Реферати

Пълно наименование на държавата е Ливанска република.
Страната е разположена на източното крайбрежие на Средиземно море с брегова линия 240 км. Територията й е 10 452 кв. км. Граничи (в км) със Сирия – 359, и Израел – 79. Релефът е предимно планински с най-висока точка в Ливанските планини – 3 088 м. На изток е хребетът Антиливан, а между двете планини – долината Бекаа.
Климат е субтропичен, средиземноморски. Средни температури по крайбрежието – януари – 13 градуса Сº, юли – 28 градуса Сº, в планините над 1000 м – съответно 6 и 22 градуса Сº. Валежи – от 400 мм в долините, до 1000 мм в планините. Растителност – горска – ливански кедър, дъб, клен, бор и др. 13 % от територията са заети от гори.

Населението наброява 3 290 хил. жители. Гъстота е 316.4 жители на кв. км. Естественият прираст е 24. Средна продължителност на живота при мъжете е 68 г., а при жените – 73 г.
Етническият състав е следният: ливански араби – 79.7 %, други араби – 12.9 %, арменци – 5.7 %, кюрди – 1.2 %, други – 0.5 %.
Официалният език е арабския, други езици – сирийски арабски диалект, френски.

Конфесионалният състав е следният: християни (10 църковни организации) – 53.2 % (от тях маронити (униати) – 56.6 %, гръко-католици (униати) – 10.3 %, православни – 16.3 %, армено-григорианци (монофизити) – 10.6 %, католици – 1.3 %, протестанти – 1.3 %, други – 3.6 %), мюсюлмани – 46.6 % (сунити – 45.6 %, шиити-имамити – 40.3 %, шиити-друзи – 13.8 %, шиити-алавити – 0.3 %), юдаисти – 0.2 %. Извън страната живеят над 1.5 млн. ливанци, в САЩ, Бразилия, Аржентина, Западна Африка и Западна Европа. Градско население – 89 %.

Столицата на Ливан, Бейрут (1 500 хил. ж.), наричана през 70-те години – Париж на Близкия Изток, след опустошителната гражданска война продължила 15 години, до 1991, днес възвръща своя някогашен блясък. Луксозни офиси на международни банки и компании делят място с многобройни ресторанти, заведения, кафенета, маркови магазини и пазари. Бейрут е най-европейският град в Близкия Изток а Ливан, най-модерната държава в арабски свят, държава без религиозни предразсъдъци и ограничения.
По-големи градове – Триполи (500 хил. жители), Сайда (70 хил. жители), Захла (40 хил. жители).

Административно деление – 5 губернаторства (мухафази) – Северен Ливан, Планински Ливан, Бейрут, Южен Ливан и Бекаа.

По-важни исторически събития и дати – около 3000 г. преди Христа – възникване на финикийските градове-държави – библейските Тир, Сидон и Берит; VIII в. пр. Христа страната е превзета от Асирия; през VII в. пр. Христа. влиза в състава на Вавилон; VI в. пр. Христа пада под властта на Персия; IV в. пр. Христа – завоювана от Александър Македонски; през 64 г. пр. Христа става част от римската провинция Сирия; в 395 г. пада под властта на Византия; през VII век – арабско нашествие – налагане на исляма; в 1197 г. – през страната преминават кръстоносни походи;през XIII в. египетските мамелюци завладяват страната; през 1516 г. влиза в състава на Османската империя; през 1918 г. – англо-френски войски се настаняват в Ливан; през 1920 г. – Франция създава мандатна държава „Велики Ливан“; на 22 ноември 1943 г. е провъзгласена независимостта; през 1948 г. взема участие в арабо-израелската война; 1968 г. – разполагане на палестински лагери в страната; в 1975 г. започва гражданска война между различните религиозни групи; След като този конфликт се успокоява, на преден план се появява нов: Противоречието с Палестинската освободителна огранизация (PLO). Тя извършва нападения от територията на Ливан към Северен Израел. Това води до това, израелската армия да нахлуе в Ливан през 1982 под ръководството на Ариел Шарон до Бейрут, ливанската столица. Тази война е остро критикувана както в чужбина, така и сред израелската общественост, тъй като според мнозинството от наблюдателите представлява убедителна и опасна реакция на актовете на терор на PLO. Критиката към израелската армия и нейният лидер Шарон се подсилва след масовите убийства в палестинските бежански лагери. Израелската армия безпощадно допуска жестоките действия на християнската полиция в средствата за подслон за бежанци. Към Ариел Шарон от израелска следствена комисия се търси „индиректната“ отговорност за смъртта на над 1.000 души.

