Реферати

Декоративното изкуство е дял на пластичните изкуства, представляващ всяко приложно изкуство с оформителски функции в ансамблово пространство. Като понятие включва декоративната живопис и скулптура, мозайката, стъклописта, резбата на различни материали, кован метал, декоративни тъкани, сценографията, ландшафтна украса, площадна и улична украса и други. По същност, приложното изкуство е функционално, но и естетически издържано изкуство.
Едно от средствата за художествено възпитание приподрастващите е декоративно-приложното изкуство. Основано на дълбоки художествени традиции, то трябва да навлиза в живота и културата на нашите деца и благотворно да влияе върху изграждането им.
Декоративно-приложните дейности в началното училище са свързани с проектиране и изработване на декоративни украси на вещи и предмети с широкоприложение в бита на човека и околната среда. Тази фрма наработа допринася за повишаване естетическото отношение на учениците към заобикалящата реалност, както и за създаване у тях на интерес към многообразните изяви на декоративно-приложните изкуства и любов към богатото наследство от произведения на българското народно творчество.
Реализацията на учебното съдържание от тозивид дейност може да се извърши чрез различни изобразителни дейности като: декоративно рисуване с използване на графични и живописни изразни средства; апликиране с гланцова или велурена хартия и други материали; моделиране на релефна украса.
Декоративно-приложната дейност предполага възможности за комбиниране с други форми на учебна работа/например с предварително рисуване или моделиране по натура/.
В началото на урока се определят ясно целите и насоките на предстоящите за изпълнение декоративни задачи. Обръща се внимание на формата, материалността, предназначението и функционалността на обекта за декорация, на естетическото въздействие, което излъчва. Разглеждат се отделните декоративни елементи, мотивите, орнаментите и особеностите на композиционното изграждане.
Основен акцент в учебната работа заемат проблемите, насочени към процесите на стилизацията, които учителят подробно разяснява пред учениците, а в отделни случаи сеприлага демонстрация начерната дъска или на блоков лист. Може да се покажат нагледни материали, включително и оригинали, но да не бъдат обвързани с конкретната задача. Учениците трябва да осъзнаят необходимостта от наличието на художествената мяра, която е белег на естетическата хармония в декоративното изкуство.
Съществено място се отделя за указания относно специфичните технически похвати на изобразяване в съответната декоративно-приложна дейност, както и на възможностите на комбинаториката при определяне композиционното разположение и начините на изграждане на декоративна украса.
Чрез участието на декоративното рисуване и моделиране в учебно-възпитателния процес се създават условия за изучаване на богатството от форми и цветове, в заобикалящата ни природна среда, които намират художествено превъплъщение в този вид изкуства.
При художествено-конструктивната дейност, имаща за цел създаване на принципно нови оригинани проекти и модели, от особено значение за успешно разрешаване на изобразителните проблеми е развитието на пластичността и динамичността на детското въображение.
При рисуване например на тема „Килим” е установено, че по-голямата част от рисунките на деца от І клас не са издържани в композиционно отношение – липсва ритъм, равновесие, а в някои случаи центърът е изместен в страни. Липсва разнообразие във формите, а също и при подбора и съчетанието на цветовете. Наблюдава се стремеж за реппродуктивно предаване на предложените образци в началото на занятието.
Имайки впредвид този факт по отношение на подбора на образци по декоративно-приложно изкуство, от голямо значение е дзапознаването на малките с художествени предмети от бита/керамика и медни съдове, битови сервизи, килими, черги, носии, престилки с народни мотиви и др./ Подбраните образци се разглеждат, за да получат децата впечатления от комплект художествени произведения. При разглеждане на експонатите се учат да търсят красотата на предметите, да ги анализират внимателно и сравняват по форма, цвят и елементи. Обяснява им се, че орнаментите могат да бъдат сразлични елементи, цветя, клонки, плодове, лини, триъгълници, кръгове сразлична големина. Подчертава се, че тези предмети са дело на народните майстори, на техния труд и въображение. По този начин децата се насочват да почувстват красотата на народното творчество, обагатяват се тяхните представи, създава се у тях интерес и желание за декоративна дейност.
Друг пример, може да се посочи със урок на тема „Сурвачка”. Децата с особен интерес изработват сурвачки. Припомнянето на стихотворение „Сурва, Сурва, весела година”, създава у тях емоционална нагласа за предстоящия празник. Обръща се внимание на елементите и цветовете за украса, на начина на разположение на клонките и венчетата, за да е симетрична украсата. По този начин мисленето на децата се активизира и се подготвят за предстоящата работа, като им се предложат варианти за творческо изпълнение. При преценката е логично да се обърне внимание на ритъма в разположението на елементите, на съчетанието на цветовете и качеството на изпъэлнението.
Украсяването на керамична чиния също се посреща с голям интерес от всички. Подбрани чинии – еднакви по форма, но различни мотиви, отбелязват, че един и същ предмет може да е украсен различно, че декоративния мотив подчертава формата. Дава се възможност за самостоятелен избор на вида декоративен елемент /форма, големина, цвят/, място на украсата и начин на подреждане на елементите, техника на изпълнение.
Дидактическите табла ще улеснят учителя при организиране и ефективно осъществяване на учебно-възпитателния процес по изобразително изкуство.
• Видове и жанрове в изобразителното изкуство;
• Графични рисунки – скици, рисунки и етюди;
• Изграждане на формата в произведенията на
скулптурата;
• Образът в декоративно-приложните изкуства;
• Видове декоративни композиции в народното приложно
изкуство;
• Видове шрифт.

При художествено-конструктивната дейност, имаща за цел създаване на принципно нови оригинални проекти и модели, от особено значение за успешно разрешаване на изобразителните проблеми е развитието на пластичността и динамичността на детското въображение.
Художествено-конструктивните дейности са насочени към изграждане на обемно-пространствени форми с подчертано естетико-изразителни дейности. Художествените конструкции могат да имат функционален или нефункционален характер. Процеса на конструиране включва изработването на отделни модулни или различни елементи, разгъвки, предварително моделирани форми и пр.
Според начина на изграждане конструкциите биват: обемно-пространствени, релефни, компактни /монолитни/, разчленени, лентовидни, изработени от еднородни или разнородни материали. Повърхността им може да е гладка, грапава, еднакво или различно оцветена, да е декорирана или апликирана.
Определянето на вида и характера на художествените конструкции е в зависимост от възрастовите и индивидуални възможности на децата, от формираните познания за този вид дейност.
Разнообразието от възможности за конструктивни дейности налага да се определят няколко направления в системата на учебното съдържание и методическата организация при провеждането на подобен вид уроци.
Динамиката на днешния ден извежда творчеството като необходимо условие за себереализация. Ето защо е необходимо да се отделя специално внимание на въздействието на произведенията на изкуството върху детето, с цел ползотворна използваемост възможностите на различните изкуства и резултат личностно формиране на подрастващите.Силното желание на децата да се занимават с такъв вид дейност е израз на приобщаването им към декоративно-приложното изкуство, на интереса към него.

Етикети: доклад по педагогика, Реферат по педагогика