Реферати

Пряката връзка между качесвено здравеопазване, социална и икономическа среда изискват взаимосвързани мерки в трите сфери за постигане на положителни резултати. Влиянието на бедността върху идивидуалното и обществено здраве е многопосочно. Съществените промени в нормативната уредба, извършени след 1997 г., имаха за цел създаване на адекватно здравно законодателство.През изминалите години беше въведен моделът на задължителното здравно осигуряване и беше създадена Национално здравно-осигурителна каса (НЗОК), като до края на 2005 г. финансирането на здравеопазването се споделяше от НЗОК и републиканския бюджет при нпрекъснато нарастване дела на касата. Финансирането на здравната системе в България към момента се осуществява основно от публични източници при нисък процент от здравна вноска (6 %) и липса на граници за пълна събираемост. Участието на доброволните здравноосигурителни фондове е силно ограничено – около 1 % от финансирането на здравната система, поради отсъствие на пазарни условия за разгръщане на дейността им.

Предоставянето на качествена медицинска помощ на населението е една от основните цели в управлението на системета. На всички българки граждани без оглед на здравноосигурителния им статус се предоставят безплатно медицински услуги при спешни състояния; при оказване на стационарна психиатрична помощ и в случай на необходимост от задължително лечение и/или прилагане на мерки за временно физическо ограниичаване. Държавата осигурява финансирането на трансплантациите на органи, тъкани и клетки;осигуряването на кръв и кръвни продукти и кръвопреливания; на експертни отценки за степен на увреждане и трайна неработоспособност. От средствата на бюджета се финансира лечението на 18 групи заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Държавния бюджет поема и разходите по медицинския транспорт.

Всеки български гражданин ползва без заплащане: ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, по специални показания и при извънредни обстоятелства, специфични серуми, имуноглобулини и други биопродукти, свързани с профилактиката на заразните болести, както и техническите средства за прилагането им; пълния обем от противоепидимични даейности; достъп до здравни дейности, влючени в национални, регионалнии общински здравни програми. Децата до завършване на стедно си образование на редовно обучение имат право на медициска помощ, като техните здравни осигуровки са за сметка на републиканския бюджет. Задължителното здравно осигуряване на студентите на редовно обучение до навършване на 26 годишна възраст се поема от съответното висше учебно заведение. Децата в специализирани институции имат право на безплатни медико-социални грижи.

Лечението на българските граждани, които са социално слаби или безработни и са регистрирани в бюрата по труда и социалните служби се осигуряват от средства на държавния бюджет. Допълнителни средства в размер до 5 000 000 лв. са определени за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на български граждани, които нямат доход и/или лично имущество.

Eдин от основните приоритети пред българското здравеопазване е подобряване на достъпа до здравни услуги.
Стратегическите насоки за действие включват:
-повишаване информираността на гражданите относно техните здравни задължения и права, възможностите за достъп до отделни нива на здравната система, както и за отправяне на жалби и запитвания;
-преструктуриране и оптимизиране на спешната и болничната помощ;
-разширяване мрежата от подвижни структури за предоставяне на услуги на труднодостъпни и отдалечени населени места;
-развитие и оптимизиране на инфраструктура и подобряване на комуникационните и транспорни връзки и взаимодействие между отделни нива на медицинската помощ;
-увеличаване на броя заведения за медико-социални грижи и хосписи,както и създаване на лечебни заведения за социално слаби;
-осигуряване на еднократна социална здравна помощ за лечение в болнични заведения на доказано социално слаби лица;
-предоставяне на специфични здравни услуги за лица и групи в неравностойно положение, включително и на принадлежащи към етнически малцинства и други уязвими групи;
-диспансеризация на хронично болни и провеждане на адекватно лечение;
-разкриване на дневни и здравни центрове, базирани в общноста, и предоставянето на здравни услуги в тях;
-насърчаване на партньорството с неправителствени организации и включване на представители от уязвимите групи в изпълнението на превантивни дейности;
-подобряване условията на живота на деца в домове за медико-социални грижи, професионалната компетентност на хора, които се грижат за тях и оказване на качествени медицински грижи;
-разширяване на спектъра на услуги, предлагани за децата в домовете за мидико-социални грижи;
-разработване на национална рамкова политика „Социално-здравна защита“ чрез дисеминиране на знания и добри практики, профилактика, лечение, рехабилитация и продължителни грижи на уязвимите групи и лица в неравностойно положение;

При реализирането на този приоритет, основен акцент се поставя върху работата с лицата и групи в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства; хората с увреждания; хората с ментални и физически увреждания; децата в риск и децата, настанени домове за медико-социални грижи; лицата употребяващи наркотични вещества; хората живеещи с ХИВ/СПИН; социално слаби.

Друг основен преоритет е предоставянето на качествени и гарантирани здравни услуги. Изграждането на модерна, ефективна и обективна система за контрол и оценка на качеството на оказаните здравни услуги е едно от основните предизвикателства пред системата на здравеопазването. Това поставя нови изисквания към здравната система по отношение на структурата, организация на дейност и отговорността на предоставящите здравни услуги. За постигане на този преоритет в краткосрочен план ще се работи за:
-разработване, въвеждане и усъвършенстване на медицински стандарти и правила за добра медицинска практика;
-разработване и въвеждане на системи за управление на качеството;
-извършване на клиничен одит и мониторинг;
-изграждане на система за безопасност на пациентите, съгласно европейските изисквания;
-усъвършенстване на системата за акредитация на лечебните заведения;
-повишване на професионалната квалификация на изпълнителите на медицинска помощ;

Предприемането на трези мерки ще повиши ефикасността и ефективноста на медицинските услуги, като и удовлетвореността на пациентите от оказаните им здравни услиги при гарантирана равнопоставеност. Държавните институции ще имат по-добра възможност да проследяват актуалното състояние и тенденции на здравната система, да използват информацията за налагане на корективи за провежданата политика.

