Реферати

УВОД

В условията на трудна и противоречива реформа в здравеопазването колективните трудови преговори в него стават ефективен инструмент за защита на правата и интересите на работниците в сектора. За разлика от някои други отрасли в страната колективните трудови преговори в здравеопазването се развиват на всички нива. В началото на 2006 година новият кръг от колективни преговори извърши сключване на колективни договори на отраслово равнище, а сега предстои и сключване на равнище община.

КОЛЕКТИВНО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

1. Основи на колективните трудови преговори в здравеопазването
1.1. Реформата в здравеопазването
В средата на деветдесетте години бяха започнати редица реформи в обществения сектор. Но ефективно реформата в здравеопазването започна едва през 2000 година. Реформите бяха свързани със значителни промени в начина на финансиране, организация, предоставяне на услугите и нов тип на взаимоотношения потребител – предоставящ услугите и заплащащ услугите. Реформите в здравеопазването бяха въведени без консултации със социалните партньори и обществен дебат за модела на социално осигуряване и преструктуриране на сектора. Здравната реформа имаше негативен ефект върху системата на здравеопазване като цяло и върху пазара на труда. Тези проблеми не привлякоха вниманието на политиците, тъй като бяха считани за съпътстващ ефект на реформите, които бяха насочени към реструктуриране, приватизация и маркетизация на здравеопазването. Нееднаквата степен и посока на реформиране на всички структури на националната здравна система доведе до влошаване на условията на заетост и конфликти между различните структурни единици на здравната система и отделните професионални категории, породени от огромните различия във финансирането и заплащането. Заетостта и условията на труд бяха сериозно повлияни от неолибералните реформи в обществения сектор, въведени под натиска на Международните финансови институции. Те наложиха бюджетни ограничения. Здравеопазването преживя драстично намаляване на броя на работните места и намаляване на заплащането. В периода 1990 – 2002 година бяха загубени повече от 47 500 работни места, като средния медицински персонал (медицински сестри, акушерки и други) бяха най-сериозно засегнати. Намалената сила на профсъюзите направи здравните работници по-уязвими по отношение на техните синдикални и трудови права. Нарасна импулса за по-пълно включване на социалните партньори, представляващи работниците и работодателите в сектора за съвместни инициативи. Но през първите години след започване на реформите това не се случи.

1.2. Партньори в колективните трудови договаряния и диалогът между тях
На национално равнище институционалната и законодателната рамка на колективните трудови преговори са изградени и са добре развити, независимо от някои трудности и забавяния. Но на отраслово равнище те се развиват по-бавно поради различни причини, които пречат на тяхното функциониране.
За разлика от някои други сектори в страната, колективните трудови преговори в здравеопазването се развиват на всички равнища. Това се дължи на развитието на независими и представителни синдикални федерации в здравеопазването, взаимното признаване, сътрудничество и уважение сред всички участници в тях, включително в трипартитният и бипартитния диалог на всички равнища на здравната система.

1.3. Отраслови органи за колективни трудови преговори
След период на продължително блокиране, приливи и отливи след 1997 година беше постигнат прогрес и беше създаден Отраслов съвет за тристранно сътрудничество в здравеопазването, като орган за консултации и сътрудничество в сферата на трудовите отношения и социалното осигуряване, жизненото равнище и приемането на законодателството в здравеопазването.

1.4. Основни участници в договарянето
Членове на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в здравеопазването са – по двама представители от Министерството на здравеопазването, представителните синдикални организации на работниците и работодателската асоциация. Преди 2001 година, само представители на правителството и двете профсъюзни федерации участваха в Съвета, поради липсата на работодателска структура.
В отрасъла има две представителни организации:
• Федерация на синдикатите от здравеопазването – член на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) със 17 800 членове, обединени в 370 синдикални организации;
• Медицинска федерация “Подкрепа”, членуваща в КТ “Подкрепа” с около 6 800 членове, организирани в 210 секции в страната.
И двете федерации членуват в Интернационала на обществените служители и в Европейския синдикат на държавните служители.
Работодателите са представени от Националния съюз на работодателите, създаден през 2001 година. В него членуват 35 здравни заведения, в по-голямата си част болници и големи здравни заведения в София, центрове от други градове, университетски и общински болници. Националният съюз на работодателите е член на Българската стопанска камара, призната за представителна на национално ниво.
Дейността на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в здравеопазването е организирана в съответствие с Кодекса на труда и Правилата за организация и работа на съветите за тристранно сътрудничество, приети от Националния съвет за тристранно сътрудничество от май 2001 година. Към Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в здравеопазването са изградени постоянни временни комисии, които се занимават с въпроси, по които са водени дискусии, но не са били решени.
На общинско равнище са изградени редица Общински съвети за тристранно сътрудничество. Те включват представители на синдикалните и работодателските организации, признати за представителни на национално ниво и представители на местната власт на паритетна основа. Тъй като регионалните структури на Националния съюз на работодателите все още не са изградени, той не участва пълноценно в колективните трудови преговори на това равнище. Провеждането на преговори и сключване на общински колективни трудови договори е една от най-важните сфери на дейност на Общинския съвет за тристранно сътрудничество.
Колективните трудови преговори на равнище здравно заведение се води в групи за преговори, в които участват синдикалната организация/синдикалните организации и съответния работодател. Една от основните им цели е сключването на колективен трудов договор.

