Реферати

Изготвяне и защитата на курсова работа се явява метод на текущ контрол на знанията на студентите в процеса на обучението им.
Курсовата работа представлява самостоятелна, творческа работа и изява на студента, който под ръководството на преподавателя по съответния предмет решава задачи или проблеми, обикновено с практическа насоченост Най – често, с изготвянето на курсовата работа се цели:
- да се затвърдят теоретичните знания и практическите умения на студентите, получени в процеса на обучението им по съответния предмет;
- развитие на навици и умения за самостоятелно решаване и изпълнение на определени проблеми по предварително задание;
- конкретно запознаване с нормативни документи, регламентиращи определени изисквания и ограничения в различни области;
- развитие на навици и способности за сравнителна оценка и анализ на различни възможни решения и обосноваване на избран вариант.
Общата организация на работата по курсовото задание може да се определи в следния план – график:
- Представяне и одобряване на теми за курсови работи;
- избор на тема за курсова работа от студентите и съгласуване с ръководителя на заданието на график за изпълнение;
- срок за представяне на курсовите работи в завършен вид.
Самата работа по курсовото задание, трябва да протече в следния ред:
Събиране на материали, литература, източници
В зависимост от самото задание, източниците могат да бъдат много разнообразни – учебници, записки, практически материали, нормативни документи и пр. Комплектността на материалите означава такова подреждане, което създава стегната система, за да обхващат те целия обем от материали, определени от тематиката на работа. Трудно би било за автора на работата да се справи със задачата си, ако се окаже, че за някакъв раздел от нея няма изобщо материали, въпреки че за друга раздели материалите му са изчерпателни. Известно е, че повърхностното отношение към някаква част от работата се отразява но-късно негативно върху достойнствата/на цялата разработка. Под оперативност на записките трябва да се разбира това тяхно качество, което позволява лесното им ползване в различни ситуации, и то не само при писането на една работа. Правилно съставените записки значително улесняват писането на текста.
Етапите на изследването могат да протекат по следния начин:
- Избор на проблем за изследване (тема);
- Обзор на литературата по въпроса;
Прегледът на литература в курсовата работа, е ограничен в сравнение с прегледа в дипломната работа (магистърска теза) или докторска дисертация. Включено във въвеждащата секция, то идентифицира най-важните изследвания по въпроса. Привеждането на автори и текстове трябва да е съобразено с тематичната и проблемна релевантност към целта на изследването. Всяка област на изследвания има своите кръг от най-разпространени и признати с приноса си изследователи и текстове. Те са автори и текстове, към които останалите изследвания в областта най-често, активно и независимо едно от друго се отнасят (цитират, преглеждат, включват).
- Построяване на хипотеза;
- Програма на изследването (работен план, определение на методи и техники на проучване, експерименти, анкети: умозрителни и практически подходи, изучаване на съществуващи изследвания и документи)
- Събиране на данни и факти (ресурси) релевантни данни;
- Анализ на резултати;
- Изводи;
Предварителна ориентация можем ли да отговорим какво ни е тласнало към дадена тема, след като я приключим; как се стига до нагласата и навлизането в ситуацията да изследвам да търся, да намирам, да откривам, да комбинирам.
Анализът на събраните материали трябва да започне с изготвяне на библиографска справка.
Без съгласие на автора и без заплащане на възнаграждение се допуска:
- използването на цитати от произведения на други лица при посочване на източника и името на автора, ако то е означено. Цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;
-  използването на части от публикувани произведения или на неголям брой малки произведения, с изключение на компютърни програми и бази данни, в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване. Такова използване е допустимо само за научни и образователни цели, при посочване на източника и името на автора и при условие, че не се засяга нормалното използване на произведението, нито пък се увреждат неоправдано законните интереси на авторите;
- използването като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на речи, отчети, проповеди и други или на части от тях, произнесени на публични събрания, както и на пледоарии, произнесени в съдебни процеси;
- възпроизвеждането в малко количество на вече публикувани произведения, с изключение на компютърни програми и бази данни, чрез репрографски, фотографски или друг аналогичен начин от обществени библиотеки, документационни центрове, научни институти и други при условие, че се извършва за научни цели или с цел съхраняване на произведението и екземплярите не се разпространяват извън рамките на организацията, извършила възпроизвеждането;
Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:
- литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
- музикални произведения;
- сценични произведения драматични, музикално драматични, пантомимични, хореографски и други;
- филми и други аудио-визуални произведения;
- произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
- произведения на архитектурата;
- фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
- проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
-  графично оформление на печатно издание.
Обект на авторското право са също:
- преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
- аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
- периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.
Изключения: Не са обект на авторското право:
- нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи;
- идеи и концепции;
- фолклорни творби;
- новини, факти, сведения и данни.
Всичко това налага коректно, точно и ясно цитиране на използваните източници за курсовата работа. Списъкът с цитираните източници обикновено се разполага в края на курсовото задание, като се спазват следните правила:
Азбучно подреждане:
- При азбучното подреждане на библиографските описания водещ елемент е името на автора (ите) или на заглавието.
- При съвпадащи фамилни имена се подреждат азбучно по заглавията на документите
- При цитиране на две азбуки първо се подреждат описанията на кирилица, а след това на латиница.
Хронологично подреждане:
- При хронологичното подреждане на библиографските описания водещ елемент е годината на публикуване на документа. В някои случаи може да се предпочете обратно хронологичен ред от последните публикувани издания към по-ранните;
- При две или повече съвпадащи години описанията се I подреждат азбучно по първия елемент на описание.
Схемата на подреждане е следната:
Заглавие Подзаглавни данни. Колективен автор. Сведение за изданието Основни и допълнителни поредни единици. Място на издаване, издателство, година на издаване. (Серия, номер). Забележки.
Номерационно подреждане
При номерационното подреждане списъкът се оформя според реда на появяване на препратките в основния текст
Препратки: Препратките са допълнителният компонент на библиографското цитиране, като чрез тях се преодолява пространствената разпокъсаност на другите два компонента съдържателния (текста) и описателния (библиографските сведения), намиращ се под линия в края на текста или в библиографския списък. По форма препратките са условно означение, което съответства на бележката под линия или в края на текста, или на съответното библиографско описание в списъка на цитираната литература. При цитиране под линия препратките и бележките се означават с арабски цифри, звездички или редуване на звездички и цифри, поставени на горната линия на реда на текста.
Цифрите, които препращат към списъка на цитирана литература, показват номерата на библиографското описание и се поставят в квадратни (или кръгли) скоби. Ако списъкът не е номериран, за препратки служат фамилиите на авторите (или първата дума от заглавието с многоточие) и годината на публикуване
Например:
[Стоянов, 1990]
(Измерване на … 1992).
Ако годините на публикуване на списъка съвпадат, в препратките от този вид се пишат букви след, показващи поредността на описанието в списъка.
Например:
Иванов (1989а),
Иванов (1989б), и т н.
След като е извършена цялостната подготвителна работа проведено е планираното изследване, събрана е и е анализирана литература по изследвания проблем, проучен е планираният материал, проверени са хипотезите, се пристъпва към разработването на курсовата работа. Този етап от работата е творчески и носи строго индивидуален характер, но върху основата на опита и от литературни данни могат да се посочат следните моменти:
а/ Отделни мисли във връзка с проблематиката възникват още в самото начало на работата, а също и при осъществяването й в различни условия. Те трябва да се записват.
б/ По този начин възникнат първите работни понятия и първоначални формулировки, които непрекъснато се уточняват и обогатяват.
в/ По-нататък се стига до една първоначална, груба структура на изложението, подчинена главно на съдържателни, а по-малко на логически критерии.
г/ В процеса на работата тази първоначална структура се доразвива, усъвършенствува, в редица случаи може да се измени цялостно, щом резултатите и характерът на работата изискват това.
д/ Следващият етап е свързан с първите опити за изложение по определени въпроси, които се засягат.
е/ По този начин се стига до първия вариант на курсовата работа.
ж/ Преработването на първия вариант поставя по-високи изисквания към автора. Освен единството в терминологията и общия научен стил на изложението, основното внимание тук е насочено към езиковото и стилното подобряване на ръкописа, към точната употреба на понятия, формулировки, към стегнатост па стила.
з/ Почти винаги се налага след преработването па ръкописа да се направят различни допълнения, свързани най-често с известни уточнявания на понятийния апарат, на наименованието на отделите части /глави/, библиографските данни и съставяне на списък на използваната литература, на различни допълнения н приложения към основния текст.
и/ Накрая се работи върху окончателния текст, след което ръкописът се преработва в окончателен вид.
Структурата на курсовото задание трябва да има следният общ вид:
- начална страница;
- съдържание;
- увод;
- изложение;
- аналитична част;
- изводи и препоръки;
- използвани източници.
Препоръчителен обем на курсовата работа е около 20 страници, като се има предвид стандартни машинописни страници / 30 реда, 60-65 знака на ред, това се постига – при обработка с текстов редактор, като се използва шрифт Ариел /Ariel/, големина 13, междуредие 1.5 или шрифт Times New roman, големина 12, междуредие 1.5/.
Препоръчително е, за онагледяване на аналитичната част на работата да се приложат таблици или графики.

