Реферати

1. Кратко запознаване с явлението

Т.наречения дот-ком балон се появява в периода 1997-2001 г, през който търговията с акции в Западните нации се повишава стремително, под влияние на бързоразвиващия се сиктор на технологиите и Интернет. Комбинацията от повишаващи се цени, индивидуално спекулиране с акции и широко разпространения рисков капитал създаде изкуствена среда, в която много нови бизнес дейности пренебрегнаха стандартните закони на икономиката в услуга на нарастване на пазара с акции. Периода се запомни като основаване на много нови Интернет компании (дот комс). Спукването на този балон маркира започването на периода на рецесия за Западните нации.

1.1 Как се стигна до бума?

През 1994г. Интернет се появи и заинтригува публичното внимание с браузъра Mosaic и с названието World Wide Web и до 1996г. стана нарицателно за повечето публично търгувани компании, чиито уеб представяне бе повече от достатъчно. Повечето хора съзряха много възможности в свободното публикуване на широко достъпната информация от цял свят, повишавайки навлизането на двустранна комуникация чрез уеб страници и в последствие възможността за търговия чрез уеб сайтове и нарастващ брой комуникационни връзки, осъществявани чрез Интернет. Тези концепции заинтригуваха млади, ведри, често подчинени на работодатели хора, които осъзнаха че новите бизнес модели може скоро да се основават най-вече на тези възможности и поискаха да станат първите, които ще реализират печалба от тези нови бизнесмодели. Моментната ниска цена на достигане до милиони хора по света и възможността да продават на тези хора в същия момент, обещаваха пределна бизнес догма в областта на рекламата, продажбите чрез и-мейл и управление на връзките с потребителя и много други области. Уеб сайтовете бяха чисто нов инструмент, който да събере купувач и продавач, които никога не биха имали възможността да се срещнат или рекламодатели и клиенти по достъпен и евтин път. По този път се намери нов бизнес модел, който бе невъзможно да се оформи само преди 3 години. В ранните дни на т.наречения “Балон,” три главни технологични групи спечелиха най-много от тпострояването на увлечението по това какво може да предложи Интернет. Те бяха:
• Интернет и мрежовата инфраструктура;
• Интернет инструменти като Нетскейп;
• Интернет консумиращи уеб сайтове като Yahoo!
1.2 Как се оформи балона?
Рисковите капиталисти съзряха рекордни повишения на обема на акции на такива или сходни компании и тутакси с по-малко внимание от обикновено избраха да хеджират риска като стартират съперничещи компании и да позволят на пазара да реши кои ще успеят. Ниския интерес през 1998-9 г. подпомогна влагането на още повече стартов капитал. Въпреки че набор от новите предприемачи притежаваха реалистични планове и административна способност, повечето от тях се провалиха, но можеха да продадат своите идеи на инвеститори заради новаторския модел на дот-ком компанията.
Този кононичен модел разчиташе на ефекта от доване на продукти за формиране на пазарен д9ял. Тези компании очакваха че чрез опериране със загубите си те биха могли да постигнат голяма осведоменост между клиентите, които да ги възмездят по-късно. Така например, оцеляха Yahoo! и някои други компании.
Много от компаниите повишиха капитала чрез публично предлагане на фондовите борси, така акциите стремглаво достигнаха върхови величини и съдържателите на компаниите станаха изведнъж много богати, но само на хартия. Стереотипа на дот комовете включваше изключително млади и неопитни мениджъри, облечени с фанелки за поло и странни офиси, оборрудвани с джаги, безплатна храна и напитки за посетителите и столове Аерон. Компаниите често организираха партита и изложения, където безплатни фанелки, химикали и други предмети с логото на фирмата се раздаваха.
В тези фирми се работеше по дълги часове и под високо напрежение. През 1995г. стартира ежегодно състезание за обявяване на най-добрите Интернет сайтове. Събитието се случваше в Калифорния, Сан Франциско, близо до Силициевата Долина. Церемониите преминаваха под господството на познатия дот-ком лайфстайл. Костюмирани гости, модерни танциори и фалшиви папараци за да се чувстват гостите екстремно важни фигури. Събитието бе на своя връх през 2001г. с хилядна аудитория от присъстващи. През 2002г. гостите намаляха до няколко стотин, през 2003г. наградите преминаха във виртуалния си вариант, защото номинираните избягвали да летят до Сан Франциско от страх да не си загубят работата. През 2005г. събитието се премести в Ню Йорк. Исторически, дот-ком бумът може да се търси в подобни, инсперирани от технологиите бумове, включващи железопътните линии през 1840-те, радиото – 1920-те, транзисторните електроники през 1950-те, компютрите през 60-те години на двайсти век и домашните компютри и биотехнологиите през ранните 80 години на двайсти век.

1.3 Как се интерпретира бума спрямо акциите?
На финансовите пазари, бума в цените на акциите се интерпретира като самостоятелно интензивно покачване, спадане в цените на акциите в определена индустрия. Балона започва да се надува когато спекулантите отбележат този бърз растеж в стойността и решат да купят заради убедеността си във още по-голямото покачване, а не защото смятат че акциите са подценени. Много компании по този начин стават преоценени. Когато балона се пука, цените на компаниите падат драматично и тези компании излизат от бизнеса.
Бумът през късните деветдесет години на двадесети век е добър пример за балон, който се спука в късните месеци на 2000 и началото на 2001г.
Дот ком моделът бе прост: Голяма част от компаниите имаха еднакъв бизнес план – да монополизират своите сектори чрез ефекта на мрежата. Лошото бе че във всеки сектор би могъл да съществува само един победител и в този случай, останалите компании с подобен бизнес план пропадат. В действителност, много сектори могат да поддържат повече от една компания, разчитаща на глобалната мрежа. Няколко основатели на компании направиха голямо състояние когато техните компании бяха изкупени в ранния стадий на Интернет балона. Тези успехи направиха растежа още по-интензивен. Безпрецедентна сума лични спестявания бяха окупирани по време на бума. Истории за хора, които напускат работните си позиции за да станат т.нар. one day traders , бяха доста разпространени в пресата.

1.4 Голямото прахосване!
Според теорията на дот-комовете, успехът на Интернет компаниите зависи от интензивния растеж на аудиторията от клиенти възможно най-бързо. Дори това да струва много загуби. Фразата “Бъди огромен или се проваляй!” беше ключовата мъдрост на деня. В пика на бума е било възможно за обещаваща дот ком компания да направи публично предлагане на своите акции и да генерира текущи постъпления от големи суми, дори ако никога не е оперирала и до текущия момент няма печалби и оборот. В такава ситуация, публичното запознаване на клиентите с компаниите бе повече от важно. Изразходваха се средства за телевизионни реклами, брошури, реклами в големи спортни събития. Много дот-комове се кръщаваха с безсмислени изрази, надявайки се хората да ги запомнят лесно. На 34-тия подред Super Bowl през януари 2000г, цели седемнадесет дот-ком компании бяха рекламирани, като всяка от тях е дала по 2млн долара за 30-секунден спот. Респективно, през 2001г. само 3 дот-кома бяха закупили рекламно време. В същия дух, iWon.com пропиля 10 млн долара за появяване на тридесет минутно късметлийско предаване в най-гледаното време на 15 април 2000г по телевизия CBS.
Не е изненадващо, че “разтеж преди печалбата” е мото, което водеше много компании към неправомерно прахосване, като бизнес оборудване и луксозни ваканции за служителите. Директорите и персонала, които бяха възнаградени от акциите чрез кеш, станаха милионери и когато компанията правеше своята поредна публична емисия те инвестираха състоянието си в още повече дот-комове. Градовете по цялата територия на САЩ бяха на път да станат следващата Силициева долина чрез построяване на все повече и по-големи офиси. Тенденциите сочеха повишаване на трафика на Интернет с всеки изминал ден, необходимост от добро, надеждно и бързо електронно оборудване за достъп до мрежата.
Но никой не отчете голямото разминаване на пропорцията между изразходените средства и текущото състояние на паричните потоци…до късните месеци на 2001 и 2002г.