На 22 ноември 1989 г. е подписана Харта за национално съгласие на Ливан.

Държавното устройство е парламентарна република. Президентът се избира от Палатата на депутатите за 6 години, той може да бъде само християнин-маронит, а премиер-министърът – мюсюлманин-сунит. Законодателен орган – Палата на депутатите от 128 депутата, избирани за 4 години. Председателят на палатата е мюсюлманин – шиит.

Парична единица на страната е ливански фунт (LBP) = 100 пиастри

Дипломатическите отношения между България и Ливан са установени на 19 септември 1966 година. България открива свое посолство в Бейрут през 1967 г., Ливан в София – през 1983 г.

Разменени официални визити

В Ливан:
1993 г. – Министърът на териториалното развитие и жилищното строителство Христо Тотев
Юни 1998 г. – Министърът на външните работи Надежда Михайлова
10-11 юни 1999 г. – Министърът на търговията и туризма Валентин Василев
Юни 1999 г. – Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов
Май 2000 г. – Председателят на Народното събрание Йордан Соколов
Юли 2000 г. – Министърът на отбраната Бойко Ноев
20-21 март 2001 г. – Президентът Петър Стоянов
5-7 август 2002 г. – Министър-председателят Симеон Сакскобургготски
11-16 март 2003 г. – Министърът на младежта и спорта Васил Иванов

В България:
Февруари 1998 г. – Министърът на отбраната Мухсен Даллул
Юни 1998 г. – Министърът на земеделието Шауки Фахури
Юни 1998 г. – Министърът на икономиката и търговията Ясин Джабер
Октомври 1999 г. – Председателят на Националното събрание Набих Берри
Септември 2001 г. – Председателят на Конституционния съвет Амин Нассар
19-21 юни 2003 г. – Президентът ген. Емил Лахуд
9-10 юни 2004 г. – Председателят на Министерския съвет Рафик Харири

Ливан е сред основните външнотърговски партньори на България в арабския свят, а през 2004 г. заема първо място в търговията ни с тези държави с реализирани 67,9 млн. щ.дол., от които износ за 67,2 млн.щ.дол., внос за 0,7 млн. щ.дол. и положително за нашата страна салдо от 66,5 млн.щ.дол. Значителна част от българския износ за Ливан е предназначен за реекспорт.
Българският износ за Ливан се състои основно от млечни продукти, дървен материал и живи животни. Вносът от Ливан е минимален и включва предимно полиетилен и пластмасови изделия, облекла, машини и апарати и др.
Български инженерингови организации са изградили в Ливан далекопроводи, обекти в селското стопанство и в други отрасли на икономиката.
В България са регистрирани повече от 2000 ливански фирми и малки предприятия. Сред големите ливански фирми с българско участие са „Санитекст“, „Нова Бразилия“ и веригата от магазини „Бонжур“.
Ливан заема 24-о място в листата на чуждестранните инвеститори в България с инвестиции, които за периода 1996-2003 г. възлизат на 13, 9 млн. щ.д. Те са съсредоточени предимно в хранително-вкусовата, химическата промишленост и в областта на търговията на едро.
Българските авиокомпании “Hemus Air” и “Bulgarian Air Charter” изпълняват чартърни полети до Бейрут през летния сезон.
През 2003 г. в България са пребивавали общо около 2 200 ливански туристи и над 250 бизнесмени.
Двустранните отношения в културната и научно-образователната област са регламентирани от Спогодбата за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата (1998 г.). Между СУ “Св. Кл. Охридски” и Американския университет за науки и технологии в Ливан има подписано Споразумение за сътрудничество. От 1999 г. в София функционира ливанско средно училище.
Двете страни поддържат активен обмен в културната област.
Между България и Ливан няма подписана консулска спогодба. България прилага пълен визов режим по отношение на ливанските граждани. От 2002 г. Ливан отмени необходимостта от издаване на визи от ливанските посолства в чужбина за гражданите на редица страни, сред които и България. Български граждани могат да получат на ливанските ГКПП безплатни визи за срок от три месеца, който може да бъде подновен, а притежателите на дипломатически паспорти – безплатни многократни визи за срок от 6 месеца, с възможност за подновяване.
Българската колония в Ливан наброява около 500-600 души. У нас постоянно пребивават около 600 ливански граждани.

