Реферати

ПАЛЕОЛИТ
През палеолита, Корейският полуостров дава благоприятни условия за живот. Открити са свидетелства за съществуването на хора там, но те са малко на брой. В долината на река Туманган в Намханбьон са открити кости на животни и оръдия направени от тях. В североизточния ъгъл на Намханбьон са открити два слоя с огромна разлика във времето. Намерени са различни каменни оръдия, които говорят за събирателство и лов. Във вътрешността на полуострова не е открито нищо.
НЕОЛИТ
През неолита има пет културни центъра, тясно свързани с долините на реките. Неолитните селища са два основни типа – раковинни – разположени близо до морето и реките, съществували още от ранния неолит и разпространени до желязната ера и планински, които са значително по-малобройни, разположени по склоновете на хълмове от късния неолит и говорещи за наличие на примитивно земеделие. Най-често са намирани останки от землянки, от три до седем на селище, като на остров Чеджу има намерени селища със стотици жилища. В края на неолита землянките се превръщат в полуземлянки. В едно жилище са живели от пет до седем човека. Прехранвали се с лов, риболов и събирателство, като в зависимост от географското положение, една от дейностите преобладавала. Това, което характеризира ареала, са оръдията на труда – каменни и костни, а също така и керамиката, която определя и именува тази културна общност.
Типичната керамика е с гладки, бели стени. Изготвя се, като глината се смесва с пясък и се използва въртящ се кръг. Формата е кръгла, тумбеста, с плоска основа. Липсват орнаменти.
При неолита, хората са имали деление на неголеми семейства. Няколко семейства съставяли рода, на който принадлежало селището. Оръдията на труда били общи. По погребенията се съди за индивидуализация на стопанството – освен колективния труд има и индивидуален. Делял се е продуктът на общия труд. Имало пълно равенство между хората. Започва развитието на примитивното земеделие и скотовъдство. Миграцията намалява, а селищата се уголемяват. Те се намират на значителни разстояния едно от друго.
В късния неолит се отглеждат просо, бобови култури, на юг – ориз. Стопанството се развива най-вече около къщата. Нямало животни за обработка на земята, има каменни мотики и сърпове. Обработват предимно меки почви поради малкото напояване. По-късно се опитомяват кравата, конят и свинята.
Появява се нова керамика – гребеновидна. Глината е примесена със слюда и азбест за здравина. Тъмнокеремиденият цвят говори за равномерна температура на изпичане. В някои райони има украшения от типа — • — • — • — • —.
В края на неолита се появява много добре изпечена дебелостенна керамика, правена на грънчарски кръг и обработена с киновар и железен окис.
През късния неолит нарастват колективите. Появява се разделението на труда, най-вече по пол. Отделни семейства се специализират в отделни дейности – различни занаяти. Погребенията остават еднакви.
За произхода, локализацията, етническата принадлежност и връзките със съседни на корейската палеолитни и неолитни култури се съди по керамиката. За най-древния стадий на корейския неолит е характерна гладката керамика (4-5 хил.г.пр.н.е.). Смята се, че това е байкалския клон на сибирските монголоиди мигрирали от запад на изток. Културата на гладката керамика съществува и 3-4 хил.г. пр.н.е., когато на острова проникват носителите на гребеновидната керамика. Те идват от северноазиатския културен ареал или са североизточни палеоазиатци.
Тъй като културата на гребеновидната керамика първа по време обхваща целия полуостров и граничещите с него континентални райони, може да се смята за първата или най-древната общокорейска неолитична култура, независимо че в отделни райони има вариации.
През късния неолит (2-3хил.г.пр.н.е.) започва внедряването на източноазиатски тип монголоиди, носители на културата на оцветената керамика. Тогава се е формирал манджурско-корейският вариант на източноазиатския клон на монголската раса.
Господства родов строй с матрилокални тенденции, за което се съди по многото открити женски статуи, по митологичните сюжети и предания за жени-прародителки. Малкото семейства се утвърждават в семеен строй. Съществува примитивна вяра в духове, тотеми – животни покровители на рода. Има култ към плодородието и към мъртвите. Носели са украшения – гердани от яспис, обици, колани и други.
БРОНЗОВА ЕРА
Продължава доста кратко, но съществува самостоятелно. Наблюдават се промени в хълмовите селища – те се увеличават по брой и размер, както и по вид – имат отбранителни съоръжения. Жилищата са полуземлянки вкопани 30-40 см в земята, подът на които е от водонепроницаема глина. Едно селище имало до сто жилища. Отглеждали ориз, крави. Занимавали се с лов и риболов. На полуострова живеят най-различни племена с различни дейности. В Древен Чосон е развито скотовъдството, в Пуьо – земеделието, скотовъдството и лова. Айну се занимавали с морски дейности. Намерени са форми за леене на метал, т.е. на Корейския полуостров съществувал местен център на културата на бронза.
Характерната керамика е изработвана от твърда глина, с винеобразна форма (бенни) – широко тяло, тясно гърло и дъно. Дръжката е с форма на рог. Намерени са тесни бронзови мечове, брадви, къси мечове с вдлъбнато острие, бронзови ножове, огледала, сферични съдове. Такива неща се намират в някои погребения, но не във всички. Погребалните ями също са различни – някои са траншейни с каменни стени, което говори за социално разделение. Започват да се срещат железни изделия. Заражда се родово-племенната община. Появяват се долмените

Етикети: доклад по история на Азия, доклад по корейска история, Реферат по история, реферат по история на Азия, реферат по кореистика, реферат по корейска история