Реферати

Фискалната политика се свързва с ролята на държавата в икономиката и цялостното обществено развитие. Основният й инструмент е държавният бюджет.
Държавата се включва в кръгооборота на доходи и разходи в икономиката като:
• Изземва данъци, което е приход за нея и разход за фирми и домакинства.
• Осъществява два типа разходи:
трансферни плащания, които са приход за частния сектор;
правителствени покупки на стоки и услуги, които се осигуряват от частния сектор срещу съответен доход.
Балансирането на приходи и разходи на национално равнище се осъществява чрез държавния бюджет. В най-общ смисъл той е планов документ, който съпоставя приходите и разходите за определен период /обикновено за една финансова година/. Ако приходите в бюджета са равни на разходите от него, то той се характеризира като балансиран бюджет. Ако приходите са по-малко от разходите налице е бюджетен дефицит и при по-високи приходи от разходите говорим за бюджетен излишък.
І. Бюджетните приходи като фактор за бюджетния дефицит
Фактическите данъчни приходи се състоят от:
• Нормативна данъчна основа – делът от БВП, който нормативно подлежи на облагане.
• Данъчна ставка – в обобщетен вид изразява процента на данъка от данъчната основа.
• Фактическа събираемост на така определените нормативно приходи /произведението от данъчната основа и данъчната ставка/. Тя никога не е 100% и зависи от работата и неподкупността на данъчната администрация, изисква вътрешен контрол и подбор на кадрите.
Колкото повече фактическата събираемост се доближава до произведението на данъчната основа и данъчната ставка, толкова по-малък е делът на “черната” икономика, а фирмите /или индивидите/ платци на даден данък са поставени в равни условия от гл. т. на данъците и съществуват уславия за лоялна конкуренция между тях. Високите ставки убиват стимулите за икономическа дейност, а ниската събираемост, означава, че едни плащат данъка, а други /частично или напълно/ не го плащат. Оптималната комбинация се състои от възможно най-широка данъчна база, сравнително умерена ставка и висока събираемост.
1. Преки данъци
1.1. Данъци, плащани от печалбата
Данъците, плащани от печалбата, заемат в края на 80-те години общо от 21,0 до 23,1% от БВП и 36 – 38,9% от приходите на консолидирания бюджет. Тези дялове са твърде високи и причини, за които са: Първо, висок дял на приходите на бюджета в БВП. Дял типичен за бившите социалистически страни, но е твърде висок дори за развитите европейски страни. Второ, относителната слабост на другите групи приходи. Основите постъпления идват от два основни източника- от печалбата и от косвени данъци. Като трета причина, толкова голям дял на данъците е възможен единствено поради спецификата на пазарните отношения и регулатори в условията на планово-директивната икономика. За сравнение, счита се, че в една индустриално развита страна, с работеща пазарна икономика и силна данъчна администрация, и законодателство размерът на печалбата следва да е около 20% от БВП.
1992г. данъкът върху печалбата на търговските банки и застрахователните дружества е увеличен на 50%, което е израз на фискализъм. В началото на 2003г. амортизационните норми за компютри и софтуер се увеличават от 20 на 50%, а за т. нар. група ІІ – машини, производствено оборудване, автомобили и апаратура – от 20 на 30%, без право на ускорена амортизация, което прави по-гъвкава политиката по отношение на ускорената амортизация.
1.2. Индивидуален подоходен данък
В индустриално развитите страни с пазарна икономика индивидуалният подоходен данък дава годишни приходи от средно около 10-11% от БВП, което съответства на 1/3 до 1/4 от всички приходи на консолидираните бюджети. Той е един от най-важните приходи. В България обаче делът му варира от 3,4 до 5,4% от БВП за периода 1998 – 2000г. По-важна за фискалния потенциал на данъка е неговата регулираща функция. Освен това индивидуалниятподоходен данък почти винаги е основен приход в местните бюджети.
Закон за данъка върху общия доход е приет още през 1950г. при коренно различни условия. През 1991г. съществува т. нар. “ергенски” данък като неудачна форма на диференциация на доходите на имащите и нямащите деца. Високата инфлация /1990-1997г./ води до фискални деформации, в т.ч. нееднаквост на облагането поради различния момент на плащането на данъка. Мног видове доходи и практически цели отрасли /селското стопанство например/не подлежаха на облагане.
