Реферати

Валутният борд е механизъм за провеждане на определена парична политика, който се основава на приети правила. Акцентът при него е противоположността на системите, които дават възможност за преценка и решения от орган, институция или субект. По тоза начин той игнорира до голяма степен или напълно възможността да се вземат решения, базирани на субективна преценка за икономическата ситуация или за състоянието на парично-кредитната система на страната. Тази съществена страна на валутния борд има за цел да се създаде доверие към системата, както и да се избегнат евентуалните загуби от неправилни решения в управлението на паричната система, т. е. при провеждане на паричната политика
При валутен борд паричната политика е изчистена от субективните преценки и решения. Тя е резултат от спазването на определени правила и принципи. Валутният борд :
• не може да променя валутния курс;
• не може да маневрира с коефициента на валутните резерви;
• стриктно се спазват взаимоотношенията с ТБ;
• съществува базисна валута в съответствие с желанията на клиентите;
• обменя по фиксиран курс своите банкноти и монети за съответната валута и не може да има активна роля при промените в търсенето на пари;
• паричното предлагане е в съответствие с пазарните процеси (производство-външна търговия-постъпления на валута-парично предлагане);
• чрез валутния борд може значително по-бързо да се осъществи необходимата в случая парична реформа;
• променя се съществено разбирането за самата парична политика.

ЦЕЛИ НА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА ПРИ
ВАЛУТЕН БОРД

Аксиома на икономическата политика е виждането, че ръстът на материалното благосъстояние, който се проявява в повишаване на заетостта и жизнения стандарт, е основна дългосрочна цел на политиката. Тези резултати се постигат чрез устойчиво стопанско развитие и икономическият растеж е главната дългосрочна цел на макроикономическата политика. Във финансовия сектор по-високата ефективност се основава на пазарно-определени лихвени проценти и пазарно разпределение на кредита, стабилна покупателна способност на паричната единица, здрава и конкурентоспособна банкова система, ефективен платежен механизъм. Тези услония изискват паричното предлагане да се контролира с правилата на пазара. Това важи с особена
1

сила за режима на валутния борд (или паричен съвет, за краткост ПС) който налага пазарни принципи и отношения във всички сфери на икономиката. Паричната политика наред с бюджетната в качеството им на главни елементи на икономическата политика понасят значими изменения. Промените в механизма на паричната политика на централната банка (ЦБ), в нейните цели и инструментариум са заложени в споразумение с МВФ, сключено при въвеждането на ПС. Фактически режимът на ПС “променя изцяло и почти изпразва паричната политика от традиционното й съдържание”.1
Крайната цел на паричната политика е ценовата стабилност, която се интерпретира като такова състояние, при което очакваното изменение на цените е достатъчно малко и гладко за да не играе роля при вземането на решения от стопанските субекти. Тя гарантира стабилност на местните пари и доверие на агентите в тях. Това не означава цените да са неизменни, те трябва да се движат свободно в отговор на промените във вътрешното и външното търсене и предлагане и да насочват инвестициите към рентабилните производства. В промените на относителните цени се крие същността на пазарното стопанство. Чрез постигане на стабилност на цените паричната политика допринася за доброто функциониране на пазарната икономика, в която институцията на парите и паричното обръщение са централна характеристика. От друга страна тя създава възможност за осигуряване на необходимата за пазарните очаквания котва. Тази цел е свързана с останалите цели на паричната политика, като висок и траен стопански растеж, стабилни лихвени проценти и финансови пазари. При устойчиви цени може да се засили деловата активност, да се правят рационални очаквания и да се стимулират инвестициите. Инфлацията не е хранителна среда на икономическия растеж – в дълъг срок не съществува избор между инфлация и растеж – инфлацията веизбежно води до ръст на безработицата и забавя развитието. Девалвацията на местната валута само временно подобрява конкурентоспособността. Деловите среди натрупват и инвестират само при висока сигурност, че трайният растеж ще продължи и в бъдеще. Икономическият растеж се основава на ниска инфлация, стабилна финансова система и висока продуктивна заетост, при която се създават условия за производство на по-голям обществен продукт. Крайните цели на паричната политика се постигат косвено, като ЦБ разработва стратегия, включваща междинни и оперативна цели, чието изпълнение индикира за движението й към крайните цели. Междинна цел на ЦБ е паричното предлагане, използвано като котва за финансовата стабилизация, докато оперативните цели се променят често. Основна задача на ЦБ продължава да бъде стабилността на националната валута, като външната стабилност се реализира чрез фиксиран валутен курс, а вътрешната – чрез поддържане на стабилна покупателна способност на националната единица.
Механизмът на паричната политика се свежда до зависимостта на паричната база от фиксирания курс и пълното валутно покритие на резервите, което внася важни промени във валутната политика с косвен ефект върху стопанския растеж, бюджетния сектор, заетостта. ЦБ не оказва активно влияние върху развитието на паричния пазар и върху регулирането на икономиката, което лишава макроикономическото управление от елемент на националния суверенитет. Промените в паричната маса се свеждат до два фактора : 2