1.5 Други направления на въздействието на бума!

Около 1999-2000 г. Федералния Резерв се бе увеличил 6 пъти и икономиката започна да губи скорост. Балона се пукна, когато на 10.03.2000г. широко базирания на технологичната индустрия индекс NASDAQ достигна ниво от 5048,62 – почти двойно повече растеж в рамките на 1 година. Веднага след това се свлече и предначертаваше пазар на мечките, заради факта че MicroSoft бе обвинен за монополист в Щатите. До 2001г. дефлацията от балона растеше в пълна сила.

1.6 След пукането на балона
На 11.01.2000г. America Online – любим дот ком инвеститор и първенец относно дайъл-ъп достъпа, придобива Time Warner – най-голямата в света медийна компания. За 2 години, споровете между двама от представителите, които сключиха сделката, станали все по-мащабни и през октомври 2003г. AOL Time Warner премахва AOL от името си. Това явление илюстрира как дот-ком компаниите се превърнаха в предизвикателство за “старата икономика” и за спасяването на тази икономика. Революционния оптимизъм на балона се изпари и анализите още веднъж доказаха необходимостта от традиционното бизнес мислене.
Няколко телекомуникационни компании попаднаха в непреодолима дупка след мащабните си експанзивни проекти, продадоха активите си за кеш или обявиха банкрут. Най-голямата – World Com, бе разобличена в злоупотреба със счетоводни надценявания на своите печалби в рамките на милиарди долари. Акциите на компанията се свличат щом тези нередности излизат наяве и в рамките на няколко дни най-мащабния корпоративен банкрут за цялата Американска история става факт.
Други примери са:
1. North Point Communications;
2. Global Crossing;
3. JDS Uniphase;
4. XO Communications;
5. Covad Communications.
Търсенето на нова високоскоростна инфраструктура никога не се материализира и остана тъмна дупка. Някои анализатори вярват, че толкова много тъмни дупки, останали в целия сват едва ли ще се запълнят през идващите десетилетия.
Една по една, дот ком компаниите изразходиха капитала си и бяха закупени или придобити или ликвидирани. Домейните бяха привлечени от стари икономически конкуренти или инвеститори в домейни. Няколко компании бяха подведени под отговорност заради неправилно управлявани средства на акционерите и Американската Комисия по Сигурността и Търговията осъди инвестиционните фирми като Ситигруп и Мерил Линч за млн долари заради ощетени инвеститори. Различни подпомагащи индустрии като рекламата и промоцията понижиха обема на поръчките си защото търсенето изведнъж спадна. Няколко дот кома като Amazon.com и eBay.com оцеляха.
Но технологичните експерти като компютърни програмисти намериха наситен пазар на труда. Интернационалното преселение и известната виза “гостуващ работник” също намаляха заради ситуацията. Университетските специалности за кариери, свързани с компютърните технологии претърпяха спад сред предпочитанията на кандидат-студентите. Анекдоти за безработни програмисти върнали се към училище за да запишат специалност “счетоводство” или “Право” бяха широко разпространени. Някои вярват, че катастрофата на дот-ком балона е тясно свързана с друг бум – този на недвижими имоти в САЩ.
Ето и някои много известни примери за дот-комове:
1. Amazon.com;
2. Boo.com;
3. eBay;
4. eToys – bankrupt;
5. Excite@home;
6. Freeinternet.com – bankrupt 2000;
7. Google – в последствие се развива и днес е успешна;
8. Kozmo.com
9. Kibu.com;
10. Netflix;
11. PayPal – subsidiary of eBay;
12. Pets.com – bankrupt;
13. Priceline.com – bankrupt;
14. Tivo.com;
15. Webvan.com – bankrupt
16. Yahoo!

2. Топ 10 на най-големите ДОТ КОМ сгромолясвания:

Webvan (1999-2001)

Добър съвет от дот ком ерата е че дори да имаш интереска и потенциално печеливша идея, то прекалено бързия растеж я проваля. Виртуалния магазин Webvan бе типичен пример за това, ето защо е на челно място в класацията на десетте най-мащабни разгрома. Само за 18 месеца, с печалба над $375 милиона, със свързваща мрежа от Сан Франциско до още осем големи американски града, и с построена гигантска база (включваща инфраструктура и бази за 1 млрд долара). Webvan се спрягаше за една от най-печелившите компании, възлизащи на състояние от $1.2 милиарда (или $30 за акция в пиковия момент), и с план за разрастване в още 26 града. Но отчитайки факта че търговията с хранителни стоки не разчита на големи скокове в продажбите и не се подава на крайно еластично търсене, компанията никога не привлече достатъчно клиенти за да покрие огромните си разходи. Компанията затвори през юли 2001, оставяйки 2,000 човека без работа и оставяйки новото бейзболно игрище на Сан Франциско с Webvan поставка за чаша на всяко седящо място.

Pets.com (1998-2000)

друг важен dot-com урок бе това че рекламирането, независимо колко е интензивно и ясно, наистина не може да те спаси. Това се случи и с онлайн магазина за домашни любимци Pets.com. Неговата говоряща животинка под формата на кукла от къс чорап стана толкова популярна, че дори се появи в мулти милионна реклама по Super Bowl и като балон в парада по случай деня на благодарността на Macy’s. Но колкото и сладко и малко отегчително да беше животинчето на компанията, Pets.com некога не успя да даде на своите клиенти уважителна и силна причина да си купят тяхните предложения он-лайн. Например, когато някой клиент си поръча сладко малко котенце, той трябваше да чака няколко дни докато го получи. И нека да разгледаме случая, тъй като компанията предлагаше отстъпки за доставките за да заинтригува клиенти, тя действително губеше пари за повечето от артикулите, които продаваше. Amazon.com-погълна Pets.com и достигна $82.5 милиона задължения през 2000 преди да претърпи разгром девет месеца по-късно.

Kozmo.com (1998-2001)
Блестящ пример за провалила се идея, онлайн магазина и доставчик Kozmo.com наистина се справя с това определение. За хората от града, Kozmo.com бе свежа и удобна идея. Можеш да си поръчаш голям набор от продукти, стоки, от филми до снакс, и да ги имаш пред вратата си само след час. Това бе идеална алтернатива през дъждовните нощи, но Kozmo научи прекалено късно, че тази дейност с безплатните доставки наистина не е печеливща. След като се разрастна до седем големи града, стана ясно че е безмислено да се правят разходи за доставка при поръчката на DVD или пакетче дъвки. Kozmo най-накрая постави $10 праг на оборота, но това не възпрепядства затварянето през март 2001 и уволнението на 1,100 служителя. Kozmo достигна печалби от $280 милиона и дори обезпечи сделката за $150 милиона със Starbucks.

Flooz.com (1998-2001)

Зад всяка добра dot-com идея, съществуват поне още толкова ползотворни и ужасни идеи. Flooz.com бе перфектен пример за това „Какъв бе всъщност замисъла на тази идея?“. Популяризиран от звездата на Jumping Jack Flash Whoopi Goldberg, Flooz се считаше за онлайн кредитор, който би могъл да ни обслужва като алтернатива на кредитните карти. След закупуване на някаква сума от Flooz, можеш да я използваш за да си купиш нещо от някои търговци-партньори на сайта. Все пак е учудващо защо някой би предпочел да купува валута онлайн за да прави каквито и да било покупки, но това не спря Flooz да генерира около $35 милиона от инвеститори и да привлече именити търговци като Tower Records, Barnes & Noble, и Restoration Hardware. Flooz банкрутира през август 2001 заедно със своя конкурент Beenz.com.

eToys.com (1997-2001)

eToys се върна в бизнеса, и все пак все още произхода на тази компания е типичен пример как бързия растеж може да погуби една стопанска единица. Компанията реализира $166 милиона през май 1999,но само в продължение на 16 месеца, акциите се придвижиха от $84 за акция през октомври 1999 до стойност 9 цента за акция през февруари 2001. Точно както Pets.com, eToys похарчи милиони за реклама, маркетинг, и технологии. И както в повечето случаи стана, прекалено големите разходи изкуствено повишиха рентабилността, и инвеститорите по най-бързия начин попаднаха в капана. eToys затваря през март 2001, но след като бе придобита от KayBee Toys, сега отново е на сцената за втори шанс.

