Реферати

Облигациите ат л. са доходоносни дългови ценни книжа, които се издават от правителствени финансови органи, от органи на местната власт и от крупни корпорации. С тях се оформят финансовите отношения между посочените емитенти и отпускащите заеми инвеститори. В този случай инвеститори са главно частни лица -спестители, обществени организации, различни видове фондове и търговски банки в дълга позиция (с превишение на ресурсите над пласментите), които на първичния капиталов пазар купуват облигациите от емитентите.
Различията между акцията и облигацията са следните:
1. Доходът от акцията е дивидент, който е функция от печалбата на акционерното дружество и се променя в зависимост от измененията на тази печалба. Доходът от облигацията е вид лихва, която е фиксирана още при емисията на облигацията и поначало не подлежи на промени през целия срок на облигационния заем.
2. Акционерът е собственик (по-скоро съсобственик) на дружеството емитент. От правна гледна точка формално погледнато той притежава такава част от него, каквото е участието му в акционерния капитал. Облигационерът няма имуществени права върху собствеността на емитента на облигациите – той е просто кредитор на емитента.
3. Акционерът участва (макар и в повечето случаи формално) в управлението на предприятието емитент, като има право на глас в общото събрание при избор на управителни органи на акционерното дружество. Облигационерът няма достъп до управлението на емитента, нито се интересува от това.
Облигациите, както и повечето други пазарни ценни книжа, имат две цени. Първата – по-високата – е цената, по която облигацията се продава на борсата от борсовия дилър.. Другата, по-ниската цена, е цената, по която дилърът купува облигациите. Разликата между тези две цени, наричана „спред“ , е печалбата на дилъра, респ. на предприятието, за което той работи. По начало колкото по-дългосрочен е облигационният заем, толкова по-голям е спредът. Това е така, защото по време на дългия срок на облигационния заем могат да произлязат повече и по-големи рискове, отколкото при краткосрочния заем. При краткосрочните облигации спредът обикновено е 1/32 (големите борси обикновено прилагат прости, а не десетични дроби) от стойността на облигациите, които се продават. Това означава, че ако се продават облигации на стойност 1 милион долара, спредът ще бъде 312,50 долара. При покупко-продажбите на средносрочни облигации спредът обикновено е 4/32 (1/8), т.е. 1250 долара за сделка от 1 млн. долара. За дългосрочните облигации спредът обикновено е 8/32 или 1/4, или печалба за дилъра от 2500 долара при сделка за 1 млн. долара. При малки сделки дилърите обикновено начисляват допълнително комисионни, покриващи разноските за изпълнение на операцията. За големи сделки такива комисионни не се начисляват, защото дилърите се задоволяват от големия спред.
Според българското законодателство облигации могат да се издават от акционерно дружество най-малко 2 години след образуването му и само ако то има два годишни счетоводни отчета, приети от общото събрание.
Размерът на облигационния заем не може да бъде по-голям от половината от внесения капитал на акционерното дружество. Според българския Търговски закон подписката за публично предлагане на облигации от дружеството трябва да съдържа:
- фирмата и седалището на дружеството, както и предмета на неговата дейност;
- размера на капитала и на внесената част от него, броя и номиналната стойност на една акция;
- размера на облигационния заем;
- съществуващите облигационни заеми и условията по тях;
- условията за превръщане на облигациите в акции, ако това е предвидено;

- вида, броя и купюрите на облигациите;
- лихвата и реда за погасяване на облигациите;
- крайния срок на подписката;
- мястото и начина за внасяне на сумите.
Инкасирането на сумите от продадените облигации и предаването на облигациите се извършват чрез банки или специализирано дружество. Подписката приключва след записване на обявения размер на облигационния заем или след изтичане на срока на подписката. Общото събрание на облигационерите се свиква от представители на група облигационери от една емисия. Представителите на облигационерите са длъжни да свикат Общото събрание при уведомяване от органите на управление на акционерното дружество за:
- предложение за изменение на предмета на дейност, вида или за преобразуване на дружеството;
- нова емисия на привилегировани облигации.
За Общото събрание на облигационерите се прилагат правилата за Общото събрание на акционерите за всяка емисия облигации образува отделно Общо събрание.

Етикети: реферат по икономика, реферат по право, реферат по търговско право, реферат по финанси