В процеса на общуването могат да бъдат изпозвани разнообразни видове, форми и средства на общуване.Добре е да се познават техните особености, начин на използване, комбинацийте между тях за да се оползотворят в максимална степен възможностите им.
Видовете общуване се определят по различни признаци: съобразно целта на общуването; съдържанието на информацията; начина на осъществяване; средствата, който се използват; броя на участниците; активността на общуващите страни и други. В подходите на отделните автори има и прилики, и разлики. В Кратък речник по психология се определят следните видове общуване:
- пряко (непосредствено) и косвено (опсредствено);
- преднамерено и непреднамерено (стихийно);
- делово (формално) и интимно (неформално);
- официлано и неофициално;
- полезно и вредно;
- приятно и неприятно;
- внимателно, вежливо, тактично и грубо, безцеремонно, безтактно;
- междуличностно, междугрупово и междуколективно;
- мисловно- въображаемо, съзерцателно- теоретично и реално- практическо;
- социалноориентирано общуване (беседа, лекция, доклад, ораторска реч, изказване по радиото или телевизията);
- групово- предметно ориентирано („ диктатално”) общуване, включено в колективния труд с оглед да се организира колективно взаимодействие в трудовия процес и да се решават стоящите пред колектива задачи;
- личностно ориентирано общуване или непосредствено общуване на човек с човека (наякой автори го назовават „модално” общуване, което се определя като „изясняване на отношенията”).
Според Г.Димитрова видовете общуване са съобразно определени признаци:
- според целта на общуване- за организиране на дейности; за указване на въздействие; за даване и получаване на информация; за контактуване с определена личност;
- съобразно средствата за общуване- речево (вербално) и неречево (невербално);
- съобразно начина на осъществяване- пряко (непосредствено) и косвено (опосредствено);
- съобразно съдържанието на информацията- с интелектуална информация; с художествена информация; с емоционална информация; със смесена информация;
- според активността на участниците- симетрично и асиметрично общуване;
- според броя на участниците- общуване личност- личности; общуване личност- група; общуване група- група; масово общуване.
Може да се допълни за невербалното общуване, че от своя страна се подразделя на експресивно- мимическо (усмивка, поглед, мимика, жест) и предметно- действено (движения, викове, възгласи, звуци).Заслужава внимание представената информация за невербалното общуване от Л. Андреева, която изяснява същността му, съобразно различни автори подходи, представя неговите функций, канали, модели и др.
От класификацията за видовете общуване, съобразно използваните средства, всъщност добиваме представа кой са средствата на общуването.Определение за средства на общуването дава М.И. Лисина: „Средства на общуване са тези операций, с помоща на който всеки участник построява свойте деиствия на общуване и влага свой принос във взаимодействието с другия човек”.Има три основни групи средства на общуване:
- речеви (вербални) средства на общуване (устната и писмената реч)- служат за предване на информация или за искане на информация, за окозване на въздействие, влияние, за опганизиране на взаимодействие и други.;
- невербални експресивно- мимически средства на общуване- служат за изразяване на емоционални състояние, чувства и отношения;
- невербални предметно- действени средства на общуване- служат за изразяване на желанието и готовността за контакт, както и съдържанието на общуването.
Невербалните средства на общуване се появяват още в ранните стадий на формирането на човека, те имат изключителна роля в ранната детска възраст, докато вербалните средства на общуване възникават при поява на членоразделната реч и след възникването на писмеността, имат водеща роля е общуването между хората.
Анализ на основните средства на общуването прави Л. Десев, като се позовава на постановки на М. И. Лисина и др.
За експресивно- мимическите средства подчертава, че с основание се интерпретират като индикатор за отношвнието на един човек към друг, като най- ярки показатели за вниманието и интереса на възпитаникът към възпитателят и обратно, за постигане на психическо „заразяване” и сугестивно въздействие от едно лице върху друго, група или колектив без което е немислима практиката на възпитанието.