• търсенето на местна валута от страна на стопанските агенти срещу обмяна на резервна валута по фиксиран курс
• нетните капиталови потоци и състоянието на платежния баланс, влияещи върху динамиката на паричната база

С цел стабилност и доверие към ПС паричните отношения се основават на строги правила. Парично-финансовата стабилизация разчита на :
- фиксиран курс и постепенно сближаване на лихвите и цените към тези в
резервната страна;
- отказ от автономност на паричната емисия и от дискреционна парична
политика;
- забрана за пряко финансиране на бюджета
Паричният инструментариумам на ЦБ за регулиране способността на банковата система да създава пари претърпява значими промени и възможността ий да увеличава или намалява обема обема и цената на паричната маса с преки ( като кредитните лихви, лихвените проценти, депозитите в ТБ) и непреки инструменти (като операциите на открития паза се свежда до минимум. Все пак при ПС се запазва известна адаптивност, доколкото ЦБ регулира дейността на ТБ, поддържа минималните задължителни резерви, упражнява банков надзор за гарантиране стабилността на ПС, регулира банковите разплащания, управлява валутните резерви и т.н.

ИНСТРУМЕНТИ НА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА

Паричната политика при режим паричен съвет понася важни рестрикции, които са цената за поддържането на фиксиран валутен курс. Те се отнасят до :

1. Операциите на открития паричен пазар
Те са основен инструмент на паричната политика на конвенционалната централна банка. Това са крайни покупки и продажби на ценни книжа (главно държавни) между ЦБ и ТБ, а така също и репо-сделки – продажба на ДЦК от ЦБ с уговорка за обратна покупка след определен период и покупка на ДЦК с уговорка за обратна продажба след определн период. Предимствата на тези операции са :
• възможност за валутна стерилизация, т.е. неутрализиране на ефекта върху паричното предлагане от интервенцията на ЦБ на валутния пазар;
• гъвкавост на операциите и възможност за неколкокртно провеждане;
• незабавен ефект върху паричната база;
• способност за мощно и фино регулиране на паричното предлагане чрез този инструмент;
• възможност на ЦБ да упражнява пълен контрол върху тях;
• лесни за използвани при грешки в степента на влияние върху паричната маса. 3

При паричен съвет операциите на открития пазар не се извършват, тъй
като той всъщност е режим на закотвен валутен курс и те са забранени.
Класическият паричен съвет няма собствен портфейл от ДЦК и не провежда
собствена парична политика. Лихвените норми и кривата на доходността се определят от пазарните сили и така той лишава властите от определена свобода за стерилизация на валутната интервенция. За разлика при закотвения курс се запазва фунцията на ЦБ за стерилизация на ефекта от промени на валутния резерв върху паричната база. Забраната пред класическия паричен съвет на операции на открития пазар и оттук на интервенционистката стерилизация рефлектира в загуба на контрол върху лихвените норми. Така властите печелят твърд курс. Този подход е идеален за класическия паричен съвет, но понякога се правят и отклонения, които са оправдани. Изглаждането на дейността на паричния съвет чрез операции на открития пазар не е задължително да компрометира действието на режима, но контролът върху лихвите чрез администриране не се препоръчва. Това води до колапс на системата, тъй като противостои на механизма на уравновесяване на разпределението на активите и пасивите на ТБ : при ниски лихви банките са обект на по-голям отлив на депозити, който рискува да влоши състоянието им.

2. Минималните задължителни резерви (МЗР)

