Реферати

Природногеографската среда на Франция и разнородното и стопанство, селищата, културните забележителности я правят една от най-интересните туристически страни в света.Никоя друга страна няма толкова благоприятни условия за морски туризъм, существуващ почти през цялата година и наред с това обширната територия на Франция включва част от най-високите и обширни планини в Европа-Алпите и Пиренеите, както и средни планини, живописни гори и езера, минерални извори, а френските градове и средновековни замъци са истински архитектурни и културни съкровищници не само за френския народ, но и за цялата европейска цивилизация. Няма друга европейска страна, която да притежава условия за толкова разнообразни форми на туристическо движение. Действително в това отношение французите биха могли да се нарекат най-облагодетелстваният народ в Европа .
Франция заема благоприятно географско положение в Западна Европа. Разположена е между Атлантическия океан и Средиземно море.Граничи със силно развити в икономическо отношение страни като Белгия, Люксенбург, Германия, Швейцрия, Италия и Испания. Заема площ от 551,6 хил.кв.км. Към Франция принадлежат още редица френски задморски територии като Френска Гвиана, островите Реюнион, Маврикий и Майот в Индийския океан, Мартиника, Гваделупа, Сен Пиер и Микелон в Америка, Френска Полинезия, Нова Каледония, острови и атоли в Тихия океан.
Повърхнината на Франция е извънредно разнообразна. Северна Франция е част от Голямата Северно Европейска равнина, която се свързва с Руската равнина. Северна Франция има вид на хълмиста земя. В нея се намира големия Парижки басейн, през който протича в долното си течение р. Сена. Сред Севернофренската равнина са останали няколко стари, силно заравнени масиви – остатъци от много старо планинно образуване. Това са Армориканският масив на полуостров Котантен и полуостров Бретан. Централната част на страната е заета също така от стар, но устоял по-добре на разрушителните сили масив – Централното плато. Разломни долини котловини и пониженя отделят Централното плато от Пиренеите на югозапад и на от Алпите на изток. Алпите и Пиренеите са най-високите, най-трудно достъпни европейски планини. Във Френските Алпи се намира най-високият връх в Европа – Монблан /4807 м./ Френските Алпи и Пиренеи иматподчертан високо планински характер и така нареченият алпийски релеф – със стръмни върхове, ледници ледникови долини и циркуси, езера. По-ниските части на планинте са силно залесени. На изток в района на границата с Швейцария и Германия са средно планинските вериги на Юра и Вогезите. Те са отделени от Рейнските шистови планини с падина, по която тече река Рейн. Част от Лотарингия е заета от стария масив на Ардените, който заема и Южна Белгия. Голямо значение за туризма имат хубавите плажове по морските крайбрежия на Франция, като в това отношение се отличават атлантическото крайбрежие и западната част на средиземноморския бряг /областта Лангедок – Русийон/. Франция е много богата на пещери и на минерални извори. Някои от тях като Виши, Евиан, Екс ле Бен и др. са известни от древността.
Върху една такава обширна територия с най-различна структура и земеповърхни форми между Атлантическия океан, Средиземноморието и останалата част от континента е съвсем естествено да са наблюдава както в калейдоскоп цялата гама от нюанси на умереният климат. От мек океански влажен, характерен за Северна и Западна Франция до суптропичен топъл и умерено сух климат в Ревиерата, климатът се променя почти до арктичен климат в най-високите части на Алпите. Редица долини и котловини, които разнообразяват набелязаните в едри щрихи основните морфоструктурни елементи на Франция имат специфичен климат формиран главно под влияние на местния релеф и изложението на склона. Средната януарска температура на ст. Брест в Бретан е 6.7 С, на месец август 18,1 С, валежите са 824 мм, средната температура в Лимож през януари е 4.7 С, през август 18,2 С, валежите са 900 мм. На изток зимата става по-студена, а лятото по-топло. Нараства денонощната и сезонна амплитуда, намаляват валежите. Високите планини имат различен климат, обусловен от голямата надморска височина и изложението. Общо климатът на Алпите и Пиренеите е суров, с много снеговалежи.