Предметно- дйствените средства на общуването се поставят в приоритетна позиция (те са „по-съвършени” – по М.Лисина) относно по-бързото и по-точно постигане на желаното взаимодействие от детето спрямо възрастния.Съвместната дейност служи като основа за възникване на речево взаимодействие.Като подчертава Л. Десев, препоръчваните от А.Тауш и Р.Тауш форми на „физически контакт”- например помилване или погалване надете; потупване по рамото на спортист преди състезание с оглед ободряване и вдъхване на увереност в силите му; поздравяване на ученик чрез ръкостискане и пр. – се прилагат обикновенно по- рядко с увеличаване възрастта на учащите се.
Речевите средства на общуване се определят от авторът като основен вид комуникативна дейност, а речевите операций като най-ефективно средство за общуване, което дава възможност да се излиза извън кръга или пределите на дадена конкретна ситуация и да се организира взаимодействие в по-широк кръг въпроси подчертава се, че чрез тях се постига най-финно изразяване на хората в отношенията им един към друг, умелото им използване крие в себе си най-голям педагогически потенциал и резерв.Акцентира се на необикновенно им възможнсти за убеждаване и внушаване на желани мисли и отношения, състояния и форми на поведение.Разбира се, тук трябва да подчертаем, че въздействащата личност (много често това е учителят в ролята му на ръководен субект)е необходимо да мотивира много добре целта, към която се стреми и полезността й за другия субект на общуването.
Акцент върху вербалното общуване и двустранната връзка между езика и общуването поставя Ф. Даскалова.Тя подчертава, че „от една страна основната функция на езика е комуникативната, т.е функцията му на най-важното средство за пълноценно човешко общуване, а от друга страна общуването само по себе си предполага речта и езикът, тъй като взаимно насочената активност на участниците в общуването се осъществява най- пълно именно чрез речта и чрез средствата на езика”.Голямо практическо значение има представената от автора схема за анализ на комуникативната структура на речта, която включва основни елементи във външната структура на речевото общуване; характер за взаимоотношенията на партньорите в общуването; обобщени характеристики на речевото общуване.
Специално вниманив Л.Десев отделя на изкуството като средство за общуване.Подчератава неговата специфика и уникалност на способността му да въплащава, съхранява и предава такива духовни процеси и духовни продукеи, който могат да станат всеобщо достояние само благодарение на него.Посочени са 5 функций на изкуството: комуникативна, просветителска, възпитателна, хедонистична и роля на изкуството като инструмент за художествено възпитание на хората, който свидетелстват за изключително голямото му възпитателно-образователно знчение.
Формите на общуване (модалности на комуникация)
- външна реч и вътрешна реч;
- паралингвистична (параезик) и екстралингвистична (екстра език);
- двигателно- изразителна (експресивна); зрителна (визуална); пространстве-
но- териториална; времева; тактилна;
- обонятелна; цивилизационна;
- художествена (музика, живопис…)
- естетическа
Всяка форма на общуване се характеризира с 5 основни параметъра: време на възникване, съдържание на комуникативната потребност, водещ мотив, основно средство и място на общуване в системата на ощата жизнена дейност. Към това авторът добавя още: брой на взаимодействащите си индивиди, честота, сила и продължителност на контакрите между тях, предмет на насоченост на връзките, начин на връзка- на знакова система за комуникация, социална значимост на взаимодействието.Специално се акцентира на това, че познаването, използването и развитието на формите на общуване има голямо психолого-педагогическо значение.То дава възможност, от една стран диференцирано да се анализират индивидуални варианти на комуникативна дейност, а от друга- правилно да се организира възпитателната по-специално корекционната работа с децата с отклонения е развитието на социалното им поведение.
Етикети: доклад за общуването, доклад по педагогика, доклад по психология, есе за общуването, Реферат по педагогика, реферат по психология
Този материал съдържа 1,092 думи.Ако ще ти свърши работа, може да помогнеш на друг, като качиш нещо твое :)
Много хубав реферат