слой. Фреоните са относително инертни, нереакционно способни, не горят и не са отровни. Тези техни свойства позволяват да се използват в следните направления : хладилници и охладителна техника, за направата на порести пластмаси, електронна промишленост. Отделяните газове в производството на пенопродукти се издигат в атмосферата като разрушават озоновия слой, който обвива атмосферата. Озоновия слой предпазва земята от ултравиолетовото облъчване. Неговото унищожаване ще предизвика намаляване продуктивността на земеделските култури и животни и ще се увеличат раковите заболявания. Установено е че към 2000г. озоновата дупка над Антарктика е била 2,5 по-голяма от континентална Америка. По тази причина в последните години се водят интензивни преговори между държавите за намаляване на производството на химични средства, които разрушават озоновия слой.
Борба с разрушителите на озоновия слой. През 1986г. ООН проведе конференция в Канада(Монреал) посветена на опазването на околната среда. В края беше подписано Монреалското споразумение за съкращаване на химическите вещества, разрушаващи озоновия слой с 50% . През 1989г. се проведе втора конференция в Хелзинки и се стигна до споразумение от пълно спиране на производството на пенопродукти към 2000г.
3. киселинни дъждове – за първи път киселинните дъждове са били наблюдавани в Англия в средата на 19 век в индустриални райони където за гориво са използвани каменни въглища, съдържащи сяра. Днешните киселинни дъждове вече засягат планетата като цяло. Причината за появата на киселините дъждове са прекомерното замърсяване на атмосферата с киселинни газове, серен диоксид, азотни оксиди , въглероден диоксид и др. У нас явлението също е познато. Повишена е киселинността на валежите в Девненския промишлен район, в района Златица – Пирдоп, Пловдив, Асенов град, Русе, Перник, Димитровград, София и др. промишлени райони. Отрицателното влияние на киселинните дъждове е многостранно. От особено значение са промените в химичния състав на почвата, която при взаимодействие с киселинните дъждове се обогатява с лесно усвойми от растенията отровни вещества като олово, мед, кадмий и др. Успоредно с това тя обединява калий, натрий, калций, които са необходими за различните растителни и дървесни видове. Това води до промени в химически състав на растенията, в който се натрупват токсични вещества и елементи и чрез храната с биологичния кръговрат на веществата попадат в човека и животните. Особен пагубно е влиянието на К.Д. върху иглолистните дървесни видове тъй като се увеличава съдържанието на алуминий в почвата. Около 10 млн. иглолистни гори са унищожени – Европа, България- 7%. К.Д. нарушават естествения ход на обмяната на веществата и енергията между почвата и растенията. Те рязко увеличават корозията на металите, забавят репродукцията на рибните запаси, влошават качеството на питейните води, освен това влияят отрицателно върху дихателната система като според медиците те предразполагат към алергични заболявания. Планетарният характер на К.Д. до голяма степен се дължи на трансграничния пренос на киселинни газове. Напоследък се забелязват конфликтни ситуации между отделни страни – САЩ и Канада,Германия и Скандинавските страни, България и Румъния, България и Сърбия.
Възможности за борба с К.Д. – шест основни способа:
- подмяна на твърдото гориво
-промиване на въглищата с цел отстраняване на сярата
-химическа обработка на въглищата с основа
- използване на ефикасни филтри или уреди за улавяне на отровните газове
- алтернативни горива
- икономия на гориво
4. Токсични и радиоактивни отпадъци – отпадъците от химическата промишленост и радиоактивните отпадъци от атомната промишленост се превръщат в истинско бедствие за човечеството.Тяхното обезвреждане, или поне тяхното надеждно погребване трябва да става така че да не се нанася вреда на природата.На този проблем още не е намерено решение. Източна Европа се отнася към районите с най-висока концентрация на промишлени отпадъци.Процесът на управление на токсичните и радиоактивни отпадъци включва събирането, транспортирането, депониране, съхранение и обезвреждане.
5. Опустяване – в развиващите се страни от тропическите райони ежегодно се унищожават около 11 млн. хектара гори . Освободените площи вследствие на екстензивното използване се превръщат в пустини, негодни за земеделски цели. Процесът на изсичане на тези гори е особено опасен, защото главната част от производството на кислород в атмосферния въздух е от тези гори. България също е засегната от процеса само в района на Марица-Изток – около 15 хил.
хектара от плодотворните земи са превърнати в пустини и са ниско продуктивни.Идентично е положението в региона Кремиковци и Перник. Тяхното очистване и възстановяване ще изисква много средства, труд и десетки години.
УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
Устойчивото развитие е сравнително нова концепция, формирала се през 8Оте години и намерила широко признание през 90-те години на миналия век. Корените й са в края на 60-те и началото на 70-те години, когато започват да се осъзнават границите, които природната среда поставя на човешката дейност, макар че нейни аналози могат да се открият и в по-далечното минало на прединдустриалната епоха. Някои индиански племена например са преценявали всяко свое по-важно решение и действие от гледна точка на въздействието му върху седем следващи поколения. Това, което я превръща в действително нова концепция, е нейното глобално значение, съчетаването на различни цели, принципи и реализационни механизми по един цялостен начин и широкото й, в т.ч. на политическо ниво, приемане.
1. СЪЩНОСТ НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ
Най-популярната дефиниция на устойчивото развитие е формулирана в доклада на Световната комисия по околна среда и развитие „Нашето общо бъдеще“ (известен като доклад „Брундтланд“, 1987): устойчиво е развитието, „което удовлетворява нуждите на настоящето, без да подлага на риск способността на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди“. Нейната централна идея е съобразяването на задоволяването на човешките потребности с ограничеността на ресурсите, както и равнопоставеността между сегашното и бъдещите поколения.
Тъй като тази дефиниция е твърде обща, появяват се и редица други дефиниции, насочени към конкретизиране на понятието в различни аспекти. Те до голяма степен отразяват и еволюцията на самата концепция, а именно: „процес на промяна, в който експлоатацията на ресурсите, насоките на инвестициите, ориентацията на технологичното развитие и институционалната промяна са във взаимна хармония и подобряват както сегашния, така и бъдещия потенциал за задоволяване на човешките потребности и желания“ или определението „устойчиво е това развитие, което гарантира постоянен растеж на качеството на живота и усъвършенстване на личността“.

2.ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ

Същностните белези на устойчивото развитие, които се съдържат в явен или неявен вид в неговите дефиниции и принципи, могат да се обобщят, както следва:
• Цялостен, комплексен поглед към проблемите и всеобхватност;
• Разумно използване на ресурсите и средата, постигане на баланс между естествената и изкуствената среда за осигуряване на възможностите за развитие на човечеството и индивидите;
• Отговорност пред бъдещето, дългосрочно ориентиран стратегически подход към развитието;
• Постигане на баланс между икономическите, социалните и екологичните измерения, равнопоставеност на целите в трите области и интегриране на съответните политики;
• Постигане на ресурсосъхраняващ управляван растеж: равновесие между използване и опазване при възобновимите ресурси, минимално използване на невъзобновимите ресурси, съобразяване с асимилационната способност на средата за поемане на отпадъци и емисии;
• Равенство/справедливост при достъпа до генериращите благополучие ресурси и при разпределението на ползите и разходите, в т.ч. и чрез отчитане на екстерналните ефекти;
• Обединяване на усилията, партньорство, споделена отговорност между различни институции и групи и на различни равнища (от местно до глобално), широко участие на всички заинтересовани както при определянето на принципите на политиката и необходимите действия, така и при тяхното реализиране;
• Необходимост от цялостна промяна на обществото, на установените модели на поведение, стопанска дейност, потребление и управление.

