Реферати

Теория на елементарното образование на Й. Х. Песталоци

1.Увод

Песталоци се ръководи в педагогическата си дейност от твърди и установени принципи, които съставят съдържанието на неговата насоченост, осмислят живота и стремежите му. Като син на дребнобуржоазна Швейцария той живее със свободолюбивите и демократични идеи на класата, от която произхожда, стреми се да облекчи положението й като страдаща класа и върху тази основа оформя и педагогическите си възгледи.
Песталоци е наследник и продължител на демократичната линия в развитието на педагогическата мисъл, очертана още от Я. А. Коменски, Ж. Ж. Русо. От Коменски той възприема идеята за вярата в човека, в неговите сили и възможности, от Русо наследява уважението към детето и към неговата непокварена природа. От цялата буржоазна демократична педагогика усвоява чистото и човеколюбиво отношение към бедните деца, които се нуждаят от социална и възпитателна подкрепа. Всъщност основният и тревожен въпрос, който стои пред него почти през цялото време на практическата и теоретичната му дейност, е как да се помогне на бедните деца, за да израснат в човешко достйнство, за да прявят напълно човешката си същност. Но възпитателните стремежи на Песталоци не се проектират само в личността, а имат за убежна точка голямата социална задача да се подобри състоянието на човешкото общество, да се осигури щастие за всички.
В произведенията на Песталоци е въплътена основната идея, че възпитанието може да бъде успешно само когато се основава на психологическите особености на човека. Под влияние на идеите за Лайбниц той стига до убеждението за саморазвитието на човешките сили и способности. От смътните наблюдения човешкият дух се възвишава до ясните понятия. Нравствените сили се появяват под въздействието на любовта и чрез активна трудова и нравствена дейност. Умствените и нравствените качества отначало са в състояние на безжизненост, но чрез дейност и любов те се извишават. Познанието пък започва от непосредственото съзерцание, минава през разсъдъка и става трайно достояние на разума. В този възглед проличава несъмненото влияние на Кант. И Песталоци подобно на Кант смята, че познанието е проявление на вложените във вътрешната природа на човека зародиши за развитие и те трябва да бъдат стимулирани, за да се прояват. Това се отнася и до нравственото съзнание. Макар и да възприема гледището на Русо за естественото и общественото състояние на съзнанието, той търси трето състояние – нравственото, до което се достига чрез възпитание. По такъв начин целта на възпитанието е да се стимулират и развиват вложените от природата у детето сили и способности. Необходимо е да се обърне внимание, че като възприема гледището на Русо за саморазвитието, Песталоци не остава с преклонение пред „чистата природа“. В природата на човека според него е вложен жив стремеж към развитие, но за да се осъществи, то трябва да бъде стимулирано чрез образование и възпитание. Позитивната задача на възпитанието е да възбужда силите и способностите. Затова и педагогическата теория е теория на възбуждането. Цялото изкуство на обучението според него се свежда до подпомагане на природата в стремежа й към собствено развитие и усавършенстване. Възбуждането и стимулирането на природните сили започва най-напред с организиране на непосредствените впечатления на детето. Това организиране се осъществява чрез обучението, което поставя впечатленията в определен ред. В зависимост от степента на увеличаващите се детски сили се стига до все по-голяма огранизация на учебния процес, като на децата се преподава всичко, което са способни да възприемат според възрастта и развитието си. Заедно с това преподаването се дозира тъй, че да не се причинява излишно претоварване и объркване чрез знания, които децата не са още способни да възприемат и асимилират. Така преди да се премине към обучение и грамотност, детето трябва да се доведе чрез организация на впечатленията до висока степен на реални и езикови познания. Обучението по смятане се основава на предварителни и богати впечатления за брой и числови отношения. Във всички области обучението трябва да започва с постоянно разширяване на впечатленията и на кръга на познанията, стигналите до съзнанието познания да се усвояват трайно, определено и ясно, и те от своя страна да се използват като здрава основа на обучението. Следователно всяко обучение трябва да изхожда от впечатленията, които сам животът дава на детското съзнание. Първата формативна и образоваща сила е животът. Оттук и изводът: „Животът образова“. Неговата естествена функция се продължава от организираното обучение. Това налага по-нататък и в основата на организираното обучение да се поставят нагледните впечатления. Следователно принципът за нагледност има решаващо значение в процеса на стимулирането и формирането на детските сили и способности.