Самонаетите укриват /изцяло или частично/ доходите си не само заради данъка, но и заради социално – осигурителните вноски, които те следва да плащат изцяло.
Семейното облагане дискриминира семейства с двама работещи и е административно по-сложно и по-скъпо. Води до неоправдани загуби на фиска и облагодетелства главно заможните.
1.3. Имуществените данъци – освен данъка върху недвижимите имоти включват още данъците върху превозните средства и върху придобиване на имущество по дарения и по възмезден начин и класическия данък върху наследствата.
Законът за местните данъци и такси промени данъчните оценки на недвижимите имоти, като ги повиши неколкократно, а в същото време бяха намалени данъчните ставки. На същата оценка се базират и данъка върху наследствата, както и т.нар. такса смет, която се събира заедно с данъка върху недвижимите имоти.
2. Косвени данъци
2.1. Данък добавена стойност/ДДС/ – този данък има скъпа администрация: на няколкостотин данъкоплатци се пада 1 данъчен служител /преди появата на НАП/. С ДДС по принцип се облага т.нар. крайно потребление, т.е. БВП без брутното обрпазуване на основния капитал, физическото изменение на запасите и външно – търговското салдо /износ минус внос на стоки и услуги/.
Националната агенция за приходите обедини от 1 януари 2006г. събирането и обслужването на републиканските данъци /данък върху доходите, патентни данъци, ДДС, корпоративни данъци/ и задължителните осигурителни вноски /здравни осигуровки, вноските за пенсия, вноските за ДЗПО и др./ местните данъци и такси /данък сгради, такса смет, данъците върху превозните средства, данъците при придобиване на имуществата, данъците върху наследствата/ вече се обслужват от общинската администрация, а не от данъчната, както беше до края на 2005г. НАП обединява приходите от републиканските данъци и приходите от НОИ. В резултат на това централизиране от над 150 данъчни структури бяха намалени на 40.
Делът на данъка върху оборота и акцизите /разделени по-скоро на основа на технически признаци, отколкото по равнище на данъчните ставки от нач. на 1988г./ намалява за 1989 – 1990г. поради бързото нарастване на цените на производителя в сравнение с тези на дребно. През периода 1988 – 1990г. се облагат около ½ от стоките за крайно вътрешно потребление. През март 1991г., вече при преимуществено свободни цени се пристъпва към по-нататъшно унифициране на ставките на данъка върху оборота – 2 основни /10 и 22%/ и 2% и 0 /необлагаеми/- допълнителни.
Важна е и невъзможността митата, експортните и импортните такси да осъществяват соята регулираща функция, което да “дозира” конкуренцията на вносните стоки и услуги.
2.2. Приходи на осигурителните фондове
На основата на принципите на застраховането при осигурителните фондове се разхвърля рискът от определени събития /старост, болест, безработица и т.н./
По своята форма обаче: задължителност, еднаквост за всички платци по определени признаци, определеност по закон и т.н. те не се различават от класическите данъци.
Общо по отношение на данъчните приходи трябва да се посочат проблемите във връзка със спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане /най-често на доходите и имуществата/.
Бюджетът многократно е опрощавал /или поне отлагал/плащането на големи суми от данъци. В други случаи дълговете са практически несъбираеми.
Друг инструмент на фискалната политика са паричните трансфери – прехвърлянето на ресурси от едно физическо или юридическо лице в полза на друго под формата на субсидии, социални плащания, помощи, погасяване на дългове.
ІІ. Бюджетните разходи като фактор за бюджетния дефицит
Крайната цел на бюджетните приходи в общия случай е набавянето на парични средства за извършване на бюджетни разходи. Наистина разходите могат да се извършват и за сметка на заеми, но така се консумират в аванс бъдещи приходи. Дефицитното финансиране се осъществява с:
• Чуждестранни източници – заеми от чужди банки и правителства и помощи от чуждестранни източници;
• Вътрешни заеми – преки банкови кредити, емисии на държавни ценни книжа;
• Допълнителна парична емисия.
Бюджетните разходи служат за финансирането на т. нар. “обществени услуги”. Задоволяването на потребностите на обществото от тях /при зададени обом и структура/ може да се извърши с по-големи или по-малки финансови разходи в зависимост от тяхната ефективност.
