Реферат – „СЕПА – проект за създаването на единна европейска платежна система“


 Категория: Реферати


С въвеждането на евровите банкноти и монети през 2002 г., на клиентите бе предоставена възможността да извършват касови плащания в Еврозоната, използвайки единната валута. Следващата стъпка е възможността за извършване на безналични плащания в Еврозоната, чрез използване на само една банкова сметка и спазване на единни общи правила и процедури, независимо от местоположението в рамките на Еврозоната.
За Системата на ЕЦБ, подобна единна еврова платежна зона ще стане реалност когато всички еврови плащания на територията на Еврозоната се третират като „вътрешни” (домашни) и когато сегашното разграничение между националните (вътрешните) и транс-граничните плащания изчезне. Това изисква не само изравняване на националните банкови практики, но и също промяна на навиците на клиентите във всички държави от Еврозоната. Тези промени са необходими за да се премине към интегриран платежен пазар, което пък от своя страна ще донесе неизменно значителни икономически ползи. Проектът СЕПА ще въведе единни банкови услуги, и така ще насърчи конкуренцията и подпомогне новаторството. Институции, способни да се възползват от новите технологически разработки и да предложат на клиентите си допълнителни услуги, ще спечелят от този нов интегриран пазар. В една конкурентна и интегрирана икономика, е необходим прогресивен кръгозор, със стремеж за гарантиране, че бъдещите клиентски плащания в цялата Еврозона ще бъдат сигурни и ефективни, по подобие на националните клиентски плащания днес.
Важно е, проектът СЕПА да не се разглежда просто като еднократна операция, а по-скоро като постоянно развиващ се проект, насърчаващ европейската интеграция, стремящ се да подобри всички аспекти в областта на клиентските еврови плащания в Еврозоната. СЕПА допълнително значително ще допринесе за Лисабонската стратегия за насърчаване на конкуренцията и обезпечаване на нестихващо развитие на европейската икономика. Проектът СЕПА е изцяло част от изграждането на единен пазар в Европа и изисква пълната подкрепа на всичките участници в системата на ЕЦБ, и особено на банковата общност. Системата на ЕЦБ твърдо подкрепя проекта СЕПА.
От учредяването на Европейската икономическа общност през 1958г., стремежът към интегриране на европейския финансов пазар е маркиран от няколко събития, най-видимото от които е създаването на еврото през 1999г., в частност въвеждането му като официално платежно средство в страните от Еврозоната през 2002г. По-незабележимо, но също с огромно значение е въвеждането на 1 януари 1999г., на платежната система на централните банки за обработване на големи по обем трансфери, наречена ТАРГЕТ. ТАРГЕТ е гръбначния стълб на евровата финансова система и е инструмента на единната парична политика в Еврозоната.
Проектът СЕПА ще доведе до следващата голяма крачка към доближаване до европейската интеграция. СЕПА ще позволи на клиентите да извършват безналични еврови плащания към който и да е бенефициент, намиращ в рамките на Еврозоната, чрез използване на единствена банкова сметка и единни унифицирани платежни инструменти. Всички еврови клиентски плащания, така ще станат „вътрешни” и вече няма да има различия между националните и транс-граничните плащания в Еврозоната.
През 2002г., банковата индустрия от системата на ЕЦБ, започна този предизвикателен проект чрез създаване на Европейския Платежен Съвет, който създава регулативната рамка за евровите плащания. Привлечени ще са не само страните от Еврозоната, но също и другите страни от ЕС – Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Така, клиентите извън Еврозоната ще могат да участват в евровите платежни системи, а също и да приемат практиките и стандартите на СЕПА, допринасяйки допълнително за изграждането на единен пазар на платежните услуги.
Системата на ЕЦБ, състояща се от основно от ЕЦБ и отделните национални банки е отговорна за безпроблемните операции на платежните системи в Еврозоната и следователно поставя специфично ударение върху създаването на СЕПА в Еврозоната.

