Реферати

Повечето хора не очакват промените и не са особено умели в предвиждането им. Въпреки безпокойствата, които обикновено пораждат тези промени у нас, ние все пак притежаваме забележителната способност бързо да приемаме новите идеи, продукти и услуги, веднага щом почувстваме тяхното вместване в нашите лични и културни представи за действителността.

“ Знаете ли, дори не мога да си представя как сте правили новинарски графики без компютър.” – тези думи на млад художник, работещ за вестник показват колко бързо и радикално новите технологии и понятия могат да се превърнат в нещо общоприето в съзнанието на хората.

Много от нещата, които днес приемаме за даденост, всъщност са се появили не отдавна. Като например в началото на 70-те години на миналия век, електронните калкулатори тепърва започват “битката” с механичните сметачни машини, а компютрите са все още огромни и неперсонални.

Вестниците и списанията едва са започвали замяната на пишещите машини с електронни текстообработващи системи, а в
наборните си зали – технологията за топъл набор с такава за студен набор. Малцина журналисти са си представяли електронните технологии за събиране и производство на новини, които днес са общоприети, или са могли да предвидят настолните издателски системи и експанзията на новинарските графики, станала възможна благодарение на персоналните компютри.

Преди тридесет – четиридесет години електронните медии са се изчерпвали с радиото и телевизията. Лазерите и оптичните мрежи, миниатюрните видеокамери и телевизори, плейърите за компактдискове и самите музикални такива, цифровите факс машини, клетъчните телефони и лаптопите – всичко това , което днес приемаме за част от живота си е било известно на малцина изследователски лаборатории.

Събирането на така безценната информация е ставало в библиотеките, с книги – периодични издания или микрофилми, с помощта на хартия и молив. Интернет и електронната поща са били ограничени и използвани предимно за изследвания, свързани с отбраната.

Зараждане на медиите

Възникване на печатните медии

Писменият език и документните технологии изиграват незаменима роля в създаването и съхраняването на човешкото познание, но едва сравнително скоро достигат до мнозинството от хората. През по-голямата част от 6000 годишното си съществуване те са разглеждани като свещено право на управляващите елити. Необходими са близо шест века от изобретението на Гутенберг, за да станат писмените документи сравнително повсеместно разпространени. А идеята, че почти всички членове на обществото трябва да са грамотни, възниква в края на 16-ти век и е възприета широко едва с началото на индустриалната революция. С разпространението на грамотността възниква разширяващ се пазар за печатни вестници, който на свой ред стимулира нарастването на грамотността. Вестниците първоначално функционират като комерсиални дневници на новата търговска класа. Те обикновено съдържат съобщения за пристигания и заминавания на кораби, карго обяви, цени на стоки, както и малко новини от чужбина.

Технологията за печат на вестници се променя бавно. В началото на 19-ти век печатарите все още набират всеки текст ръчно буква по буква в печатни форми и отпечатват страниците една по една, както го е правил и Гутенберг. От тук следва изводът, че повечето вестници не могат да публикуват повече от неколкостотин екземпляра, а онези които отпечатват над хиляда са изключение.Но съчетанието от нови технологии и нови идеи скоро променя природата на медиата.

Към средата на 19-ти век цяла поредица авангардни технологии от индустриалната ера допринасят за експанзията на печатните медии. Повратният момент настъпва през 1886г., когато Отмар Мергенталер демонстрира своето изобретение – машина, която може да отлива редовете набор като едно цяло. Периодът от 1890г. до 1920 година се смята за златната ера на печатните медии. Издателските империи процъфтяват, а мнозина издатели на вестници като Уилям Рандолф Хърст, Джоузеф Пулицър и лорд Нортклиф стават прочути сред своите читатели като знаменитостите и световните лидери, за които пишат техните издания.

В началото на 20-те години на миналия век навлизането на нова и много по-мощна масмедиа – радиоразпръскването налага на вестниците да преосмислят ролята си.

Както днес става с интернет и кибермедиите, появата на относително евтините домашни радиоприемници и на електронните медии поражда големи тревоги и вълнение. Някои дори обричат на гибел печатните вестници.

Развитие на комерсиалното радио

Преди Първата световна война изследванията на радиотелефонията са насочени предимно към разработването на сигурни способи за комуникация между две точки. Един от първите любители, заели се с радиоразпръскване е инженерът Франк Конрад, който през 1916г. започва да излъчва редовно новини и музика от своя тараж в Питсбърг, САЩ. Неговата идея бързо привлича вниманието на работодателите му, които търсят нови пазари за своето радиооборудване. Излъчванията ги убеждават, че истинският потенциал на радиото е като масмедиа.
Радиото израства като национално средство за информация и развлечение постепенно. Като утвърждават влиянието си, мрежите стават могъща социално-икономическа сила. Бизнес модела наложен от националните радиомрежи, по-късно става основа за телевизионните мрежи и бързия възход на телевизията след Втората световна война.

