Реферати

Фройд – „Анатомия на чувствата“

Изготвил: Димитър Пашев,
ІІ-ри курс БЕИ, ф.№056406
Проверил: доц. М.Илиева

Фройд се заема със задачата да определи при какви „любовни условия” хората намират и избират своя обект и как съгласуват изисквания на своята фантазия с действителността. Преди него обясненията на този проблем са давали единствено поетите с техните произведения. Според Фройд поетите с някои качества за разрешаването на една такава задача, преди всичко с тънък усет за възприемане на скритите душевни пориви у другите и с куража да оставят своето съзнание да говори. Познавателната стойност на тяхното изложение се понижава от едно обстоятелство. Поетите са обвързани с условието да постигнат интелектуално и естетическо удоволствие, както и определени емоционални въздействия, и затова те не могат да представят материала от реалността непроменен, а трябва да изолират части от него, да премахнат пречещи взаимовръзки, да смекчат цялото и да заместят липсващото. Също така те могат да проявят само слаб интерес към произхода и развитието на такивни душевни състояния, които описват като готови. Науката описва със своите по-загрубели ръце тези взаимоотношения между хората, както и първопричината за възникването им, без да се опитва да изпита удоволствие от този материал, на чиято поетична обработка хората се наслаждават от хилядолетия. Науката олицетворява тъкмо най-съвършения отказ от принципа на удоволствието, на който е способна човешката психична дейност.
По време на психоаналитичните лечения има богати възможности да се добият впечатления от любовния живот на невротиците. Подобно поведение е наблюдавано и при средностатистически здрави хора. Наблюдавани са няколко избори на тип любовен обект при мъжа.
Първият тип условно може да се нарече тип на „наранения трети”. Съдържанието му се характеризира с това, че съответният мъж никога не избира за любовен обект жена, която още е свободна, следователно едно момиче или неомъжена жена, а само такава жена, спрямо която друг мъж, например съпруг, годеник или или приятел може да предяви претенции за собственост. Това условие се оказва в някои случаи толкова неизбежно, че същата жена може най-напред да не бъде забелязвана или дори да бъде пренебрегвана, докато не принадлежи никому, но веднага щом встъпи в една от споменатите връзки с друг мъж става предмет на влюбването.
Друг интересен тип е типът „любов към леките жени”. Той гласи, че целомъдрената и благоверна жена никога не излъчва притегателния чар, който я издига до любовен обект, а само по някакъв начин сексуално съмнителната жена, чиято вярност и благонадеждност допускат съществуването на съмнение. Тази последна характерна черта може да варира в една забележителна гама, от леките сенки върху репутацията на една неотказваща флирт омъжена жена до открито полигамния живот на една жена.
Както първият тип дава повод за задоволяване на съперническите и враждебни пориви спрямо мъжа, от когото била изтръгвана любимата жена, така вторият тип стои в отношение за задействането на ревността, която за обичащите този тип, изглежда е потребност. Едва ако може да бъде свързана с ревност, страста достига своя пик, жената добива своята пълна стойност.
Най-изненадващо въздейства върху наблюдателя прояващата се при обичащите от този тип тенденция да „спасяват” любимата. Мъжът е убеден, че любимата има нужда от него, че без тя ще изгуби всякакви морални устои и бързо ще се смъкне до едно жалко ниво. И така, той я спасява, като не я напуска. Намерението за спасяване в отделните случаи може да се оправдава с позоваване на сексуалната неблагонадеждност и социално застрашената позиция налюбимата; но то се изявява не по-малко там, където липсва такова придържане към действителността.
Ако човек прегледа отделните черти на описаната тук картина, условията на несвобода и леко поведение на любимата, високата стойност на същата, потребността пт ревност, берността, която все пак се съгласува с нейното продължително и постоянно нарушаване, и намерението за спасяване, то той ще сметне за малко вероятна възможността тези същите да бъдат изведени от един-единствен източник. И все пак такъв източник се открива лесно при психоаналитичното задълбочаване в жизнената история на наблюдаваните лица. Този специфично определен избор на обект и така странното любовно поведение имат един и същи произход. Те произлизат от инафатилното фиксиране на нежността върху майката и представляват един от изблиците на това фиксиране.

Използвана литература:
Фройд – „Анатомия на чувствата”

Етикети: реферат за Фройд, реферат по психология