Сърцевината на педагогическото учение на Песталоци представя теорията за елементарното образование. Според него у човека действат сили на знанието (на главата), сили на множенето (на ръката) и сили на волята (на сърцето).
Силите на знанието се развиват чрез получаването на отговор на три еъпроса:колко предмета се намират под наблюдението, как те изглеждат по очертание, форма и как се казват. От това следва, че всички наши познания изхождат от числото, формата и думата. Трябва следователно да се развиват възможностите на децата да различават нееднаквите предмети по отношение на формата им, тези предмети да се разпределят според броя им и да се обозначават или възпроизвеждат със сигурност като цяло или като многообразие и с помощта на езика да се назовават точно. Числото, формата и думата са елементарни средства за опознаване на действителността и за преподаване. Децата трябва да се научат да възприемат предметите като единици и в съотношение с другите да разграничават точно размерите им и да схващат техните вътрешни връзки. Всички останали свойства на предметите и явленията пряко или косвено се намират в отношение с числото, формата и думата. Така силата на звука се свързва с източника на говорната способност, формата е източник на всички многообразни прояви на въображението, способността за броене и смятането се основава на осъзнаването на личността.
За развиване на познанието за формата допринасят учебните предмети рисуване, писане, измерване. Обучението по смятане развива елементарното познание за числото, а обучението по роден език – елементарното усвояване на думата. Тези предмети съставят и съдържанието на елементарното обучение.
Силите на моженето (на ръката) са сили на телесната дейност. Те се развиват в процеса на трудовата дейност на децата. За тази цел голямо значение имат също така и гимнастическите упражнения. Особено важно е да се развиват сръчностите.
Силите на волята (на сърцето) се развиват чрез преживяването и любовта. Първият стимул за развитие на тези сили е майчината любов. Усвоените емоционални отношения след това децата проявяват към родителите си, към учителите си, към другарите си и към всички, с които се поставят в социален контакт.
Елементарното оразование в последна сметка трябва да доведе до развитие на нравствените сили на децата, да създаде у тях дух и отношения на човечност. В реч по случай новата 1809г. Песталоци недвусмислено изтъква, че „елементарното образование на човешката природа е образование на нашия род за любов“. Да отвежда към разгръщане на ония нравствени сили, които природата е вложила у всеки човек. А без нравствено облагородяване човекът не е човек. „Издигането на човека – заключава Песталоци – аз разбирам като издигане чрез любов… В издигането на човека виждам възможността за образование на нашия род в човечност“. Като отчита очевидната едностранчивост на възгледа си за елементарното образование и от боязън да не бъде неправилно разбран, той пояснява, че идеята за елементарното образование не трябва да се разбира само като тясно формиране на умствените сили, като ограничено развитие. „Не – пише той, – аз търся формирането на човечност и тя се развива само чрез любов.“
Главното в елементарното образование следователно е чрез умствено развитие и чрез дейност да се стимулират и формират нравствените сили на детската личност. Обучението трябва да бъде нравствено насочено, възпитаващо.
Идеята на Песталоци за елементарното образование, макар и ограничена в размките на числото, формата и думата и изключва развитието на абстрактното мислене, е стъпка напред в развитието на педагогическата теория. С нея се защитава съзнателното, нагледно и активно обучение. Тя е проникната от здрав реализъм, коренно противостоящ на схоластичните методи на догматичното „като абсолютна основа на всяко познание и обучение“ е продължение на здравите материалистически идеи на Я. А. Коменски. Обективното надценяване на ролята на този принцип има своето историческо оправдание като книжен начин на обучение , при който знанията се преподават и възприемат наготово, безкритично, без да се вземат под внимание богатите наблюдения на личността. Песталоци обосновава и други важни принципи, като например принципа за последователност – да се изучава най-напред простото и тогава да се преминава към по-сложното, принципа за индивидуален подход – да се развива у всяко дете характерният за него начин на мислене и др.
Той пръв между педагозите разработва подробно методиката на отделните учебни предмети, особено езиковото обучение. Той пръв обосновава подробно звуковата метода, която изпъква със свои предимства през стария буквосъбирателен метод. Важен е и приносът му в областта на обучението по аритметика. Въз основа на своето схващане за числото като съставка на елементарното образование и на принципите за нагледност и последователност, той разглежда единицата като основа за усвояване на комбинациите с числата.