Поради липса на природни ресурси, в ливанската икономика слабо са развити промишлеността и селското стопанство, но има високо развитие на търговията, услугите, банково-финансовата сфера и туризма. Страната постепенно излиза от икономическата криза. Основни отрасли на промишлеността – нефтопреработване, текстилна, хранително-вкусова, строителна, химическа. Обработват се 38 % от територията на страната. Основни култури – цитруси, ябълки, маслини, грозде, тютюн, зеленчуци, пшеница, банани и др. Животновъдството е по-слабо развито.
Транспорт е добре развит отрасъл. Общата дължина на шосета е 7.7 хил. км, от тях 5.5 хил. км с твърдо покритие. Ощата дължина на ж.п. линиите е 425 км. Основни пристанища са Бейрут, Триполи, Сайда. Международното летище е в Бейрут.

Социално-икономическото развитие на Ливан през последните години протичаше в условията на сложна вътрешно-политическа ситуация и по влияние на негативни външни фактори, свързани с продължаващата криза в Близкия изток след военната операция на САЩ в Ирак и активизацията на ислямистките групировки.
Възходящият ръст на цените на петрола и курса на европейската валута по отношение на долара, зависимостта на икономиката на Ливан от международния пазар на суровини и енергоносители, традиционната ориентация на външната търговия на стоки и оборудване към страните от Европейския съюз създадоха, допълнителни финансови трудности.
Под въздействие на различни фактори вътрешнополитическото положение в Ливан продължава да остава нестабилно и да определя необходимостта от постоянно поддържане на национално съгласие в сферата на междуетническото равновесие и стабилност в обществото.
Политическото разпределение на властта е свързано с обстоятелството коя от трите власти се явява причина за противоречие между трите първи лица в държавата. Особено острите противоречия, през последните години, между президента на Ливан Лахуд и бившия министър председател Рафик Харири, което се счита за основно препятствие за ефективното решаване на етническия проблем и приватизацията на държавната собственост, съществено усложниха вътрешно-политическото положение в страната. Районът на Шебаа в Южен Ливан, който Ливан счита за своя територия, продължава да е под израелска окупация, епизодично се провеждат акции на “Хизбула.” В Южен Ливан продължава дислокацията на Временните сили на ООН.
Сериозен фактор за развитието на вътрешно-политическата обстановка остава палестинската присъствие в Ливан (около 250 хил. човека). Допълнително напрежение в обществото се създава и поради това, че палестинските бежанци имат полувоенна организация. Независимо от външния политическия натиск ръководството на Ливан продължава да настоява пред международните институции за абсолютно неприемливи решения, включително частична натурализация на палестинските бежанци и предоставянето им на статус на ливански граждани. Това би нарушило крехкия политически баланс в ливанското общество и би способствало за увеличение на бюджетните и социални разходи на страната.
Съществено влияние на много аспекти на вътрешната и външната политика на Ливан оказва съседката й Сирия. До неотдавна в Ливан бе дислоциран сирийски военен контингент от 14 хиляди човека. Сирийското военно присъствие се явяваше като основен фактор за противоречието между политическите сили в ливанското общество. За преразглеждане на сирийско-ливанските отношения се застъпваше значителна част от християнските политици.
Въпросът за сирийското военно присъствие в Ливан бе предмет на повишен международен натиск през втората половина на 2004 и през 2005 г. През месец септември 2004 г. по инициатива на Франция и САЩ бе приета резолюция 1559 на Съвета за безопасност към ООН, изискваща пълно изтегляне на всички чуждестранни войски от Ливан, без пряко да е упомената Сирия.
Сирийското военно присъствие повлия на избора на държавния глава на Ливан. В съответствие с конституцията президента Лахуд можеше да заема този пост в продължение на шест години до 3 септември 2004 г. Със специално решение парламентът продължи президентските пълномощия до ноември 2007 г. Решението на парламента бе прието не еднозначно от ливанското общество. Опозицията твърди, че то е продиктувано под натиска на Сирия.
Във връзка с решението на парламента за удължаване на мандата на президента Лахуд на 20 октомври 2004 г. правителството на Ливан, начело с министър председателя Рафид Харири, подаде оставка. Харири отказа да оглави нов кабинет и нов министър председател на страната стана Омар Караме, който оглавяваше ливанското правителство през периода 1990 – 1992 г. Ключови постове в кабинета на Караме заеха просирийски настроени политици. Опозицията, независимо от поканата на Караме, отказа да влезе в състава на кабинета. В съответствие с ливанската конституция това правителство трябваше да ръководи страната до следващите парламентарни избори, насрочени за средата 2005 г., на които за премиер-министър бе избран Фуад Синьора.
През втората половина на 2005 г. политическата криза в Ливан се задълбочи след поредица от събития, в резултат на които Сирия отново бе обвинена за убийството на бившия ливански премиер Харири и атентата срещу журналиста Джибран Туени. Петима просирийски министри от шиитската коалиция „Амал и Хизбула“ обявиха, че прекратяват участието си в правителството, след като на извънредно заседание то гласува призив за международно разследване на поредицата политически убийства в страната. Правителството призова ООН да създаде международен трибунал, който да преследва заподозрените за убийството на експремиера Харири и поиска Съветът за сигурност да разследва всички атентати в Ливан през последните 14 месеца.
Политиците-шиити, които напуснаха кабинета са външният министър Фаузи Салух, министърът на труда Тарад Хамад и двама министри от движението „Амал“. Министърът на околната среда Якуб Сараф, който също се оттегли в знак на протест, не е шиит, а християнин, но е близък на просирийския президент Емил Ла.

