Реферати

ОБЩИ ПРИНЦИПИ НА СТРУКТУРАЛИЗМА:
1. Смисълът в езика се явява чрез различие. Смисълът не е в идентификацията на знака с някакъв предмет в света или с някакво предсъществуващо понятие. Смисълът се получава чрез разликата между знаците в една знакова система. Например, думите ‘жена’ и ‘госпожа’ се установяват чрез тяхното отношение една към друга. И двете отпращат към човешко същество от женски пол, т.е. имат една и съща референция. Различното им значение се получава когато ги съпоставим една с друга в рамките на езиковата семантика или на езиковия смисъл.
2. Отношението между знаците бива два типа: отношение на комбинация и отношение чрез селекция. Понятията за комбинация и селекция са база за онова, което се нарича литературност на текста или поетичност на текста. Например, в изречението “Пепа бие Пешо” отделните знаци са съотнесени на базата на двата типа. Възможна е селекция по парадигматична ос – Пепа може да се замени с Емил или Стоян като пак ще има смисъл. В позицията на подлога има селекция на възможните думи, като между тях трябва да има еквивалентност. Критерий за селекцията е смислеността на изказването. Знаците са и в синтагматично отношение, освен по линия на селекцията и по линия на комбинацията. По линия на комбинацията думите влизат в синтактични отношения, като критерият за смисленост се осъществява чрез съвместимостта на знаците. Пепа е съвместима с бие и с Пешо и те изграждат смислова цялост. Ако думите са ‘тихо’, ‘звезда’, ‘коси’, то няма съвместимост. Структурализмът се занимава задълбочено със селекция и комбинация на езиковите знаци.
3. Според структурализма голяма част от нашия реален или въображаем свят е изградена от т.нар. бинарни опозиции. Например, опозицията битие ~ нищо, опозицията студено ~ топло, опозицията култура ~ природа. Големи полета от нашия свят могат да се описват с опозиции. Същото важи и за литературата. Само по себе си отношението селекция ~ комбинация изграждат една такава опозиция.
4. Структурализмът изгражда основата на т.нар. семиотика, т.е. наука за знаците. има два типа описание на знаците – троично според Пърс (знак, обект, интерпретант) и двоично според Сосюр (означаващо и означаемо).
5. Централна за структурализма е идеята за кода. Литературата има свой специфичен код, чрез който ние успяваме да я разчитаме. Същото важи за културата, науката и т.н. Например, ако вземем стиха “Стройна се Калина вие…”, използваме два кода, за да разчетем изречението. Първият е кодът за езика, чрез познанията си за него можем да разчетем изречението. Има и още един код, чрез който четем изречението. Според този код в думата “Калина” се съдържа особена двойственост. “Калина” е едновременно име на жена и име на дърво. Ако работим само с езиковия код, трябва да кажем кое от двете значения е валидно. Ако четем обаче с кода на литературата, бихме могли да поддържаме двойствеността на думата като разбираме едното и другото.
6. Някои знаци носят в себе си широко културно значение. Тези знаци са т.нар. от Ролан Барт – един от най – изявените представители на структурализма, митове или знаци от втора степен. Например, две колони пред портала на една къща изразяват заможността на притежателя на къщата, т.е. имаме комбинация от знаци, отпращащи към някакво значение, при което знаците са обвързани помежду си на втора степен.
7. Според структурализма нещата не са просто закодирани, но и конвенционални (условни). Литературата е изградена от такива конвенции. Например в изречението “Мърфи вдигна телефона.”, никой не си представя, че Мърфи вдига телефона на читателя, който си е вкъщи. Напротив, съществува конвенция (договореност) между читателите, че съществува един въображаем телефон във въображаемия свят на героя.
8. Структурализмът изграждат условни (конвенционални) представи за връзката между реалността, социалния свят, индивида и т.н.