Те се използват като важен паричен инструмент от ЦБ, процент от депозитната база на банките, който може да е единен за всички депозити или диференциран според вида на депозита, големината и т.н. МЗР са “своеобразен” данък върху банките, тъй като изземват част от ресурсите им и ги лишават от доходи от предоставяне на кредити. Предимството на минималните задължителни резерви е, че влияят еднакво върху всички ТБ, но тяхното въздействие е толкова силно, че се препоръчва размерът им да не се изменя често.
При класическия паричен съвет МЗР не се използват, защото режимът гарантира конвертируемост само на банкнотите, тъй като няма ЦБ. Ако ЦБ продължава да съществува, тя принуждава ТБ да държат МЗР при нея след създаването на квазипаричен съвет. Като елемент на паричната база наред с банкнотите и монетите в обръщение квазипаричният съвет следва да поддържа 100% чужди резерви и спрямо банковите резерви. При липса на други парични инструменти промените в МЗР дават ивестна гъвкавост на паричните власти ако са подходящо извършени. Опитът в регулирането на банкови кризи при паричен съвет е показал изгода от налагане на високи МЗР с опция за по-нататъшно разхлабване. Целта им при паричния съвет е да осигурят ресурси на ТБ като буфер при криза и да изгладят лихвите и ликвидността на осреднена основа за по-дълъг период. Чрез намаляване на МЗР, които се покриват с валутни резерви, монетарните органи в страните с валутен борд се нуждаят от по-малко количество чужда валута за покритие. Това оставя повече чужда валута за
4
кредитиране от последна инстанция. Поддържането на МЗР прави по- стабилен паричния мултипликатор и по-добър контрола върху създаването на пари.

3. Рефинансиране на търговските банки

Правилото за покритие на паричния съвет го възспира от рефинансиране на ТБ със сконтови, ломбардни и необезпечени кредити, които иначе са традиционен инструмент на централната банка. Главно предимство на рефинансирането е, че ЦБ изпълнява ролята на кредитор от последна инстанция за банките за предотвратяване на банкова паника. ЦБ е създадена именно с тази цел – да осигурявя резерви или ликвидни затруднения на ТБ, като ги насочва селективно към конкретни банки.
Класическият валутен борд не рефинансира банки и липсата му може да доведе до пренасяне на проблеми от една банка върху цялата банкова система. Или, гаранциите за банковия сектор намаляват, тъй като рефинансирането често е полезно за изолиране на ефекта на ликвидните кризи и избягване на разпространението на риска. Повечето страни с паричен съвет признават нуждата от ограничена роля на кредитор от последна инстанция за ТБ и създават квазипарични съвети, коти практикуват различни дейности за целта. Обхватът на отделните мерки зависи от различните институционални особености на валутния борд и проблемите на банковите системи. Освен тях е необходимо да съществуват следните предпоставки :
• Стриктно спазване на правилата на ПС без промяна на фиксирания курс, тъй като нарушаването им подкопава доверието в режима;
• Поддържане на стабилни лихвени проценти – техният ръст при ПС може да изложи банките и длъжниците на сътресения и намалено доверие в стабилността на режима;
• Провеждане на стриктен банков надзор, за да не се допускат нестабилни ТБ с риск за стабилността на банковата система;
• Налагане на по-строги изисквания за капиталова адекватност, за да устоят ТБ на криза при липса на кредитор от последната инстанция.
В страни с ПС банкови кризи са позвалили неплатежоспособни ТБ да фалират, но затварянето им е било бавен процес. Тъй като ПС намалява ресурсите за решаване на банкови проблеми, а стабилните ТБ са ключови за действието му, неплатежоспособните банки трябва да са закрити, преди ПС да започне работа. В България 18 неплатежоспособни ТБ бяха затворени за 1 ½ г. преди да се въведе ПС.

4. Основен лихвен процент (ОЛП)

При ПС лихвата е макроикономически параметър, синтезиращ поведението на агентите. Лихвените проценти са един от начините за транслиране на импулсите, генерирани от механизма на паричното предлагане към паричната сфера. ЦБ определя ОЛП по своя преценка, а също и лихвените проценти по своите операции. ПС налага значима промяна в методиката на
5
определяне на ОЛП. ПС не може да оказва пряко влияние, спира администрирането му и той се формира изцяло на пазарен принцип. Лихвените проценти по депозитите и кредитите са по усмотрение на ТБ, като следват движението на ОЛП. Лихвената политика зависи от валутния курс и
инфлационното напрежение. При повишение на ОЛП банките получават
финансов ресурс от ЦБ на по-висока цена, което влияе еднопосочно върху
цената на отпусканите от тях кредити. Създавайки ПС, управлението на страната подчинява политиката си на защитата на фиксирания курс и позволяват на лихвите да играят основна роля в неговия приспособителен механизъм, сходен с този на златния стандарт.
ПС може да стабилизира инфлацията и лихвите в рамките на среден и дълъг срок., ТБ, опериращи при ПС могат да се сблъскат с висока дневна колебливост на лихвите, защото лихвените норми имат главна роля в приспособителния механизъм на ПС и паричните операции са ограничени от правилото за покритие. При валутни кризи краткосрочните лихви следва да растат, за да неутрализират ръста в търсенето на чужда валута. Ако лихвите са високи задълго, малки и некапитализирани ТБ ще влошат ликвидността си и ще изподнат в неплатежоспособност. Така цялата банкова система може да се влоши и да се наложи властите да нарушат правилата на ПС за да я защитят. Доверието в ПС и в програмата за стабилизация лесно може да се срине и да настъпи отлив на капитал и по-голям ликвиден натиск между търговските банки. Нестабилните ТБ могат да забавят конвергенцията на лихвите и финансовото посредническтво и оттук стабилизацията при ПС.
В условията на ПС ОЛП следва да отразява по-важните за реалната икономика парични импулси, които да балансират търсенето на пари с тяхното предлагане. Лихвеният процент трябвя бързо да реагира на притока на чужди капитали за стабилизаране на ликвидността. В противен случай е възможно да се компрометират принципите на ПС.