Boo.com (1998-2000)

Въпреки че Boo.com е поредния банкрутирал сайт, който е придобит и възстановен от Fashionmall.com, оригиналната му история е добър пример за това как САЩ не контролира всеки аспект на търговията на дот ком компаниите. Основана в Англия като онлайн магазин за дрехи, Boo.com бе наситена с проблеми и неправилно управление още от началото. Усложненият уеб сайт, който главно разчиташе на JavaScript и Flash, бе твърде бавен при зареждане във времето на възможностите на dial-up Internet. Boo изразходи големи суми кеш за да се установи на пазара като
водеща компания, но след това се стигна до нужда от справяне с различните езици, ценообразуването, таксуването на всички територии, на които оперираше. Компанията също така реши да поема плащането на пощенските разходи при рекламации, но въпреки това очакванията за продажби изобщо не се оправдаха. Boo.com изразходи около $160 милиона преди ликвидацията през май 2000.

MVP.com (1999-2000)

Както Planet Hollywood и Flooz.com, MVP.com доказа че дори на големите и доказани звезди изобщо не може да се вярва. Подкрепена от John Elway, Michael Jordan, и Wayne Gretzky и $65 милиона, MVP продаваше спортни стоки онлайн. Създадена през 1999, компанията достигна около 150 служителя персонал, но висшето партньорство бе лоялно и печелившо. Няколко месеца след създаването си, MVP.com достигна $85 милиона, четиригодишно споразумение със CBS, с която бе договорено рекламно време в замяна на присъствие на телевизията в сайта на компанията. След година, CBS и нейния онлайн филиал SportsLine.com прекратиха споразумението защото MVP.com не плати договорената сума от $10 милиона за година. За MVP.com играта свърши скоро след това, и SportsLine превзе домейна.

Go.com (1998-2001)

Компанията Walt Disney почувства балона на дот ком компаниите със своя портал Go.com. Стартирайки през 1998, Go.com бе комбинация от всички онлайн предложения на Disney’s, както и т.нар Infoseek, където Mouse наистина привлече интереса. Въпреки че първоначалната идея бе да е по-скоро сайт за търсене като например Yahoo, Go.com имаше своите скрити недостатъци , като например забрани за достъп до материал за възрастни. Disney никога не успя да превърне Go.com в толкова популярна, че да обезпечи огромните суми, изразходени за промоция. През януари 2001, Go.com бе замразена, а Disney отчете невъзвръщаемите похарчени около $790 милиона. Go.com все още съществува, но поддържа единствено връзки, водещи по посока на останалите уеб предложения на Disney.

Kibu.com (1999-2000)

Нетипично за разгледаните досета компании, Kibu.com, онлайн комуникация за тийнейджърки, не дочака края на спукването на Интернет балона за да развее бял флаг. Всъщност , до момента на затварянето си през октомври 2000, компанията така и не достигна вложените средства от $22 милиона. А още по забележително е, че края дойде само 46 дена след партито си в Сан Франциско. Въпреки че Kibu бе започнала да заинтригува вниманието на голяма част от пазарния си сегмент, структуриран по демографски критерий (всъщност един от най-бързо набиращите скорост пазарни сегменти от уеб
ползватели), официалните представители на компанията обявиха, че прекратяват дейността защото „Присъствието на Kibu на финансовите пазари не би могло да е по-лошо.“ Kibu бе подкрепена от доста пищни сгради в Силиконовата долина, и по този начин недвусмислено дадоха знак на останалите дот-ком гиганти, че и тяхното време за слизане от сцената скоро ще настъпи.

GovWorks.com (1999-2000)

На последно място, но не и по значение е историята на GovWorks.com, която бе доста добра с ценните познания, които. Основа на сайта бе идеята за възможност на гражданите да правят сделки с общинския парламент, GovWorks бе сформирана от двама приятели от детинство през 1999. Единият бе от т.нар. “крещящи търговци”, а другия притежавал технологичното ноу-хау. Първоначално , бъдещето изглеждаше доста обещаващо, особено след като и двамата се оказаха милионери, при това със солидни връзки във властта. Но сигурно се сещате какво сеслучи—всичко което можеше да се провали, много скоро донесе крах. Персонала започна да изнемогва от толкова дълги часове работа, единият от партньорите бе изключен, техниката – открадната, а самият софтуер никога не проработи по начина, по който трябваше. А един от главните конкуренти придоби GovWorks през 2000.

3. Схеми на Ponzi или прецедентите на Интернет балона в историята!
3.1 Кризата с лалета, южнoморския и мисисипския срив
Коментари на Mackay, че след срива на пазара за лалета, холандския съд отказа да приложи договора за лалетата, оставяйки купувачи и продавачи където те бяха. “Няма съд в Холандия, който щеше да приложи плащане,. Въпросът беше повдигнат в Амстердам, но съдиите единодушно отказаха да се намесят, в страна, където дълговите контракти в залагането не падат под ударите на закона.“

В съгласие с втория закон на термодинамиката и правилото, че „дърветата не ръстът в небето“, нито една инвестиция не увеличава своята стойност безкрайно. В предговора на изданието от 1980 на книгата на Mackay, Andrew Tobias, който дискутира „необикновената популярна заблуда“, неизвестна на Mackay: верижно писмо, което ви моли да изпратите долар на автора, тогава го препраща към няколко други хора, които ще ви изпратят долар,.“ От къде дойдоха всички тези свободни пари не бе обяснено. И никога не стана” написа Тобиас. Към края на 1935- мания за верижното писмо изригна в Денвър: „Всеки получи писмо да продава: никой не беше оставен да купи.“

Фондовата Борса, като пазара за лалета и южнoморския и мисисипския срив, е основана на предположението, че някой трябва да бъде оставен да държи чантата. В този смисъл, всички от тези са като класическа схема на Понзи, или пирамидална структура, където първите инвеститори са получили своите инвестиции, за разлика от следвашите, който са излъгани и никога не си възтановяват инвестираното, защото схемата е работила. Всяка публично търгувана сигурна инвестицията е пирамидална схема освен ако самата компанията, и не просто сигурност, а източник на пари. Не свободни пари, написа Тобиас, а стойност, за която хора работиха енергично да създадат. Но за да създадеш реална компания, не само да подпишеш или да притежаваш акции, трябва да имаш работещ бизнес модел, а не просто „Да изразходваме $ 135 за да придобием клиент, който изразходва 40 $,

За съжаление, примамката на „парите за нищо“ е толкова основна, че доста разумни хора желаят да прекратят правосъдието, независимо дали тяхната примамка е достатъчна, за да създаде богатство за някой. Хората пропускат дори това към коя класа принадлежат — печелищите или губещите пари. „Всеки глупак се стремеше да бъде мошеник,“ каза Макей. То се случи и на мен — в малък степен, но то беше достатъчно.

В продължение на години аз останах извън пазара изцяло защото сметнах, че аз можех някога да придобия познанието или инстинктите, необходими, за да правя пари. Аз реших, че ако купя акции на компании за които имах информация, може да печеля. Тогава паднах в капана на вярването в онова като сравнявам слухове с моите собствени инстинкти, за това кои компании бяха солидни, и кои и предстояха „да скочът.“ Накрая, аз залагах на „скачащите“ независимо от това дали тези компания бяха солидни. Избрах дълготраина философия — купих Braun Consulting, и ги държах в продължение на три години – купувах за $40, държах ги докато достигнат $80 за няколко седмици, и после продавах. След едно или две от тези, аз сметнах, че аз съм гений. Когато през Март пазара започна да се срива, аз продадох всичко и се помислих отново за много умен.