2.Същност и идеи на елементарното образование

На осемдесет години Песталоци се завръща в Нойхоф, където се отдава на теоретични размишления и обобщава своя опит и идеите си за обучението и възпитанието в знаменитото си произведение “Лебедова песен“.

Още в началото на своето произведение “Лебедова песен” (в параграф 1) Песталоци изказва идеята си за елементарното образование, а именно, че това е идеята за природосъобразност в развитието и образованието на заложбите и способностите на човешкия род.
По-нататък (в параграф 2) в своето произведение Песталоци пояснява, че идеята за елементарното образование трябва да се схваща като идея за природосъобразно разгръщане и образование на способностите и заложбите на човешкото сърце, на човешкия дух и на човешкото изкуство.
Според Песталоци природосъобразно образование, което е действително и истинско, е само това, което обхваща човека със силата на човешката природа, т.е. с чувствата, духа и ръката. Всичко друго, което не обхваща цялата негова същина, не го обхваща и природосъобразно и в пълния смисъл на думата – не го образова човешки. Това, което го обхваща едностранчиво, т.е. само една от неговите сили, била тя сила на чувствата, на духа или на изкуството, подкопава и нарушава равновесието на силите и води до неестественост при средствата на нашето образование, чиято последица е всеобщо погрешно образование… Истинското, природосъобразно образование води по своето естество към стремеж за съвършенство, към стремеж за завършване на човешките способности. Елементарното образование, което е природосъобразно, трябва да е в равновесие и съгласувано със вечните природни закони. Ако има противоречие с природните закони, то вече става неестествено и противоприродно. Законите, които са залегнали в основата на природосъобразното развитие на всяка отделна човешка способност, са коренно различни. Всяка от тези сили се развива съществено и природосъобразно чрез нейната употреба.
Така например човекът развива природосъобразно основата на своя нравствен живот – любовта и вярата, само чрез действията на любовта и вярата. Аналогично човекът развива и основата на своята душевна способност, на своята мисъл,а именно чрез действия на самата мисъл, както и развива природосъобразно външните основи на своите духовни сили за изкуството и професията, своите чувста,органи и части на тялото чрез тяхната употреба.
Всъщност идеята на елементарното образование не е нищо друго, освен резултат от старанията на човека да окаже помощ на природата при развитието и формирането на заложбите и способностите, които дават обичта, умът и творческите възможности.
Целта на елементарното образование е грижата за човешкия род. Съобразената с природата грижа, с която се осигурява спокойствие на детето, не е пригодена да дразни неговата сетивност, а само да задоволява неговите сетивни потребности. Съобразената с природата майчина грижа се намира в хармония и е обосновена разумно и сърдечно.
В параграф 41 Песталоци пише за влиянието на елементарните образователни средства над човешкото образование с важния основен принцип на всяко природосъобразно възпитателно дело в нравствено,душевно и физическо отношение с принципа: “Животът образова”.
В нравствено отношение идеята за елементарното образование се свързва с живота на детето, с това, че тя извежда всички образователни средства от внедреното в човешкия род и първоначално инстинктивно събудено бащинско и майчинско чувство на родителите, а също така и от събудените братски и сестрински чувства в кръга на домашния живот. Любовта и вярата са изначални точки на всяка истинска нравственост и религия и намират началото на своето природосъобразно развитие и образование в бащините и майчините чувства на домашните условия, следователно в действителния живот на детето. Средствата на идеята за елементарното образование са всеобщи и подходящи поради своята простота да бъдат използвани в нравствено отношение още от ранна детска възраст, и то много по-рано и по-обхватно, отколкото в интелектуално отношение.
В интелектуално отношение идеята за елементарното образование се съдържа в максимата: “ Животът образова”. Така както нравственото образование фактически произлиза от нашите вътрешни наблюдения, т.е. от впечатленията, които привличат живо вътрешната природа на човека, така и образованието на духа изхожда от наблюдението на предметите, които допадат на сетивата и ги съживяват. Природата свързва всички впечатления на нашите сетива с нашия живот. Всички наши външни познания са последица от тези впечатления. Животът развива човешките способности при най-различни обстоятелства, при които се намира детето, според вечните непроменяеми зкаони, които са еднакви в своето природосъобразно влияние върху човешката природа. По отношение на приложението на способностите животът въздейства отново върху всеки един индивид, когото образова, напълно в съгласие с неговите особености, способности и заложби, както и в съответствие с обстоятелствата и отношенията, в които се намира детето, което трябва да бъде образовано.
Елементарните образователни средства на нагледната способност в основата си не са нищо друго, освен психологически средства за съживяване на самия нагон на способността за наблюдение, който е съхранен в нея, както във всяка друга способност на човешката природа. Те не са нищо друго, освен резултатите от човешкото старание да направи образоващи за детето впечатленията от нагледните предмети чрез задържане и оживяване.
И трите способности – нагледната, езиковата и мисловната, са основни за формирането на духовната способност. А духовната способност започва със способността за наблюдение, преминава през езиковата и завършва природосъобразното си образование в способността за мислене.
Принципът “животът формира” е също така верен и от значение за оформянето и на наблюдателността и на езиковата способност. Изкуството в изучаването на езика изхожда от назоваването на предметите, от обектите на нагледността, като се и свързва с качествените изменения на тези обекти, с пасивните им състояния и действия, т.е. с прилагателните и глаголите, които изразяват тези качества, изменения. Колкото са по-обширни и по-определени са добитите посредством наблюдение познания за обектите и за качествата им, толкова по-обширно и по-определено са поставени в него природосъобразните основи за изучаването на езика. Следователно обучението по езика зависи от широтата и определеността на придобитите чрез наблюдението познания.
Звуковете в езика, без тясна връзка с впечатленията, са просто звукове, които нямат никакъв смисъл и значение. Те стават истински думи само тогава, когато се свържат с впечатленията, придобити от предметите на нагледността.
Животът формира езиковата и мислителната способност. Средствата на формирашия живот могат да влияят върху оформянето на езиковата способност чрез съгласуването им със средсвата за оформянето на наблюдателността,както и средствата за оформянето на мислителната способност могат да са добри чрез съгласуването им със средствата за оформянето на наблюдателността.
Ходът на тази взаимовръзка между наблюдателността и мислителната способност е, че ако наблюдателността е естествена, правилна и добре насочвана, води сама по себе си към единични и ясни представи за предметите.
Елементарното образование намира в учението за числото и формата най-простите средства за природосъобразното насърчаване на прехода от развитата наблюдателност към оформената мислителна способност и истинската основа за сигурното развитие и формиране на висшата човешка способност на човешката природа да се абстрахира.
Всъщност учението за числото и формата, схванато чисто елементарно, не е нищо друго, освен чист продукт на присъщата на човека способност да съпоставя, разделя и сравнява. Трябва да се има предвид, че изкуството да се преподава природосъобразни учението за числото и формата не е начин за механично броене и мерене.
Постепенното приспособяване на средствата за усвояването на елементарното учение, което се преподава, за числото и формата е свързано и със степента на душевното развитие на ученика. На ученика не бива да му се втълпява информацията насилствено, независимо от условията, коио се налагат от степента на развивата му впечатлителност. Средствата за усвояването на знанията трябва да бъдат събудени и извлечени от ученика свободно, без да го притесняват.
Природосъобразният преход от добитите посредством нагледността впечатления към природосъобразното развитие, усилване и съживяване на мислителната способност изхожда предимно от факта за съпоставянето, разделянето и сравняването на наблюдаваните и ясно съзнатите от детето предмети. Склонността да сравняване, разделяме и съпоставяме предметите е заложена в човека, и както всяка друга способност, се стреми от самото рождение на човека към своето развитие.