1. Бюджетни субсидии и инвестиции
В годините след 1991г. субсидиите остават по размер сравнително еднакви – между 2,2 до 0,8% от БВП, като с тригодишното споразумение с МВФ се предвижда почти пълното им премахване, което не се осъществило. Сведени са субсидиите до около 0,8 – 1,0% от БВП /1,8 – 2,5% от разходите/ главно за енергетиката /топлофикациите/, БДЖ, вътрешно- и междуградски автобусен транспорт. Последица от рязкото увеличение на цените при намаляване на предметните субсидии са затрудненията при заплащането на електроенергия, вода, топлоенергия, газ и т.н. от много фирми и потребители сред населението.
След въвеждането на режима на валутния съвет и свързаната с това икономическа и финансова стабилизация, бюджетните инвестиции отново нарастват и през 1998 – 2000г. са между 4,1 – 4,7% от БВП или около 10% от съвкупните разходи. За 2001 и 2002г. обаче те спадат на 3,9 и 2,8% от БВП /съответно 9,6 и 7,2% от всички разходи/. Бюджетните инвестиции са съсредоточени основно в социалната и икономическата инфраструктура /главно енергетика, железници, пристанища/, в т. ч. като необходими делови участия по международни заеми.
Непрозрачността при възлагане на държавни /общински/ поръчки за строителство и оборудване е често срещана през посочения период и води до ненужно изтичане на обществени средства в частните фирми не по правилата т.е. чрез корупция. Известен по-строг контрол в това отношение има при големите проекти, осъществявани в значителна степен с външни заеми или помощи. Най-често обаче те се печелят от чуждестранни изпълнители, а участието на българските фирми е второстепенно, участващи с неквалифицирана работна сила. В тези условия държавните поръчки във връзка с инвестиционните проекти, от една странасе оскъпяват ненужно, а от друга – не стимулират развитието на съответните отрасли – доставчици от България. Проблем снижаващ ефективността на бюджетните инвестиции, е тяхното влаганев несъразмерникато количество икато качество”офиси”, в т. ч. За вносен фаянс, мебели, коли и др. “паразитни” разходи.
2. Разходите за заплати и осигуровки в бюджетната сфера заемат съществен дял от разходите на консолидирания бюджет. Те пряко влияят върху размера на бюджетния дефицит, правителствата /под натиск на МВФ/се стараят да ограничават бюджетните заплати /вместо да намаляват щатните бройки/.
Едва в края на 90-те години,най-вече поради стагнирането на доходите в реалния сектор, бюджетните заплати бележат тенденция за изравняване с останалите.
От гл. т. на взаимовръзките с бюджетния дефицит непълното заплащане в бюджетната сфера е фактор за насилствено, т.е. в разрез с основното изискване на пазарната икономика – еквивалентност – намаление на бюджетния дефицит. Може да се изчисли условен допълнителен дефицит, формиран от приблизителната разлика между фактическите /занижени/ и условно изравнените с реалната икономически заплати. Намаляването на условния дефицит се дължи на намаляването на броя на заетите в бюджетната сфера с около 1/3 в сравнение с 1991 – 1999г.
3. Ефектът на лихвения процент върху разхода е с повишаване на равнището на цените се увелечава производството, за което пък са нужни средства за инвестиции. Теглят фирмите кредити, което води до разширяване на производството и увеличаване на конкуренцията. По този начин се преодолява дефицитът –намаляват се цените и се уравновесява неравновесието на пазара. Това е едно от обясненията на икономистите за отрицателния наклон на кривата на съвкупното търсене.
4. Извънредни бюджетни разходи.
Лошите кридити, натрупани до края на 1990г.имат корени във философията и погрешнатапрактика на т. нар. “следреформен” /от средата на 60-те години насам/ период на планово-директивната система. Съгласно тях с цел “повишаване на икономиката”максимално се заместваха не само бюджетните средства, но и собствените такива на предприятията чрез банков кредит, като той достигал 70-80% от средствата както за инвестиции така и за оборотни средства. Във връзка с либерализацията на валутния курс, лихвените проценти и стагнацията на производството и пазарите проблемите с погасяването на тези дълговедопълнително се усложняват.
Длъжниците очаквали /основателно/опрощаване на старите кредити, а банките продължили отпускането на лоши кредити, без промяна на поведението на предприятията длъжници, само се увеличава държавният дълг, без това да подобрява финансовите резултатина реалния сектор.
Значителни са разходите, направени по поземлената реформа. В резултат обаче е налице крайна раздробеност на селскостопанските земи, спъваща развитието на модерното земеделие.