ОТНОШЕНИЕТО СТРУКТУРАЛИЗЪМ – ЛИТЕРАТУРА
1. Литературата е изградена от знаци на втора степен. Тя е текстова реалност, в която има нарастване на смисъла. Литературата е потопена в системата на другите знаци, в света на културата най – вече. Структурализмът се занимава от една страна със знаковата вторичност на литературата и отношението на литературата към другите знакови системи въобще.
2. Тезата, че онова, което ни се струва реално е закодирано и условно представлява една особена реалност, която ние считаме за дадена. Например, първата сцена на “Под игото” ние четем като особена реалност, запазвайки обаче знанието, че тази реалност е условна и несходима към нашата собствена реалност.
3. В литературата съществуват т.нар. конвенции на четене. Ние четем с някаква конвенция или договореност помежду си. Литературата се занимава с два типа конвенции:
• Първата се отнася към представянето на реалността. Литературата наподобява реалността, използвайки механизмите на т.нар. минезис (подражание). В различни периоди от развитието на литературата съществуват различни конвенции за представянето на реалността. Например, в своя трактат “Държавата”, Платон настоява, че литературата трябва да представя единствено добродетелни действия и помисли, от друга страна тя трябва да възпитава в достойнство и мъжество. В този смисъл в литература не е позволено да се представят страдащи герои. Античността изгражда една конвенция за представянето на реалността, която днес вече не е валидна.
• Втори тип конвенции са конвенциите на литературността.
- Първата такава конвенция е, че смисълът на текста трябва да се доведе до най – висока степен на абстрактност. Например, героите в едно повествование, могат да бъдат генерализирани до чисти функции. Например, ако опишем едно конкретно действие в литературата с “А среща Б”, това е една най – висока степан на генерализация (абстракция) на случващото се в конкретния текст. Съществува договореност, че А е един тип герои, а Б – друг тип. Структурализмът се опитва да опише литературните произведения чрез такъв тип генерализация.
- Втората такава конвенция е конвенцията за литературната споеност. Според тази конвенция се приема, че литературата съдържа в себе си висока степен на фигуративност. Например, в литературата метафората, метонимията, символът, са по – често срещащи се и когато подхождаме към едно литературно произведение трябва да предполагаме по – честата им употреба.
- Третата такава конвенция е тази за тематичното единство, т.е. че всеки елемент е употребен не случайно, а преднамерено с оглед на целостта на произведението.
4. Структурализмът се занимава с т.нар. литературна компетентност. Според тази идея не може да се подхожда към текста без едно базово познание на литературата. Например, изследвайки една експресионистична творба, ние трябва да притежаваме една специфична компетентност, която се изгражда чрез запознаването с идейните манифести на експресионизма. Четящият, който подхожда към текста без знание за манифестите притежава една литературна компетентност, докато този, който ги познава ще притежава една съвсем различна компетентност.
5. Структурализмът се занимава с т.нар. комуникативност на литературния текст. Според един от най – важните представители – Роман Якобсон, литературната комуникация съдържа в себе си т.нар. поетическа функция. Тази функция се реализира, когато текстът не отпраща към нищо друго, освен към самия себе си. Например, употребата на дадена метафора приковава вниманието към функционирането на поетическия или на литературния език, при което се получава излишък (надграждане) на смисъл. Например: “Виси със страшна сила…” – метафората “със страшна сила” приковава вниманието към самия текст, защото що се отнася до действителността би било достатъчно да се каже, че героят единствено виси на бесилото, но текстът отказва да ни съобщи само този факт, а настоява върху това по какъв начин героят пребивава в смъртта. В случая метафората създава един парадокс, а именно как мъртвият може да притежава “страшна сила” (парадоксално е, че той е напълно пасивен, безсилен, а от друга страна притежава “страшна сила”). Но вниманието към този парадокс се приковава чрез факта, че текстът насочва към себе си, а не към някакво реално събитие.
6. Структурализмът подчертава важността на жанра. Според структуралистите жанрът представлява система от правила, според която се изгражда литературният текст. В този смисъл жанрът е една призма, през която се чете текста. Например, за баладата като жанр е характерно внезапното начало, т.е. текстът не въвежда плавно читателя във фикционалния свят на творбата. Който познава това правило на жанра не би се учудил на факта, че “Хаджи Димитър” на Ботев започва директно с фразата “Жив е той, жив е…”. Произведението започва като че ли по средата на диалог, който лиричният говорител води със своите опоненти. Според структурализма четенето на литературата е невъзможно без познаването на такива жанрови решения. Например ако не знаеш какъв е жанрът на баладата се чудиш за глупости и се отказваш да четеш. Това е причината, поради която Славейков пренаписва “Хаджи Димитър”.

Етикети: доклад по литературна теория, доклад по литературознание, реферат по литературна теория, реферат по литературознание