3.Същност и елементи на метода.

В своето произведение “Лебедова песен” Песталоци синтезира идеите си за елементарното образвоание. Същите идеи за елементарното образование, подобно синтезирани, намираме и в по-ранните произведения на Песталоци като “Моите възпитателни опити”, “Същност и цел на метода”, “Основни положения на метода” и “Из “Метода”.

В “Моите възпитателни опити” Песталоци, в писмото до неговия приятел Виланд, уточнява своето схващане за цялостносто и хармонично развитие на личността чрез строгото следване на хода на природата. Песталоци смята, че състоянието на образованието е един “безименен хаос, без основа и липса на психология”. Природата е тази, която развива човешките способности.
Детето може да бъде ръководено добре само тогава, когато е налице дълбока психология или майчино внимание. Тъй като първото липсва, според Песталоци трябва да се наблегне на второто. Това може да стане, като държавата започне да ръководи и просвети майките, чиито интерес е събуден от природата.
По отношение на заложбите, наклонностите и способностите си детето е едно цяло. Грешката на учителите е, че не го забелязват и наблягат само на една способност. Майката, за разлика от учителите, има усещането за хармония.
Успехът на Песталоци сред обучението му на децата се дължи главно на това, че той се старае да попълни празнините в системата на обучението, които са създадени от липсата на майки и на домашно влияние. Песталоци следва неотклонно принципа си, че човешките способности, заложби и наклонности съставят едно хармонично цяло. Още при сричането той кара слушането и умението за пълно на сричките да предхождат онагледяването на буквите и тяхното четене,защото според Песталоци усвояването на говора трябва да бъде завършено, преди да се започне с обучението по четене.
В “Същност и цел на метода” Песталоци се опитва да си изясни метода, като постави неговите същност и цели. Главното, в което се състои методът, е това, че цели да забави употребата на всички изкуствени средства при обучението, а природните заложби да бъдат изведени на първо място и да бъдат развивани леко и хармонично заедно с предметите, които се изучават.
Методът на Песталоци изтъква квадрата като основно средство при развитието на първите понятия за число и форма. С това се създават не само абстрактните понятия за време и пространство, но и дава на тези понятия нагледна основа. В обучението се свързват мярката и числото.
Методът отхвърля изтънченият литературен говор, защото той е далеч от този говор, който природата предоставя на детето.
Естеството на средствата за обучение и на метода почива определено върху принципа да се засили и разшири природната способност в развитието на човешкия дух посредством средствата на обучение, които съвпадат с него. Той почива върху обединяването на една съвършено проста изкуствена сила с придобитата чрез нея природна сила с оглед една обща цел – всеобщо хармонично развитие на всички човешки способности.
За всичките предмети на обучение обаче не е възможно да се постигне хармония на природните средства и изкуствените средства на обучението, ако не се следват принципите на развитие.
Числото, формата и думата са елементи на всяко обучение. Методът води до развиването на човешките способности до правилното определяне на съотношенията между число и размер на всеки предмет и до изразяваването върху останалите му качества. Явно е, че методът не полага само основата на всяко човешко познание, но и води до ясни понятия.
Елементарното образование се разделя на три дяла:
1.Интелектуално елементарно образование, чиято цел е да се развият у човека правилно и хармонично заложбите на неговия дух, от чието образование той се нуждае за запазване на своята интелектуална самостоятелност и да ги извиси в определени и оформени способности.
2.Физическо елементарно образование, чиято цел е да се развият у човека правилно и хармонично физическите заложби и от чието образование се нуждае човекът, за да запази и издигне своята интелектуална самостоятелност.
3.Нравствено елементарно образование, което да развие у човека заложбите на чувствата, от ичето развитие той се нуждае за опазване на своята нравствена самостоятелност, правилно и хармонично да ги издигне в определени способности.
Ако нравственото, интелектуалното и физическото възпитание бъдат отделени едно от друго, те вече няма да бъдат елементарни и природосъобразни, а ще бъдат като всяко друго самостоятелно образование – ще им липсва основата на общото и на съгласуването с човешката природа.
Както интелектуалното елементарно обучение, така и нравственото възпитание винаги трябва да бъде чисто и истинско и резултат от неподправеното наблюдение на детската невинност. Ако интелектуалното обучение не признава никакъв вид авторитет, ако не приема никакво предварително мнение за истинско, ако то не отдава значение на никоя лишена от нагледност дума, то сетивното елементарно образование трябва да стои във всяко отношение в пълна хармония с интелектуалното.
Ръководното начало в нашето интелектуално развитие не е само в елементарното развитие на нашите физически сили. Важното е да се достигне вътрешно единство със самите нас и в съгласие с цялата природа. Съществена е нишката на любовта, на благодарността, на доверието, на хармонията, на душевното спокойствие. Само чрез издигането на тези чувства може да стане единството на човек със самия него на нравствено, интелектуално и физическо ниво.
В скута на майката елементарното образование постига хармония. Сигурно е, че само майката може да положи сетивно правилно основата на нравственото образование на детето. Майчините действия са истински сетивни и естествени средства за нравствено формиране. Майчините действия са и правилна основа за общото елементарно образование. Действията на майката обхващат в единство физическото, интелектуалното и нравственото образование.