Наред с разходите, свързани със структурната реформа към извънредните разходи могат да се причислят и тези за компенсация на репресираните до края на 1989г. Негативни ефекти е предизвиквала справедливата по принцип реституция на едрата градска собственост.
Доста разточителни се оказват разходите запровеждане на различни видове избори. Само за финансиране на изборите през 2000г. в чужбина са били похарчени 290 хил. лева без това да е довело до съществена промяна в резултатите.
Щедри помощи са получили пострадалите от земетресенията в Турция и албанците в Косово, опростен бил и 40 млн. долара /трудносъбираем дълг на Афганистан.
5.Разходи за отбрана и сигурност
Структурата на военните разходи остава нерационална. Голяма част от тях са за ненужни командировки и езикови курсове на Запад, често от едни и същи хора.
Включват се и разходи за гражданска отбрана. Голяма част от скривалищата не се поддържат или са отдадине под наем на частни фирми като складове или дискотеки. Кризата в Югославия изкарва на показ факта, че дори запасът от противогази за гражданското население не е достатъчен. Серията от градски пожари, наводнения и заплахата от атентати за сетен път доказват необходимостта от отделяне на повече средства и внимание на гражданската отбрана. “Отбраната” не “произвежда национална сигурност”, нито пък стимулира високотехнологичните собствени производства, а е източник на корупция и се използва за подчинение на България на чужди интереси.
В тази група са разходите за полиция, противопожарна охрана и сигурност.
В пряка връзка със системата за правораздаване и дейността на т. нар. места за изтърпяване на лишаването от свобода, т.е затворите. “Дори ако съдебната система би успяла да достигне до идеалното състояние за бързо залавяне и осъждане на всички престъпници, тя би се оказала пред друго трудно преодолимо препятствие – капацитетът на наличните затвори и други места за лишаване от свобода би се оказъл неколкократно по-малък от необходимия за побиране на всички осъдени престъпници” /Л. Беров/. Условията в затворите не са добри, все по-трудно се осигурява работа на затворниците.
Правителствата в развитите страни от една страна, увеличават разходите за здравеопазване, а от друга започват по-активно да търсят по-резултатни подходифинансиране и управление с цел да се ограничат нарастването на разходите и бюджетните дефицити. В областта на здравеопазването протича, закъсняла и твърде болезнена реформа.
6. Социално осигуряване и грижи
Функцията “Социално осигуряване и грижи” заема първостепенно място в структурата на разходите. Тези разходи в значителна част предопределят и ниската еластичностна разходната част на консолидирания бюджет като цяло поради факта, че са основната форма на доходи за над 3 млн.души, главно пенсионери,безработни и социално слаби. В този смисъл те са основна причина общият дял от бюджетните разходи да трябва да се счита за оптимален в диапазона 40-45% от БВП /в т.ч.нелихвените 35-40%/ въпреки по-ниското икономическо развитие в сравнение със страните от ЕС. В тях средното равнище на разходите към 2000г. е около 46% от БВП с отклонения за отделните страни от 33 до 56%.
С най-голям дял /около 2/3 от тези на цялата група разходи /са тези за подфункцията “Пенсии”.
Доколкото разходите за пенсии доближават ¼ от всички бюджетни разходи /заедно с администрирането на системата и здравноосигурителните вноски/ около 10% от БВП, възможно е да се наложи емисия на вътрешен държавен дълг за покриване на необходимите разходи.
В групата разходи на помощи и компенсации се включват детските добавки, обезщетението при бременност и раждане, за отглеждане на малко дете, обезщетение при безработица.
Крайно недостатъчни са грижите за паметниците на културата.
Реформата в културната сфера в посока на фискално приспособяване към пазарните условия не е завършена. Наблюдава се частично или напълно преминаване на отделни дейности и институции на самофинансиране.
7. Разходи по държавния дълг
При погасяване на външния дълг се ограничава вътрешното национална потребление и инвестиции. Държавният дълг непряко е източник на инфлация – като се увеличат разходите в бюджета се увеличава съвкупното търсене и оттук политка на експанзия. Наблюдава се изтласкване от пазара на частните инвеститори чрез въздействието върху лихвения процент.
Погледнато строго формално, лихвените разходи най общо зависят от два фактора: размер на дълга /главниците/ и размерът на годишните лихвени проценти /по различните съставки по дълга/.

Етикети: доклад по икономика, доклад по макроикономика, реферат по икономика, реферат по макроикономика