Наи-важни плавателни реки са Сена, Лоара, Реин, Рона с притока си Сона, Гарона с притока си Дордона. Повечето от реките са съединени с изкуствени канали. Езерата са главно в Алпите, Пиренеите и по морските крайбрежия. На Франция принадлежи южната част на Женевското езеро.
Има много минерални извори, което създава предпоставки за развитието на балнеоложки туризъм.
Горите заемат близао 20% от територията на страната. Голяма част от Северна и Западна Франция, както и високите планини са покрити с хубави иглолистни и широколистни гори. На юг има и средиземноморска естествена растителност. На много места, особено в средиземноморското крайбрежие, са разпространени декоративни дървета и храсти, внесени от други райони.
Франция има твърде богати и разнообразни природни ресурси за развитие на туризма. Никоя друга европейска страна няма толкова разнообразни крайбрежия с обща дължина 3500км. Благоприятни условия
за морски туризъм существуват през топлата половина на годината по атлантическите и северни брегове на Франция, а по средиземноморското крайбрежие и на о-в Корсика морският рекреативен туризъм може да се развива почти през цялата година. В Алпите продължителността на туристическия сезон може да продължи до 8 месеца. Това разнообразие на природни туристически ресурси превръща Франция в една от водещите страни в областта на туризма.
Освен с природните ресурси, Франция разполага и с богати антропогенни предпоставки за туризъм. На нейна територия се съчетават множество културни епохи и световни атрактивности от всякакво естество.
Франция е богата на паметници и обекти от римската колонизация, особено в Южна Франция-Авиньон, Марсилия, Ним, Арл, Ница и др.
Френското средновековие е оставило знаменити архитектурни катедрали-Нотр Дам, Шартр, Реймс, Страсбург, Руан, Блоа, Амиен, Лил, Тур, дворците във Версай, Тюйлери, Фонтенбло, Компиен, Шантии, абатството в Клюни, замъците край Париж, край Орлеан, Тур и други селища по средна Лоар, дворците в Авиньон, Поатие и др.
Френското Възраждане е представено от паметници, художествени произведения в старата част на Париж, включително сградата на музея Лувър, също и в много други градове. Изключително богати живописни колекции са приютени в множество централни и регионални музеи. Голяма известност имат кралските дворци, обекти, свързани с Великата френска революция, Наполеоновата диктатура, Революцията от 1830 и 1848 г. и Парижката комуна1870 г. В париж има много сгради, паметници, музеи, паметни плочи, свързани с живота на велики синове на Франция като Волтер, Русо, Юго.
В Париж се намират множество изключителни архитектурни и сградостроителни творения: символът на града Айфеловата кула, Гранд опера, величественият Пантеон, гробището Пер Лашез, Триумфалната арка, огромният булевард Шанз-Елизе, множество дворци, музеи, паркове.
Наред с широките булеварди и паркове има квартали, запазили своя средновековен вид, с тесни улички, живописни фасади, малки магазинчета. Всеки квартал на Париж има свои колорит. Например студентският Латински квартал, Монмартър-кварталът на художниците, о. Сите, който по существо е архитектурно-исторически резерват. На 18 км. западно от Париж е Версай с дворци и резиденции на френските крале. Това е дворецът на Людовик XIV – връх на френската светска архитектура.
В Париж, както и в другите големи градове и курорти на Франция, има и много обекти, свързани с най-разнообразни развлечения (нощни заведения, спорт, кухня и други).
Наред с това научно-техническият прогрес, високото равнище на културния живот са причина за много делови и конгресни пътувания, чийто основен център е Париж. Значителна роля играе и Страсбург. Интересен е фактът, че най-посещаваният единичен обект от туристи е островният манастир Мон сен Мишел.