Основните положения на метода Песталоци синтезира в една от последните си статии, а именно във “Основни положения на метода”. Желанието му е да очертае основните положения, така че неговият труд и този на помощниците му да бъде оценен след смъртта му, и същевременно да има кой да продължи и подобри неговата методика. А основните положения са:
1.Земният живот на човек е в състояние на възпитание, в което трябва да бъдат образовани силите и заложбите на вечността.
2.Морал и религия, изградени от разума и откровението, трябва по необходимост да бъдат основата на всички средства, които трябва да постигнат тази възвишена и вечна цел на цялото човечество. Отделянето на религията от живота и труда на хората е грешна постъпка, която трудно може да бъде поправена.
3.Истинската любов на детето към майката, неговата благосклонност към всичко, което съществува, неговата весела непринуденост трябва да бъдат запазени чрез съобразено с природата възпитание, като лицата, които заобикалят детето, му засвидетелстват обич и благосклонност и съблюдават образцово поведение, за да приспособят веднага събуждащата се сетивност и властолюбивия егоизъм към господството на добрата детска душа.
4.Колкото повече се дава възможност на детето да обогатява своите възгледи и да ги поправя, като събира собствени наблюдения и опит, колкото повече му се предоставя място за игра, за приложение и развитие на неговите сили, за което то несъзнателно бива принудено от природата, толкова по-щастливо е детето и толкова по-добродушно става то.
5.Единствената цел при обучението е обикновено да се дадат на детето известни познания по езиците, по география и т.н. При всяко обучение трябва да се развиват, да се дадат и твърде основно да бъдат усвоени определени познания, които са необходими за живота, но при това предимно трябва да се има предвид усавършенстването, укрепването на душевните заложби на душата.
6.Всяко обучение трябва да започва с началната точка на науката, която детето разбира, и чрез умелото ръководство на учителя да бъде накарано само да потърси и да намери произтичащата от това истина и радостта, която то изпитва, като се поощри да търси и по-нататък. Детето трябва да намери наградата на своето дирене и учене в самото учене и да се научи да чувства през целия си живот необходимостта да се стреми все по-нататък във всичко добро и ценно.
7.Учителите трябва да се посветят действително безкористно и любвеовилно на своите ученици, да са любезни и достойни за уважение по ум и по душа. Така детската душа няма лесно да устои на силното влияние на добрия образцов пример на учителя.
Главният характер на метода на Песталоци е в запазването на детските чувства, извисяване на религията и добродетелта с пълното съзнание и разбиране на произтичащите от тях задължения, поощряване на радостната бодра самодейност на детето, поощряване на личното дирене и на размисъла чрез това – внедряване на познания и сръчности, които изисква животът.
Песталоци се опитва да психологизира обучението на човека, старае се да го съгласува с естествотото на положението си и отношението си. В “Из “Метода” Песталоци споделя, че съзерцаването на самата природа е всъщност истинската основа на обучението, защото тя е единствената основа на човешкото познание. Природата довежда човек до онагледяването на най-съществените неща, до зрелост, чрез неговите потребности, положение и отношения.
Чрез положението природата определя начина на наблюдаване на света, чрез потребностите предизвиква усилията и чрез отношенията разширява вниманието и го издига го предпазливост и загриженост.
Според Песталоци децата се довеждат или чрез познанието на имената до това на нещата или чрез познанието на нещата до това на имената. Още от момента, когато детето стане способно да изговаря определени звукове, на него трябва да му се повтарят основните форми на сричките от родния език най-грижливо, според естеството на неговото развитие, и то толкова често, че детето да започне само да ги възпроизвежда леко и сигурно. След това ще му се поднесат простите букви, след това няколко, във връзка с произношението, и като ги запамети, детето ще може да изговаря заедно като една цяла. Съществено необходимо е детето да повтаря многократно състава на изучаваната дума, за да я изговаря без проблем. Децата трябва да научат след това сричките, буквите, които следват една след друга. Номерирането на сричките и карането на децата да назоват първата сричка, втората, петата изостря вниманието им, повишава работоспособността им и ги поставя в състояние да подредят сами и най-трудните думи, като в същото време научават и цифрите. Чрез този метод децата научават състава на думите в цялата им широта.
Писането само по себе си е едно насочено към произволни форми линеарно чертане. Природата и тук помага на детето, като го прави способно да усвои чертането години, преди да може да работи прецисно с мастило и перо. Песталоци учи децата да рисуват ъгли, паралели и дъги, защото според него обхващат цялото чертожно изкуство. Всичко възможно, което може да се чертае, е на базата на тези три основни форми.
Числата по своето естество са абстракция от величини. Необходимо е следователно елементите на величините да предхождат принципите на смятането или поне да вървят редом с тях. Начин за това е като се представят увеличаващи се или намаляващи се действителни предмети, като след това се показват определени точки, които детето не възприема като произволни, а в реалността на точките може да се изпробва реалността на числовото съотношение.
Ключово за обучението на Песталоци е ранното развитие на сетивните нагони за страхопочитание пред бога, защото според него религията се използва като упражнение на разума и като предмет за облекчение на децата.