Накратко за СЕПА:
СЕПА е зона в която потребителите, компаниите и другите икономически агенти ще имат възможност да нареждат и получават плащания деноминирани в евро, както в национални граници, така и извън тях, при единни и общи условия, права и задължения, и независимо от местоположението си.

Целта на СЕПА е да ускори европейската интеграция с конкурентна и новаторска платежна система, обслужваща клиентските плащания в Еврозоната, която да доведе след себе си по-високи стандарти на обслужване, по-ефективни продукти и по-евтини алтернативи за извършване на плащанията.

СЕПА се състои от:

- единна валута,
- единни унифицирани еврови платежни инструменти – кредитен превод, директен дебит и картови плащания,
- ефективна обслужваща инфраструктура за евровите плащания,
- единни технически стандарти,
- единни бизнес практики,
- хармонизирани законодателства и
- постоянно усъвършенстване и развитие на нови, ориентирани към клиента услуги.

СЕПА изисква взаимодействие между следните институции:

- Европейската банкова индустрия, която е отговорна за преструктурирането на платежните системи в Еврозоната. Преструктурирането в краткосрочен период ще генерира значителни разходи; въпреки това в средно-срочен и дългосрочен период Европейската банкова индустрия ще се възползва от значителното минимизиране на разходите по евровите плащания в Еврозоната и също допълнителните потоци от приходи. За да координира усилията си, ЕБИ създава само регулираща се институция, която ще управлява СЕПА проекта.Това е ЕПС- Европейският Платежен Съвет, състоящ се от 65 европейски банки, вкл. 3 европейски кредитни асоциации и Европейската Банкова Асоциация. Членовете от ЕС –Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария са също представени в ЕПС, в чиято работа и цел фигурират и евровите плащания в тези страни.

- Европейската клиринг и сетълмънт индустрия, чиято цел е да обезпечи увереността, че всеки клиент в Еврозоната ще бъде достигнат, използвайки единствено инструментите на СЕПА. Различните доставчици на обслужващите инфраструктури, Европейската Автоматизирана Клиъринг Къща (EACHA) и Европейската Банкова Асоциация активно участват в този проект. EACHA разработва комплект процедури за обезпечаване сигурността във връзка със сътрудничеството между отделните обслужващи системи (автоматични клирингови къщи), докато EBA е разработила STEP2-първата пан-европейска автоматична клирингова къща или PEACH – за клиринг на транс-гранични и национални клиентски еврови плащания.
- Компаниите от Еврозоната, които ще бъдат въвлечени в разработването на стандарти за редуциране на степента на ръчна обработка на плащанията, започвайки от представяне на фактури до реконсилиационни услуги. Тяхната задача е свързана със създаването на автоматични процеси, обхващащи в детайли целия платежен цикъл, което ще намали разходите по извършването и получаването на преводи.

- Местните власти и гражданите ще бъдат потребителите на новите платежни инструменти на СЕПА. Правителствата и публичните институции извършват значителни плащания – национални и транс-гранични, свързани с пенсии, социални осигуровки и други. Следователно, категоричен ангажимент за съдействие е необходим и от местните власти и администрация. През октомври 2006 Европейският Съвет на Министрите на Икономиката и Финансите ( ECOFIN Council) изразиха силната си подкрепа за създаването на СЕПА и готовността си за сътрудничество.

Следните публични институции са въвлечени в СЕПА проекта:

- Системата на ЕЦБ от близо следи и контролира прогреса и развитието на СЕПА.
- Европейската Комисия разработи стратегия за премахване на бариерите на единния вътрешен пазар и опростяване на правилата му.
- С напредването на проекта, очакванията са националните власти да бъдат значително въвлечени в подготовката за преминаването към платежните стандарти на СЕПА.

Защо СЕПА ?