Може да се каже, че антропогенните атрактивности играят важна роля в посещенията на Франция от чужденци – особено що се късае за Париж и другите големи градове. За Франция е характерен стар жилищен барок. Макар че страната е участвала в стотици войни, малко са разрушенията на собствената и територия. Благодарение на това се прослледява ясно приемственост на обектите от различни културни епохи. Във Франция са запазени много антични гало-римски паметници от времето на Меровингите (V-VIIв.) и на Каролингите (VIII-Xв.), сгради в романски стил (XI-XIIв.). През XII-XIII в. Франция става родина на готиката, която достига тук най-високото развитие и изява – създават се великолепни църкви, замъци. През Ренесанса (XVIв.) замъците се превръщат в парадни дворци, а през XVII в. процъфтява класицизмът, който оставя блестящи образци на архитектурното изкуство. По-късно се развиват стиловете рококо,ампир и др. В рамките на едно селище се концентрират понякога високоатрактивни обекти от римското владичество до наши дни.
Населението на Франция е около 60 млн. души. Над 93% от тях са французи. Официален език е френският. Характерни са големите регионални различия във френския език(диалекти). Към френската нация се числят и националните групи: лотарингци и елзасци, бретонци, баски, корсиканци и фламандци, които тясно са се свързали с икономиката и културата на френската нация и имат чувство за принадлежност към нея, макар че говорят езици различни от френския. Във Франция живеят и много италианци, испанци, поляци, алжирци и евреи. По-голямата част от чужденците работят в промишлени предприятия. Освен това в големите градове, особено в Париж, прибивават учащи се, специализанти, хора на изкуството и науката от почти всички европейски страни, от много страни на Африка и Азия. По-голямата част от французите са католици.
Гъстотата на населението на Франция сравнение с тази на другите западноевропейски страни не е голяма.Френското население е разпределено твърде неравномерно по националната територия. Най-гъсто населени са северните равнини и хълмисти области, особено Парижкият басейн и индустриалните области в близост до Белгия и Северно море. В Южна Франция най-гъсто е населно долното поречие на Рона, където е разположен град Марсилия, а също Югозападна Франция с главен град Бордо. В останалите планински и полупланински области разположението на селищата има долинна или линейна конфигурация покрай големи реки-например Рейн,Рона, в съседство с ЖП. линии, шосейни магистрали, канали и т.н.
Общо взето по-голямата част от населението на Франция е концентрирано на север върху една четвърт от територията на страната. Това са най-индустриализираните френски райони, чието население с оглед на сравнително по-високите си доходи играе безсъмнена основна роля в международните пътувания.
В началото на настоящия век Франция беше третата по население Европейска страна след Русия и Германия. Още преди Втората световна война обаче тя слезе на пето място след Великобритания и Италия. Почти цяло столетия Франция имаше най-нисък естествен прираст между големите страни. Без съмнение този демографски упадък беше сериозна пречка за нарастване на нейния икономически потенциал и намаляваше ролята и в международните политически и икономически отношения. Цели десетилетия населението на Франция се увеличаваше единственоп в резултат на натурализацията на емигранти от чужбина.
Изследванията на френско население в миналото и сега не са взели такива размери, каквито са характерни за Великобритания или Италия. Например голяма френска емиграция има в Канада (провинция Квебек),
бившата френска Африка, в САЩ-Луизиана, изобщто неевропейски страни. Над 75% от населението на Франция живее в градовете. В сравнение с другите западноевропейски страни, като Великобритания, Германия, селското население е по-многобройно. Процесът на урбанизацията, както и въобще на икономическото развите на Франция се е развил по-бавно и по друг начин в сравнение с Великобритания и Германия. Концентрацията на градското население на Франция е много висока и то преди всичко в парижката агломерация. По-малки селищни агломерации са Лил-Рубе, Леон, Марсилия,
Бордо.Концентрацията на население, промишленост и обслужващи функции в Парижкия район няма равна на себе си в другите столични райони на големите европейски страни. Ярката неравномерност в районната структура на разположението на производителните сили във Франция след втората световна война предизвика усилията на френското правителство целящи дегломерацията на Парижкия басейн с оглед на икономическо активизиране на редица обширни области, които преживяват застой-например Централното френско плато, Юра и Вогезите, Бретан, басейнът на Лоара, Нормандия.