4.Идеи за обучение на децата

Песталоци развива съществена част от своите възгледи за елементарното образование в писмата до своя приятел Хенрих Геснер, които по-късно биват публикувани със заглавие “Как Гертруда учи децата си”.
Цялото обучение е изкуството да се помага на природата в стремежа й към собствено развитие, а това изкуство почива предимно върху правилното съотношение и хармонията между впечатленията, които се възприемат от детето и от определената степен на развитието на неговите сили. Впечатленията, които трябва да се получат от детето по време на преподаването, имат определен ред, началото и протичането на който трябва да се съобразява с началото и протичането на силите на детето, които искаме да развием. Изследването на последователността на човешкото познание и предимно в началните му точки, от които започва развитието на човешкия ум, е простият и единствен път, по който някога може да се стигне до истински училищни книги и учебници, задоволяващи природата и нуждите. При изготвянето на тези учебници преди всичко е важно да се разпределят съставните части на цялото обучение според степента на увеличаващите се детски сили и в трите предмета да се определи с най-голяма точност коя от тези съставни части е най-подходяща за всяка отделна възраст на децата, за да не им се отнеме нещо, което са напълно способни да усвоят, и за да не се товарят и объркват с неща, които не са способни да разберат. Детето се нуждае от богати реални и езикови познания, преди да започне да срича, като това се подпомага от психологическо ръководене, и то да се осъществи чрез читанки и книги, които да предхождат учебниците, които да обяснят на децата предварително чрез добре подбрани рисунки онези понятия, до които трябва да достигнат с помощта на езика.
При работата с малките деца не бива да се развъждава, а трябва да се разширява кръга на познанията им. Стигналите познания трябва да се втълпят сигурно, определено и ясно, като се дадат обширни езикови познания.
В първото си писмо до Геснер Песталоци нахвърля общо идеи за метода за общо и психологическо обучение. По-нататък в писмата си изкага и източниците на природните закони, които са и основа на метода.
Първият източник е самата природа, благодарение на която човешкия ум може да се издигне от тъмни разбирания до ясни понятия.
Вторият източник е сетивността на природата, свързана тясно със способността за добиване на сетивни впечатления.
Третият източник лежи в съотношението между външното положение на човека и познавателната му способност.
Всички познания изхождат от числото, формата и думата, и това са трите елемента на преподаването. Трите основни въпроса, които човек си задава, за да разбере основно и добре даден предмет, са:
1. Колко на брой и на вид са предметите пред очите му;
2. Как изглеждат те; каква е формата и очертанието им;
3. Как се наричат; как би могъл да се възпроизведат с помощта на звук или дума
Предпоставка за успех са:
1. Възможността нееднакви предмети да се различават по отношение на формата им и да се възпроизвежда съдържанието им;
2. Възможността да се разпределят тези предмети според броя им и да се възпроизвеждат със сигурност като цяло или като многообразие;
3. Възможността с помощта на езика, словото да се удвои сигурността на възпроизвеждането на предмета по отношение на брой и форма, и то така, че той да не се забравя.
Числото, формата и езика, взети заедно, са елементарни средства за преподаване. Общата сума на всички външни качества на предметите обхваща очертанията и броя им, а чрез езика те се приобщават към съзнанието. В обучението трябва да се действа така,че:
1. Да се научават децата да възприемат всеки предмет, който стига до съзнанието им, като единица за себе си, отделен от другите, с които изглежда свързан.
2. Да се научат да познават формата на всеки предмет, т.е. размерите и вътрешните му съотношения.
3. Да се запознаят, колкото е възможно по-рано, с цялото съдържание на думите и имената на всички опознати от тях предмети.
Цялостното познание произтича от три основни сили:
1. От силата на произнасяне на звука – източник на говорната способност.
2. От неопределената, чисто сетивна сила на предоставяне – източник на познанието за всички форми
3. От определената, вече не само сетивна представа, от която трябва да се изведе съзнанието за единичността, а оттам и способността за броене и смятане.
Образованието на човек трябва да се свърже здраво с първите и най-прости резултати от тези три основни сили, а именно със звука, формата и числото.

Първото елементарно средство за преподаване е звукът. От него се извеждат следните елементарни средства за обучение:
1. Обучение в звукове или средствата за оформяне на говорните органи.
2. Обучение в думи или средствата за опознаване на отделните предмети.
3. Обучение в езика или средствата, чрез които трябва да бъдем доведени до положението да се изразяваме точно за опознатите предмети и за всичко, което можем да разпознаем по тях.
Обучението в звукове се дели на обучение на звуковете на речта и при пеене.
Детето трябва да научава звуковете още преди да се е научило да говори. В своята “Книга на майките” Песталоци онагледява с оцветени рисунки не само изходните начала на формата и числото, но и всички останали важни качества на онези предмети, с които се запознават петте сетива. В книгата има методически указания, така че и най-неопитната маика да може да подпомогне детето си. Тази книга се отличава от другите с това, че обучението се изхожда от гласните, като към тях се прибавят постепенно съгласни пред и след тях за образуването на срички.
Обучението в думи е второто специално средство за преподаване, което произхожда от способността да се произнасят звукове или от елементарното средство на звука, е словесно обучение или по-скоро изучаване на названията. И тук отново “Книга на майките” е помощник в обучението на детето.
Третото специално средство за преподаване на звука е самото езиково обучение. Крайна цел на езика е да изведе човек от тъмни сетивни възприятия към ясни понятия, и това е възможно, когато: човек разпознава един предмет изобщо като такъв и го назовава като цяло – като предмет; постепенно се осъзнават отличителните му признаци и се научава да се назовават; с помощта на езика се придобива силата да се определят по-отблизо свойствата на предметите с глаголи и второстепенни думи, а променливото им състояние да се изяснява чрез промените на свойствата на самите думи и на тяхното съчетание.
Усилията, да се научи детето да познава и назовава признаците на предметите, са в това, то да се изразява правилно и да определя числото и формата. Числото и формата са същинските елементарни особености на всички предмети, най-широките абстракции на общото във физическата природа и сами по себе си две точки, с които са свързани всички останали средства за изясняване на понятията.Обучението на детето е и в усилията на детето да се изразява правилно и определено както за числото и формата, така и за всички останали свойства на предметите.
Обучението в езика също така се състои в старанието да доведем детето до положение да може с помощта на езика правилно да определя връзката между предметите, както и променливото им състояние по отношение на число, време и отношение. Също така да се оформи по-ясно в съзнанието свойствата на и силите на онези предмети, които са осъзнати благодарение на обучението на названията и които са се изяснили до известна степен чрез съпоставяне на имената и свойствата им. Тук се разкриват основите, от които трябва да произлиза същинската граматика, както и изясняването на понятията.