5. Ревалоризация или девалвация

При класическия ПС се поддържа фиксиран курс и свободен и неограничен обмен на местна в резервна валута за населението и агентите. ПС не може да изменя официалния фиксиран курс за противодействие на външни шокове. Това прави фиксирания курс по-малко уязвим на спекулативни атаки. Твърдият курс може да се приспособява в посока на ревалоризация или девалвация според случая. Действието на ПС позволява либерална структура на валутния режим и той работи ефективно при либерални условия – главно развити финансови пазари. Либералният валутен режим може да е сигнал за доверието на властите в него и да съдейства за засилване на доверието в ПС. Понякога се прилага временен валутен контрол върху движението на капитала, ако преди да се преструктурират, ТБ са били нестабилни. При ПС съществува валутен пазар въпреки, че е фиксиран курсът между местните и резервните пари, на вече значение имат колебанията на резервната валута към други основни световни валути. Както златният стандарт позволява малки колебания във валутните курсове, така и при ПС на валутния пазар могат да се появят малки отклонения от неговия курс. Счита се, че ако пазарният курс се отклонява от централния агентите 6
печелят от това , като купуват или продават местна валута за резервна. Така пазарният курс не може трайно да се отклонява от официалния.

5. Упражняване на банков надзор

Въвеждането на ПС налага засилване на банковия надзор, тъй като възможностите за намеса на ЦБ при поява на банкова или системна криза са силно ограничени. Банковият надзор включва надзорната политика, методологията и различните форми на надзор :
• наблюдение на ТБ в несъстоятелност и на процеса на ликвидацията им;
• дистанционен надзор чрез система за ранно предупреждение с цел разкриване на потенциални рискове за състоянието на ТБ;
• надзор на място чрез следене дали ТБ спазват надзорните регулации с цел навременно установяване на зони на риск и вземане на бързи мерки спрямо проблемните ТБ;
• специален надзор чрез проверки на структурата на акционерния капитал на ТБ

Паричната политика, правителственото финансиране и бюджетно
балансиране при валутен борд
Класическият ПС поддържа правилото “нетни чужди активи=емитирана валута”. Той само съхранява чужди резерви като активи и емитира местни пари като задължения, без да кредитира държавата. Невъзможността му да финансира бюджетни дефицити чрез преки кредити (част от печатането на пари) и чрез покупки на ДЦК е едно от най-важните му условия.
Характерна особеност на ПС е, че правителството се лишава от кредитите от ЦБ и трябва да финансира разходите си чрез ръст на данъци, приходи от приватизация, заеми на вътрешния и външния пазар и други начини. Вътрешното финансиране основно идва от ТБ и има намален размер, ако ТБ заделят повече ресурси за кредитиране на частния сектор. Друго съществено ограничения на ПС е за поддържане на широко балансиран бюджет в среден срок, което изисква правителството да се концентрира върху ръста на бюджетните приходи и съкращаване на разходите. Но положителни резултати от спазването на тези фискални ограничения са постигането на фискална дисциплина, деполитизирането на паричната власт и на достъпа на правителството до евтин паричен ресурс.

Важна цел на паричната политика при ПС е нейната прозрачност. Колкото по-прозрачна е политиката на ЦБ, толкова по-голямо е общественото разбиране за нейните цели и механизъм, по-голямо е доверието в нея и се създават условия за рационални очаквания ан агентите, които допринасят за ефективността на политиката.
Паричният съвет измества паричната политика от традиционен тип с функционалната зависимост на парично-финансовите пазари, на които се балансира паричното търсене и предлагане. Така той се явява средство за осъществяване на дългосрочна промяна в управлението на паричните баланси и на държавните финанси на основа на функциониращи финансови пазари.

Етикети: доклад по икономика, доклад по финанси, реферат по икономика, реферат по финанси