Реферати

Регионалната политика се провежда в сътрудничество между местните и националните, централни органи и конфедеративни органи. Чрез методите и подходите, присъщи на регионалната политика те осъществяват комплекс от законодателни, изпълнителни, административни и икономически мероприятия, насочени към общото развитие на териториалните системи. Важно място в управлението чрез регионалната политика се отрежда на икономическите райони и икономическото райониране.
Регионалната политика е насочена за управление на основните процеси, протичащи на територията и имащи важно значение за регионалното развитие:
*регулиране на урбанизационните процеси;
*ограничаване на миграцията;
*ускоряване и задълбочаване икономическата и политическа интеграция;
*активизиране участието в международното разделение на труда;
*осигуряване опазване и възпроизводство на околната среда;
*ефективно и рационално използване на природните и трудови ресурси;
*съчетаване на развитието на регионалната икономика по териториални единици и териториалното разположение на производителните сили на големите териториални системи: икономически райони, страни, държавни конфедерации, агломерации, мегаполиси и континентополиси;
* обезпечаване на интересите на местните, национални и транснационални управленчески структури.
проблемите на регионалната политика стават все по – сложни и придобиват голямо значение поради порасналите мащаби на производителните сили, ускорено развитие на междудържавните интеграционни процеси и задълбочаващото се териториално разделение на труда.
Регионалната политика в много голяма степен зависи и от законодателните решения по отношение администртивно – териториално устройство и деление на страната, местното самоуправление и местната администрация и от начина на формиране на републиканския и местните бюджети.
Системата от регулатори: стимули и ограничители са свързани с:
* отчитане на регионалните проблеми;
* координиране регионалните политики по региони и страни;
* интеграция на икономиките на отделните региони, търсене на ефективност при транспортното обслужване, стопанските, социалните и други дейности, развиващи се на дадена територия;
* оптимално използване на териториалните ресурси;
* съчетаване на икономическия растеж с екологическото равновесие.

1.1 Регионалната политика – съвкупност от дейности и мероприятия.
Водещо място при реализация на регионалната политика имат икономически мероприятия. Те са свързани главно с механизма на планиране, регулиране, програмиране регионалните инвестиции, с финансовия механизъм и произтичащите финансови, данъчни, митнически, валутни и други преференции при стимулиране или ограничаване на регионалното развитие.
Втората група дейности имат законодателен характер. Тези дейности са свързани преди всичко с формирането на законодателна основа, която определя рамката при разработката и практическата реализация на регионалната политика.
Третата група са т. нар. административни дейности по формирането на регионалната политика. Те включват главно административно – управленски решения и мероприятия, като например определяне на функциите на административно – териториалните единици, на ръководните органи ( области и общини ), правилници за тяхната дейност, тълкуване на правомощията на структурните звена при административно – териториалното деление и обхвата на отделните териториални единици, нормативни документи с регионално или локално значение и т. н.
Всички тези дейности и мероприятия като съдържание на регионалната политика отразяват концепциите, целите, стратегиите и задачите, заложени в системата от политики, определящи развитието на териториалните общности от различен ранг:
* обща икономическа политика;
* социална политика;
* селскостопанска политика ( аграрна );
* транспортна политика;
* пазарна ( търговска ) политика;
* екологична политика;
* енергийна политика;
* политика за устройване на територията;
* балансова политика;
* финансова, бюджетна политика.
1.2 Регионалната политика на различните нива на регионално управление – области, общини, икономически райони.
А. Регионалната политика на общинско ниво.
Разработването на регионална политика е преди всичко задача на местните органи за самоуправление. Обективността и резултативността на регионалната политика зависи от следните фактори и условия:
* познаване на обекнивните икономически закономерности, произтичащи от пазарните условия;
* местни природни, финансови и трудови ресурси;
* наличния производствен потенциал;
* структура на регионалната икономика;
* инфраструктурна изграденост.
Общинските съвети определят главната цел, стратегическите направления и критерии за бъдещото изграждане и развитие на териториалните единици.
Главната цел е свързана с изграждане на хармонични териториални условия за функциониране на общностите и осигуряване на нормални условия за бит, труд и живот на населението.
Провежданата съвременна регионална политика от общините е свързана с разработваните системи за планови документи от общинските съвети, осигуряващи развитието в дългосрочен план. Важно място в тази система заемат стратегическите решения и определянето на общинските стратегии.
Системата от цели на общинско ниво може да се представи:
* изграждане на ефективна териториална структура на регионалната икономика;
* икономически растеж и структура на регионалната икономика;
* осигуряване на оптимални условия и хармонизация в развитието на градовете и селата;
* постигане на висока регионална ефективност.
Елемент на регионалната политика са концепциите. Регионалната политика като съвкупност от икономически, законодателни и административни мероприятия, които се осъществяват на национално, транснационално или планетарно ниво се осъществява чрез специфичен механизъм и система от специализирани фондове, планове и програми.
На национално ниво при определяне на регионалната политика важно значение придобива изборът на приоритетите в: структурата на националната икономика общо по региони и териториални единици; структурата на частния сектор; разкриване на нови работни места, намаляване на безработицата общо и по региони; повишаване доходите на човек от населението; определяне на приоритети, внедряването на технически новости; екологосъобразност при локализирането на производствата и дейностите на териториятанаобщините, икономическите райони и по страни; териториалното разположение на производителните сили.
Всяко управленческо решение в областта на регионалната политика е свързано с разработка на регионални програми. Изискванията за програмите на ниво Европейски съюз и специализираните европейски институции са: ясно определяне на мисията, обекта, целите, избора на стратегия, източниците на финансиране, изпълнителите, резултатите от реализацията и влиянието им върху основните показатели, чрез които се оценява регионалното развитие.
За постигане на поставените цели Европейският съюз постоянно наблюдава икономическите и социални условия за всички региони и изследва регионалните последици от общата политика и специализираните: регионална, социална, търговска, инфраструктурна и селскостопанска политика.
Осигуряването на реализацията на регионалната политика в ЕС се осъществява от система от структурни фондове. Основният е Европейският фанд за регионално развитие, създаден през 1967 г.
Направленията на средствата на ЕФРР се преразпределят чрез програми, проекти и проучвания. Програмите могат да са свързани с развитие на инфраструктурата, безвъзмезднапомощ на промишлеността, занаятите или услугите, или мерки за използване на вътрешния потенциал за развитие на самите региони. Съществуват две категории програми:
* програми на Европейския съюз – те се изработват по инициатива на комисиата и имат за цел да подпомагат преодоляването на сериозни социални и икономически трудности в един или повече райони или страни;
* национални програми от интерес на ЕС – те се предлагат на комисията на националните правителства;
* местни ( регионални ) програми. Целите са свързани с относително изравняване на икономическото развитие и социалния статус.
Реализацията на регионалната политика, регионалните планове и програми изискват създаването на институционални звена за управление на регионалното развитие на транснационално, национално и регионално ниво:
* Комисия или комитети по регионално развитие към ЕС и в национално ниво към НС;
* Агенция за регионалноразвитие – европейски, национални, изградени по области, общини, зони, икономически райони и др.;
* Регионални форуми или Съвети за регионалноразвитие.
На локално равнище институционалните звена, осъществяващи политиката на регионално развитие, са:
* областни управители – назначени от МС;
* структурни звена по регионално развитие – групи от три – четири експерта, подпомагащи областния управител в дейността му;
* областни съвети за регионално развитие. В момента на територията на Република България действат 6 икономически района за планиране, 28 областни съвета и над 300 общини;
* кметове на общини и екипи по общинско развитие.

Етикети: доклад по география, реферат по география, Реферат по политология