3.ПРИНЦИПИ НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ

Устойчивото развитие се основава на принципи, чиято валидност е официално призната в световен мащаб. С провеждането на Конференцията по околна среда и развитие в Рио де Жанейро (1992) и приемането на нейните документи устойчивото развитие се превръща в официална политика, основана на широк набор от принципи и препоръки за действие, както и на конкретни ангажименти. Приети са пет документа, сред които най-значими по обхвата си са „Декларацията за околната среда и развитието“ (определяща чрез своите принципи правата и задълженията на страните в работата по осигуряване на развитието и благосъстоянието ка хората) и „Дневен ред 21″ (програма за постигане на устойчиво развитие). Анало¬гично значение в европейски мащаб има приемането на Петата програма на ЕО за политика и действие за опазване на околната среда и устойчиво развитие за периода до 2000 г. През 1993 г. е създадена Комисия на ООН по устойчиво развитие, която се състои от 53 представители на национални правителствата. Основната й функция е прилагането и глобалната координация на „Дневен ред 21″ и други споразумения в областта на устойчивото развитие. Националните правителства поемат задължението да представят доклади за своите действия по устойчивото развитие, както и по определени, по-специфични теми. В отговор на насоките на „Дневен ред 21″ около 120 страни са създали свои национални комисии за устойчиво развитие за управление на дейностите, следващи от решенията в Рио де Жанейро, и за разработване на национални стратегии за устойчиво развитие.
Необходимостта от устойчиво развитие е обективна закономерност, съпътстваща развитието на човешкото общество. Това налага при реализирането на мероприятията за устойчиво развитие да се спазват следните принципи:
• Да се задоволят потребностите на съвременното общество и на бъдещите поколения;
• Да се възстановява своевременно нарушеното екологично равновесие;
• Да се използват пестеливо природните ресурси;
• Да се оценява икономическият ефект от всяка дейност, като се имат предвид разходите за възстановяване на щетите, нанесени на околната среда;
• Да са ефективни, да дават възможност за компенсиране на загубите;
• Разходите за опазване на околната среда от трансгранично замърсяване да се разпределят справедливо.

4.КОНЦЕПЦИЯТА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ -ОПРЕДЕЛЯЩИ ЦЕЛИ

Главната цел на устойчивото развитие е задоволяването на човешките потребности и стремежи. То изисква поддържането на такива стандарти на потребление, които са в границите на екологичните възможности и към които всички могат да се стремят. Експлоатацията на ресурсите, ориентирането на технологичното развитие и промените в институциите трябва да са в хармония и да увеличават както настоящите, така и бъдещите възможности за задоволяване на човешките потребности и стремежи.
Концепцията за устойчиво развитие обхваща няколко определящи цели:
1. Съживяване на растежа. УСТОЙЧИВОТО развитие включва решаването на проблемите на живеещите в абсолютна бедност. Бедността намалява възможността да се използват ресурсите по разумен начин.
2. Промяна на качеството на растежа. Промяната в качеството на растежа изисква промяна в подхода към усилията за развитие, използване на по-малко материали и енергия, осигуряване на необходимите капитали, справедливо разпределяне на доходите, съобразяване с нуждите на хората от образование, здраве, чист въздух, чисти води и др.
3. Задоволяване на човешките потребности. Изисква осигуряването на минималните количества храни, енергия, жилища, водоснабдяване, канализация, здравеопазване и др.
4. Осигуряване на стабилно равнище на числеността на населението. Тази цел е свързана с динамиката на човешката популация. Тенденцията е намаляване на раждаемостта в индустриално развитите страни и увеличаването й в развиващите се страни. Урбанизацията е част от процеса на устойчиво развитие, но не трябва да се допуска влошаване на качеството на живот в градовете.
5. Запазване и увеличаване на ресурсната база. Въздействието върху природните ресурси се увеличава, когато на обществото липсват алтернативи. Устойчивото развитие трябва да разшири възможностите за осигуряване на необходимите средства за препитаване на хората в бедните на ресурси райони и в местности, подложени на екологичен стрес.
6. Преориентиране на технологията и управление на рисковете. Използваните технологии не винаги са подходящи и лесноприспособими към социалните, икономическите и екологичните условия. Създаването на алтернативни технологии, издигането на традиционните технологии на по-високо равнище и избирането и приспособяването на чуждите технологии трябва да бъде съобразено с опазването на ресурсите и възпроизводството на околната среда. Освен това технологиите трябва да бъдат анализирани по отношение на рискове.
7. Обединяване на проблемите на околната среда и икономиката при вземането на решения. В основата на устойчивото развитие е необходимостта от интеграция на икономическите и екологичните съображения при вземане на решения. Забелязва се тенденция даден отрасъл или селищна система да се анализира изолирано, без да се имат предвид междуотрасловите връзки.
Устойчивото развитие цели да се повиши хармонията между хората и природата. Реализирането на тази цел изисква наличието на:
- Икономическа система, която е в състояние да създава достатъчно продукти;
- Социална система, която да дава решения за превъзмогване на напреженията, последица от неправилно развитие;
- Политическа система, която да осигурява ефективно участие на населението при вземането на решения;
- Производствена система, която да не изтощава и да не замърсява околната среда;
- Международна система, която да насърчава сигурен модел на търговия и финанси;
- Административна система, която да бъде гъвкава и да има възможности за самокоригиране.
При устойчивото развитие всяка човешка дейност трябва да се вписва умело в естествените природни процеси. Това може да се реализира посредством:
- Пълно използване на отпадъците от производствената дейност (вместо замърсяващи вещества отпадъците да се превръщат в ценни суровини);
- Рационално използване на възстановимите енергийни ресурси;
- Преработване на суровините до получаване на крайни висококачествени изделия;
- Развитие на агроекологичното производство и създаване на нов тип преработвателна промишленост;
- Преструктуриране на икономиката при спазване на изискванията за екологосъобразност на всяка стопанска дейност;
- Създаване на икономически правила, закони и нормативни актове, стимулиращи екологосъобразните производства и санкциониращи тези, които не спазват изискванията на законите и обществото;
- Формиране у хората на екологично съзнание;
- Моделиране на по-устойчив начин на живот.

5.ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
На държавно ниво главният орган за контрол и управление на опазването и регулирането на околната среда е министърът на околната среда и водите. Той се подпомага в своята дейност от компетентни органи, които по смисъла на Закона за опазване на околната среда са:
а) изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околната среда;
б) директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ);
Б) директорите на басейновите дирекции;
г) директорите на дирекциите на националните паркове;
д) кметовете на общините, а в градовете с районно деление – и кметовете на районите;
е) областните управители.
Министърът на околната среда и водите разработва с компетентните органи политиката и стратегията за опазване на околната среда в Република България и ръководи чрез Изпълнителната агенция по околната среда Националната система за мониторинг на околната среда. Към министъра на околната среда и водите се създават Висш експертен екологичен съвет и консултативни съвети по политиката за управление на компонентите на околната среда.
Важен контролен орган за осъществяване на ръководни, координиращи и информационни функции по отношение на контрола и опазването на околната среда в България е Изпълнителната агенция по околната среда. Агенцията проектира и управлява Националната система за мониторинг на околната среда за територията на цялата страна. Изпълнителната агенция по околната среда организационно е структурирана в две основни звена – „Мониторинг на околната среда“ и „Лабораторно-аналитична дейност“. В тях се осъществява ръководството на мрежите за наблюдение и контрол по компоненти на околната среда, в това число:
• Качество на въздуха и емисии на вредни вещества във въздуха;
• Качество на повърхностни и подземни води;
· Качество на почвите;
· Мониторинг на горите и защитените територии;
• Радиологичен мониторинг.
Агенцията администрира и Националната автоматизи¬рана система за непрекъснат контрол на радиационния гамафон в България и системата за контрол на авиационния шум в София. В лабораториите на агенцията, които са първите акре¬дитирани лаборатории в системата на МОСВ, се извършват: анализи по всички компоненти на околната среда, хармонизиране на българските стандарти в областта на контрола на замърсители с европейските и международните стандарти и т.н.
Нормативната база за осъществяване, контрол и развитие на околната среда е добре изградена. Не е за пренебрегване обаче и фактът, че са нужни промени, които да оптимизират работата на служителите и да повишат ефективността на горепосочените органи. Стъпките, които се правят в тази насока, са много, но недостатъчни, за да се осъществи една ефективна система за наблюдение и мониторинг на околната среда. Важно е да се отбележи, че ежегодно в Народното събрание се внася доклад, предложен от министъра на околната среда и водите, който след приемането му се публикува като годишник за състоянието на околната среда, като по този начин всяка година се получава адекватна информация за същността, структурата и замърсеността на жизнената среда.