Примерен план:

1. Уточняване с преподавателя точната формулировка на темата, която ще бъде окончателна, както и необходимите срокове, обем и др.
2. Намиране и обобщаване на необходимите източници
3. Изготвяне на литературна справка
4. Ако в курсовата работа се предвижда провеждане на емпирично изследване, трябва да се уточни с преподавателя, макар и в най-общи линии, неговия обхват, приблизителна продължителност и т.н.
5. Важно място трябва да се отдели на формулировката на хипотезата (или на хипотезите).
6. Изготвяне на план на работата.
7. Провеждане на емпиричното изследване или анализ
8. Формулиране на изводи
9. Подготовка на първоначален вариант
10. Окончателно оформяне, подвързване и предаване на курсовата работа
Възниква въпросът: от чие име да бъде написана работата? Много студенти се притесняват да пишат от първо лице единствено число, като смятат, че това е нескромно, че е твърде фамилиарно, че пренася акцента от предмета на работата върху субекта на автора. В голяма степен, тези опасения са оправдани, но има случаи, в които използването на местоимението „аз“ е за предпочитане пред „ние“, „автора“ или безличната форма.Това се отнася предимно за случаите, когато авторът изразява мнение в противовес на съобщаването на факт. В такъв случай формата „аз“ ясно и недвусмислено показва, че мнението е лично на автора и той не ангажира никого с него.

Етикети: как се пише курсова, курсова, курсова работа