Второто елементарно средство за преподаване е формата. Учението за формата се предхожда от съзнанието за възприемане на формите за предметите, чието художествено изобразяване трябва да се извежда отчасти от естеството на способността да се наблюдава, отчасти и от определената учебна цел. Изкуството за измерване произлиза от съзнанието и разбирането за формата на предмета. То обаче почива непосредствено върху изкуството да се наблюдава, което трябва да се отделя от обикновената познавателна възможност, както и от обикновения начин за онагледяване на нещата. От това изкуствено създадено създадено разбиране след това се развиват всички части на размерите и техните резултати. Но именно тази способност за наблюдение води чрез сравнения на предмети извън правилата на изкуството за измерване към свободно подражание на съотношенията, т.е. към изкуството да се рисува. А накрая наученото от рисуването се използва и при обучението в писане.
Изкуството за измерване е да се определят всички различия, които изпъкват при разглеждането. Запознаването на децата с първичната форма на всички измервателни фигури – равностранния правъогълник, става чрез рисуването на ъгли и тяхното свързване.
Третото елементарно средство за придобиване на познания е числото. Докато звукът и формата водят към ясни понятия и умствена самостоятелност с помощта на няколко учебни средства, подчинени на елементарните им свойства, смятането е единственото учебно средство, което няма подчинени средства.
Звукът и формата много често и по различен начин крият в себе си зародиша на грешката и измамата, числото обаче – никога. То единствено води към нелъжливи резултати. Измерването също така е нелъжливо, защото в основата си лежи на смятането.
Смятането произлиза напълно от простото съставяне или разделяне на няколко единици. Основната му форма по същество е следната: едно и едно е две, а едно от две е едно. И всяко друго число е средство за съкращаване на основната форма.

Нагледността е единствената основа на познанието. Тя е различна от изкуството да се онагледява (което е теория за съотношението между всички форми), както и от изкуството да се смята и говори. Нагледността е поставянето на външни предмети пред сетивата, както и събуждането на съзнанието за впечатленията от тях. Нагледността е основа на трите елементарни средства. Простата нагледност се превръща в абсолютна основа за всяко сетивно познание. Нагледността се издига в трите учебни предмета – за числото, формата и думата – в изкуство за нагледност, т.е. в средство за приемане на предметите на нагледността като предмети на преценката и умението.
Метода на Песталоци изяснява на децата до такава степен основата на всеки учебен предмет, че във всяка степен на обучението те усвояват до съвършенство онова, което знаят. Така те могат да бъдат сигурни в знанията си и да обучават и по-малките от тях.

