Реферати

Планетата Земя съществува от близо 3 млрд. години, през които бавно, еволюираики живите организми са се приспособявали към околната среда. Преди около 55 млн. години на земята се появява човека и развиваики се започва да влияе на околната среда с цел да я направи по благоприятна за него.
Предпоставките за риска от природата на човека са резултат именно на това влияние на околната среда, или биосферата, която вклиючва живите организми и взаимодействието им с неживата природа.Биосферата е саморегулираща се система, която е съществувала преди човека и може да съществува без него.Рисковете, които крие увреждането на сложните процеси в биосферата, посредством замърсяване, унищожаване на флората и фауната, унищшжаването на узоновия слой и др. са много и не бива да се пренебрегват.
Биосферата има два основни елемента- растения (биом) и живи същества (популация). Всеки един от тези два компонента съдържа различни елементи. Биомът съдържа горска растителност, пустинна растителност, полска растителност, водна растителност и т.н. Биомът или растенията извършват един от най-важните процеси за нас хората –фотосинтезата.
Фотосинтезата е процес, при който растенията, под въздействие на светлината преобразуват водата и въглеродния двуокис в глюкоза и кислород. Глюкозата се използва като суровина за изграждане на целулоза и източник на енергия за протичането на други биологични процеси.
Популацията, от друга страна, съдържа като компоненти групите бозайници, влечугите, птиците.Популацията и биома са включени в огромния кръговрат на веществата в биосферата. При дишане глюкозата, която се съдържа в растителната храна, приета от живите организми, се окислява в тях и те освобождават въглероден двуокис (СО2), азот (N2) фосфор (Р), сяра (S), които встъпват в нов кръговрат като храна за зелените растения. Годишно природата “произвежда” 100 млрд. тона органично вещество. Този процес се обозначава с термина глобална продуктивност. За същото време това вещество се превръща във във въглероден двуокис и вода в процес, наречен глобален разпад. Преди около един милиард години голяма част от веществата не са се разпадали поради липсата на достатъчно живи същества, които да дишат. В резултат преобладава синтезът на органични вещества, като се увеличава кислородът в атмосферата. Паралелно с това, натрупването на органични вещества (преди 300 млн. години) води до образуването в земните недра на енергийни ресурси (въглища, нефт, природен газ).Относителното равновесие се поддържа чрез постоянен кръговрат на веществата в процеса на техния синтез и разпад.
С развитието на технологиите целеположената човешка дейност открива широки възможности за опознаване на света и за въздействие върху протичащите в биосферата процеси. Именно целеположената човешка дейност, основана върху научното опознаване на природата, на съществуващите в нея закономерности, са позволили на човека така да въздейства върху биосферата, че да й придаде ново качество като я превърне в ноосфера. Но този процес крие много рискове поради това, че последиците от новите технологии още не са извесни.
Според законът на Шелфорд от 1910г,формулиран като закон за толерантността, всички огранизми или общости от организми включително и човека се нуждаят не просто от топлина, храна и влага а определен режим,т.е граници на допустими колебания на наличието на тези фактори. Съществува определен диапазон между минимума и максимума, в който тези фактори трябва да присъстват, за да протичат жизнени процеси. Диапазонът (пространството) между посочените минимум и максимум се определя като предел на жизнената устойчивост
Законът на толерантността е инструмент за оценка на параметрите на обективните условия, в които се проявява предела на жизнената устойчивост, който гарантира на хората нормален живот в биосферата.
Следователно човека трябва да опазва средата ,в която живее за да може тои самия да оцелее.
Опазване на околната среда е комплекс от дейности за предотвратяване на деградацията на околната среда, към нейното възстановяване, запазване и подобряване.Следователно опазването на околната среда е насочено към управление на екологичните рискове.
Принципите,схващанията и подходите на устойчивото развитие са в основата на съвременната концепция за управление на околната среда.