Когато аз продадох, аз бях спечелил около $ 6,000. Около шест седмици по – късно, решавайки, че пазарът е стигнал своето дъно, аз купих отново всичките акции, които бях продал, и днес имам малко, умиращо портфолио с полу-постоянна загуба от 6,000 $. Акциите, които купих по $ 3 и 7 $, се търгуват за пени и ще бъдат отстранени от фондовата борса скоро.

3.2 Кой трябва да обвиним?

Естествено, ако вие сте любезен, наивен човек, лесно ще си помислите, че всички ние ще паднем заедно — богатите и бедните, банкерите и дневните търговци, мошениците и глупаците. Несъмнено ние имаме някакви примери на хора, които се издигаха високо, предприемачи, които бяха милионери на хартия и чиито акции сега нямат стойност. Освен това ние глупаци никога не осъзнахме, а и предприемачите сигурни не успяха да го осъзнаят, онова, че последните са призвани да бъдат членове на губещите от самото начало.

Разликата между мошениците и губещите бе, че мошениците получиха своите пари рано, като президента на South-Seas company, който разпродаде всичко докато все още агресивно се купуваха акции. Основателите от интернет-компаниите, от това определение, бяха глупаци, защото негодниците им наложиха споразумението наречено „заключване“. Нито една инвестиционна банка няма да ви позволи да излезете на борсата, ако не подпишете такова споразумение, в което вие обещавате да държите вашите акции за поне шест месеца след публичната оферта. Самите банкери получават своите пари на първият ден — те купуват акциите от вас на цена на предлагане и ги препродават на първият купувач при пазарната цена.

Не преди много години, вие очаквахте банкерите да печелят долар или два на акция, и ако те правиха повече от това вие бяхте ядосани, но нищо не можехте да направите. Например, компанията, на която аз помогнах да стане публична през 1997 отвори на $ 9, банкерите ни платиха за акциите на тази цена, и когато ги продаде за 12 $ на първия ден, ние усетихме, че те бяха сложили цената малко ниска. По време на интернет – срива, ние наблюдавахме компаниите, излизащи на цена $10 и продавани от банката на първия ден за цена от $ 100 – така разликата от деветдесетте долара отива изцяло в джобовете на банкерите, и нищо в компанията.

Кои са купувачи в първия ден? Ако вие някога сте опитали да получите IPO (Initial Public Offerings) акция на първи ден, вие ще разбрете, че е почти невъзможно. Вие можете да получите, само ако вие имате вътрешен човек, който ви позволява да влезете в програмата “ Семейство и Приятели „, или ако сте изтургували милиони долари чрез вашия брокер, и той ще купи първи ден акции за да ви направи щастливи. По време на интернет – срива, уебове-базирани брокери започнаха да правят обещания, които бяха предимно лъжливи, за да демократизират този пазар като дават малък достъп на търговци на IPO акция. Самите тези брокери не успяха да получат достъп до много акции, както те очакваха. Те твърдяха да ви дадат дял на система за случайна лотария. За няколко месеца на опити през две различни системи, аз никога не получих IPO акция. Мой приятел имаше сметка в брокерска фирма две години, опитаваше да купи всеки път IPO акция и никога не успя. Всъщност, много брокери бяха неспособни или несклонни да изпълнят своите обещания и създадоха значително недоволство сред своите клиенти, на които отново им бе напомнено, че са част на класа на губещите.

В компании, където врява бе уж привидна, завършиха с $90 или $100 милиона в своите каси (Забележително е да се помисли, че компании рекламираха шумно скоро след като имаха оценка за милиард долара, а спечелиха само $ 100 милиона, като останалото богатство, отиде в джобовете на банкерите и институционалните инвеститори). Основателите, повечето от тях предприемачи, които бяха взели значителен риск, не участваха в тези пари. Заради “заключващото” споразумение, те получиха акции, която не можеха да продадат. Дори онези щастливци, на които след изтичането на шестмесечното споразумение цената на акции не се бе сринала, те все още не можаха да продадат повече от минимално брой дялове всяка четвърт под приложимите защитни правила (правило 144). За повечето основатели на компании, моментът на ликвидност, който се случва за банкерите на първия ден, не идва до вторичното предлагане, на което всички разбират, че основателите на компании, ще продадат значително количество от своите акции. Но за повечето компании “разболяли” се в интернет – срива, вторичното предлагане не настъпи никога.

Това повдига интересен морален въпрос: Какви бяха хората, които създадоха интернет – компании без ясен път за доходност – глупаци или негодници? Дали те искрено вярваха, че техните компании безусловно щяха да бъдат доходоностни, или те просто смятаха, че ще си получат парите преди цената на Ponzi да бъде постигната?

Аз смятам, че имаше интернет – предприемачи, които попаднаха в тази категория. Най – цинични бяха инвестиционните банкери, които преминаха към предприемаческата страна. Банкери и предприемачи са напълно различни форми на живот; банкер е някой, който разбира че може да направи повече пари, хранейки предприемачи.

Интересно е, тъй като в интернет – срива и биковия пазар, които преобладаваше, доходността на компанията и нейната „привлекателност“ загубиха връзка по между си. Основатели на такъв старомоден бизнес, като консултирането и фирми, наемащи новобранци, където е лесно да се правят пари с модела “опитай и сбъдни мечтата си”, им бе казано в средата на 90 год., че техния бизнес не е достатъчно сексапилен и интересен, за да излязат на борсата. То стана очевидно през 1997, когато банкерите търсеха неизвестност, и bubble компаниите през 1999-2000, с бизнес планове купувайки милионни „клиенти“ на загуба, търсейки тази нужда.

През 1990 год., ви трябваха пет години на фирмена история и поне една на печалба, за да станете публична компания. Компанията, която ние направихме обществена през 1997 трябваше да отговаря на същите критерии, но все още не бе готова да направи тази стъпка; тя нямаше продажбена и маркетингова програма, която щеше да гарантира, че можа да продължи да удовлетворява и да посреща своите нужди и да създаде 40 процента растеж на година. Но никога не правили това преди, ние нямахме никаква улика да предположим, че излизането на IPO пазара бе преждевременно. Банкерите, които ни направиха публични, бяха последните, които можеха да ни спрат и да ни уведомят, че не бяхме готови, но те така и не го направиха.

Връщаики се тогава, ние вярвахме в идеята, че банкерите, въпреки че те правиха техните пари на първия ден, се грижеха какво се случва с компанията по – късно, дори и само за да поддържат своята репутация. Ако такава фирма е отговорна за твърде много губещи стоки, нито една компания не ще да избере тази фирмата, за да я направи публична, и институции не ще купят акции и.

В по-съвършен свят, това би трябвало да е работи. Но, когато интернет – срива се ускори, банкерите намериха няколко начина на избягат от отговорност. Първо, имаше общо отслабване на стандарти, чувство, че нито едно от обичайните правила не се използва, (феномена Mackay също забелязва това и го отбеляза в неговите сметки на двата по-ранни срива). Вместо пет години фирмена история и една на печалба, компаниите излизаха на борсата след само месеци на работа, със значителни загуби и никакъв ясен план за печалба. Второ, банкерите често продаваха техните собствени компании през този период. Компании, които са били гордо независими за повече от век, се обединиха неочаквано с големи банки и брокерски фирми, създавайки прекъсване в моралния континуум, което даде правото на новите собственици да кажът „Ние не бяхме там“ и оригиналните членове да обявяват „Това вече не сме ние“.