НАПРАВЛЕНИЯ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ВАРИАНТ ЗА ЕКОЛОГОСЪОБРАЗНО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
Международни програми за устойчиво развитие
Съществуват множество програми и проекти за устойчиво развитие на жизнената среда. По-голямата част от тези проекти са реализирани с помощта на неправителствени организации. Тяхната цел е да се премине от неустойчиво към устойчиво развитие на околната среда. Текущите проекти, фи¬нансирани от международни източници, са проект за мониторинг на въздуха, мониторинг на водите, мониторинг на отпадъците и т.н.
Мониторинг на въздуха – Национална информационна система за контрол на въздуха в реално време РНАRЕ 9916. Целта на проекта е 17 автоматични станции и 4 ОРSIS станции да се свържат по начин, който позволява трансфер на данните до Регионалните инспекции по околна среда и води извършваното му в реално време. Главният резултат от проекта ще бъде подобряването на събирането на данни по отношение на българското задължение за докладване.
Мониторинг на водите – Система за мониторинг и устойчиво управление на води, базирани на подземни станции и сателитни снимки. Програма СОРERNICUS..
Целта на проекта е да се улесни интегрираното управление на водите в България посредством развиване на ГИС (географска информационна система) с всички тематични модули, свързани с мониторинга на река Струма. Ще бъдат разработени математически модули, база данни и програми за експертна оценка на водите. Това ще бъде постигнато със събиране на данни за съществуващите пречиствателни станции, и предвиденото построяване на нови пречиствателни станции. Проектът е съвместна инициатива на техническите университе в Италия, Гърция, Германия, Македония и България.
Мониторинг на отпадъците – Национална програма за нaмаляване на броя и степента на опасност на депата за отпадъци и старите замърсени площи.
В изпълнение на Рамковото споразумение за техническо сътрудничество между България и Германия от 1999 г. проектът „Национална програма за намаляване на броя и степента ин опасност на депата за отпадъци и старите замърсени площи“ се разви на два етапа. Проектът бе финансиран от немското правителство чрез Немското дружество за техническо подпомагане (GTZ) и Националния фонд за опазване на околната среда. През 2001 г. първият етап на проекта, чиято цел бе проучването на общинските депа за отпадъци, беше успешно приключен.
В процеса на осъществяването на проекта бяха постигнати резултати, свързани с административното подобряване на дейността на служителите чрез разработване на система за регистрация и кадастриране на депа за опасни отпадъци и ста¬ри замърсени площи, внедряване на софтуер и т.н.
Днес българските неправителствени организации, работещи за устойчивото развитие, се финансират почти изцяло от международни финансови институции и донорски организации. Основните източници на средства са ФАР, някои западноевропейски правителства, големи международни частни фондации, благотворителни организации. Правителството и местните власти засега имат много ограничени възможности за по-съществена подкрепа. Българският частен бизнес още не е намерил своето място в тази дейност.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ

Предизвикателствата могат да се разглеждат като общи (глобални) и специфични (за България). В България се проявяват сходни с глобалните предизвикателства, но много от тях са проявени в по-екстремна форма, поради което биха могли да поставят под съмнение реализацията на политиката за устойчиво развитие.

1. Видове предизвикателства
Предизвикателствата пред устойчивото развитие са наложени или признати задължения, нужди, ограничители, съпротиви, източници на неустойчивост и свързаните с тях рискове. Те могат да се обособят в няколко групи, които показват както типа и източника на проблемите, така и степента на тяхната преодолимост и възможните въздействия.
Императивите са обективно осъзнати или наложени отвън изисквания и задължения за приемане на политика, осно¬вана на принципите на устойчивото развитие, както и за осъществяване на конкретни действия или спазване на определени правила. Те са по принцип непреодолими и задават основ¬ните изисквания към реализацията на концепцията.
Концептуалните предизвикателства са обективно заложени в самата концепция за устойчиво развитие и са до го¬ляма степен непреодолими като факт, но преодолими като ефект. Те следва да бъдат приети като даденост, да бъдат разяснявани и да се отчитат при конкретните очаквания и компрометиране на общата идея.
Инструменталните предизвикателства са свързани с инструментите, които трябва да осигурят прилагането на ус¬тойчивото развитие на практика. Част от тях са трудно преодолими, тъй като са отражение на самата концепция за устойчиво развитие. Друга част са преодолими, но изискват ясно разбиране, целенасочени действия, организационни усилия.
Предизвикателствата на съвременното социално-икономическо и политическо състояние са теоретично преодолими, но изискват най-големи усилия, в т.ч. и финансови. Те предполагат съобразяване на цялостната политика на развитие на различни нива на „регулативната идея“ с принципите на устойчивото развитие. Това изисква преди всичко стратегическо ппаниране и ефективно институционално взаимодействие.
Поведенските предизвикателства са свързани с необходимостта от промяна на мисленето, нагласите и поведението на индивидите, групите и институциите в посока към устойчивост. Въпреки че на пръв поглед те са лесно преодолими поради широкото приемане на концепцията за устойчиво развитие, досегашният опит показва, че това е област, в която ще бъдат необходими изключителни усилия и не могат да се очакват бързи резултати.

2. Причини за предизвикателствата
Причините за предизвикателствата пред устойчивото развитие в България биха могли да се класифицират по различен начин. От гледна точка на осъществяването на практически дейности най-голямо значение може да има класификация, основана на техния генезис и възможности за повлияване на национално ниво.
В този смисъл причините могат да се разделят на следните групи:
1) глобални (включително концептуални) – проявяващи се в една или друга степен, независимо от конкретните условия;
2) вътрешни (национални)
- наследени от миналото;
- обусловени от съвременната ситуация на преход.
Както всяка класификация, и тази е до голяма степен условна. Особено трудно е ясното разграничаване на причина и следствие (резултат). Конкретните анализи показват напри¬мер, че процесите на икономическо развитие са основен източник на неустойчивост в периода на прехода, осъществяван от България, но същевременно устойчивото икономическо развитие е силно зависимо от сигурността и устойчивостта на политическия живот и обществото. От друга страна, погледната от местно ниво, класификацията може да се развие, като третира националните предизвикателства като „външни“.
Устойчивото развитие в РБългария е процес, при който трябва да се направят редица промени. За да можем всички ние да живеем, работим и се развиваме свободно в страната си, трябва отговорните институции да се погрижат за опазването на околната среда и водите. Това е от съществено значение не само за развитието на българската нация като народ и бит, но и за внедряването на страната ни като равноправен член на Европейската общност.
Като основни предизвикателства, които стоят пред управляващите органи за премахване на различията с останалите страни-членки по въпроса за устойчивостта на околната среда, може да добавим административните и организационните измерения като наличие или липса на адекватни институционални структури и капацитет на държавната администрация, нагласата й за приспособяване към изискванията на този процес, възможностите й за съвременно информационно общуване и др. Други конкретни конфликтни изисквания са: съотноше¬нието между скорост на преструктуриране във връзка с покриването на икономическите критерии, от една страна, и социалната цена и опазването на околната среда, от друга; необходимостта от енергийна независимост и условията, поставяни във връзка с атомната енергетика; потребността от довършване хармонизирането на законодателството и огромния обем документи на ЕС, които често имат непоследователен и дори противоречив характер и др.
Приемането на България в ЕС от екологична гледна точка е от изключително важно значение за подобряване на състоянието на околната среда. Програмите и мерките за подобряване равнището на жизнената среда са недостатъчни и отговорността, която трябва да поемат държавните и местните органи, е голяма.

