Реферати

Литературно интерпретативно съчинение (ЛИС)

„Крадецът на праскови“ оставя трайна следа в българската белетристика. Отраснал сред природата на Търново, Емилиян Станев не случайно избира този град за фон на разтърсващите събития, пресъздадени в повестта. Героите му са силни личности с висока нравственост, ала всеки от тях носи белега на трагичното в душата си. В сюжетната линия ярко контрастират хаосът и мизерията, които носи войната, и силата на любовното чувство между Елисавета и Иво, единствено внасящо хармония в тягостната атмосфера безредие и несигурност. Любовта им пречупва рамките на сивото ежедневие, и макар грешна и невъзможна на битово равнище, тя очарова читателя със своята искреност и всеотдайност.
Драматизмът в творбата се подсилва от трудността на героите да се борят за чувствата си, да направят своя избор, да последват повика на сърцето или да отстояват моралните си ценности, но и едновременно с това да не позволят разрухата на военната криза да сломи вътрешния им устрем.
Още с първото изречение се загатва за ужаса на военните действия. „През евакуацията продадох наследството, което получих след смъртта на баща си.” – нарушен е нормалният ритъм на живот. Театърът на Втората световна война заплашва да бъде по-страшен от първия. Над обществото е надвиснала сянката на страха. Гладът и епидемиите вземат застрашителни жертви. Войната носи единствено унищожение. И в тази обстановка на ужас и господстващ хаос любовта изглежда като мираж, напълно неестествена и невъзможна дори в представите.
Основният конфликт в творбата се поражда с пламналото любовно чувство между жената на полковника и сръбския пленник. Ем. Станев рисува безграничната им и търсеща простори светла обич, противопоставяйки я на всички препятствия и предразсъдъци по пътя им към така бленуваното щастие. В началото на повестта виждаме Елисавета просто като полковнишата – една бездетна жена, обезличена от оковите на безрадостния брачен живот, в плен на мрачното си и лишено от смисъл съществуване. Подобна съдба споделя и Иво. Някога учител с мечти и перспективи – сега просто изтерзан мъж, носещ отпечатъка на войната със себе си. Влюбвайки се, двамата герои преоткриват света, усещат нови и неподозирани емоции, чертаят хоризонтите на своето духовно единение. Любовта извисява душите им и за пръв път осмисля дните им, изпълва ги с хармония и копнежи. Ала тази любов остава невъзможна и неосъществима в ситуацията, в която са поставени. Стремежът им към духовна свобода среща преградите на времето.Бъдещето им е неясно и несигурно. За героите съществува единствено „днес“.
Всяка тяхна среща е бягство от суровата и напрегната реалност. Лиза и Иво изпитват радост от близостта си, мечтаят и се смеят, кроят планове, ала едновременно с това усещат вътрешна вина за щастието си на фона на ужасните събития от войната. Миговете, прекарани в лозето, ги карат да забравят участта си и да полетят на крилата на любовното чувство, макар и да знаят, че тези моменти са откраднати. Дори физическата промяна у Лиза не остава незабелязана. Ала тя не спира да отрича своята жизненост и възродена красота. Болезнените чувства на вина и страх я изпепеляват отвътре. Макар и безразлични един към друг, Елисавета и полковникът са все още мъж и жена. Тяхното лутане в нощта като слепци още по – силно подчертава духовната им отчужденост. Ала това не може до край да заглуши съвестта на героинята. Тя изпитва морален дълг към съпруга си и не може да го изостави, колкото и да не навижда живота си с него. Гласът на сърцето трябва да се вслуша в гласа на разума.
Фаталната развръзка в повестта трогва читателя със своята драматичност. След грозното убийство на Иво, самоубийството на Елисавета сякаш идва напълно естествено. Героите избират да свържат душите си на друго място, далеч от ужасите на военното време. Силната им обич и близост не угасват с тях. Елисавета и Иво утвърждават идеята, че любовта е естествена права, стояща много над безсмислието от войната. И въпреки че остава невъзможна в Битието, тя не може да се съизмери със смъртта. Тази любов сe извисява в съзнанието на всеки, докоснал се до разказа в творбата, и оставя много размисли за смисъла на човешкия живот.

Крадецът на праскови

Етикети: есе за войната, есе за любовта, ЛИС за войната, ЛИС за крадецът на празкови, Литературно интерпретативно съчинение за войната