В момента е невъзможно за икономиката в Еврозоната да се възползва изцяло от предимствата на паричния съюз. Клиентите срещат трудности, извършвайки еврови плащания в Еврозоната, които плащания в допълнение често отнемат повече време. Докато ситуацията е такава, еврото няма да може да функционира като истинска единна валута.
Въпреки въвеждането му през 1999г. и създаването на ТАРГЕТ, малките по обем електронни плащания (клиентски) продължават да бъдат обработвани различно, на различните места в Еврозоната. Като цяло, броят и разнообразието на платежни инструменти, стандарти, процеси и обслужващи системи за клиентските плащания не се е променил реално от въвеждането на еврото. В подобна обстановка, компаниите със значителен обем на транс-гранични плащания, трябва да поддържат сметки във всяка от страните в които развиват дейност, за да могат да управляват платежните си операции.
Разпокъсаността влияе не само върху транс-граничните плащания, но също и върху националните еврови преводи, като пречи на новаторството и конкуренцията на ниво Еврозона. Дори и страните от Еврозоната понякога са обект на различни правила и изисквания. Създаването на обща рамка ще предостави възможност множество новаторски платежни решения да бъдат предложени на единния вътрешен пазар, независимо от националните граници.
Целта на СЕПА е да създаде интегриран, конкурентен и иновативен клиентски платежен пазар за безналичните плащания.

Инициативи на банковата индустрия

Основния фокус на банковата индустрия /ЕБИ/ е върху създаването на новите СЕПА платежни инструменти. За обслужване на въвеждането на тези инструменти, три основни области са адресирани. Първо ЕБИ създаде нови платежни схеми за кредитни преводи и директни дебити, и формулира рамка за картовите плащания. Второ, тя разработва допълнителни услуги които могат да подобрят обработването на плащанията. Трето, идентифицира принципи за основните обслужващи системи и адресира проблемите за стандартизацията им.
Новите платежни инструменти, предложени от банковата индустрия на клиентите й, ще са базирани на нов съвкупност от правила, практики и стандарти за евровите плащания. ЕПС създаде правила за два нови платежни инструмента и една рамка за картови трансакции, съгласно които банките ще разработват СЕПА продукти.

- СЕПА кредитни преводи
- СЕПА директни дебити
- СЕПА картови плащания.

За кредитния превод и директния дебит, е избрана стратегия на заместване с новите единни общи схеми, които са разработени за евро плащания във всеки специфичен случай. Тези схеми са записани в специални правилници, според практиките и стандартите за евровите плащания. За разлика от картовите плащания където е избрана адаптационна стратегия, която ще позволи на съществуващите схеми и техните оператори да се настроят към новия съвкупност от бизнес и технически стандарти и процеси. ЕПС е дефинирал правила, отговарящи на въпроси като как агентите на картовите схеми (издатели, придобители, оператори) ще адаптират настоящите си операции за да спазват СЕПА принципите. Обща черта на двата подхода е да се разделят и разграничат регулирането на платежните инструменти (правила, практики, стандарти) от индивидуалните спецификации на различните обслужващи системи.
Финансовите институции са отговорни за качеството на техните СЕПА продукти и са свободни да предлагат на клиентите си подобрения, доколкото те не противоречат на дефинираните правила и рамки.
Допълнителни изборни услуги: Базирани върху схемите на СЕПА, финансовите институции могат индивидуално или заедно да разработват и предлагат подобрени продукти и услуги на клиентите си.

Подобрения на продуктите включват:
- по-бърз сетълмънт на плащанията
- проследяване на BIC кода от IBAN номера

Услугите с добавена стойност включват:
- електронно фактуриране
- електронна реконсилиация
- нови платежни решения свързани с интернет банкирането