Накрая, когато цената на всяка интернет-стоката се срина тотално, банкерите бяха способни да я представят, със значителна опора в медиите, като загадъчна буря, която се е появила във всяка глава, че този срив не е могло да бъде предсказан или избегнат от никой. Аз смятам, че това е лъжа — както банкера, който ми каза, че цената на акцията трябвало „да остане добра до края на годината“, а аз предполагам, че повечето банкери знаеха много добре кога пазарът щеше да се срути. Защото банкерите, за разлика от дневни търговци, не вярват че дървета ръстът в небето.

Много елементарното решение щеше да бъде за банкерите да подписват същите шестмесечни “заключващи” споразумения като основателите. Фирма за инвестиционно банкерство, която се задължава да остане колкото се може толкова дълго, докато управлението на компанията ще намери себе си с радикално различен вид на дейностите на компанията. С това лесно изискване много щеше да намалее Броят на IPO боклуците на пазара.

4. Ненормално, неправомерно разточителство
4.1 Робърт Шилер – свидетел на явлението пише в своята книга обяснение на причините и възможните последствия от нестабилния пазар на акции…
Професорът от Университета в Йейл Робърт Шилер описва явлението на Интернет срива в своето произведение наречено “Irrational Exuberance”. Ето какво описва той в книгата си:
Това на което ставаме свидетели при търговията с акции в САЩ не е съвсем добро. Пазарът е неимоверно увеличен заради синергичния ефект от комбинирането на много едностранчиво мислещи милиони хора, малко от които считат за необходимо да изследват обекта в който влагат инвестициите си и които са мотивирани единствено от собствените си емоции, увлеченост по мними проблясъци на мъдрост. Тяхното държание до голяма степен е подчинено на медийте, които се борят всячески да привлекът вниманието им отправяйки поглед към доклади и анализи, които илюстрират нивото на фондовите пазари. Сериозна грешка, от страна на много публични фигури е да си мълчат за опасността от огромните стойности, които достигат пазарите или да оставят коментара на пазарните анализатори, които се специализират в почти невъзможната мисия да предвидят пазара в следващите няколко месеца, като същевременно споделят интереси с инвестиционни банки или брокерски фирми. Величините на пазарните показатели са проблем както на национално, така и на международно ниво.
Всичките ни планове за бъдещи спокойни старини, основани на лъжливо благосъстояние и планове, оповаващи се на изкуствени цени, рискуващи срив още утре, са просто ужасяващи.

4.1.1 Биковия пазар на 90-те
Много фактори, които донесоха въпросния пазар, включително финансовия отзвук във връзка с раждаемостта, намалението на емигрантите и икономическите възможности, сред които Интернет,то последния бе най-често спряган към развитие и растеж през началото на двадетет и първи век. Интернет е иновация, внедряване на нещо, в което взимат участие голям брой индивиди и което им предоставя нови възможности. Интернет също се развива. През 1998 година само 168 милиона хора на планетата имат някакъв достъп до Интернет, като повечето служебно. Но ефекта на фондовия пазар за растеж на интернет ползването би бил отчасти ограничен: по-заможните хора, които са по-склонни към инвестиране на фондовите пазари са вече свързани към Интернет. С напредването на времето, обаче, Интернет ще престава да бъде символ на новата технология и все повече ще приема значимостта на стария телефонен указател.
Невъзможно бе да се определи дали ниските темпове на инфлация щяха да се запазят. Засега, запазването на ниския процент е по-скоро фактор за стабилност, а не фактор повишаващ растежа на цените на акциите.
Знаем също, че през 2030 година пенсионираните хора ще са много повече. Въпреки че пенсионираните ще живеят по-дълго вследствие на подобрените медицински възможности, то те ще се срещат и с по-голяма зависимост, която ще се изисква от тях да инвестират кеш в акции. Важно е, че Американската победа, която започна да се експлоатира като нарицателно за надделяването на американски корпорации над компании в останалия свят, вече започва да отслабва и е напът да се заличи.

4.1.2 Критични въпроси
Много от тези потенциални причини за забогатяване променят морала и честността у хората. Бизнесмените са по-алчния, а работните синдикати- все по-слаби. Все повече се разказваха истории за бързонарастващо богатство на дилърите и така публичната нагласа се противопоставя на бизнеса. Според изчисленията на Рей Феър, ако очакванията на пазара за нарастване на възвръщаемостта се реализират – БВП на САЩ нараства с четири процента на година като корпоративната печалба респективно ще нарастне и ще бъде около 12 процента през 2010 година. Това ниво е почти два пъти по-високо от 1948 година.
Трудно бе да се приеме, че обществото би толерирало такива нива на корпоративна печалба. Нещо, обаче, изглежда некоректно относно доминирането във високите технологии, респективно както и в други области. Как, някой би попитал, Майкрософт постигна тази доминираща позиция? Компанията често се спряга като алчна, ненаситна и измамна. И защо Интернет отново се спряга само и единствено с Щатите? World Wide Web бе европейско откритие, направено от Британски и Белгийски учен, работещи в Швейцарска лаборатория. Аргументите в полза на САЩ и прочутите американски свободни системи имат и морално подкрепление. Хората в останалите страни, не толкова израстнали икономически, се чудят дали този просперитет се дължи на комбинацията от равенство, честност и човечност.

4.1.3 А какво да правят индивидите сега?
Ако пазарът се върне до границата отпреди няколко години или дори по-ниско, то хората ще се окажат по-бедни, на фона на агрегат от печалба от трилиони долари. Реалните загуби биха могли да се сравнят с общото разрушаване на всичките училища, ферми и къщи на американска територия. Някой би казал, че такъв спад не би могъл да нарани, тъй като нищо не е физически разтурено в последствие на спада, който всъщност само ни връща към нивото където се намираше преди няколко години пазара. Някои, които отдавна се занимават с търговия на пазарите запазят и увеличат спестяванията си, докато други, които току що са стъпили нта пазара ще загубят много. Този внезапен спад на пазара ще направи някои хора богати за сметка на други… можем да си представим ефектите върху онези, които са станали така зависими от акциите като инвестиция и твърде обнадеждени за позициите си в бъдещето.
Хората, които влагат спестяванията си за образование на децата в покупка на акции може да попаднат в безизходица, тъй като реалната стойност на портфолиото ще падне стремглаво и ще се отрази косвено на колежанското образование. Студентите може да се наложи да взимат заеми, да приемат деградивни работи за да си плащат образованието или да поемат по пътя на мечтаната кариера. А може и да се откажат изобщо да учат. Други, обикновено по-възрастни, могат да открият че амбициите и кариерите им са застрашени. По-малко икономически ресурси, нуждата от набиране на съответни доходи и посрещане на ежедневните нужди ще е разрушителна за индивидите. Тези, които не са спестили нищо за годините си след пенсиониране, заради вярата си в пазара на акции и инвестициите си и разчитат единствено на пенсионното си осигуряване, може да открият, че дори тези пенсионни планове да са поддържани от Социалното Осигуряване може да не възмездят старините им с удобен жизнен стандарт. Какво може да направи всеки днес за да минимизира негативния ефект от възможния срив на пазара?
• Спестявания: важна стъпка, която всеки може да предприеме е да ограничи зависимостта си от пазара на акциите.
• Пенсионни планове: интересно е че, тези планове са много удобни, когато компанията помага на индивида да подпомогне старините си като му открива индивидуални фондове, които се притежават от самия него. Общо наблюдение, обаче, доказва че по-заможните хора не намират причина да се тревожат за състоянието на пазара и възможните си загуби от неблагоприятното му развиване, защото веднъж вече тяхното богатство е било доста голямо.
• Социално осигуряване: с години наред младите хора се чувстват задължени да се грижат за родителите си в замяна на грижата, която са получили като деца. Тази формула разпределя риска измужду зависими деца и зависими родители.