Разработването на цялостната политика на устойчиво развитие се налага още в началото на шестдесетте години. Вследствие на високите темпове на технологично и икономическо развитие, възниква интензивно замърсяване на въздуха и водите в индустриално развитите държави. Това поражда обществени движения и програми за опазване на околната среда.
Конференцията на ООН за околната среда в Стокхолм през 1972г взема решение за формиране на независима Международна комисия по околна среда и развитие.Основна задача на тази комисия е да извърши всестранни изследвания и да разработи доклад за състоянието на околната среда в края на 20 век.
В резултат на дългогодишна работа през 1987г. под ръководството на Гру Харлем Брундланд – бивша министър-председателка на Норвегия е разработен доклад под наименованието “Нашето общо бъдеще”. Този доклад има два основни раздела:
1) състояние на Земята и причините, довели до него;
2) начини за преодоляване на приближаващата планетарна екологична катастрофа.
Докладът е разгледан от Общото събрание на ООН през 1988г и е утвърден със специална резолюция като един от основните му документи. Със същата резолюция се дават указания на страните-членки на ООН да спазват основните изисквания и препоръки, формулирани в него.
Човечеството осъзнава необходимостта от осигуряването на екологическа сигурност на планетата. Освен известните глобални проблеми съществуват и многобройни локални проблеми ,които са в резултат на специфични природни условия и социално-икономическо развитие на съответната държава.
Световният опит показа, че за да оцелее всяка държава и планетата, като цяло, трябва да се приеме политика на развитие, която не изтощава природните ресурси и създава възможност за възстановяването на природата.Това развитие в доклада на Брундтланд се нарича “устойчиво развитие”.
Устойчиво развитие е развитие, което отговаря на нуждите на настоящето, без да ограничава и нарушава способността и възможността на бъдещите поколения да посрещат своите собствени потребности. Устоичивото развитие обединява два основни стремежа на обществото:
1) постигане на икономическо развитие, осигуряващо жизнен стандарт
2) опазване и подобряване на околната среда сега и в бъдеще
През 1992 г. Асамблеята на ООН за околна среда и развитие в Рио де Жанейро приема програма за устойчиво световно развитие, наречена Програма 21 (Agenda 21) В тази програма се дефинират четири групи задачи:
Първа група-социално икономическо развитие
Втора група- управление на ресурсите:
- осигуряване чистота на атмосферния въздух;
- рационално планиране използването на земеделските земи;
- борба с обезлесяването
- запазване на екологическите системи;
- съхраняване на планинските региони;
- развитие на селскостопанските области;
- поддържане на биоразнообразието:
- развитие на биотехнологиите:
- опазване от замърсяване на световния океан;
- съхраняване на источниците на питейна вода;
- управление на отпадаците;
Трета група- подобряване участието на мажоритарните групи в обществения живот ( бизнес-организации, неправителствени организации и др.);
Четвърта група- средства за реализация (помощи, обществено съзнание, култура и др.)

До неотдавна хората се занимаваха и се интересуваха единствено от икономическото развитие и свързания с него материален просперитет, без да се замислят, че такова възприемане на нещата до голяма степен е за сметка и във вреда на природата и нейните компоненти. Оказа се обаче, че подобен подход е грешен. Когато развитието не е съобразено и не се съпътства от адекватни предохранителни мерки, може да се стигне до сериозно замърсяване на околната среда и до увреждане на човешкото здраве. Отрицателен е и резултатът от “получаваните девиденти” от замърсяващи дейности, които иначе водят до икономически напредък и благоденствие. Всъщост науката и практиката доказаха, че дори от финансова гледна точка е по-изгодно дасе предотврати едно замърсяване, отколкото да се отстранят неговите последици. Човечеството стигна и до друго едно прозрение- че природата не е достатъчно “мотивирана” да се самопречиства.
Всичко това предопредели необходимостта от пристъпване към правна регламентация на взаимоотношението “човек-пирода”

Етикети: доклад по екология, доклад по свят и личност, реферат по биология, реферат по екология, реферат по свят и личност