Шосейният транспорт играе водеща роля за вътрешните превози – 1/2 от пътническите и 2/5 от товарните. Дължината на шосетата е 81хил.км. На някои аутостради има автоматични устроиства за отопление при заледяване, мъглопроницаемо отопление и др. Франция разполага с огромен автомобилен парк – 24 млн.автомобили, от които 22 млн. са леките коли.
Дължината на ЖП линиите е 37 хил.км. Над 40 % от тях са електрифицирани. Влаковете развиват висока скорост. Наред с Япония и Германия Франция е в челната тройка в света по свръхбързи влакове – обикновени и на монорелси. Чрез дълги тунелни връзки под Алпите страната се свързва с Италия и Швейцария. Тунелът Фрежус /13655м/, построен през 1971г., служи за връзка на линията между Лион и Торино. Най-гъста е ЖП мрежата в Северния, Парижкия и Източния промишлен район.
Франция разполага с гъста мрежа от вътрешни водни пътища: реки и плавателни канали. Сена е свързана с Рейн и канала Рейн-Майн-Дунав означава връзка с дунавските страни.
Морският транспорт има голямо значение за външните превози. Най-голямото френско пристанище по товарооборот е Марсилия, едно от най-големите в Европа. Важни пристанища са още Хавър, Бордо, Брест, Кан, Дюнкерк, Тулон, Ница и др. Морският флот на страната възлиза на 5млн. т.
Главна роля в авиационните превози играе държавната компания ‘Ер Франс’, която е една от най-големите в света.
Подобно на Великобритания туризмът във Франция се развива твърде отрано-още в края на XVIIIв. и началото на XIXв., в резултат на бързото развитие на градовете на ЖП. транспорта (а по-късно и на автотранспорта), а също така под влияние на натуралистичната философия на Русо и други материалисти, проповядващи <връщане към природата>. През XIXв. Париж е главната туристическа атрактивност на Европа, Ривиерата става първият голям район за морски туризъм на тогавашната аристокрация и буржоазия.
Балнеолечебните курорти също имат големи традиции. Към 1937г. броят на участниците във вътрешния туризъм е вече над 2 млн. д. В предходната 1936г. с обединени сили профсъюзите извоюваха двуседмичен платен отпуск и намаление на жп. тарифите за туристически пътувания. Към 1957г. около 10 млн. французи са участвали във вътрешния туризъм, а през 1978г. 27,9 млн. д .- във ваканционни пътувания.
Международната туристическа политика на Франция се контролира от Дирекцията по туризъм към министерството на оборудването,транспорта и туризма и от Мезон дьо ла Франс, която отговаря за рекламата на френски туристически продукти във Франция и чужбина.
През 1987 френската туристическа индустрия започва да губи делата си от международния пазар. Властите се намесват и създават Мезон дьо ла Франс,
организация отговаряща за рекламата на френския туризъм на чуждите пазари. Тя коорденира и развива дейности в чужбина и има за цел да създаде благоприятен имидж на френското туристическо предлагане. Правителството въвежда стратегия за повишаване качеството на френските продукти, която включва консултиране и информиране на професионалистите в туристическата сфера за очакванията на чуждестранните посетители. Мезон дьо ла Франс се състои: 70 души персонал в централния офис в Париж. Международна мрежа от 38 офиса в 29 страни с 200 души персонал.
Една уникална характеристика на Мезон дьо ла Франс е, че тя сближава държавата с частни и обществени организации (туристически агенции, хотели, трнспортни компании, регионални туристически съвети, общински туристически съвети и туристически служби). Чрез подобно групиране на икономически интереси-ГИИ, правителството свързва министерството на туризма с 850 различни организации членове на Мезон дьо ла Франс(които плащат годишен членски внос). Членовете на асоциацията имат представители в Генералната асамблеа и в Административния съвет.
Голямото туристическо разнообразие и солидната материална база привличат голям брой туристи във Франция. Твърде благоприятното и положение-граничи с повечето западноевропейски страни, разположени между 4 морета на въздушните и морските пътища между 4 морета на въздушните и морските пътища между Европа,Африка и Северна Америка, способства за много голям транзитен пътнически трафик. Още през 1929г. Франция е била посетена от 2 млн. чужденци. В следвоенния период посещенията се увеличават, макар и сравнително по-бавно от повечето други европейски страни. Сега във Франция има над 600 регламентирани курорти, но техният действителен брой е много по-голям. Франция е онази европейска страна, която има най-значителни достижения в териториалното планиране и научно обезпечаване на туризма.
