Реферати

След като сме завършили работата си над изпълнението, ние вече знаем какво искаме да кажем с всяка част и цялото произведение. Основен момент в изпълнението е стремежът активно да предадем на слушателите, своите виждания, мисли и чувства, създадени въз основа на авторовия текст. През цялото време изпълнителят се стреми да споделя и разкрива на слушателите, свързва се с тях и по този начин се осъществява общуването изпълнител – слушател. Колкото е по-силен неговия стремеж за това, толкова по-тясно е общуването. Непрекъснатото предаване на вижданията създава и непрекъснато общуване. Към такава непрекъснатост в общуването трябва да се стреми всеки изпълнител. Общуването с публиката налага и т.нар. приспособяване. Изпълнителят трябва да умее да преценява условията на изпълнението и да коригира поведението си съобразно тях. Той също така трябва да умее да разпределя силите си, за да може с успех да изпълни цялото произведение. Той трябва да има, както се казва, перспектива на изпълнението. Най-важната част на произведението – частта, която изявява неговата същност – идеята му, трябва да се изпълни с необходимата внушаваща сила. Всеки момент от произведението в зависимост от значимостта си, трябва да получи съответната сила на изява.
За да започне протичането на изпълнението на сцената, изпълнителят трябва “да иска нещо”, “да се стреми към една или друга цел”, трябва “да се зародят творчески искания, стремежи, които естествено предизвикват повик към действие”, препоръчва театралният откривател на действеността К.С.Станиславски.
В театъра съществуват т.нар. действени задачи. Едно от най-важните умения които актъорите и музикантите трябва да притежават, е свързано с действената задача. “Да живееш на сцената, както и в действителността, значи да изпълняваш непрекъснато редица от задачи”. Станиславски оформя сложния “портрет” на действената задача с голяма прецизност. Той твърди че задачата е едно от главните условия на творчеството и че тя трябва да е увлекателна за чувството, за волята и ума, “да забавлява органическата природа”. “Задачата трябва да служи като средство за възбуждане на творческото увлечение”. “Задачата подобно на магнит, трябва да притежава притегателна сила, примамливост”. “Тя трябва да те влече и с това да предизвиква стремеж движение и действие”. “Тя е възбудител на творчеството и негов двигател”. “Задачата е примамка за нашето чувство”.
Изпълнителят трябва да помни последователността на действията в музикалното произведение. Случва се понякога обаче дадена част от музикалния текст да бъде забравена, това е появата на т.нар. “бяло петно” в паметта. Причините за това могат да бъдат най-различни: преумора, заболяване, разконцентриране на вниманието. Над всичко обаче стои т.нар. сценичен трем. Това е перманентен или внезапно възникнал страх от сцената, плод на самовнушение, на натрапчива мисъл, че може да се забрави текст, присъствие на “страшно лице” в зрителната зала. Спасението е в това да се открие т.нар. точка на внимание. Изпълнителя трябва веднага да насочи вниманието си, към онова което определя смисъла на действията му – какво прави. Като определи “какво прави” той може да рзшири кръга на вниманието си към обекта на това внимание: защо и с каква цел. Ако успее да отговори на този въпрос, актъора стабилно е навлязъл в първия кръг на вниманието. Изразявайки отношение към това, което прави в момента, изпълнителя навлиза във втория кръг на вниманието. Независимо от това че изпълнителят прецизно действа в първия и втория кръг на вниманието, за майсторство му е необходимо и още нещо: да чувства “дъха” на публиката, да го предизвиква, да го води и възпламенява. Не на последно място изпълнителят трябва да може да преценява и действията на колегите си на сцената, да има отношение и към осветлението и останалата част от сценичния екип. Овладяването на публиката става в третия кръг на вниманието, което представлява най-висша степен на изпълнителско поведение.
Сценичната треска е чувство, коеот присъства във всеки изпълнитл в малка или голяма степен. Причините за нея могат да бъдат от най-различен характер. Всеки изпълнител трябва да открие свой собствен начин за преодоляване на този “психичен феномен”. Същетсвуват много методи и техники за преодоляването му. Изпълнителя трябва да е достигнал необходима психична зрялост, която да му позволи да локализира проблema и да започне да търси начини за преодоляването му. Най-широко практикувания метод за справяне с този проблем е принципа на навика. Всеки човек притежава способност да се адаптира и свиква с отношения, ситуации, изпитания. Поради този факт се предполага, че когато артистът е подлаган по-често на този “стрес”, той ще придобие професионален навик да се справя с него до момент, в който за него той до известна степен ще престанe да съществуава.
В крайна сметка сценичния стрес е неизменна част от живота на всеки изпълнител и именно той играе ролята на двигател, който го кара да мисли, действа, импровизира.

Изготвил:
Милен Тенев