Ливанската икономика се характеризира с открита търговска и инвестиционна политика и със свободни пазарни цени на болшинството стоки и услуги. Началото на 40-те години на миналия век се характеризират с активно привличане на инвестиции в икономиката на Ливан, които съпоставени с брутния национален продукт през 50-те години, преди избухването на гражданската война, представляваха 20%. Темпът на икономическия растеж през периода 1950-1970 г.г. беше около 5%, а по-късно се увеличи до 7%.
Структуроопределящите отрасли на икономиката на Ливан през този период са услугите, включително банковите (27%), промишлеността (27%), селското стопанство – (12%). Основни източници за икономическото развитие бяха сектора услуги – туризъм, банково дело, застраховане, и транзитно-транспортните услуги на Бейрутското летище. До началото на гражданската война развитата мрежа от ресторанти и нощни клубове, прекрасния климат, морските и планински курорти изведоха Ливан на лидерско място в международния туристически бизнес, доходите от които съставяха до 20% от БВП. Експортноориентираното селскостопанско производство също се развиваше с устойчиви темпове при среден ръст от 4,6%.
Въпреки сложната вътрешно-политическа ситуация, отсъствието на напредък в приватизацията на сектори от икономиката и практически действия за реализация на реформите, всички макроикономически показатели, съгласно доклада на Международния валутен фонд, свидетелстват за съществено ускорение на икономическото развитие на Ливан през 2004 г., което се обуславя от ръста на промишленото производство, ръст на туризма, а също така и увеличение на потока на преките чуждестранни инвестиции в страната при запазване на сравнително нисък индекс на инфлация – 2,5 %. По оценка на МВФ, темпът на ръст на брутния вътрешен продукт БВП за 2004 г. е 5 %.

Обем на БВП в млрд. дол.