5.Методика в учебните планове при елементарното образование

Песталоци се занимава усилено със методиката и обучението в училищата, като пише статии и се опитва да доведе обучението на по-ефекетивно и природосъобразно ниво. Статията “Из “Развитие и образователни средства за домашното и училищното обучение” е посветена на езиковото обучение и по-специално на обучението по граматика, като е предназначена за младите учители. Според Песталоци езиковото формиране изисква една триктратна поредица от упражнения за елементарното обучение.
Първата поредица произлиза от обикновения езиков звук като от основен елемент, която може да бъде наречена “Учение за онагледяване на езиковите звукове и на техните съотношения”. Тя се състои в изговаряне, изобразяване или писане и четенето на буквите, сричките и думите според техните възможни съчетания, разделяния и промени, без да се има предвид значението на думите. Целта е да се създаде завършено умение на говорния апарат,да бъде детето в състояние да изговаря чисто и леко най-трудните звукове и думи, да умее да чете и пише детето това,което изговаря, да онагледява и осмисля възможностите да се извършват промени и разместване в езиковите звукове.
Втората поредица произлиза от забелязването и назоваването на видимите предмети, възшриети посредством сетивата. Неин елемент е думата като израз и понятие за предмет или съотношение, следователно думата, доколкото тя означава нещо. Тя би могла да се нарече “учение за онагледяването при обучението на човека в отношение към самия себе си, към природата и към живота”. Тя се състои в това да се забелязва, набелязва и назовава всичко това, което заобикаля човека. Нейната цел е да се доведе детето до състоянието да се упражнява правилно, напълно и точно да възприема всичко, което го обгражда във връзка със своята по-висша природа и със своите нужди, както и да наблюдава свойствата и да ги опознава, да може ясно и точно да определя и изразява всичко, което е възприето и наблюдавано, да осъзнава своята собствена природа, нейните сили и нужди.
Третата поредица почива върху вътрешните съотношения между думите и понятията едни към други и води непосредствено към граматиката или езиковото изкуство, към така наречените “упражнения за стил или към изкуството да се говори”. Неин елемент е простото изречение или свързването на няколко отделни думи в една мисъл или преценка. Тя би могла да се нарече нагледно учение за езиковото изразяване и за съотношенията между понятията.
Тези упражнения имат за цел да направят свойствени за детето логическите връзки между думите и да се даде постепенна прегледност върху естеството и свойствата на съществителните, на глаголите, на родовете и склоненията.
“Упражнения за обучение по роден език…” Песталоци се опитва да даде материал за едно природосъобразно обучение по роден език. За да се обучават децата на роден език трябва да се даде пълнота на думите в тяхното истинско значение – единично и свързано в изречения, да се упражняват да свързват езиково с друга по най-разнообразен начин, да се съдейства детето да осъзнае законите, по които се извършва това.
Началното обучение по роден език се извършва в това да се даде на детето израза за неговия роден език и да се включи първото обучение абсолютно към детското възприятие. Детето трябва да усвои способността да изразява това, което преживява и което възприема от външния свят.
Езиковото обучение се основава на предметите и на природните явления както на човешката природа, така и на природата извън човека. Детето трябва да привикне да наблюдава тези предмети, които се намират в неговото обкръжение, да наблюдава техните качества, въздействия, части и т.н. и да се изразява за тях определено, езиково правилно и разбираемо.
При обучението елементарните науки трябва да са строго разграничени, за да не изгуби детето от погледа си предметите, чието опознаване и усвояване е целта на обучението, затруднено от голямо количество непознат материал. По-нататък елементарното езиково обучение не учи детето като всяко истинско елементарно обучение на непознати чужди предмети и явления, а само развива в него съзнанието за това, което се намира пред очите му и му дава правилния и определен израз.
Принципите на физическото развитие, които се намират в пълно единство отчасти с умственото развитие на децата, отчасти със сегашните нужди на училищата по отношение на гражданския живот, срещаме в “Основи на физическите упражнения”.
Физическото възпитание дава здраве, поддържа живота, дава средства за отлично представяне, възбужда стремежи, създава смелост и предпазва от много заболявания, затова то е необходимо и фино изкуство.
Природата създава детето като неделимо цяло, като съществена организческа единица с многостранни заложби на чувства, дух и тяло. Средствата за елементарното образование са абсолютна последица от детската природа и от заобикалящата детето околна среда. За сърцето, духа и тялото тези средства произлизат от живата любов на майката, от отзивчивостта на детето към любовта, която живее с него.
Възпитателната гимнастика започва там, където привършва хамоничният подтик на сърдечната, физическата и душевна дейност на майчиното влияние и домашно развитие, там където сърдечната и физическата дейност на детето започват да се проявяват самостоятелно и където потребностите на детето изискват самостоятелни упражнения за сърцето, за духа или за тялото. Същината на елементарната гимнастика се състои в поредица от чисто физически движения на ставите, чрез които се изчерпва постепенно обемът на всичко, което детето може да предприеме по отношение на разположението и движението на тялото си и на неговите артикулации.
Активността на децата, тяхната жизненост, неспокойствие, подвижност са природно средство за създаването на навици, сила, познания и образование. Всичко, което детето предприема, всяко движение, всяка от неговите игри е упражнение за неговото тяло или дух, прави го гъвкаво и внимателно.

6.Заключение

Песталоци има ясен и хуманистичен идеал и го следва неотклонно през целия си живот. Песталоци е образец за последователно човеколюбие, на неизтощима любов към децата, особено към бедните, на всеотдайност и себераздаване. Той не само обича хората, но е и борческа личност, която защитава своите принципи с твърдост, последователност, настойчивост и убеденост.
Най-типичните от идеите и възгледите на Песталоци за обучението и възпитанието са принципът за природосъобразност, както и гледището му за интелектуално обогатяване на децата с ясни понятия, за нравственото изграждане на детската личност, за физическото развитие и възпитание, за възпитанието и естетическото отношение към действителността и за развитите на детските творчески способности. Идеята за елементарното образование на Песталоци съвсем не изразява пълнотата и богатството на познавателния процес, защото остава неизяснена вътрешната органическа връзка между труда и обучението, а ги разглежда като еднакво необходими, но самостоятелни дейности. Хуманистичният стремеж на Песталоци да се развиват нравствените сили на децата, да се възпитава в дух на човечност има твърде абстрактен характер, без оглед на класовото разделени на обществото, в духа на християнската нравственост.
Въпреки тази ограниченост делото на Песталоци има огромно значение за развитието на педагогическата мисъл. Той е живял и се е трудил не за себе си, а изключително с мисъл за другите. Тази всеотдайност е добре резюмирана в надгробния му надпис: “Всичко за другите – за себе си нищо!”. Но именно тя го прави безсмъртен, превръща делото му в подвиг и го издига като изтъкнат представител на световната демократична педагогика от втората половина на 18-и век и началото на 19-и век.

Етикети: Есе за децата, Реферат за образованието, Реферат за Песталоци, Реферат по педагогика, Теория на елементарното образование