4.1.4 Начини за редуциране на нестабилността!
В някои моменти, стягащата монетарна политика се използва с цел да потуши балона на пазара на акции. Например, на 14 февруари 1929 Федералния резерв покачи процента за редисконтиране от 5 на 6 процента с формална цел да се провери спекулацията. През 1930-те години Федералния Резерв продължи стягащата монетарна политика и видя как първичното намаление на акциите на пазара превърна икономиката на САЩ в най-голямата депресия за всички времена. Докато прецизните причинни връзки са силни за отплитане дори в тези драматични епизоди , едно нещо, което наистина знаем за политиката с лихвения процент е че тя афектира цялата икономика по фундаментален начин и не е фокусирана върху спекулативния балон и може да се използва за оправяне. Малък, но символичен растеж от страна на монетарните власти във време, в което пазарите са преоценени от тяхната измама, може да е ползотворна стъпка ако растежа е придружен с публично изявление, че повишението е направено за да се намалят спекулациите.

4.1.5 Стабилизиращата власт на водачите на общественото мнение
Още един доказан начин за редуциране на спекулациите на финансовите пазари е интелектуалните и моралните лидери да се опитват да привлекат вниманието върху преоценяването или подценяването когато се наложи.
Този подход е бил използван много пъти в историята на финансовите пазари, с успех който трудно можем да отсъдим. През 1996 изявление възнямеряващо да предупреди за заплахата от пазарни ексцесии, Алън Грийнспан предположи че това “нерационално забогатяване” бе водено от много високи пазарни нива. Няма начин да съдим успеха на такъва редки изявления, но истинския проблем с подобни апели към моралните власти е че такива възгледи предизвикват само мнение, че тенденцията, която се цитира е съгласувана с мнението на набор от финансови експерти.
Прекъсваща, окуражаваща и обезкуражаваща търговия
Друг метод за справяне с пазарната нестабилност е да преустановим пазарите, в момент на рязка промяна на цените на акциите. Тези прекъсващи цикъла действия дават на търговците време за реакция срещу честите промени, както и да потушат търговската паника. Спори се, обаче, за ефекта от подобни затваряния, тай като не може да се повлияе на дневните промени. Двете най-големи катастрофи на пазарите в исторически план са през октомври 1929 и Октомври 1987, когато след като падането на цената след последния търговски ден бе прекратено от уикенда. В крайна сметка тези прекратявания от секунди, минути, часове или дни не целят и не могат да повлияят на дългосрочното движение. Други предположения изтъкват че може да се повлияе на търговията на чужда валута, например, чрез поставяне на транзакционни такси. Такива такси биха обезкуражили краткосрочните спекуланти и биха обнадеждили дългосрочните.

4.2 Интервю с професор Шилер
Неправомерното разточителство или високо рискови инвестиции!
Знаете за сравнението на отделните портфейли между двама човека – “моят портюейл е по-голям от твоя”. Преминаващите съобщения и хората, които прекарват повече време, говорейки по телефона, отколкото със своите близки и колеги. Разбирасе, американците отдавна са в това положение. Те преследват пазара толкова сляпо, колкото професионалните комарджии залагат под влияние на някаква схема от правилник или книга. Някои са изцяло убедени, че разбират от рисково инвестиране, че залагат дори пенсионните си фондове в технологичния сектор и му позволяват да се разпорежда с тях. Председателя Алън Грийнспан предупреди още преди две години за заплахата от нерационално насищане. Тази хубава фраза, взаимствана от книгата на професора от Йейл Робърт Шилер, публикувана преди повече от година. В нея той предупреждава, че акциите на Борда са надценени и че денят на погрома наближава, така че дошъл ли е този ден?

Тони Джоунс:
Как мислите? Дойде ли въпросния ден? Това просто момент на нестабилност на пазара ли е или е нещо по-лошо?
Професор Роберт Шилер, Университет Йейл:
Никога не можеш да знаеш по дни какво ще се случи на пазара. Мисля, че това е знак за постепенна корекция на надценяването. Трябва да разпознаете факта, че това, което претърпява САЩ в момента е най-грандиозния пазарен балон на пазара на акции от 1920 година насам.
Тони Джоунс:
Вие го споменахте на конгреса миналата година, чудя се доколко сериозно Ви приемат? Предполагате ли че можем да видим нещо подобно на кризата от 1929 година?
Професор Роберт Шилер, Университет Йейл:
Вече го видяхме в индекса NASDAQ, който се срина с 62 процента. И през 1929 година цялостното понижение до 1932 година нямахме NASDAQ, но имахме S&P около 85 процента. По-обхватните индекси не са показали толкова сериозно понижение до сега. Намираме се в момент, на явление, подобно на САЩ през 20 век. Между пиковия септември на 1929 година и същия месец на 1930 година американския пазар се срина с 34 процента. Така че имаме нещо общо с тази криза в момента.
Не казвам,че ще е чак толкова лошо.
Тони Джоунс:
Не е много обнадеждаваща мисъл. Предполагате ли, че можем да се озовем в нещо подобно на депресията през 30-те?
Професор Роберт Шилер, Университет Йейл:
Не ми се струва вероятно. През 1930 година, депресията бе подпомогната от Федералната политика, която бе да се вдига лихвения процент. Това няма да се случи в сегашната ситуация. Така че мисля че има голяма вероятност от рецесия, но тя най-вероятно ще се преодолее бързо.
Тони Джоунс:
През последните 24 часа, сме свидетели на бурни събития на световните пазари, които изглежда са причинени от страха , че може да се случи срив на Японските пазари. Колко важна мислите, че е Японската икономика сега и доколко тя е важна за Американските и световните пазари.
Професор Роберт Шилер, Университет Йейл:
От гледна точка на САЩ Япония изглежда ужасно далеч. Може би някои професионални институционални инвеститори го наблюдават. Но повечето американци не наблюдават Японския пазар. Аз мисля че те съзират голяма промяна в американското мнение. И американците току що пренебрегват факта, че японския пазар се срина до средното си положение преди 10 години и все още е там. Те мислят че с акциите е невъзможно да се случи така. Може би тепърва ще започнат да си променят мнението.
Тони Джоунс:
Какви обстоятелства мислите, че ще обяснят падането на нивата на пазара в САЩ?
Професор Роберт Шилер, Университет Йейл:
Не мисля че трябва да има някакво обстоятелство или явление. Един от големите пъзели на пазара е че интензивното вдижение е обикновено неоправдано. Няма причина за него. Падащите нива в понеделник не дойдоха с някакви специфични новини, а се случва пак и пак. Хората реагират един на друг и реагират срещу промените в цените, така че не се нуждаем от някаква причина.
Тони Джоунс:
Нека се върнем към някои фундаменти, защото казвате от дълго време, че един от фундаментите на настоящия пазар е съотношението “цена-доходност” на повечето достъпни акции. Обяснете, моля, кое прави толкова уязвим в момента?
Професор Роберт Шилер, Университет Йейл:
Това съотношение е силно реагиращо на броя години, които са ви необходими за да изплатите всичките си инвестиции ако те са донесли всичката си дохоност. Например, съотношението цена-доходност в САЩ е 14, това е доста уважителна величина. Но сега тази величина на Американския пазар достигна 20, така че хората очакват доста дълго възвръщаемост. Индекса NASDAQ, който лежи на високотехнологичния сектор, величината е 150, аз мисля че 150 години са доста дълъг период за да чакате възвраемост.
Тони Джоунс:
Не мислите ли, че се нагледахме на най-лошите играчи, онези бедни дот-ком компании, които едвам още кретат на пазара, доли ще дойде време и те да изплуват.
Професор Роберт Шилер, Университет Йейл:
Това е сложен въпрос, доста компании още при основаването си лежат на доста дългосрочни надежди, дане говорим, че бяха създадени без опит за генериране на големи печалби. По-скоро се основаваха на констатациите че Интернет и другите технологични предимства изискват поемането на някакъв риск сега за да се подобрят в бадеще, за съжаление, аз съм доста скептичен по отношение на оцеляването на тези компании.
Тони Джоунс:
А какво ще кажете за традиционните акции. Сините чипове на Доу също ли са надценени.
Професор Роберт Шилер, Университет Йейл:
Не, не всички. Форд и Дженерал Моторс имат съотношение на цена-доходност около 8-9. но също така има и нетехнологични акции, които са надценени. Като Кока-Кола, чието число е около 60. това е всестранен пазар и трудно ще успея да го обобщя.
Тони Джоунс:
Какво мислите, че ще се случи? Споменахте за големи, сериозни проблеми с NASDAQ! Какво ще стане с тези мама и татко-инвеститори , които са превърнали пенсионните си фондове в такъв вид акции.
Професор Роберт Шилер, Университет Йейл:
Това вече ще бъде нещастие. Старото правило, което всеки различава е от рода на това, че когато родителите кажат да направиш нещо, но ти не си мислил че би искал да го направиш до настоящия момент. Хората все повече се връщат към това. Много хора мислят че са там за да спечелят и че само те виждат идващата технологическа революция.
Много хора натрупаха доста технологични акции. И сега си мислят “Може би трябваше да се разгранича от това!”.
Ето така се бележи и началото на падането на величините на акциите на пазара.
Тони Джоунс:
Нали няма да наблюдаваме кок това неправомерно засищане ще се превърне в правомерна паника?
Професор Роберт Шилер, Университет Йейл:
Аз не харесвам думата паника! Не мисля че някой инвеститор би могъл да се панира. Просто започва да се притеснява. Това е заразно и хората по въздух започват също да се притесняват. Но не мисля че ще видим силна, внезапна паника.