1998 – 16,2

1999 – 16,4

2000 – 16,4

2001 – 16,8

2002 – 17,4

2003 – 18,2

2004 – 19,3

Съгласно Economist Intelligence Unit (EIU) реалният ръст на БВП през 2004 г. е 4,5%, реализацията на правителствената програма за икономически реформи може да обезпечи аналогичен показател и през 2005 г. В съответствие с отчета, изготвен от Лигата на арабските страни съвместно със специализирани организации, обемът на БВП на човек от населението в Ливан през 2003 г. е 4552 USD. Динамиката на ръста на този показател (увеличение с 43,2% в сравнение с 1995 г.) се явява най-висок в арабския регион, с изключение на шестте нефтодобиващи страни в Залива.
За 2004 г. обемът на БВП на човек от населението е 4745 USD. Ливанската промишленост по данни на министерството на промишлеността, осигурява 17% от БВП, в това число и обработващата промишленост – 17%. Останалите сектори на ливанската промишленост: производството на строителни материали, основно цимент – 35%, хранителната – 20%, текстилната и шивашката промишленост – 14%, производството на мебели – 10%.
Вносът на индустриални машини през 2004 г. се е увеличил с 29,5%, в сравнение с 2003 г., и съставлява 141,7 млн. Дол., което свидетелства за разширено възпроизводство. Обемът на банковите кредити в промишлеността е нараснал с 32,5%, съставяйки 75,5 млн. дол.
Промишлената продукция съставлява по-вече от 90% от експорта на страната. През 2004 г. Италия бе основния доставчик на машини за индустрията – 38,7 млн. долара или 27,3% от от общото количество. Следва Германия (37 млн. долара), Китай (9,8 млн. долара), САЩ, Франция, Тайван и Япония. Вносът от Италия и Германия съставлява 53% от общия обем на закупеното оборудване.
Акциите на две от най-големите циментови компании Cimenterie Nationale и Holcim Liban се търгуван на Бейрудската фондова борса. Двете компании проведоха неоходимите работи за сертифициране на производството в съответствие с изискванията за опазване на околната среда съгласно ИСО 14001. Съответстващите документи са представени в Асоциацията на циментовите заводи в Германия (VDZ).
Промишленият сектор изпитва и съществени трудности, свързани с високата издръжка на производството, голямата регионална конкуренция и отсъствието на правителствена политика в даденото направление.
Особени противоречия предизвикват високата стойност на горивата и електроенергията в Ливан. Ливанската промишленост бе принудена да плаща до 400 USD за тон дизелово гориво, докато в другите страни от региона цената му не превишаваше 192 USD за тон (данните са за 2004 г.). Стойността на 1 киловат електроенергия в Ливан е 13 цента, в Саудитска арабия – 3,2, в Сирия – 3,7, Египет – 3, Йордания – 6,4, Обединените арабски емирства – 5, Турция – 6,5 цента. Толкова високите цени на енергоносителите затрудняват конкурентоспособността на ливанските стоки на международния пазар. Благодарение на оживлението на пазара на строителни услуги в региона и ръста на търсене на цимент, ливанските циментови компании са увеличили ръста на производството през 2004 г. с 4,5%. За вътрешния пазар са произведени 2,7 млн. тона цимент, за международния по-вече от 1,8 млн. тона на стойност 97 млн. USD, в това число 65 млн. USD за Ирак. Строителната индустрия през 2004 г. се характеризираше с ръст на получените разрешения за строителство в Планински и Южен Ливан. При ръст на годишното потребление на цимент 5% (2,3 млн. тона) за 2004 г. бе отбелязан ръст на цената на строителните услуги във връзка с повишената стойност на строителни материали като цяло с 27,4%.
За селското стопанство на Ливан 2004 г. бе добра. Получени бяха високи (10-15% по-високи в сравнение предходната година) добиви от маслини, грозде, цитрусови плодове и захарно цвекло. По данни на Ливанската агенция за инвестиционно развитие (Investment Development Authority of Lebanon, IDAL) ръста на производителността в селскостопанския сектор се отразява благоприятно на ръста на експортните възможности. През 2004 г. обема на селскостопанския експорт е увеличен с 31%, достигайки 468103 тона. В голяма степен този ръст благоприятства осъществяването на програмата “Експорт Плюс”, за реализацията на която през 2004 г. са отделени 20 млн. долара държавни субсидии за фермерите. Програмата предвижда през 2001-2004 г.г. компенсации на част от транспортните разходи от 33 до 266 USD за тон изнесени плодове и зеленчуци, цветя и яйца в зависимост от вида на транспорта, страната и качеството на продукцията, което се контролира от агенция “Веритас Ливан”. През септември 2004 г. асоциацията на фермерите се обърна с молба към правителството за удължаване срока на действие на програмата “Експорт Плюс” до 2010 г., когато ще паднат тарифните ограничения за внос на селскостопанска продукция в страните членки на ЕС.
През юли 2004 г. с подкрепата на IDAL бе проведена изложба под наименование “Агрофуд” в Ню Йорк, през октомври – в парижкия Международен салон за хранителни продукти (SIAL).
През 2004 г. 33% от общия обем износа на селскостопанска продукция се пада на картофите, 29% на цитрусовите плодове, 9% на гроздето, 8% на ябълките. Саудитска арабия през 2004 г. бе основния потребител на ливанска селскостопанска продукция – 38%, в страните от Персийския залив са експортирани 33%, ръст има износът и за страните членки на ЕС.
Ръстът на обема на промишления и селскостопански износ е свързан и с откриването на иракския пазар, а също така и с износа на ливански стоки на пазара в рамките на Евро-Средиземноморското споразумение за партньорство, подписано през юни 2003 г.

Изготвил: Тодор Димитров, 3 курс МО

Използвана литература:

1. www.journey.bg/guide/guide.php?country=118, Ливан – история, пътеписи, туризъм, забележителности
2. www.mfa.government.bg/index.php?tid=44&item_id=10716, Дипломатическите отношения между България и Ливан
3. www.polpred.com, Деловой Ливан, Том IV

Етикети: курсова по външна политика, курсова по МО, реферат за Близкия Изток, реферат за Ливан, реферат по география