2. Обхват на колективните трудови договаряния в здравеопазването
Социалният диалог в Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в здравеопазването не се свежда само до преговори за сключване на колективни трудови договори. Той обхваща широк кръг от стратегически и ежедневни проблеми на труда и се реализира в различни форми:
• обмен на информация;
• консултации;
• неформални срещи;
• обмен на документи;
• процедури за решаване на конфликти;
• механизми за мониторинг на изпълнението на приетите резолюции и решения;
• организиране на трипартитни дискусии и конференции по проблемите на сектора и други.
Почти всички, свързани със здравеопазването проблеми са били включвани в дневния ред на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в здравеопазването. Тези постоянни дейности помагат за устойчивото развитие на колективните трудови преговори.
През 2004 – 2005 година в дискусиите на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в здравеопазването бяха включени два нови проблема:
• договаряне на минималните задължителни осигурителни прагове;
• преструктуриране на Центровете за спешна медицинска помощ.
Успехите и устойчивостта на колективното трудово договаряне в здравеопазването зависят до голяма степен от добрите взаимоотношения между партньорите. Представителите на правителството, синдикатите и работодателите в Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в здравеопазването отбелязват, че сътрудничеството и партньорството са най-важни в техните преговори.
Изграждане на сътветните институции, легитимацията и признаването на партньорите на всички равнища осигурява устойчивостта на колективните трудови преговори. Независимо от различията на техните интереси, представителите на трите страни признават ролята на преговорите в регулирането на трудовите отношения и избягването на сериозни конфликти в отделни звена на системата.
При оценката на колективното трудово договаряне представителите на правителството считат, че в някои случаи синдикатите правят нереалистични искания в Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в здравеопазването или поставят незначителни проблеми на отделни здравни заведения, което води до значителна загуба на време за тяхното дискутиране. Те критикуват опозицията на синдикатите срещу затварянето и приватизацията на отделните здравни заведения в рамките на правителствената политика на преструктуриране.
Според работодателите трудностите в колективното трудово договаряне произтичат от голямата сила на синдикалните организации в някои здравни заведения и от проблемите, свързани с начина на финансиране на здравеопазването.
Според синдикатите все още има случаи на формални преговори, когато партьорите се поставят пред свършен факт, приемат се едностранни решения, които засягат интересите на здравните работници и лишават преговорите от стойност, а в редица случаи представителите на правителството не са готови за компромис.

3. Сегашните преговори
В началото на 2006 година започна нов кръг от колективни преговори. Започна подготовката на Общинските колективни трудови договори. Предложени са нови параметри по намаляване на работното време за някои професии, предпазната храна за вредни условия на труд. Общинският договор за София град, където се намират значителна част от здравните заведения е подготвен и предстои неговото сключване. Проблемът, който изниква тук е в това, че страни по договора е Холдингът на болниците и ДКЦ и трябва де водят преговори отделно за болниците и отделно за ДКЦ, което затруднява процеса на преговори. Според синдикатите това е ненужна и неефективна структура. Договорен е и колективен трудов договор за финансиране от бюджета на детски здравни заведения.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Колективното трудово договаряне в здравеопазването набира инерция през последните години в резултат на развитието на по-ясни структури на синдикатите и работодателите. В годините на преход синдикатите израснаха като независим социален партньор, способни да участват ефективно в колективните трудови преговори. Би могло да се каже, че развитието и укрепването на преговорите в здравеопазването до голяма степен се дължи на техния потенциал, настоятелност и натиск. Постепенното структуриране и изграждане на работодателската страна в преговорите създава възможност за бъдещото развитие на автономени бипартитни преговори.
Работата на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в здравеопазването дава възможност да се съгласуват различни интереси и позиции. Съветът стимулира развитието на консесусна култура и повишава капацитета на актьорите, участващи в преговорите. Но състоянието на икономиката и ограниченията, наложени от бюджетната политика и действието на валутен борд ограничават възможността на партьорите да договорят достойни условия на труд и адекватно заплащане.
Колективните трудови преговори би трябвало да се развиват и занапред на всички равнища на здравната система като включват всички типове здравни заведения в обществения и частния сектор. Ако основни резултати на здравната реформа се очаква да бъдат качеството на здравните услуги и осигуряването на достойни условия на труд на персонала, синдикатите, представляващи здравните работници, би трябвало да бъдат напълно включени чрез значими и ефективни колективни трудови преговори.

Етикети: доклад по икономика, доклад по медицина, реферат по икономика, реферат по медицина