ПОКАЗАТЕЛИ НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ
1/СЪЩНОСТ И ЦЕЛИ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ
Показателите са информационен управляващ инструментариум, респективно конкретизация на политиката за устойчиво развитие, като отделните показатели, категории, групи и тяхната структура отразяват: основните цели на това развитие и тяхната роля в прилаганата политика в страната, отчитайки следваните насоки, критерии и приоритети, както и конкретно установилите се условия и възможности за устойчиво развитие.
Проблемът по разработването на показателите за устойчиво развитие е свързан с недостатъчната системно-теоретична изученост на фундаментални елементи, формиращи устоите на цивилизацията и по-специално методите на производство и моделите на консумация, имащи за основа енергията, парите, мощта и духа. Тези устои определят и трите системни детерминанти на устойчивото развитие: технологично обновяване, институционални реформи и промени в масовото поведение – като реакция на стимулиращи или ограничаващи въздействия.
Разбира се, към изтъкнатите затруднения би следвало да се добавят и редица специфични такива, свързани с конкретните условия на сегашната пазарнотрансформираща се икономика и демократизиращо се общество в нашата страна.
Показателите за устойчиво развитие като информационно-управляващ инструментариум представят използваемо насочени характеристики за състоянието и промените на устойчивото развитие – в рамките на съществуващите комуникации и модели, така че целенасочено да се въздейства върху конкретно вземаните решения и по-общо – върху ефективността на политиката за това развитие. През последните години се извърши значима изследователска и организаторска дейност по изясняване съдържанието на показателите за устойчивото развитие, на принципите за тяхното разработване и прилагане и включването им в информационни системи и т.н. Водещи позиции в тази дейност заемат изследователски проект за тези показатели, координиран от SСОРЕ, и петгодишната програма 1996-2000 г. на Комисията на ООН (Организацията на обединените нации) за устойчиво развитие (UNCSD) – Комисия за ус¬тойчиво развитие към ООН.
Посочената програма на комисията имаше за цел до 2000 г. да се създаде работеща мрежа от показатели за устойчивото развитие, чийто по-конкретни цели са:
- увеличаване на информационния обмен между отговорните участници в областта на устойчивото развитие;
- развитие на методологични схеми за тези показатели (наименование, място в системата от показатели, значимост и приложимост, методологично съдържание, оценка на наличните данни, участници в неговото разработване и друга информация);
- обучение и формиране на компетентен състав – на регионално и национално равнище;
- наблюдение на опита от прилагането на показателите в 15 страни на света съобразно тяхната специфика, национални приоритети и интереси;
- оценка на показателите, и ако е необходимо, тяхното усъвършенстване:
- разкриване и оценка на връзките между икономически¬те, социалните институционалните и екологичните аспекти на устойчивото развитие;
- разработване на високоагрегирани показатели;
- по-нататъшно развитие на концептуалната рамка на тези показатели, включвайки експерти – икономисти и специалисти от социалните науки, естествените и техническите науки, политици, както и неправителствени организации, и възгледи на местното ръководство.
2.ИЗИСКВАНИЯ ПРИ РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ

Основните изисквания при по-нататъшното концептуално осмисляне на устойчивото развитие и превръщането му в действена конкретна политика – чрез системата от показатели, се свеждат до следното:
- това развитие да се разглежда предимно като процес на непрекъсната промяна към по-добър свят – в широкия смисъл на думата;
- показателите да се използват като мощно информационно средство за индентифициране на използваеми характеристики относно промените в устойчивостта и тяхната динамикал

В работния списък на Програмата на Комисията на ООН за устойчиво развитие са включени 132 показателя. Те са представени в три групи: показатели – в качеството им на въздействащи сили върху развитието; показатели – в качеството им на последствия, ефекти от въздействащите сили, и показатели в качеството им на отговор-мерки по преодоляване или предпазване от негативните ефекти върху устойчивото разви¬тие. Съкратеното представяне на тези три групи показатели на английски език е: DF – S – R (Driving forces – State – Response) – (драйвинг форсис – стейт – респонз).
Показателите за въздействащите сили върху развитието в тази рамка представят човешките дейности, процеси и модели на поведение, които влияят негативно (по изключение и позитивно) върху устойчивото развитие. Тези сили могат да въз¬действат върху развитието на ниво фирми, отрасли, икономчески сектори, както и върху динамиката на социалните процеси – например върху интеграционните процеси. Показателите от тази първа група са от рода на темп на растеж на населението, интензивност на експлоатацията на невъзстановимите ресурси, наситеност на транспортния трафик и др., чиито нега¬тивни въздействия върху стила на живота са значителни.
Като пример за показателите – следствия могат да се посочат: броят на прекараните в училищата учебни години -като синтезиран израз на степента на образование; замърсяванията на градската среда и промишлените зони и др.
Към показателите от третата група: отговор-мерки за предпазването или преодоляването на негативните въздействия върху устойчивото развитие се причисляват: политическият избор на икономическата система и конкретните решения при различните аспекти на устойчивото развитие като законодател¬но регулиране, рестриктивни мерки от рода на глоби за превишаване на пределно допустимите концентрации на конкретни замърсители в компонентите на околната среда, информационно-разяснителни дейности в духа на устойчивото развитие и др.
Критериите за избор на показателите в рамката на Комисията към ООН са следните:
• да се използват на първо място в национални рамки (страните могат да ги използват и на провинциално или друго локално равнище);
• да са съгласувани с главната цел – оценяването на прогреса към устойчиво развитие;
• да са разбираеми, т.е. ясни, прости и недвусмислени;
• да са реализуеми – във възможностите на националните правителства, откъм осигуряване с информация, време, технически и други ограничения;
• да са добре концептуално обосновани;
• Да са ограничени на брой и приспособими към бъдещото развитие;
• Да са представителни за международния консенсус във възможно най-висока степен;
• информационно да са в рамките на наличните данни или такива, които могат да се осигурят с разумни разходи за адекватно документиране, добро качество и регулярно обновяване.
> В работния списък на Комисията към ООН 132-та показателя за устойчиво развитие са разделени в четири категории – социални, икономически, екологични и институционални, и три групи: DF – S – R. Най-многобройна е групата на екологичните показатели, което е логично, предвид продължителната работа в областта на опазването на околната среда и относително по-простия им характер;
> Значително повече са социалните в сравнение с икономическите показатели, тъй като са свързани с ценностната система и смисъла на живота;
> Най-малък е броят на институционалните показатели като най-нова, но твърде важна област в системата от характеристики и в частност – в конкретизирането на политиката за устойчиво развитие.