Осигуряването на финансова стабилност на националната система на здравеопазване е друг основен преоритет, който изисква прилагането на следните статегии;
-усъвършенстване на модела на задължително здравно осигуряване чрез увеличаване на публичните средства за здравеопазване;
-оптимизиране на системата за събиране на приходите;
-поддържане на специализиран държавен фонд, гарантиращ здравноосигурителните права на социално слаби лица;
-усъвършенстване формана на Националния рамков договор;
-поетапно увеличаване размера на задължителната здравноосигурителна вноска, без да се увеличава данъчно-осигурителната тежест за населението;
-усъвършенстване и прилагане на принципите на програмното бюджетиране;
-осигуряване на финансовата устойчивост на Националната здравно-осигурителна каса;
-развитие на доброволно здравно осигуряване и въвеждане на регламентирано доплащане на медицинските услуги;

Предвидените действия целят да се балансират итересите на всички участници в здравноосигурителната система, както и да се осигурят финансови гаранции и мотиви за преобразуване и вътрешно преструктуриране на изпълнителите на здравни услуги, с оглед обезпечаване устойчивоста в дългосрочна перспектива. Стимулирането на развитието на доброволни здравноосигурителни фондове и доплащането, което ще има позитивен ефект не само върху равнището на приходи в системата, но ще стимулират конкуренцията и контрола върху качеството на оказваните здравни дейности за пациентите.

Като важен преоритет за действие се определя предотвратяването на възможните рискове за здравето причинени от вредните фактори на жизнена среда (химични, физични и биологични агенти). В периода 2006-2008 г. се предвижда:
-укрепване на Националната система за надзор на заразните болести, включително опазването на страната от внос на инфекции с висок епидимичен риск и контрол на инфекциите в лечебни заведения;
-усъвършенстване на Националния имунизационен календар и поетапно въвеждане на нови високо ефективни ваксини и биопродукти;
-изпълнение на Националната програма за профилактика и контрол на ХИВ/СПИН и половопредавани болести чрез прилагане на итегриран и балансиран подход, който обхваща: превенция сред групите в наи-висок риск; лечение; грижи и психо-социална подкрепа на хората, живеещи с ХИВ/СПИН; увеличаване на обхвата на предоставяните услуги;
-изпълнение на мерки, залегнали в Националните програми за контрол на заразните заболявания;
-пренасочване на средствата към първичната профилактика на болестите с цел минимизиране на разходите за диагностика и лечение;
-провеждане на епидемиологични проучвания и изграждане на система за мониторинг и оценка за здравния риск в следствие на вредните фактори на жизнената среда;

Друг основен преоритет е ограничаване на поведенческите рискови фактори чрез:
-разработване и изпълнение на национални програми за ограничаване на тютюнопушене,злоупотреба с алкохол, употреба на наркотични вещества, нездравословно хранене, ниска двигателна активност, рисково сексуално поведение;
-изпълнение на Националната пограма за профилактика и контрол на ХИВ/СПИН и половопредавани болести чрез прилагане на интегриран и балансиран подход, който обхваща: превенция сред групите в най-висок риск; лечение; грижи и психо-социална подкрепа на хора, живеещи с ХИВ/СПИН; ужеличаване на обхвата представяните услуги;
-укрепване на системата за превенция, лечение, рехабилитация и интеграция на лицата със зависимост(наркомании);
-въвеждане на задължително, съвременно здравно образувание в българските училища;
-системно провеждане на кампании за информиране на населението за риска от вредните поведенчески фактори;

Осигуряването на добро психично здраве за населението и подобряване качеството на живот за хора с ментални увреждания е друг преоритет, който ще се осъществи чрез:
-изпълнение на Националната политика за психично здраве;
-обслужване в общността;
-подобряване на условията на живот на хората с ментални увреждания и спазване на човешките им прева;
-повишаване качеството на услугите и условията за лечение и живот в специализирани институции;
-деинституционализация и интеграция на психично болни в общетсвото;
-прилагане на интегрален подход за осигуряване на комплексни услуги при разглеждане на психична болест като проблем на индивида и неговата общност;

Важен преоритет е подобряване качеството на живот на възрастни и стари хора чрез предоставяне на адекватни здравни услуги и дългосрочни грижи. Стратегическите насоки за даействие включват:
-изработване на национална рамкова политика „Остаряване в здраве“ чрез дисеминиране на знания и здравословни практики, профилактика, лечение, рехабилитация и продължителни грижи;
-създаване на групи за подкрепа на възрастни и стари хора;
-увеличаване на броя на лечебните заведения за продължително лечение и рехабилитация и на заведения за медико-сициални грижи (хосписи, центрове за палиативни грижи за терминално болни, домове за стари хора).

Етикети: доклад по медицина, курсова по медицина, реферат по медицина