Пример за подобрение на продуктите е възможността за по-бърз сетълмънт на кредитни преводи (приоритетни плащания), където банковата общност може да позволи на клиентите си изпълнение на спешни кредитни преводи в рамките на един работен ден. Друг пример е възможността на клиентите да им бъде предоставен само IBAN без BIC при инициирането на плащания.
Услугите с добавена стойност се дефинират като прогресивни услуги, свързани към СЕПА платежните инструменти. Този вид услуги могат да се предлагат както от банки така и от не банки. Системата на ЕЦБ окуражи ЕПС и корпоративните структури да си сътрудничат за разработване на решения и основни стандарти за някои от най-често използваните услуги с добавена стойност.
Разработва се и електронното фактуриране, което е услуга предлагана на клиентите преди плащането. Натрупаните сметките се изпращат на платеца чрез интернет и след като платецът одобри разходите, се задействат автоматични платежни инструкции, съдържащи необходимата информация за платеца и бенефициента.
Друга услуга е електронната реконсилиация – след плащане електронно се съпоставят задълженията с постъпилите средства от даден клиент и досието му автоматично се актуализира. Комбинирането на услугите с добавена стойност с платежните инструменти на СЕПА създава огромни потенциал за спестявания за икономиката и елиминира книжната и архивната работа.

Обслужващите системи обезпечават операционната страна на клиринга и сетълмънта на евровите плащания. ЕПС е дефинирал рамка с която се изясняват правилата и процедурите които трябва да бъдат следвани от доставчиците на съответните системи и инфраструктури (картови оператори и други оператори които обработват, предават и разменят информация във връзка с плащанията). Традиционно тези доставчици са отговорни за създаването и управлението на правилата, практиките и стандартите свързани с националните плащания. В новата СЕПА среда, правилата и стандартите са дефинирани в СЕПА рамки, които са като цяло разделени от обработващите системи. Това разделение ще позволи на доставчиците да се конкурират и да предлагат услугите си на банка или картов доставчик. Първият EACH (STEP2) се управлява от EBA Clearing. EACHA е развила рамка която обслужва сътрудничеството между различните европейски оперативни системи. Така рамката ще позволи на всички СЕПА трансфери да бъдат изпратени и получени от всеки един клиент в Европа.

Времевата рамка
ЕПС е планирал 3 основни фази за въвеждане на проекта СЕПА: дизайн, въвеждане и миграция.

Първата фаза – дизайна – започна през 2004 и е почти приключила.Тя включва дизайна на схемите за кредитни преводи и директни дебити и рамките за картовите трансакции, клиринг и сетълмънт системите. Необходимите стандарти и спецификации на изискванията за сигурност също са развити.
Втората фаза, въвеждането, започна в средата на 2006г. и ще продължи до края на 2007г. Тя ще се концентрира върху подготовката за преминаването към новите СЕПА инструменти, стандарти и системи и тестването им. Във всяка страна от еврозоната са установени различни институции – банки, системни оператори, местни власти, компании и други – които ще помагат в подготовката за преминаването към СЕПА стандартите.
Последната фаза ще бъде период на миграция, в който националните платежни схеми ще се съвместят с новите СЕПА схеми. На клиентите ще бъдат предоставени националните и новите СЕПА инструменти, а клиринговите и сетълмънт системи ще обработват плащания, направени чрез използването на двата типа инструменти. Целта е да се постигне постепенна, теглена от пазара миграция към СЕПА, така че до края на 2010, значителна част от трансакциите да са мигрирали.

Ефект за страните от Еврозоната

СЕПА проектът ще окаже огромно влияние върху всички страни от Еврозоната, създавайки възможности и предизвикателства. СЕПА ще насърчи конкуренцията, интегрирайки Еврозоната, в която доставчиците ще предлагат услугите си на пазара на цялата еврозона. Увеличения избор на доставчици, в комбинация с реализиращите се икономии от мащаба, ще осигури предлагане на широк кръг от конкурентни платежни решения. В допълнение, СЕПА ще донесе следните ползи:

