Реферати

Социалната стратификация е свързана със съществуващите неравенства в обществото. Тези неравенства са познати за почти всички общества. Теоретично и практически е доказано, че положението на хората в системата от социалните неравенства предопределя техните съдби, техния живот, предопределя тяхната възможност за реализация.

І. Основни понятия за социалните неравенства.

1. Социално неравенство – с термина социално неравенство се обозначава социалнопроизведените, а от друга страна природоунаследените качества, които в дадено време и място имат своето социално значение. Към социалнопроизведените неравенства се отнасят богатството, властта и престижа. А към природоунаследените качества се отнасят пол, възраст, етническа принадлежност, генетична наследственост.
2. Социална диференциация – с понятието социална диференциация се обособяват качествено различните една от друга социални групи. Диференциацията дава характеристиката на качествената обособеност на различните социални групи намиращи се в обществото.
3. Социално разслояване – докато диференциацията е свързана с качествената степен на обособяване, то разслояването е свързано с разполагането на тези социални групи в обществото по степента на тяхната значимост. В резултат на това едни социални групи започват да се приемат за висши, а други за нисши. Разслояването е свързано с разполагането на индивидите по различните стъпала на социалната йерархия. Тези индивиди, които се намират на определено стъпало от тази социална йерархия формират единна обособена група наречена страта. А цялята съвкупност от страти ще формира стратификационната система.
4. Социална поляризация – социалната поляризация се свързва с противопоставянето на качествено обособените социални групи. В основата на това противопоставяне стоят различията в интересите на различните социални групи и както и неравностойното място, което те заемат в общетсвото. Понятията свързани с поляризацията са класа и каста. Класата е понятие, което се използва да се обозначи качетсвената степен на обособяване на различните социални групи. Но класата предполага социална мобилност, което означава възможност за движение на индивидите между социалните групи. Още по-силно като степен на обособяване е понятието каста. То изразява такава степен на обособяване, която прави практически невъзможен преходът на индивида от една социална група в друга.
5. Занятие и професия – еволюцията на занятието обхваща няколко момента:
- общественото утвърждаване на занятието като особен вид дейност изисква специална подготовка;
- институционализацията на занятието, което означава че общественото признание на занятието е възможно единствено, ако то получи специално разрешение или лиценз;
- всяко занятие, особено в условията на пазарната икономика изгражда свой професионален кодекс, както и професионално-съсловна организация.
Занятията, които в своята еволюция успеят да се докажат като особен вид дейност, като институционализиране на професионалното умение, създаване на собствен професионален и морален кодекс, както и професионално-съсловна организация е прието да се наричат професии.

ІІ. Стратификационна система на обществото.

Тя представлява съвкупност от всички неравенства съществуващи в обществото, обособени в социални групи и взаимовръзката между тях. Стратификационните системи биват отворени и затворени. Отворените стратификационни системи са тези, при които отделните индивиди могат да се движат (притежават качеството социална мобилност) между различните статуси и социални роли в обществото. Отворената стратификационна система е резултат от собтсвените усилия или тя се придобива от индивидите. За разлика от нея затворената стратификационна система изключва възможността за движението на индивидите между социалните групи, между тяхното поведение и роля в обществото. Като правило затворените са унаследени. Два са моделите за изграждането на стратификационни системи:
1. Социално-икономически – този модел зависи от факта, кой притежава, кой е носителят на собствеността и социалните групи се формират в обществото в зависимост от това кой е собственикът, кой има право да се разпорежда и да ползва собствеността.
2. Социално-професионалеи – той е типичен за развитите икономики. При него социалните групи се формират на базата на професионалната ориентацията и реализацията на отделните индивиди и мястото, което отделните занятия (или професии) заемат в обществото.
За да се формира една устойчива стратификационна система са необходими две условия:
- наличие на достатъчен емпиричен (количествен) материал за състоянието на социалните неравенства в обществото;
- наличие на относително устойчива социална система в обществото.
За да попадне един индивид в рамките на една или друга социална група той трябва да отговаря на няколко критерия:
- политическа власт;
- доход и богатство;
- знание и образование;
- професионална практика;
- положението на семейството и етническата група;
- религиозна и ритуална чистота;
- статус по местоживеене.
На базата на посочените критерии в развитите, в модерните общества се формира класовата структура, представена от горна, средна и долна класа.
Към горната класа се отнасят едрите собственици, част от аристокрацията ако има такава, представители на мениджърите и интелигенцията, които заемат важни постове в държавната йерархия. В тези общества средната класа е най-масова. От нейното състояние и от нейната стабилност зависи състоянието и стабилността на самото общество. Към нея се отнасят дребните и средните собственици, различните типове чиновници, държавни служители, по-голяма част от мениджърите и интелигенцията.
Към долната класа се отнасят хората без професионална насоченост, лумпенизираната част от населението и криминално проявените.
Наблюдава се интензивна борба за разпределение на съществуващите държавни ресурси. Става дума за установяването на контрол върху преобразуващата се държавна собственост, както и създаване на условия за нормалното функциониране на частния капитал. В резултат на това в България се формира ясно очертана горна класа.
Може да се каже, че социалното стратифициране в нашата страна е започнало от горната класа, но с неуточнени граници, с непосочена идентификация между средната и долната класа.

Етикети: доклад по икономика, доклад по социология, реферат по икономика, реферат по социология