Реферати

1. Същност на проблема

За да изясним вариантите за отричане на различното поведение, първо трябва да се запознаем със неговата същност. При взаимодействието между индивида и външната среда се проявяват както общи, така и различни интереси, като водещо в поведението на личността е самоутвърждаването, не само на базата на лични качества, но и на отричане на различното поведение, за по-кратко ОРП. То може да се разглежда като форма на себедоказване и себеутвърждаване. Себедоказването се изразява в налагане на вътрешно мотивирани форми на поведение на обкръжаващата среда, а себеутвърждаването – в приемнато им от другите като правилни, целенасочени и стратегически издържани.
Съществуват три основни варианта на отричане на различното поведение.

2. Първи вариант – отричне поведението на личността.

Основните мотиви за този вариант са субективна преценка за качествата на личността и стремежа за превъзходство. При този вариант е на лице концентрация върху поведението на личността. Най-често с такова отношение се цели изместване от определени позиции на дейност или влияние на обекта на отричане, проявява се в голяма степен субективизъм и стремеж за себедоказване за сметка на отричането. Това е много вредно за колективният начина на работа тъй като се работи в среда на потенциални конфликти, а поводи за тяхното проявление винаги се намират. Специфично за този вариант е, че между членовете на колектива могат да се формират различни комбинации при отричане на различното поведение. Дори само трима от членовете на един екип могат да се въвлекат в изключително сложни взаимоотношения ако всеки от тях прояви стремеж за отричане на различното поведение. ОРП има както активна така и пасивна форма. Активната форма представлява оказване на външен натиск върху определена личност, а пасивната форма представлява съпротива на оказания вънешен натиск. Важно е да се отбележи, че пасивната форма на ОРП, във времето може да се трансформира в активна, ако за това се създадат благоприятни условия т.е. ако даден обект на ОРП е подложен на външен натиск за продъжителен период от време. Преминаването от пасивна към активна форма на ОРП зависи от накои фактори: характер на ситуацията; благоприятно или неблагоприятно стечение на обстоятелствата; преценка за стратегическите изгоди и др. Когато процесите на отричане на различното поведение са извън контрол, възникват реални предпоставки за влошаване ефективността на управленския процес.
ОРП, като стремеж на личността за показване на различно поведение, не винаги постига желаните резултати, или те са краткотрайни. Има и друг вид отричане на различното поведение, когато то е с цел извличане на позиции със стратегическо значение. ОРП е насочено най-вече към активното поведение на личността: мнение; внушение; манипулация и конкретно действие. Мнението и внушението могат да се окажат различни от конкретните действия. Основно влияние върху тях оказват външният натиск, настъпилите промени в ситуацията, липсата на ясна представа за компонентите на ситуацията и пр. От тук следва че реалното действие може да се различава от предварително формираното отношение към ситуацията. Отстояването на определени позиции или извършени действия от обекта на ОРП е форма на съпротиа, която, по всяка вероятност, ще се развие и трансформира в актовно ОРП, спрямо този, който е упражнил външмия натиск.

3. Втори вариант – отричане на средата, в която се реализира личността.

Основните мотиви за възникването му са неприемане на поведенческите параметри на средата, в която обектът се реализира личностно и професионално. В случая се отрича не пряко поведението на личността, а това на социалната среда, в която се реализира. Предпоставка за проява на ОРП спрямо определена група или колектив е несъответствието с техните установени норми на поведение. Възможно е обаче от тази среда към дадената личност да не е налице ОРП, което означава, че към личността е проявено особено внимание и тя се свързва с определено поведение, различаващо се от това на другите в колектива. Отделяна на отношението към средата от това към личността като форма на ОРП е въпрос на аналитичност и има позитивен характер. То, обаче, поставя под съмнение общата оценка за кфалификацията и поведението на цялата група. Умението да се фокусира въру ситуацията и да се оцени поведението на всяка личност от колектива, а не само на една отделна личност може да осмисли позитивната страна на ОРП спрямо средата. Трябва да се изключат чисто субективните преценки и отношение, с което се цели провокиране на конфликтни ситуации, за сметка на позитивното отношение към дадена личност, която вече е в конфликт със средата, в която се реализира.
Този вариант на ОРП се отнася към ръководители от различни равнища, като той е с особено значение когато се прави външна оценка на една организация и нейните структурни звена. Също така той може да се отнесе към институции, чийто правомощия не съответстват на потенциала на субекта на управление, а обект на отричане е онова поведение, което даваните от институцията правомощия налага на субекта на управление. Повишаването на потенциала на субекта на управление спрямо институционалния е една от сериозните причини за нарушаване устойчивостта на управленския процес.

4. Трети вариант – отричане поведението на личността и на средата.

Този вариант се проявява като съпротива на промяната, т.е. когато ена промяна се реализира без подходящата среда и мотивация на персонала се създават предпоставки за отричане на различното поведение. Като се съчетаят помежду си, силите благоприятстващи промяната и силите, които я задържат, създават климата за промяна. Той може да бъде положителен или отрицателен в зажисимост от преобладаващите сили.
Тъй като промяната най-често се свързва с несигурност и неопределеност за персонала, тогава се създават възможности на преден план да излязат различията в ценностите, които стимулирт негативно отношение, както към личността, така и към средета. Казано с други думи отричане на различното поведение на личността и средата. Това са процеси, които до сега са били задържани и са се активирали именно от извършващите се промени. Ако към тях не се подходи с необходимият анализ на ситуацията и задълбочено изследване на междуличностните отношения, е възможно, вместо положителни резултати от промените, да възникнат траини конфликти.

Етикети: Есе за отричането, Есе за поведението, Реферат за ОРП, Реферат за различното поведение