За потребителите

Платежните инструменти на СЕПА ще бъдат достъпни в Еврозоната, улеснявайки живота на потребителите като цяло.
■ Клиентите ще се нуждаят от една единствена банкова сметка. Чрез нея те ще имат възможност да осъществяват еврови кредитни преводи и директни дебити, на всякъде в Еврозоната, толкова лесно като националните плащания. Те ще могат на пример да плащат вноски на децата си които учат в чужбина, да плащат за ваканционни къщи, или да плащат за услугите доставени им от европейски компании – мобилни, застрахователни, комунални. Гражданите, които живеят, работят или учат в чужбина няма да се нуждаят повече от една банкова сметка в родината си и една в чужбина.
- Употребата на платежни карти ще бъде много по-ефективна, тъй като потребителите ще могат да използват една и съща карта за всички еврови плащания.Това също ще редуцира потребността на хората да носят повече налични пари в себе си.
- Иновативни услуги ще бъдат предложени на потребителите независимо от националните граници. Дългосрочната цел на банковата индустрия е, че платежните инструменти на СЕПА ще се използват само в електронна форма. Тогава плащанията ще бъдат лесно комбинирани с услуги с добавена стойност – услуги за улесняване и опростяване на пред и след платежния процес за потребителите и бизнеса.Това включва електронното фактуриране, мобилни или интернет платежни нареждания, кредитни съвети и електронни реконсилиации. В следствие на това, на потребителите ще им трябва по-малко време за извършване на плащанията.

За търговците на дребно

Платежните карти ще станат любимия платежен инструмент на клиентите като ще заместят чековете и касовите плащания. Така употребата на карти ще нарасне в бъдеще. За да приемат картови плащания, търговците ще трябва да сключват договори с определени банки, обработващи картовите плащания на търговеца и изпращайки информацията към банката на клиента. СЕПА предлага следните предимства в тази връзка:
- Съответните обслужващи банки, ще имат възможност да обработят всички картови плащания отговарящи на СЕПА стандартите, дори и през граница. В СЕПА средата търговците ще имат възможност да изберат коя да е обслужваща банка в Еврозоната за осъществяване на плащанията към тях и така ще се увеличи конкуренцията и ще намалят разходите.
- ПОС терминалите в Еврозоната ще станат стандартизирани. Вследствие на това, ще има по-широк избор на доставчици на терминалите, и търговците ще могат да приемат множество карти с един терминал. Отново увеличената конкуренция между картовите схеми ще намали разходите.

За компаниите
СЕПА ще помогне на компаниите да опростят управлението на платежния си процес.
- Компаниите ще могат да изпълняват всичките си евро-деноминирани финансови трансакции, централизирано, използвайки само една банкова сметка, чрез СЕПА инструментите. Обработването на плащанията ще бъде опростено, тъй като всички влизащи и излизащи плащания ще бъдат в един и същи формат. Консолидирайки управлението на плащанията и задълженията си на едно място, компании с дейности в различни части на Еврозоната ще спестят не само разход, но и време.
- Услуги с добавена стойност като електронното фактуриране и електронна реконсилиация, ще помогнат на компаниите да оптимизират обработването на плащанията си. Днес тези услуги са предлагани само в национални граници, тъй като различния формат на плащанията прави транс-граничната употреба трудна. Стандартизираните платежни схеми на СЕПА ще помогнат за лесното преодоляване на тази пречка.

За банки
Чрез предлагането на новите платежни инструменти и оперативни системи на СЕПА, банките ще спечелят по следните начини:
- Банките ще могат да разширят дейността си и да се конкурират на ниво еврозона, тъй като всяка банка ще може да предлага услугите си много лесно на всеки потребител в Еврозоната. Също ще разширят дейността си чрез предлагане и на услуги с добавена стойност, в допълнение на СЕПА продуктите.
- Бъдещата европейска интеграция и пазарна ефективност ще бъде обезпечена като резултат от СЕПА. Чрез систематизиране на платежния процес, СЕПА ще достави единичен съвкупност от правила, равен и отворен достъп, прозрачност и сътрудничество, които ще окуражат конкуренцията, така позволявайки на банките да договорят по-добри условия и от своите доставчици.
- Регулация No 2560/2001, която установи принципа на еднакви такси за транс-граничните и съответните сходни национални плащания в ЕС, създаде неравенство между банковите такси и разходите за през-граничите плащания. Това неравенство може единствено да бъде преодоляно, ако обработването на транс-граничните плащания, клиринга и сетълмънта бъдат реорганизирани, ефективни и не-скъпи подобно на националните плащания,което е и основната цел на СЕПА..