3.ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПОКАЗАТЕЛИ

Институционалните аспекти на устойчивото развитие са най-слабо разработени. Малкият им брой се обуславя и от тяхното подчертано по-синтезиращо съдържание в сравнение с тези от останалите три категории показатели за устойчиво развитие. Трите фундаментални основи, върху които се изгражда философията на институционалното развитие, са:
· Технологично обновление, чрез което се преследва рационализиране на антропогенната връзка между човека и природата и намаляване на деградационните последици;
• Формиране и целенасочване (чрез стимулиращи и ограничаващи въздействия) на човешкия дух, на неговите духовно-генеративни възможности и на масовото бизнес поведе¬ние;
• Подобряване на ефективността на институционалните структури (законодателна система и властови институции) чрез тяхното целесъобразно изменение.
Институционалните аспекти на устойчивото развитие и съответните им показатели формират организиращото начало на това развитие. Институционалните показатели са директният информационно-управляващ инструментариум за формирането и провеждането на политиката за устойчиво развитие и за нейната ефективност. Тези показатели както по своето съдържание, така и по своето предназначение трябва да реализират политиката на устойчиво развитие.
Петнадесетте институционални показателя за устойчиво развитие са:
> стратегия за устойчиво развитие;
> програми за интегрирани екологични и икономически пресмятания;
> управление на оценките за въздействие върху околната среда;
> национални съвети за устойчиво развитие;
> потенциал от учени и инженери на един милион от населението;
> учени и инженери, ангажирани в научно¬изследователски дейности на един милион от населението;
> разходи за научни изследвания в процент от БВП;
> ратифициране на глобални споразумения;
> реализация на ратифицирани глобални споразумения;
> основни телефонни линии на сто жители;
> достъп до информация;
> програма за национална екологична статистика;
> представителство на големите групи в националните съвети,
> представителство на етническите малцинства и мес¬тното население в националните съвети за устойчиво развитие;
> принос към устойчивото развитие на неправителствените организации.
Към тези петнадесет показателя за по-голяма пълнота биха могли да се добавят и следните:
>дял на интензивните фактори в прираста на брутния вътрешен продукт – той съдържателно е свързан с една от целите на устойчивото развитие – промяна на качеството на растежа;
>честотата на нарушенията на основните права на гражданите – показателят е важен по принцип и специално за конкретната ситуация у нас, в това число и като един от прио¬ритетите в политиката на сегашното правителство;
>дял на вземаните решения в парламента с консенсус в процент от всички решения – мотивът е, че се дава представа за равнището на разбирателство между политическите сили;
>реално развитие – дял на добавената стойност от иновации и нововъведения в общата сума на добавената стойност.

ЕКОЛОГИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
1.ОБЩА ПОСТАНОВКА
За да се посочи обобщена информация за екологичната политика и нейните показатели, е необходимо да се даде точно определение на понятието „екология“ и връзката й с околната среда. Според съвременните представи екологията е наука за изучаване на взаимоотношенията между живите организми -както помежду им, така и със средата, която обитават. Обекти на изучаване от екологията са отделните индивиди, техните групировки – популациите, природните съобщества (биоценозите), екосистемите и биосферата. В тази връзка екологията се разделя на четири основни раздела:
> Факториална екология – изучава въздействието на отделните екологични фактори (светлина, вода, температура и др;
> Популационна екология – изучава структурата и динамиката на отделните групировки от организми, наречени популации;
> Екология на природните съобщества – изучава техния състав, структура и взаимоотношения на различни популации;
> Екология на екосистемите.
В глобален аспект замърсителите на околната среда оказват разнообразно въздействие върху природните екосистеми, което може да се сведе до следните аспекти:
• Замърсяване на атмосферния въздух – на най-силно антропогенни въздействия е подложена тропосферата. Източниците на антропогенно замърсяване на атмосферата са доста разнообразни, докато самите замърсяващи вещества са по-малобройни и сравнително добре проучени;
• Замърсяване на природните води – от всички природни ресурси в най-големи количества се използва водата. Понастоящем сумарният разход на вода за 1 година на един жител на планетата е около 1000 т. Общото количество вода на планетата се оценява на около 1386 млн. куб. км. От това количество на сладката вода се падат 2,5 %, като от нея 70 % е „заключена“ в ледниците. Най-големи количества вода се употребяват в селското стопанство, промишлеността, бита. Качеството на водата се определя от цял комплекс физични, химични, биологични и бактериологични показатели, обуславящи пригодността й за използване в една или друга област;
• Замърсяване на почвите – поради факта, че в почвата протичат най-разнообразни физични, химични, биологични процеси, всяко едно замърсяване води до акумулация на токсичност с много опасни последствия.
Като цяло последствията от замърсяването на околната среда са доста разнообразни и крият много сериозни последици, по-важните от които могат да се групират в следните основни направления:
> Нарушаване на енергетичния баланс на екосистемите – в планетарен аспект енергетичният баланс бързо се изменя вследствие измененията на въздушната покривка на земята и отделянето от нея на топлина, а така също и в резултат от намалената прозрачност на атмосферата. Тук въглеродният диоксид има особена роля, тъй като поглъща инфрачервеното топлинно излъчване, което при определени концентрации може да доведе до глобално повишаване на температурата;
> Разрушаване на озоновия слой – макар триоксидът да не е много (като процент), той има много важно защитно значение. Разрушаването на озоновия слой на отделни места (т.нар. озонови дупки) се извършва главно от окислението на триоксида под действието на различни вещества;
> Трансгранични замърсявания – причиняват се в резултат на въздушните течения. Така огромни количества замърсители бързо променят местонахождението си и често причиняват поражения на околната среда на места, където никога не са се образували и не е имало такива производства;
> Влияние върху живите организми – от въздушното замърсяване се поразяват много растения, животни, включително и човекът. Особено силно страдат градската и крайпътната растителност, изложени на силното въздействие на изгорелите автомобилни газове. Животните и човекът могат да получат отравяния, вдишвайки намиращите се във въздуха замърсители с приеманата от тях храна. Особено опасни тук са тежките метали.
Една от решаващите причини за формирането на концепцията за устойчиво развитие и за превръщането на принципите на това развитие (Agenda-21) в доминанта на политиката на развитие през XXI век са застрашително нарастващите нарастващите опасности от задълбочаването на екологичната криза, чиито параметри общо взето, са добре известни на широката световна общност. Екологичната политика, която от дълго време си прилага, особено в страните с развита икономика, се свежда до мерки по опазване на околната среда от вредни замърсявания. С такова съдържание и предназначение са използваните показатели като инструментариум за провеждането на политиката по опазването на околната среда.
За постигането на устойчиво развитие страните от ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) залагат на неинфлационен растеж, създаване на повече работни места, намаляване на бедността и укрепване на доверието.

2. СЪДЪРЖАНИЕ НА ПОДСИСТЕМАТА НА ЕКОЛОГИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ

В работния списък на Комисията по устойчиво развитие към ООН са представени 55 екологични показателя за устойчиво развитие, в т.ч. 22 от група DF, 18 от група S и 15 от група R. За страните от Европейския съюз те са съответно 21, в т.ч. 11, З и 7.
Поименно тези 55 показателя са следните:
Глава 18. Охрана и рационално използване на рсурсите от прясна вода
18.1. Годишен отток на повърхностните води – (към група DF)
18.2. Вътрешно потребление на вода на човек- DF
18.3. Резерви от подземни води – S
18.4. Концентрация на фекални колики в прясната вода -S
18.5. Биохимична потребност от кислород във водата – S
18.6. Обхват на пречиствателните отпадъци от вода – R
18.7. Гъстота на хидроложките мрежи – R
Глава 17. Защита и рационално използване на океаните
17.1. Растеж на населението в крайбрежните области -DF
17.2. Очистване на разливите на нефт в крайбрежните води – DF
17.3. Натрупване на азот и фосфор в крайбрежните води – DF
17.4. Максимален устойчив улов на риба – S
17.5. Индекс на морски водорасли – S
Глава 10. Рационално използване на земните ре¬сурси
10.1. Изменения в ползването на земята – DF
10.2. Изменения в земните условия – S
10.3. Децентрализация в управлението на природните ресурси на локално равнище – S
Глава 11. Борба срещу унищожаването на зорите
11.1. Интензивност на изсичането – DF
11.2. Изменение на горските площи – S
11.3. Управление на съотношението между изсичането и прираста на дървесната маса – R
11.4. Защитени горски площи в % от общата горска площ
Глава 12. Борба срещу разширяването на пустините и засушаването
12.1. Население, живеещо под линията на бедността в сушавите области – DF
12.2. Национален месечен индекс на валежите – S
12.3. Индекс за допълващата вегетация – S
12.4. Земи, засегнати от опустиняването – S
Глава 13. Устойчиво развитие на планинските райони
13.1. Изменение на населението в планинските райони -DF
13.2. Устойчиво използване на ресурсите в планинските райони – S
13.3. Здравословно състояние на населението в планинските райони – S
Глава 14. Устойчиво развитие на селското стопанство и селските райони
14.1. Използване на пестицидите в земеделието – DF
14.2. Използване на изкуствените торове – DF
14.3. Напояване на площи в % от орната земя DF
14.4. Използвана енергия в земеделието – DF
14.5. Орна земя на човек – S
14.6. Области, засегнати от засоляване и преовлажня-ване – S
14.7. Агрообучение – R
Глава 15. Съхраняване на биологичното разнообразие
15.1. Защитени видове в % от всички живеещи видове -S
15.2. Защитени местности в % от общата територия – R
Глава 16. Екологически безопасно използване на биотехнологиите
16.1. Разходи за научни изследвания за биотехнологиите-R
16.2. Наличие на национално регулиране или директиви за биозащита – R
Глава 9. Защита на атмосферата
9.1. Емисия на газове, създаващи парников ефект – DF
9.2. Емисия на серни окиси – DF
9.3. Емисия на азотни окиси – DF
9.4. Потребление на субстанции, изчерпващи озона – DF
9.5. Концентрация на замърсявания в градските зони – S
9.6. Разходи за намаляване на замърсяванията на въздуха – R
Глава 21. Отстраняване на твърди отпадъци и канализационни води
21.1. Създаване на фирмени и на общински сметища за твърди отпадъци – DF
21.2. Натрупани битови отпадъци на човек – DF
21.3. Разходи за управление на отпадъците – R
21.4. Рециклиране и повторна употреба на отпадъците -R
21.5. Натрупани отпадъци в общината – R
Глава 19. Повишаване на безопасността при използване на токсични химически вещества
19.1. Остри химически отравяния – S
19.2. Брой на забранените или силно ограничени хими¬кали – R
Глава 20. Унищожаване на опасните отпадъци
20.1. Натрупване на опасни отпадъци – DF
20.2. Внос и износ на опасни отпадъци – DF
20.3. Площи, замърсени с опасни отпадъци – S
20.4. Разходи за третирането на опасните отпадъци – R
Към тези 55 екологични показателя за устойчиво развитие за по-голяма пълнота биха могли да се добавят и следните показатели: темп на изменение на органичните ресурси, темп на изменение на минерално-суровинните ресурси (група DF); степен на самообезпеченост с фундаментални суровини: храна, вода, енергия, съществени материали, чужда валута (група DF); салдо на замърсяванията на въздуха и водата спрямо съ¬седни страни (DF).

VII. ИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ НА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
1.ОБЩА ПОСТАНОВКА

Икономическите показатели заемат важно място в системата от показатели за устойчиво развитие, тъй като:
Първо. По своето съдържание и обхват в тях се синтезират най-важните елементи от антропогенното въздействие на човека върху природната среда – чрез системата на производството и инфраструктурата, стила на живот и моделите на консумация.
Второ. В тези показатели се включват основните съставки на благосъстоянието (доходи, консумация и др.) като главна цел на устойчивото развитие – както за индивидите и стопанските субекти, така и за обществото и света като цяло.
Трето. Икономическата наука е значително по-напред в своето системно-теоретично и методико-изследователско равнище в сравнение с равнището на науките, свързани с останалите три категории показатели за устойчиво развитие: социалните, екологичните и институционалните.
Четвърто. Формирането и прилагането на агрегатните показатели, в рамките на които да се съпоставят и съизмерват многобройните и различни по съдържание и обхват характеристики на устойчивото развитие, могат да се направят с помощта на разходно-приходните взаимовръзки, представени чрез сумираните им стойностно-ценови измерения. Например реализирането на едно от изискванията за устойчиво развитие – обединяването на околната среда и икономиката при вземането на решения, може да се постигне чрез прилагането на: икономическите (ценовите) измерители за оценка на въздействията върху околната среда; природния капитал, както и чрез стимулиращи и ограничаващи инструменти за въздействие върху бизнес поведението за следването на екологосъобразен тип на развитие.

2. СЪДЪРЖАНИЕ НА ПОДСИСТЕМАТА ИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ
В работния списък на Комисията по устойчиво развитие към ООН (UNCSD) са предложени 23 икономически показателя за устойчиво развитие, в т.ч. 9 от групата показатели за въздействащи сили върху развитието (DF), 11 от групата следствия (S) и 3 от групата на отговор-мерки за предпазването или преодоляването на негативните въздействия върху устойчивото развитие (R). В пилотния работен списък на Европейската статистическа комисия за страните от Европейския съюз техният състав рязко е намален. Те са 9, в т.ч. 6 от групата DF, 2 от групата S и 1 от групата R.
Поименно тези 23 икономически показателя за устойчиво развитие са следните:
- Глава 2. Международно сътрудничество
2.1. Брутен вътрешен продукт на човек – група DF
2.2. Нетен дял на инвестициите в брутния вътрешен продукт – DF
2.3. Сума на износа и вноса като процент от брутния вътрешен продукт – DF
2.4. Екологично прецизиране на нетния вътрешен про¬дукт – S
2.5. Дял на промишлените стоки в стоковия износ – S
Глава 4. Промяна на структурите на потребление
4.6. Годишно потребление на енергия – DF
4.7. Дял на природните ресурси в интензивните индус¬триални сектори – добавената стойност при тяхната преработ¬ка-DF
4.8. Доказани минерални резерви – S
4.9. Доказани използваеми енергийни резерви – S
4.10. Обезпеченост (в години) с доказани енергийни ре¬зерви – S
4.11. Материалоемкост на продукцията – S
4.12. Дял на добавената стойност при преработката на ресурсите (в готови стоки) в брутния вътрешен продукт – S
4.13. Дял на възобновимите енергийни ресурси в общото енергийно потребление – S
Глава 33. Финансиране на устойчивото развитие
33.14. Нетни ресурсови трансфери (брутен вътрешен продукт) – DF
33.15. Сума на официално дадените и получените помощи за развитие в процент от брутния вътрешен продукт DF
33.16. Дълг/брутен вътрешен продукт – S
33.17. Обслужване на дълга/износ – S
33.18. Разходи за опазване на околната среда – в процент от брутния вътрешен продукт – R
33.19. Сума от нови или допълнителни открития за устойчиво развитие – R
Глава 34. Предаване на технологии
34.20. Внос на капиталови стоки – DF
34.21. Директни външни инвестиции – DF
34.22. Дял на внесените екологосъобразни капиталлови стоки в общия внос на тези стоки -S
34.23. Помощи по линия на техническото сътрудничс во – R
Към тези 23 икономически показателя за устойчиво развитие за по-голяма пълнота биха могли да се добавят следните показатели на национално равнище: условия на търговия (terms of trade) спрямо предходните годи (група DF), действителни спестявания – в % от БНП (група DF) темп на нарастване на продуктивността на ресурсите (група S) дисконтирани оперативни потоци (ОПП) за следващите 3-5 години, измерени за човек от населението (група DF).