Телевизията

Първата стъпка е изобретяването на катодно-лъчевата тръба през 1897г. Десет години по-късно руският учен Борис Розинг разработва прототип на модерния телевизионен приемник, при който се използват барабанен огледален скенер и катодно-лъчева тръба, за да се възпроизведе изображението. Обикновено се смята, че Лий Де Форест поставя началото на новата електронна ера със създадената от него триодна вакуумна лампа. Други също толкова значими изобретения като свръххетеродиновата верига на Хауърд Едуин Армстронг подобряват много качеството на приемане. Тези изобретения допринасят изключително за усъвършенстването на домашните радиоприемници, за по-мощни излъчватели, както и за развитието на електронната телевизия. За това не е чудно, че посетителите на Световното изложение в Ню Йорк през 1939г. са очаровани, но не и съвсем изненадани от представянето на черно-бялата телевизия. Само година по-късно е демонстрирана и първата практична система за цветна телевизия.

Маршал Маклуън е един от първите медийни изследователи, които успяват да оценят културната значение на електронните медии. Той смята, че печатните медии отдалечават хората от света и един от друг, докато електронните медии – тъкмо обратното, правят хората по-взаимосвързани.

Компютърната ера

Първият мащабен електронен цифров компютър е създаден през 1946г. след края на Втората световна война от Министерството на отбраната на САЩ. Тази огромна машина,позната като ENIAC е с невероятните размери дължина -30 метра, 3 метра височина и тегло от 30 тона. Изразходва над 10 000 вата електрическа мощност, използва над 18 000 радиолампи, съдържа над 500 000 запоени ръчно контакта, а самото му изграждане струвало над половин милион долара. При това първите поколения лампови компютри са не само големи и скъпи, а и ненадеждни и разочароващи при използване.
Миниатюризацията на компютърните компоненти започва усилено към края на 50-те години на 20 век. Появата на транзисторите и така наречените полупроводникови елементи води до замяната на радиолампите и до рязкото намаляване на необходимите медни проводници.
През 1969г. един конструктор на схеми се сеща, че е възможно да се създаде програмируема интегрална схема с широко предназначение, която да може да прави всичко, което желае потребителят. Две години по-късно се обявява ерата на интегрираната електроника и се представя първият комерсиален микропроцесор – компютър върху чип. След 1972г. на всеки няколко години се появяват нови поколения микропроцесори, които са многократно по-мощни и по-усъвършенствани от предшествениците си. Сета те се използват в автомобилите, камерите, пералните машини и в стотици други уреди за ежедневна употреба, но най-важната си роля изиграват в развитието на персоналните компютри и цифровите комуникационни мрежи.

Мрежа от компютърни мрежи. Интернет

Затворената някога област на американски изследователи и учени, която познаваме като интернет, се превръща в огромна глобална комуникационна система, използвана от милиони хора по света за академични и бизнес цели, както и за лична кореспонденция и събиране на информация. Мрежата всъщност представлява свободно свързана паяжина от хиляди съединени помежду си компютърни мрежи. Интернет се ражда в разгара на студената война, през 1969г., като експериментална мрежа наречена ARPANET. През първата си година свързва четири университетски компютърни центъра, които участват във военни разработки на Агенцията за перспективни изследвания и проекти към Министерството на отбраната на САЩ. Целта на изследването е да се изгради мрежа от компютри, която да продължи да функционира, дори ако големи части от нея са разрушени от ядрен удар или саботаж. За да осигурят преминаването на информацията при тези условия, създателите на мрежата избират да се откажат от исторически наложилият се при военните модел с централен контрол за свързване на базите с главната квартира. Вместо това те приемат подхода на “децентрализирана” разпределена мрежа по образеца на пощенските служби. По този модел винаги се осъществява комуникация между източника и адресата. Пощенската система дава един от най-добрите примери за разбиране на това, как се насочват съобщенията в интернет. Когато съобщението се изпрати, то отива в най-близката пощенска подстанция. От там то бива насочено към градската или регионалната пощенска служба. Следва насочване към други регионални пунктове за разпределение до местната пощенска служба или подстанция, която е най-близо до крайната цел. Оттук отговорността се поема от съответният пощальон или фирма, които трябва да занесат писмата до пощенската кутия на получателя.
Процесът на изпращане на електронна поща по Мрежата е продължение на пощенския модел. Всеки компютър свързан към мрежа притежава уникален адрес. Компютъра на изпращача е отговорен да опакова всяко съобщение в цифров “плик” и да го адресира правилно. Адресът е структуриран според правилата, наречени интернет протокол (IP), които определят как ще бъде насочена пощата.

През 80-те години на миналия век, интернет обхваща повечето големи академични институции и изследователски центрове в САЩ, както и на много други место по света. В началото на десетилетието интернет свързва около 10 000 души в САЩ чрез 400 компютърни хъба. В края му вече са свързани няколко милиона потребители чрез 5000 хъба в 26 страни. Но колкото и феноменална да изглежда експанзията на интернет през този период, неговият растеж през следващите пет години изненадва почти всички. Към 1995г. към тридесет милиона души в над сто страни са получили компютърен достъп до новинарски служби, библиотеки, научни и академични списания, “електронни табла за обяви” и бази данни, както и един до друг през над три милиона интернет сайта за връзка. Към същата тази година, благодарение на технологии като “Мозаик”, интернет става толкова популярен, че потребителските мрежи започват да предлагат на клиентите си достъп до глобалната мрежа, който преди това абонатите са можели да ползват само в границите на службата, за която са абонирани. Щом собственическите стени започват да се сриват, на онлайн клиентите вече не им се налага да се абонират за много служби, за да намират необходимата им информация или за да общуват с цялата онлайн кохорта.