За доставчиците на оперативните/обслужващи системи
Отделянето на създаването на правилата и стандартите от доставчиците на оперативните системи, ще увеличи конкуренцията между тях.
- Тези доставчици няма вече да бъдат вързани към националните граници, а вместо това ще могат да предлагат услугите си в комплект към инструментите на СЕПА в цялата еврозона.
- Сътрудничество между различните доставчици ще стане реалност чрез общите единни технически стандарти.
- Картовите оператори ще могат да обслужват различни картови схеми в рамките на Еврозоната.

Трудности по мигрирането за потребителите
Цялостното влияние от въвеждането на СЕПА върху потребителите се очаква да е минимално, въпреки че то изцяло зависи от конкретната услуга предложена от съответната банка. Клиентите могат да срещнат някои промени, когато националните платежни инструменти се заменят със тези на СЕПА. На пример – формата на номерата на сметките (преминаване изцяло към BIC и IBAN) и начина по който изглеждат платежните нареждания.
Компоненти на СЕПА
Проектът се развива в момента и целта му е консолидирането на сегашния разпокъсан пазар за клиентските плащания в един „вътешен” пазар. ЕПС продължава да разработва основите и правилата, върху които ще функционира СЕПА. Следващата стъпка е разработването услуги с добавена стойност, които постепенно ще доведат до обработване на плащанията, само по електронен начин.

Платежните инструменти на СЕПА
ЕПС дефинира три нови платежни инструмента – кредитния превод, директния дебит и картовите разплащания. Настоящите национални платежни инструменти ще бъдат постепенно заместени от тези нови инструментите на СЕПА.

Кредитния превод на СЕПА
Това е инструмент за извършване на междубанкови плащания, деноминирани в евро, в съответствие с единни, общи правила и процеси за обработка. Нормативната рамка определя еднаквите му характеристики, както и единна времева рамка за изпълнението му.
Особености на кредитния превод
-Широка достъпност –всеки клиент може да бъде достигнат;
- Сметката на бенефициента се заверява с цялата сума ;
- Няма лимит за размера на плащанията;
- Максималния период за сетълмънт е 3 работни дни;
- IBAN и BIC се използват за идентифициране на банковата сметка;
-Налице е изчерпателна съвкупност от правила и способи за проследяване на отхвърлените или върнати плащания.

Какво е кредитен превод?
Плащане инициирано от наредител – платец. Платежна инструкция се изпраща до банката на платеца (изпращащата банка), която прехвърля средствата в банката на получателя на парите, често с помощта на няколко посредника.

Директния дебит на СЕПА
Директния дебит на СЕПА е платежен инструмент за прехвърляне на средства деноминирани в евро, в съответствие с единни общи правила и стандарти. Нормативната рамка определя общите еднакви параметри на услугата и времевата рамка за изпълнение.
Двата модела на директния дебит на СЕПА
Новият директен дебит ще бъде в две разновидности – длъжникът ще депозира предварителното съгласие за директен дебит или при кредитора си, или при банката си.
Характеристики на директния дебит
> Широк достъп – директните дебити могат да бъдат инициирани от всеки получател;
- Обхваща повтарящи се, както и единични плащания в евро;
-Максималното време за сетълмънт е до 5 работни дни за първото плащане, и два дни за повтарящо се последващо плащане;
- IBAN и BIC се използват за идентифициране на банковата сметка;
- Налице е изчерпателен съвкупност от правила и процеси за проследяване на отхвърлени или върнати плащания

Какво е директен дебит?
Автоматичен трансфер на средства от сметката на платеца към сметката на бенефициента по упълномощена инициатива на последния. Директните дебити често се използват за инициране на повтарящи се плащания (като комунални услуги) при наличие на договор, между платеца и бенефициента. Директните дебити също се използват за единични плащания където платецът упълномощава за единични плащания.