Гостуванията на чужденци се концентрират в Париж-най-посещаваният град в света, в приморските курорти-особено средиземноморските и южноатлантическите, във високопланинските и
алпийски курорти като Шамони, Анеси, Шаланж, Бриансон, Ла План, Авориаз и др. а също в някои прочути минерални бани и климатични местности-Виши, Лурд, Екс ле Бен, Евиан и др. Особено бързо се увеличават посещенията на Париж … около 50% от всички гости на франция минават или се установяват в Париж. В това отношение френската столица има уникално световно значение, не само като един основен възел на транзита в Европа, но и като столица на изкуствата, модата, художествените занаяти, като забележителен архитектурен ансамбъл и важен научен стопански център в зпадна Европа.
Притегателността на Париж и другите градове и курортно исторически забележителности е обект №1 за чужденците. Около 1/4 от чужденците идват с делова цел. Развлеченията също така са голяма атрактивност. Франция направи усилия за развитие на високоефективния зимен международен туризъм. По традиция крайбрежията-особено средиземноморието и атлантическото крайбрежие привличат рекреативни посещения. Посещенията на високопланинския район, атлантическите и средиземноморски курорти се увеличават, като наред с това се наблюдава териториална деконцентрация на приморския туризъм извън класическите центрове. В миналото например, по-голямата част от чужденците са се отправяли към Ривиерата-сега тя се посещава от далеч по-малко туристи от общия брой за страната. Характерно за Франция като страна, приемаща туристи, че в нея подобно на Швейцария и Австрия до голяма степен липсва характерната сезонност на международното туристическо движение, която другаде има неблагоприятен ефект върху рентабилността на туристическите основни фондове. Във Франция е много добре развит зимния туризъм във Високите планини и морския зимен климатичен туризъм в Средиземноморския район. Това е един също така важен фактор за високата духовност от международния туризъм, защото по този начин се осигурява по-равномерно натоварване на туристическите фондове и инфраструктурата. За сметка на това обаче вътрешния туризъм се характеризира със силно увеличение на пътуванията през Юли и Август, което е във връзка с масово вземане на годишни отпуски и училищните ваканции в този период.
Франция е не само стара и развита туристическа страна приемаща ежегодно голям брой чужди посетители, тя е също страна на пасивния (емисионен туризъм). Франция се нарежда на трето място в Европа след Германия и Великобритания по броя на пътуванията на нейните граждани в чужбина. Появяването на Франция на международния туристически пазар като страна, износител на валута стана след 1952 далеч по-късно от оформянето и като страна приемаща чужди туристи. Увеличаването на международните пътувания на Французите се свързва с подобряване бита на френското население и със увеличаване на националния валутен фонд. През 1978 г. френски граждани са направили 165 млн. нощувания в чужбина. Французите най-често посещават Испания, на второ място Италия, следват Германия, Швейцария, Великобритания, Австрия, Югославия, Нидерландия, Португалия, Гърция. Около 1/4 от френският поток се насочва към Испания-особено към плажовете на североизточна Испания (Коста Брава). Мадрид се посещава най-много от французи. Значителната разлика в цените, големите ресурси на Испания , географската близост определят нейното изключително положение на френския туристически пазар. Основни туристически райони за французите засега, а вероятно и в близко бъдеще ще останат Испанските крайбрежия (налице е също голямо увеличение на посещенията и в Португалия ).
Френският вътрешен туризъм има големи традиции, характеризира се с висока степен на развитие и голямо разнообразие. Във вътрешния туризъм много голяма роля играят освен хотелите, квартирите и къмпингите, също вилите, посещенията на села и селски местности, където основно средство за подслон са наети стаи в селска кьща или гостувания на роднини и приятели.