Много потребители твърдят, че Мрежата е много подходящ носител на свободното слово, отколкото което и да е от другите средства за комуникация.

Един от най-ярките примери до каква степен са променени от модерните комуникационни технологии очакванията ни за новините и тяхната незабавност е земетресението в Лисабон през 1755г. При него загиват над 60 000 души, но за да се разпространи новината са необходими няколко месеца, а достигнала до вестниците й биват отделени само няколко реда. Ако същото това земетресение се бе случило днес, новините за събитието щяха да се разпространяват с гриф “мълния” до медийните организации по света почти със скоростта на светлината. След секунди по радиото щяха да звучат бюлетини, на телевизионните екрани щяха да се появят видеокартини “на живо”. Интервюта с оцелели, спасители и безброй експерти щяха да запълнят безброй колони новини, стотици часове ефирно време, както и стотици мегабайтове в компютърни бази данни и сайтове.

Едва ли някой е можел да си представи, че още в средата на 90-те години на 20-ти век, цифровите факс машини, електронните пощенски услуги и клетъчните телефони ще се използват всекидневно за лесно и сравнително евтино общуване както с далечни страни и изолирани райони, така и в големите градове и бизнес сградите.

Възможно е никога да не успеем да предскажем с голяма точност последиците от технологичните промени, но все пак можем да фокусираме погледа си върху бъдещето. Дори и да ни се струва, че днес промените в света протичат по-бързо, историческите изследвания показват съвсем друго. Според Пол Сафо, директор на института за бъдещето в Калифорния, САЩ – периодът необходим на новите идеи да навлязат трайно в живота ни е средно около тридесет години. Той нарича тази закономерност “Правило на 30-те години.” Същото това правило може да не е безпогрешно, но то позволява да се погледне на развитието на новите технологии по-реалистично. Не бива да се забравя, че целта на правилото не е фиксирането на твърди времеви рамки за масовото приемане на новите технологии. Основната идея е, че впечатленията за спонтанен технологичен напредък обикновено са погрешни.

В отговор на възникването на нови медии, утвърдените форми на средствата за комуникация трябва да се променят. Ако не настъпи такава промяна, остава възможността те да загинат.Всичко се опира на принципа на метаморфозата на старите медии, а от него произтичат три идеи – за коеволюцията, конвергенцията и комплексността.

Коеволюция

Всички форми на комуникация са здраво вплетени в тъканта на човешката комуникационна система и не могат да съществуват независимо една от друга в нашата култура. Когато възникне и се развие нова форма, тя повлиява по различно време и в различна степен развитието на всяка от другите съществуващи форми. Коеволюцията и съвместното съществуване, а не последователната еволюция и замяната са норма, откакто се появяват първите живи организми на планетата. Стабилното присъствие на новите технологии, което днес смятаме за разбиращо се от само себе си, не би било възможно, ако раждането на всяка нова медия водеше до погиването на някоя от старите медии.

Конвергенция

Почти всеки персонален компютър, продаван днес, предлага на потребителите възможност да пускат CD-ROM дискове, съчетаващи текст, неподвижни изображения, аудио и видеоклипове, а също да се свързват с глобалната мрежа и да получават достъп до различни бази от текстова и аудиовизуална информация. Това е един от най-очевидните примери за схващането известно като конвергенция на медиите. Идеята различни технологии и форми на медии да работят заедно, днес е по-скоро банална, но не толкова отдавна тя е смятана за утопична.

Комплексност

В периоди на голами промени като този, който преживяваме сега, всичко наоколо може да ни се струва хаотично и в по-широк смисъл това е точно така. Хаосът е съществен елемент от промяната. Без него светът би бил невъзможен. От хаосът се раждат новите идеи, които вдъхват живот на системите. В този контекст комплексността се отнася до събития, които се случват в някои привидно хаотични системи.

За определянето на групираните по различен начин медии се използват множество станали обичайни и взаимозаменяеми термини. Вестниците и списанията, например, могат да бъдат вместени в категории като печатни медии, новинарски медии, преса, периодика и масмедии. Не по- малко са и възможните категории за радиото, телевизията, киното и другите популярни форми на средствата за комуникация. Всякя от тях е валидна, но и доста затворена. Печатните и електронните медии, например, включват само сравнително нови форми, докато в съвременния медиен микс се включват и по-стари сходни форми.

Използвана литература :

Roger Fidler, Mediamopposis : Understanding Media Technologies, Culture and Changes

Етикети: доклад по журналистика, доклад по медиазнание, доклад по свят и личност, доклад по социология, реферат по журналистика, реферат по медиазнание, реферат по свят и личности, реферат по социология