Картовите плащания на СЕПА
Картовите трансакции ще се осъществяват съгласно съвкупност от единни принципи и правила, към които картовите издатели, агенти и оператори ще трябва да се адаптират. Тази регулативна рамка е разработени от ЕПС, съгласно новите стандарти за картови трансакции на СЕПА.
Характеристики на картовите плащания на СЕПА
- Картодържателите ще могат да плащат с една карта в цялата еврозона;
- Картодържателите и търговците ще могат да извършват картови трансакции в Еврозоната, подчинявайки се и спазвайки единни общи правила и процеси.
-Картовите оператори ще могат да се конкурират и предлагат услугите си в цялата еврозона, което ще помогне пазарът да бъде по-конкурентен, надежден и с ниски разходи.

Какво е картово плащане?
Сред множеството от платежни карти достъпни до потребителите, могат да се идентифицират два основни вида:
- дебитни карти, позволяващи на картодържателя да прави покупки или тегли налични пари директно от банковата си сметка, до размера на наличността по нея.
- кредитни карти, позволяващи на картодържателя да прави покупки или тегли наични пари, в рамките на определен кредитен лимит. Крайното салдо се смята еднократно, в края на определения период, или на части с оставащото салдо взето като удължен кредит върху който се начислява лихва.

СЕПА и наличните пари
Гладкото опериране на платежните системи, изисква съвкупност от операции с платежни инструменти, включително и с налични пари. ЕЦБ даде съгласието си за създаване на редица мерки за създаване на свободна конкурентната среда за касовите услуги в системата на ЕЦБ. Тези мерки засягат банковата индустрия, която е главния участник предлагащ касови услуги в Еврозоната, както и нейните посредници за предоставяне на налични пари на широката публика.
Допълнителни мерки ще бъдат въведени, за постигане на конвергенция на касовите услуги на националните централни банки в средно-срочен период.

Кой издава банкноти?
ЕЦБ има изключителното право да контролира и упълномощава издаването на банкнотите в Еврозоната. Националните централни банки от системата на ЕЦБ доставят евро банкноти в обръщението, чрез изпращането им в банковия сектор. Основен дистрибуционен канал са и банкоматите.

Инфраструктурата на СЕПА
Клиринг и сетълмънт рамката на СЕПА установява правилата, съгласно които обслужващите системи ще обработват трансферирането на средства в СЕПА. Нормативната рамка създава единни стандарти за платежните инструменти и по този начин ги отделя от различните характеристики, особености и възможности на спомагателните обработващи системи. Рамката още класифицира различните видове системи за клиринг и сетълмънт.

Характеристики на сетълмънт и клиринг инфраструктурата на СЕПА
Целта е създаване на инфраструктура, чрез която всички еврови плащания могат да бъдат извършени, получени и изпратени, директно или не. До края на 2010г., цялата инфраструктура трябва да е способна да обработва платежните инструменти на СЕПА. Друга цел е обезпечаването на пълна прозрачност на услугите и цените на системните доставчици. Клиринг и сетълмънт рамката на СЕПА са така създадени, че да осигурят:
- достъп до всички банки в еврозоната и
- разделение на правилата от индивидуалните характеристики на системите.

Какво са клиринг и сетълмънт?
Клиринг е процес на предаване, обработване и потвърждаване на платежни нареждания, както и установяване на финална позиция за сетълмънт (на индивидуална или нетна база).
Сетълмънт е трансферът на средства между платеца и бенефициента (и между съответните две банки).

Стандартизация
ЕПС е приел общ подход за развитие на стандарти, за да се направи възможно автоматичното електронно обработване на всички еврови плащания. В тази насока
- ЕПС създаде бизнес изисквания, посочващи съдържанието на данните за обмен между финансовите посредници. Те са достъпни в специалния Правилник на СЕПА за платежните инструменти.
- Международната Организация за Стандартизация, преведе тези информационни елементи в универсални стандарти на съобщенията, наречени UNIFI (ISO 20022) XML стандарти за съобщения. Тези стандарти ще формират базата за създаване на съобщения на стандартизиран език.
Какво са стандарти?
Стандартите са правила, управляващи технологиите, поведението и взаимодействието. Техническите стандарти са необходими, за да се улесни взаимодействието и сътрудничеството между IT системите и да се подпомогне автоматизирането на платежния процес.