5. Няколко шегички, забавлявали американците след спукването на Интернет балона
5.1 Сина от Pridigal.com се завръща

Ако Вашият син бе един от онези т.нар. дот-комъри, как бихте се чувствали?
- Татко!
- Кой си ти? Махай се!
- Но татко…
- Не ми казвай “Но татко…”, Роджър. Ти престана да бъдеш мой син още преди 5 години, когато ни напусна с всичките ни пари. Майка ти и аз ги спестявахме за да си купим къща във Флорида, но ти ги открадна…
- Не съм ги откраднал! Използвах ги за да стартирам Интернет компания!
- И не наричаш това кражба?
- Е, не изглеждаше така по онова време!
- До болка познато… а сега ние знаеш ли как се чувстваме?
- Но татко, бъди справедлив! Моята компания стана наистина огромна. Излязохме на публично търгуване и в даден момент акцията ни се продаваше по 100 долара.
- 100 долара? А онези хора дето платиха 100 долара, колко струва акцията им сега?
- Е , струва……около 37 цента!
- Ужас, поне да си беше купил дрога с парите!
- Моля????????????
- С парите, трябваше да си купиш дрога. Все пак е по-уважително, някак по-поносимо: “Моят син е нарко барон”, с това мога да живея, но “Моят син е дот-ком крал” – ужасно оскърбително. Напоследък излизаме със семейство Дъмпси, Нигел и Пенелопе. Не знаят за теб, но се притесняваме, че хората скоро ще те разкрият. Майка ти доре вече отказва да се появи на петъчната развлекателна вечер, която от толкова време се организира.
- Виж, татко, не е оскърбително да работиш с Интернет, това все още е бъдещето. Както нашата вертикално интегрирана бизнес промяна за…
- О, я не ми разтягай законите на наркотърговията…
- Но аз не съм наркотърговец!
- Не мога ли да си помечтая?
- Не… не мога да повярвам че предпочиташ да бях навлязъл в този вид бизнес!!!
- Шшш, тихо, идва г-жа Дъмпси………..Здравей, Пенелопе!
- Здравей, Едгар! О, не ми казвай, ти си синът на Едгар – Роджър, нали? Надявам се да останеш с нас замалко…
- Всъщност аз………
- Не, Пенелопе! Роджър само преминава от тук, тръгнал е за Колумбия…
- Накъде?!?
- О, да , контрабандата с наркотици, колко вълнуващо!!! О, Едгар, чу ли за сина на Г-жа Кугъл?
- Хомосексуалния състезател по бягане?
- Е, така разправяше тя… но се оказа че е станал един от онези – дот-комъри…. Yeehaw, Yoohoo или нещо подобно, видяхме го по телевизията!
- Нарича се Yahoo, а Тим Кугъл е един от най-уважаваните…….
- Не сега, Роджър! Къде е сега г-жа Кугъл, Пенелопе?
- Маргарет я заключи в килера, трябваше да скрием лекарствата й на сигурно място…
- Може би трябва да поговоря с нея?
- О, ще го направиш ли, Едгар, би било прекрасно, тя винаги те е харесвала. Аз отивам до салона за красота, чао!
* * *
- Хайде, Роджър, последвай ме, може да научиш нещо полезно!
- Но аз исках да поздравя мама!
- Майка ти си има достатъчно проблеми! Хайде и не забравяй да си мълчиш!

* * *
- Маргарет, аз съм, Едгар!
- Махай се, остави ме да умра!
- Виж, Маргарет! Чух за твоя син, но…
- Моето момче, моето момче……..къде сбърках?
- Успокой се, Маргарет, моля те… Децата правят грешки, но защо оставяш това до такава степен да рефлектира върху теб?
- Откъде знаеш? Твоя син е наркотрафикант, животът ти е розов!
- Да, но………..
- Татко, наистина ли всички мислят че съм наркотрафикант?
- Шшшшшшш, тихо!
- Кой е с теб, Едгар? Чух някой! Това е твоето момче, нали, довел си го да ми се присмива…
- Не, маргарет, всъщност, трудно е да ти призная, но не искам да се чувстваш самотна. Моят син също не е истински наркобарон.
- О, наистина ли, какво значи това, какъв е тогава?
- Тате, недей……..
- Тихо……. Маргарет, истината е че Роджър е един от онези Интер….Интер….
- Искаш да кажеш интернационален, татко, аз съм интернационален……..търговец…..търговец на роби. Търгувам роби, интернационално……
- О, това е добре за теб, нали? Едгар, моля те, отведи преуспелия си син от тук и ме остави да умра!
- Г-жо Кугъл, аз съм Роджър, вижте, мисля че разбирам Вашия син и мога да му помогна…
- Как? Можеш ли да дадеш на моя Тими работа? Уважителна работа? Интернационален търговец на роби???????
- Е, ще видя какво мога да направя г-жо Кугъл!
- Чудесно, а сега ме оставете малко сама, моля……вече съм по-спокойна…
* * *
- виж, татко, съжалявам, но не разбирам!
 Е, ти направи едно добро дело за госпожата, обеща й нещо, надявам се да го изпълниш…
 Какво?????
 Ти наистина ли желаеш да бъда интернационален търговец на роби? Но аз не разбирам нищо от това…
 Е, предишния път този факт не те спря……….
 Е, татко, виж, не е толкова лесно, аз все още имам служители…
 Е, ето това ще е и първата ти продажба……
 Искаш да продам служителите си за роби???????????
 Те няма да усетят разликата сине!!!!!
 Няма да я усетят? Да не си полудял? Като роби те ще трябва да работят изморително, дълги часове, седем дни в седмицата… и в замяна на малка… или никаква възвръщаемост и няма да бъдат свободни да притежават никакви , никакви……… всъщност предложението ти е добро!
 Направи ни горди, сине, направи ни горди!