3.ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОТДЕЛНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ

Брутен вътрешен продукт на човек. Той е един най-синтезираните икономически показатели, отнасящи се до равнището на достигнатото икономическо развитие, до благосъстоянието и с основание вече над 50 години се използва в статистическата практика на национално и международно равнище. Към него обаче има сериозни критики, когато се прилага за характеризиране на устойчивото развитие. По-важните от тях, целящи неговото редифиниране и подобряване, са: ориентиран е към заетостта и финансовите потоци в рамките на годишните периоди. В него например не се включват елементи от поддържането на параметрите на околната среда и екологичното равновесие. Затова се предлагат допълнения, както и промяна в начина на прилагането му за целите на това развитие. Конкретните допълнения и промени включват:
- Замяната на БВП с нетния национален продукт, като се редуцира стойността на изтощените природни ресурси, добави се стойността на прираста на органичните ресурси, прецизират се разходите за проучването на подземните ресурси, редуцира се стойността на емисионните замърсявания, добави се стойността на дейностите по опазването на околната среда, както и стойността на разходите на домакинствата по преодоляване на екологичното влошаване на околната среда. Посочените промени засягат съществените елементи от т.нар. „зелено счетоводство“, отнасящи се до сметки за околната среда, които са елементи на разширената със сателитни сметки система на националните сметки, възприета от ООН със съкратеното си означение UNSEEA – интегрирана система на екологични и икономически сметки на ООН.
През 1995 г. \/an Dieren разработва индекс за устойчиво икономическо благосъстояние (ISEW), който включва елементи от посочените сателитни сметки. Този индекс е изчислен за САЩ ( в долари от 1972 г.) и за Великобритания (в паунд стерлинги от 1985 г.) – по години за периода 1950-1990 г., пресметнат на човек. Същото е направено и за брутния национален продукт (БНП). Съпоставянето на равнището и динамиката на тези два показателя за благосъстоянието показва ускорено развитие между 1950 и 1960 г., следва постепенно и успоредно раздалечаване и прелом след 1975 г., когато БНП продължава да нараства, а индексът за устойчиво икономическо благосъстояние – ускорено да намалява, особено във Великобритания, т.е. да се влошава устойчивото икономическо благосъстояние на хората в тези страни.
- Остойностяването на: природните ресурси, което следва да става според рентните им оценки; замърсяванията на околната среда – според социалните им разходи. При оптимум маржиналните социални разходи са равни на маржиналните разходи по очистването на околната среда, а те от своя страна са равни на оптималните емисионни такси.
- Като допълнение към БВП и още по-добре към БНП и ННП (нетния национален продукт) и свързвания с него индекс за устойчиво икономическо благосъстояние би могъл да се използва и показателят за дисконтираните оперативни парични потоци (ОПП) на човек – като се разшири неговата инвестиционна съставка. По определение показателят ОПП характеризира икономическия потенциал на фирмата, но би могъл да се изчислява и прилага за подотраслите и отраслите, както и за икономиката като цяло. В този потенциал се включват: постъпленията от реализацията на стоките и услугите плюс амортизационните отчисления минус инвестициите и прираста (намаленията) на оборотния капитал през следващите 3-5 години, а за целите на устойчивото развитие би следвало към обичайния състав на инвестициите да се добавят и тези по поддържането на природния капитал, както и на човешкия капитал.
4. СИНТЕЗИРАЩИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОТРАСЛОВО-ТЕХНОЛОГИЧНАТА СТРУКТУРА НА ИКОНОМИКАТА

В съответствие с деветте критерия за избор на показателите от DF-S-R -работната рамка особено внимание заслужават тези от тях, които характеризират мащабната и много съществена връзка: входни ресурси – суровини, първични материали, енергия и други природни ресурси – трудови ресурси (в т.ч. предприемачески усилия) – първични капиталови ресурси (на първо място земята), включително последствията от предприемаческия бизнесриск – преработка на входните ресурси (производствено потребление) – стоки и услуги за крайно потребление. В рамките на тази всеобхватна и сложна връзка се формират и развиват както реалният сектор в икономиката, така и останалите сфери на обществото. От нея се определят основните характеристики: екологични – мащаб и интензивност на изземване и използване на природните ресурси; икономически – състав и обем на произвежданите междинни стоки и услуги, и такива за нуждите на крайното потребление; социални – селища и инфраструктура и екологични условия на градската среда, квалификация и образование и др., както и харак¬теристики с по-общ или глобален характер, като: стил на живот, модели на производство и интеграционни процеси, индекс за развитието на човека, икономически цикли, доминиращи системи на държавно и бизнесуправление и други синтезирани характеристики на съвременната цивилизация. Поради това системата от показатели, представляващи тази връзка на отраслите и подотраслите от реалния сектор на икономиката и от непроизводствената сфера (представени в стойностна форма,и то от позициите на пълните разходи и ефекти), би следвало да формира синтезиращото ядро на всички показатели за състоянието (равнището) и прогреса на устойчивото развитие.
Такава система от показатели (под формата на материални потоци) се съдържа в материалите на Комисията по устойчиво развитие към ООН . Те са включени в състава на еко¬логичните показатели, но представят частни характеристики в рамките на тази връзка – като екологично натоварване на ре¬зултатите от икономическата дейност: материалоемкост на БВП, замърсявания на компонентите на околната среда и др.

4. СИНТЕЗИРАЩИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОТРАСЛОВО-ТЕХНОЛОГИЧНАТА СТРУКТУРА НА ИКОНОМИКАТА

В съответствие с деветте критерия за избор на показа¬телите от DF-S-R -работната рамка особено внимание заслужават тези от тях, които характеризират мащабната и много съществена връзка: входни ресурси – суровини, първични материали, енергия и други природни ресурси – трудови ресурси (в т.ч. предприемачески усилия) – първични капиталови ресурси (на първо място земята), включително последствията от предприемаческия бизнесриск – преработка на входните ресурси (производствено потребление) – стоки и услуги за крайно потребление. В рамките на тази всеобхватна и сложна връзка се формират и развиват както реалният сектор в икономиката, така и останалите сфери на обществото. От нея се определят основните характеристики: екологични – мащаб и интензивност на изземване и използване на природните ресурси; икономически – състав и обем на произвежданите междинни стоки и услуги, и такива за нуждите на крайното потребление; социални – селища и инфраструктура и екологични условия на градската среда, квалификация и образование и др., както и харак¬теристики с по-общ или глобален характер, като: стил на живот, модели на производство и интеграционни процеси, индекс за развитието на човека, икономически цикли, доминиращи сис¬теми на държавно и бизнесуправление и други синтезирани характеристики на съвременната цивилизация. Поради това сис¬темата от показатели, представляващи тази връзка на отраслите и подотраслите от реалния сектор на икономиката и от непроизводствената сфера (представени в стойностна форма,и то от позициите на пълните разходи и ефекти), би следвало да формира синтезиращото ядро на всички показатели за състоянието (равнището) и прогреса на устойчивото развитие.
Такава система от показатели (под формата на материални потоци) се съдържа в материалите на Комисията по устойчиво развитие към ООН . Те са включени в състава на еко¬логичните показатели, но представят частни характеристики в рамките на тази връзка – като екологично натоварване на резултатите от икономическата дейност: материалоемкост на БВП, замърсявания на компонентите на околната среда и др.

ЕКОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНЦЕПЦИЯТА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

В труда си „принципи на политическата икономика” от 1857г. Д. Мил въвежда категорията стационарно състояние с което определя достигането на такова икономическо равнище на развитие за което е характерно стационарно население обслужвано от стационарен капитал. През 70-те години на ХХ век тази идея бе представена в нова светлина от т. нар. Римски клуб и отразена в труда на Мендоз „ Границите на растежа”,а по късно и в труда на Х. Далий „ Устойчиво състояние на икономиката” 1977.В разработената от Далий теория за устойчива икономика проблемите за ограничеността на ресурсите в замърсяването на околната среда се представят в друг аспект твърде различен от направения по горе извод. Техническия прогрес и демографските проблеми се разглеждат като интегрална част от околната среда, а използваната икономическа теория се критикува, че не отчита връзката между икономическото развитие и състоянието на околната природна среда. Според него устойчивото състояние на икономиката се характеризира с постоянен запас от население и ресурси, а постигането на това състояние изисква неспирането, а дори забавянето на темповете на икономическия растеж, а използването предимно на интензивните темпове и интензивните фактори на този растеж. За да се постигне такова състояние на икономиката Далий счита, че трябва да се въведат 3 основни вида институции:
1. Институция за стабилизиране броя на населението.
2. Институция за стабилизиране потока от ресурси.
3. Институция за осигуряване справедливост при разпределение на ресурсите сред населението.
Според Далий тези три основни проблема могат да бъдат решени чрез въвеждането на сертификати позволяващи на всеки човек да има само по едно дете и продаваемост на тези сертификати.
Въвеждането на квоти осигуряващи разумни граници на използване на ресурсите и осъществяване на справедливост върху разпределението чрез прогресивно растящо данъчно облагане.Теорията за устойчиво развитие на икономиката на на Далий има значителен принос за бъдещото развитие на обществото. Концепцията за устойчиво развитие добива по завършен вид в доклада на международната комисия на ООН за развитие на околната среда известна като комисията Брутланд. В него се определя устойчивото развитие като максимум развитие което може да бъде достигнато без изтощение на капиталовите актии на нацията, които са ресурсната и база.
В началото на октомври 1990г. анкетната комисия „ Защита на атмосферата на Земята” представи пред Бундестага безпощаден доклад за състоянието на екологичните системи на Земята. Тук подробно се излагат научните факти за последствията на човешката намеса в системата на климата.Като последици се посочват не само парниковия ефект, а и утежняващите проблеми и разпределението на валежите.
През април 1991г. е внесено послание в Бундестага на Германия подписано от видни учени. В него се определя като най-важен проблем на съвремеността наред със запазването на мира и с продължително разрушаване на естествените условия на живот. В рамките на конференцията на високо равнище в Рио де Жанейро през 1992г. 425 представители от научно интелектуалната световна общност подписват следното взвание до държавните глави и правителството:
Ние желаем да осъществим напълно нашия принос в запазването на общото ни наследство, Земята; Ние сме обезпокоени от настъпването на една ирационална идеология в началото на ХХ век, която се противопоставя на научния и промишлен прогрес и пречи на научното и социално развитие; Ние възразяваме срещу разбирането за обществено положение понякога идеализирано от движение с тенденции гледащи назад в миналото. Такова естествено състояние не съществува и вероятно никога не е съществувало.
- Поради това ние смятаме, че науката екология не е нищо повече, освен продължаване на прогреса на бъдещите поколения.
- Ние възнамеряваме да приложим научна отговорност и задължения към обществото като цяло.
- Ние желаем да предопредим отговорните за съдбата на нашата планета дейци за опасноста, за решенията, за псевдо научните аргументи.
Най-голямото зло което заплашва нашата земя е игнорирането, а не използването на науката, технологията и индустрията, чиито инструментариум когато се използва адекватно е неоценим за бъдещото решаване на възникналите глобални проблемикато свръхзамърсяването, глад и болести. Ценостите, които издига апелът са обект на внимание на най-високо равнище и предизвикват нарастващ интерес до появяването му в България той е бил подписан от 525 учени в това число от 62 нобелови лаореатал
Деформацията на прирадата протича с нарастваща интензивност и бързина. Ако не се стигне до основно преустройство на индустриалното общество няма да се предотврати екологичната катастрофа. Данните за климата се променят три пъти по бързо.

2. УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ КАТО ФУНКЦИЯ ОТ ФОРМИТЕ НА ПРОЯВЛЕНИЕ НА КАПИТАЛА.

Теорията за устойчиво развитие има за обект на изследване природен, обществен и технически капитал, взаимодействието на отделните форми на проявление като фактори на устойчиво развитие и значението на количествените и качествените му промени за настоящето и бъдещото развитие и благосъстояние на човешкото общиство.Тъй като всички видове капитал могат да се развиват прогресивно в количествено отношение чрез растежа и в качествено отношение чрез подобрение или регресивна съответно чрез амортизация и деградация, то условието за устойчиво развитие може да се изрази чрез неравенството Р + П > А+Д за всички форми на капитала. Като главни фактори на устойчивото развитие обикновено се разглеждат следните видове капитал.
1.Природен капитал включва природните екосистеми и природни ресурси използвани от хората.
2. Човешки капитал включва човешкото население като комбинация между човешки индивиди и работна сила с натрупани в нея знания и умения.
3. Технически капитал – включва технико-технологичната база създадена от човека.
4. Социален капитал – включва обществено политическо и инстуционално устройство на човешкото общество и неговата ценностна система. Като съставна част на социалния капитал, а понякога и самостоятелно се разглежда културния и моралния капитал на обществото, тъй като концепцията за устойчиво развитие предполага развитието и достигането на качествено ново равнище на етичните основи съвременото човешко общество. Етичните проблеми разширяват своя обхват като включват отношение и към бъдещите поколения на човешкия род и състоянието на жизнено важната за тях природна среда. В този аспект възникват въпросите за справедливост в използването, разпределението на ограничените природни ресурси, както за сегашните, така и за бъдещите поколения.
Между отделните форми на капитал съществува сложна и функционална зависимост.
УР =f ( Кп, Кч, Кт, Кс)
Важно значение за функционалната зависимостимат въпросите относно взаимозаменяемостта и взаимодопълваемостта на различни форми капитал и обратимостта при увреждане на даден вид капитал.

3. ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ НА КОЛИЧЕСТВЕНА И КАЧЕСТВЕНА ОЦЕНКА НА УР

Основни видове капитал в различните страни и региони са на твърде различни равнища и имат специфични особености на тяхното взаимодействие. Това налага при реализация на концепцията за устойчиво развитие да се разграничават различни степени( фази) на устойчиво развитие. В теорията за УР обикновено се разглеждат следните фази на УР:
- влошена, – много слаба, – слаба, – силна, – много силно устойчивост
-влошена устойчивост е характерна за повечето от развиващите се
страни и се определят тенденциите за влошаване на състоянието на основните видове капитал или на поне един от тях.
- нулевата устойчивост се характеризира със статично състояние на основни видове капитал, чийто количествени и качествени параметри не дават възможност за екосъобразно икономическо развитие.
- много слаба устойчивост – допуска статично състояние на сумарния поток от капитал при наличие на положителни икономически и екологични проблеми при структурните отношения и взаимодействието между основните видове капитал.
- слаба устойчивост – предполага поддържане на основен капитал на такова равнище при което е възможно задоволяването на обществените нужди и запазване на околната среда.
- силна устойчивост се характеризира с много високо равнище на природния капитал при отчитане на някой непредвидими глобални екологични последици.
- много силна устойчивост предполага отчитането на глобално влошаване на екологичното състояние на нашата планета като изисква нулев растеж на населението и икономиката и насочване развитието на човешкото общество в морално, културно и др. такива духовни направления.

Етикети: доклад по екология, доклад по свят и личност, реферат по биология, реферат по екология, реферат по свят и личност