Нормативна рамка
Създадена е директива за обслужване на плащанията (PSD), осигуряваща необходимата нормативна рамка за плащанията в СЕПА, също приложима за съществуващите национални платежни продукти.Тя съдържа три основни блока:

Правото за предоставяне на платежни услуги на населението
Целта на директивата е да хармонизира изискванията за достъп до пазара на доставчици предлагащи не банкови платежни услуги. Това ще създаде равни условия, конкурентна среда, и ще повлияе на последните пазарни изобретения, в случаите на ново влезли доставчици.

Прозрачност и изисквания за разкриване на информация
Директивата установява ясна съвкупност от хармонизирани изисквания за разкриване на информация които всички доставчици трябва да покриват, независимо дали предлагат СЕПА продукти или съществуващите национални такива. Това ще подобри прозрачността за клиентите, и изцяло ще хармонизира националните правила, които в момента варират значително.

Права и задължения на потребителите и доставчиците на платежни услуги
Директивата ще достави яснота и сигурност във връзка с основните права и задължения на потребителите и доставчиците. Също ще достави и необходимата нормативна рамка за СЕПА тъй като ще хармонизира съществуващите, различаващи се национални нормативни изисквания.

Какво е PSD?
На 1 декември 2005г., Европейската Комисия представи предложението си за Директива на европейския парламент и на Съвет във връзка с платежните услуги на вътрешни пазар.Тази директива обезпечава единна нормативна рамка за всички плащания направени в Европа.

СЕПА и системата на Европейската Централна Банка

Фокус на системата на ЕЦБ
Системата на ЕЦБ цели премахването на всички технически, законови и търговски бариери между сегашните национални платежни пазари и да:
> направи платежните инструменти на СЕПА достъпни за всички потребители;
> премахне техническите бариери които спъват транс-гранично приемана на платежни карти и
> създаде условия, обезпечаващи, че всички бенефициенти да бъдат достигнати.

Защо Ситемата на ЕЦБ е заинтересована от СЕПА
Интересът й основно е базиран върху нейната същност за обезпечаване на гладкото и безпроблемно функциониране на платежните системи, и сигурността и стабилността на Европейската финансовата система.

Гаранция, че СЕПА ще бъде ефективно въведена
За да успешното изпълнение на проекта, Системата на ЕЦБ ще:
> работи с публичния сектор за навременното му адаптиране към новите платежни инструменти
> работи с потребителите като цяло за да обезпечи сигурността че техните очаквания са взети предвид от ЕПС;
> координира комуникацията на транс-гранично и местно ниво:

Дългосрочните очаквания на системата на ЕЦБ
Непрекъснатото развитие на единния платежен пазар ще насърчи иновациите, консолидацията и реорганизацията на съвременните практики.В дългосрочен период очакванията на Евросистемата са, че всички плащания в еврозоната ще се обработват като „вътрешни”, достигайки оптималното ниво на сигурност и ефективност.

Източници:

1. www.ecb.eu
2. The Single Euro Payments Area 2006

Изготвил:
Христинка Стоилова Стоилова
Факултетен № 234277, група 4285
Специалност „Финанси”

Етикети: , , , , ,

Този материал съдържа 4,360 думи.
Ако ще ти свърши работа, може да помогнеш на друг, като качиш нещо твое :)

Един коментар

  1. Inna каза:

    Информацията в този „реферат“ е от 2009г. и който я ползва, нека има в предвид, че има нужда от актуализация. :)

Остави коментар по "Реферат – „СЕПА – проект за създаването на единна европейска платежна система“"