5.2 Няколко добри причини да се радваме на края на дот-ком бума!
1) Рекламите за недвижими имоти ще спрат да обявяват: “Очарователен мезонет с площ 900 кв.фута си е направо подарък за цена от 750 000 долара”;
2) Вече няма да претендираш че Business 2.0 е нещо, което наистина желаеш да четеш!;
3) Шефът ти отново е по-стар от теб!
4) Улиците вече не са блокирани от ежеседмични президентски визити!
5) Никога не знаеше какво да кажеш все пак по време на официален обяд, затова бръщолевиш глупави изрази от рода на: “ О, да, eYada.com ми звучи доста обещаващо!”;
6) Капиталистите вече няма да се възприемат като ангели!
7) Кварталното химическо чистене и обущаря са все пак далече от изпадане от бизнеса.
Колегите, завършващи отново ще се ентусиазират да правят по 29 000 долара на година и да са щастливи от това;
9) Вече няма да има нужда да търпим изказвания на Уилям Шатнър от рода: “Знаете какво да правите – искам растеж!”
10) Елвис Костело вече няма да свири на партита, където хората са по-млади от песента: “Алисън”;
11) Рекламите по Super Bowl отново ще се върнат към предишното звучене: “Wasssssssup?”;
12) Децата не би трябвало да притежават клетъчни телефони;
13) Дребните търговци могат да се върнат в кварталните бакалии;
14) Няма да се поразяваме от идиотски заглавия на офис-табелите като: “Шеф-готиния пич”, “Шеф – момчето с конската опашка”;
15) Кучетата вече няма да се смятат за потенциални служители;
16) 28 е прекалено рано за криза на средната възраст;
17) независимите книжарници ще престанат да бъдат място за запознаване със заглавия преди да си ги купиш онлайн и ще се върнат в бизнеса;
18) джагите вече не се считат за офис оборудване;
19) вече портфейла се изпари, няма повече маржин обаждания от брокера;
20) вече можеш да намериш рецепционисти, които съставят пълни изречения, включващи “Моля”, “Да”…;
21) Не е нужно вече да слушаме досадното: “Живееш с по-малко от 90 000 долара на година? Как го правиш?” ;
22) На партитата отново ще се обсъждат клюки, слухове вместо котировки на тази или онази акция;
23) Никакви глупави логота с детски играчки, животни, летящи електрони и т.н.;
24) можем да очакваме с нетърпение драматични телевизионни предавания относно бивши дот-комъри, изливащи своите емоции със заглавия като “Моите т.нар. акции”, “Извън линия”, “Опарих се, без да го осъзная”…;
25) Няма да се налага да танцуваме из местните клубове изпод облак от аромата на Clinique – Happy;
26) Елегантните ресторанти могат да се превърнат отново в място за интимни срещи между влюбени или за близки приятели, а не за корпоративни срещи на младежи с поло фанелки, опитващи се да привлекат вниманието;
27) Приемането на всички клиентски бонуси като безплатна храна за кучета, карти, талони за 10 доларова отстъпка и други започват да ни правят подозрителни все пак;
28) Здравей, гимназия!;
29) Никакви безмислени реклами на билбордове по магистралата, празните пана са дори по-атрактивни;
30) Можем да резервираме стая и масаж в приятна туристическа област без да чакаме около година;
31) опита и таланта отново ще значат нещо;
32) Webvan няма нужда вече да си сменя логото, а чашите на PanBell Park ще замени досадните Webvan чаши;
33) Тийнейджъри с розови коси, слушащи мр3-ки няма да получават на час по повече от средното за страната заплащане;
34) Няма вече да се налага да понасяме Упи Голдбърг, която досадно ни предстява Flooz.com;
35) Дот ком генерацията вече ще се наложи да се пенсионира на 60, а не на 30;
36) Баба и дядо ще спрат да разпитват за “Internut mumbo jumbo”;
37) Вече няма да се налага да чакаме години за да ни инсталират DSL;
38) Няма да се налага да търпим съвети за кариера от завършващи гимназия, които си мислят че “Ray of light” е хит на олдскул певицата Мадона;
39) Много адвокати, специализирани в областта на интелектуалната собственост ще излязат от съдебните зали;
40) Вече ще има по-малко хора, които притежават велосипеди Spandex за по 7000 долара единия без дори да знаят да карат;
41) Ал Гор ще спре да се гордее че е изобретил Интернет;
42) Парите все пак не успяха да купят изтънченост;
43) Служители в сферата на обществуните услуги могат спокойно да се върнат към разглеждане на порно сайтове, вместо да си проверяват нон стоп котировките на портфолиото в Интернет;
44) Хората най-после ще се съгласят, че зарязването на колежа след прочитане на HTML за глупаци изобщо не е добра идея;
45) “.com” ще спре да се поставя към името на всяка компания, без значение на нейния продукт или услуга;
46) лимозините няма да са паркирани на прага на абсолютно всеки изискан ресторант в Петък вечерта;
47) Съотношението “Цена-приход” ще се вмести отново в начертаните в старите учебници криви, които така добре познаваме и обичаме;
48) Децата ще спрат да бъркат Бил Гейтс с президента на САЩ;
49) Безвкусното прахосничество на огромни суми пари може отново да се върне към първоначалните си обекти: застаряващи Английски рок легенди и рап звезди, произвели един единствен касов хит – чудо;
50) Ликвидациите оформиха прекрасна и достъпна цена за столовете Аерон;
51) Отново можем да се събуждаме от аларма на часовник, а не от прерязващия звук при стартиране на съседския “XP Home Edition”;
52) Точно както казват за 60-те: “Трябваше да свърши все някога, Слава Богу!”;
53) Лекарите няма вече да се чудят как да лекуват т.нар. “Синдром на внезапното богатство”.

6. Поглед на някои съвременници към явлението
Рик Джомбели за дот ком бума
Ето че за пореден път разгръщам чудесната книга на Едуард Кенслър за историята на финансовите спекулации. Автора повежда читателя от зората на финансовите спекулации. Автора повежда читателя от зората на финансовите спекулации до още балони на спекулациите през осемдесетте. Тези балони не са нови за читателя, но той открива че те си имат дори имена като Южноморския балон в Англия 1720 година. Не е изненадващо, че балоните винаги възникват пред прага на растежа на някаква нова индустрия. Подведени по визирането на голям потенциал в новата технологична индустрия, инвеститорите стигат до много бумове в миналото. Звучи ви познато? Разбира се, дот ком паниката ще бъде описана в бъдещите книги като грандиозен пример за балон, мехур.
Случилия се в края на деветдесетте години на двайсти век бум се оприличи в статия на Уол Стрийт Журнал от 14 юли като “Големия Интернет Балон”. Някои го наричат “Дот.Ком Балон”. Все едно! Въпреки че се спори дали търговията с акции на Ню Йоркската борса е високо надценена, то несъмнено се вижда, че ключов фактор, определящ въпросния бум е създаването на многобройни мимолетни дот ком компании и вълната от преувеличени печалби на такива компании. Няма съмнение, също, че този балон се спука, доказателство за което е лавината от новини за катастрофи, банкрути, ликвидации, подведени под отговорност за надценени IPO. Партито свърши. Въпроса, който остава, обаче, е колко щети ще останат?
Може би никога в историята на финансовата спекулация неправомерното прахосване не е било толкова неправомерно. Една губеща компания за интернет търговия след друга се намираха на прага на пазарна капитализация след загубата на милиони долари, благодарение на некадърно управление.
Най-ключов пример е Globe.com, чиято цена на акция се качи от 9$ до $97 – рекордно покачване от 866 процента на първия ден на търгуване. Старта на губенето на пари започна след като излязоха наяве загуби за милиарди долари. Globe.com затвори на 13 юли с цена на акцията от $1.8125. пропагандата на мас-медиите за дот ком балона в последните години бе осеяна с фантазии за технологичния разцвет. Чудни истории за “Новата икономика” , заместваща “Старата Икономика” надуваха все повече дот ком балона. Старомодните бизнес балони бяха пренебрегвани и осмивани. Новите технологични чудеса им казаха сбогом докато продаваха акциите на очарованото общество. “ Да, нашата дот ком компания стартира с големи загуби от средства, но не се притеснявайте, печалбата е точно зад ъгъла!”
Като невярващ в това, аз не виждам Интернет да създава “Нова икономика”, а само нов начин за обслужване на обществото.

Изготвили: Диана Славова, Бисер Кьосев, спец. Стопанско управление

Етикети: курсова по икономика, реферат по икономика