Голям поток от местни и чужди туристи се отправя към средновековните замъци по поречието на Лоара, като се комбинира с т . нар . селски или <зелен> туризъм. Голям проблем за френския вътрешен туризъм е неговата твърде голяма концентрация през месеците Юли и Август. Краткотрайният отдих е равномерно разпределен по сезони. Вътрешните ваканционни потоци се диспергират в цялата страна, но особено голямо натрупване се получава лете по Средиземноморието, крайбрежието на Бискайския залив, а зиме-в района на Алпите. Голяма и разнообразна база за отдих има и в околностите на Париж.
ПАРИЖ
Париж води началото си от келтско рибарско село. Племе наречено ‘Паризии’ се заселва тук в III в. пр.хр. на острова на цитаделата, укрепява града и го нарича Лутеция. През 52 г.пр.хр. Лутеция попада в ръцете на лейтенант Юлий Цезар. Римляните наричат града ‘град на Паризии’ Civitas Parisiorum.Римляните укрепват града, построяват бани и арена.
Християнството било въведено от Свети Денис, първи офицер на града, който бил обезглавен от римляните през 280г. Легендата разказва, че след това той се явявал край гроба си носейки главата си в едната ръка. Заплашени от хунската инвазия парижани се отбранявали от Атила през 451г.
вдъхновени от Света Женевиев, която станала и патрон на града.
От 508г. Париж е резиденция на франкските крале а от 987г. – постоянна столица на френското кралство. В периода на абсолютизма Париж става главен културен център на Европа. Той е люлката на френската буржоазна революция през 1789г. и на първата в света пролетарска революция през 1871г.Дългата история на града обуславя неговата историческа стойност.
Почти вкяко едно голямо събитие в Европа е било свързано с Париж. Това обяснява многото паметници и музеи, които са една от главните причини за интереса към града на милиони туристи от цял свят.
Днес Париж е най-големия политически, промишлен, финансово-тъговски, транспортен, културен и туристически център на Франция. Тук се произвежда почти една четвърт от промишлената продукция на страната. Наред с тежката промишленост силно развита е и леката промишленост, чиито изделия-парфюми, модни дрехи, мебели, скъпоцености, галантерия, тоалетни принадлежности, сувенири и др. имат световна известност. Париж е един от най-важните транспортни възли на Франция и на Западна Европа. Речното му пристанище, което е свързано чрез канали и реки с Атлантическия океан, с р. Рейн, със Северния и Лотарингския промишлен район, е трето по значение за страната.
През последните два-три века Париж се утвърди като една от най-големите световни столици на културата, изкуствата и модата. Тук се намират най-стария университет в страната – прочутата Сорбона, основан през 1253г., Колеж дьо Франс, Националната консерватория, Пастьоровият институт и др. Главното заведение, което се занимава с проблемите на науката и изкуството, е Френският институт, който обединява няколко академии.
Една от забележителностите на Париж е Айфеловата кула, чертежите на която са върху 5000 листа с размери 1м на 80 см изготвени с помоща на 40 чертожници. 300 монтьори са монтирали кулата, която е с 15 000 детайла, 2.500.000 нита и тегло 8500т. Колосалната работа по построяването е свършена само за 26 месеца и кулата е завършена на 30 март 1889г. С височина от 300 метра, това е била най-високата конструкция за времето си.
Градът е изпълнен с множество други културни и архитектyрни забележителности, които допринасят за славата му на най-красива европейска столица-катедралата ‘Нотър Дам’, Сорбоната, Пантеонът, Гранд опера, Триумфалната арка, Монмартр, Шанз Елизе, квартал ‘Дефанс’, центъра ‘Жорж Помпиду’, Булонски лес и др. Най-важните и интересни от многобройните предградия на Париж са: Булон, Версай, Бианкур, Сен Дени, Монтрьой.

Френска Ривиера

Областта на изток от река Рона до границата с Италия от дълго време е главен морски курортен център. Най-голям град тук е Марсилия, който е и главно пристанище на Франция. Градът е основан още от древногръцки мореплаватели и е изпълнен с ценни архитектурни паметници от различни епохи.
Участакът от гр. Кан до гр. Монтон, около 60 км. е с най-хубавия средиземноморски климат – това е така наречения Лазурен бряг (Cote d’Azur). Средната темпрература през зимата е 9 С, а през лятото 24 С. Сухият и свеж климат, безоблачното време привличат туристи от цял свят и от всички възрасти. Всъщност Ривиерата е една непрекъсната курортна агломерация. По известни курорти са Кан, Антиб, Кро де Кан, Ница, Мантон, Сен Тропе и др. Макар и формално да е отделна държава княжеството Монако е интегрирано в социално-икономическия живот на Ривиерата и е важна съставка от нейната атрактивност.
От слънчевите плажове до древните планински градчета френската Ривиера предлага богата палитра от забавления и условия за отдих; 4300км2 от контрастираща природа между морето и височина от 3,143м; брегова ивица от 120км, включваща 40км плажове, 4 залива и два острова; планините заемат 80% от територията с 437.500 акра гори и 1000км от реки и планински потоци. И всичко това огряно от слънцето 300 дни в годината.
Френската Ривиера разполага с две летища, едното от които, международното летище в Ница е второто по натовареност във Фрация с 7,2 млн. пасажери през 1997г,; има леглова база от 150.000 места; 80 четиризвездни хотела;16 зимни курорта; 735 ски склона;31 яхтени пристанища;18 голф игрища; втория регион във Франция по брой на ресторантите, около 3000; 100 туристически агенции; 100 музеа, 2 опери, 100 художествени галерии, 12 казина, 1 национален парк от 132.500 акра. Всичко това дава широки възможности за отдих и културни забавления.
В края на този летен сезон средната заетост на хотелите и апартаментите е 77%. За сравнение с преди няколко години години 77% е била заетоста само през месец август. През пиковия месец август са регистрирани повече от два милиона нощувки в хотели и туристически резиденции, с което се отбелязва 3,5% нарастване в сравнение с август ‘98. Общо от юни до август са регистрирани 5 милиона нощувки. През цялата ‘98 година френската Ривиера е посетена от 9 милиона туристи сьс среден престои от 8 денонощия. С най-висока посещаемост сред градовете от френската ривиера са Ница и Кан сьответно сьс 32% и 19% от общия туристически поток. През най-слабите месеци Януари и Февруари хотелите вьв френската Ривиера са сьс заетост 38-39%, което показва че тук туризма се развива през цялата година а средната заетост е 61%.
За туризма вьв френската Ривиера през 98 година са инвестирани 4,5 милиарда долара. 68$ са разходите за всеки един посетител за един ден.От друга страна хотелска стая в 4 звезден хотел за една нощ струва средно 150$. 55% от туристите са чужденци.

Френски Алпи

На територията на Франция е най-величествената, най-добре залесената и покрита с ледници част на Алпите. Световноизвестни високопланински курорти са Шамони, Саланш, Вал д’Изер, Анеси Куршьовел и др. Те са специализирани в целогодишно практикуване на зимни спротове. Център на региона е гр. гренобъл, който също е климатичен и планински курорт. Френските високопланински курорти са своеобразни хотелски комплекси, доближаващи се по големина до морските комплекси. Този начин на усвояване на планинските туристически ресурси – чрез крупни хотелски комплекси на голяма височина над горската зона, на около 2000 м над морското равнище – има своите противници сред останалите алпийски страни. В този регион на брега на ез. Леман и Бурте са минералните курорти Евиан, Тотон ле Бен и Екс ле Бен.
Пиренеите са нов, но вече важен регион за туризма във Франция. Особено ценни са планинските и историко-етнографски особености на Западните Пиренеи.
Туризма се превръща във все по-важна част от световното стопанство. Франция като традиционно туристическа страна не остава на страна от тези тенденции. Приходите от туристите се увеличават всяка изминала година и това води до все по-големи инвестиции в сферата на туризма. В съчетание с великолепните географски и исторически ресурси ще доведе до бум в отрасъла.

Етикети: курсова по география, курсова по туризъм, реферат за Франция, реферат по география, реферат по туризъм