Реферати

І. Дефиниция, показатели, функции.

Икономическата култура представлява съвкупността от норми, от ценности, от образци на поведение, които се споделят и се поддържат от различни субекти в дадена икономичске система. Няколко са показателите:
1. Сила – този показател дава възможност да се илюстрира доколко отделните стопански субекти приемат дадената икономическа култура.
2. Проникване – дава представа за това доколко тази култура се споделя.
3. Насоченост – доколко дадената култура стимулира или задържа развитието на обществото.
Няколко са функциите на икономическата култура:
• Нормативна – свързва се със създаването на определени правила и норми на поведение, които трябва да се спазват от икономическите субекти, и с помощта на които те трябва да оценяват кое е важното и как трябва да извършват своите действия.
• Трансмисионна – тя се свързва с факта, че с помощта на културата се разпространяват общовалидни ценности.
• Координираща – нейната задача е да съгласува (координира) дейтсвията на отделните индивиди, стопански единици, на базата на което съгласуване се формулират или се установяват общите цели, пътищата и средствата за тяхната реализация.

ІІ. Основни социални връзки (трансмисии) на икономическата култура.

1. Семейтсвото – всеки индивид преди да направи своя рационален избор се е намирал в среда, която го е социализирала и култивирала. Това усъвършенстване в повечето от случаите се е осъществявало и се осъщетсвява в различни общности и социални групи. Една от тях е семейството. Като основни измерения на икономическата култура в семейството можем да отнесем груповата солидарност към труда, респект към фамилните икономически успехи. В много случаи това е признаването на патриархалната йерархия за вземането на решения, наследствено отношение към собтсвеността, подобряване структурата на потреблението, насочена към стоки за дълготрайна употреба.
2. Етническата група – социална общност, която се характеризира със следните признаци:
- общ произход;
- общи расови белези, с помощта на които отделните индивиди се идентифицират и се посочват физическите различия между тях;
- възпроизводство на основни културни ценности – език, религия, традиции, обичаи, облекло, кухня (всичко това води до възпроизвеждане на основни етични принципи, които непосредствено се възпроизвеждат и се пренасят от поколение на поколение).
Към културните ценности на етническата група могат да се отнесат: създаване на специфичен микроклимат в общността, който води до намаляване на конкуренцията и индивидуализацията в нея; създаване на социален климат на сътрудничество, доверие и взаимопомощ.
Съществуващият в групата етноцентризъм (групата над всичко или приписване на етническата група на качества, които тя непритежава) е онзи вид капиттал, който води до намаляването на несигурността в бързо изменящата се икономическа среда.
• Етническата група стимулира изграждането на неформални връзки, които водят до бързо изразстване в кариерата, създаване на собствени лобита (групи) за реализация на продукцията, за сключване на сделки. :
• Провеждане на политика при търсенето на посредник и на клиенти.
• Нациите и културните различия между тях – съществуват няколко критерия за обозначаването и различаването на националните икономически култури. Първия критерий е индивидуализъм и колективизъм.
За индивидуалистичните нации (САЩ, Великобритания, Канада, Нова Зеландия и Австралия) са присъщи следните характеристики: пренебрегване на груповите интереси за сметка на личните; разчитане само на себе си, а не на общността в която се труди човека; просперитет в бизнеса, ако се разчита само на собтсвените усилия; печалба и собственост – резултат от личните усилия; липса на групова норма на труда, защото според разбиранията тя обезличава индивидуалността.
При колективистичните страни (Египет, Пакистан, Малайзия, Панама, Перу, Чили) моралът е този, който господтсва в ценностната система и във взаимоотношенията върху работодатели и работници. Индивидуализмът в тази култура се отхвърля, защото се приема, че той е източник на отчуждение. Утвърдено е правилото групата да поема отговорността за грешките, допускани от нейните членове. Групата е основният център на властта, основното поле за изява и за реализация на личността.
Според втория критерий националните икономически култури се делят на “мъжки” и “женски”. Към мъжките нации се отнасят Сащ, Япония, Германия, Австрия, Италия, Испания. При тях общоприето е правилото мъжете да просперират, да правят кариера, да са по-високо възнаградени за своя труд, да заемат и да изпълняват основните роли в обществото и в бизнеса.
При женските икономически култури (Дания, Финландия, Швеция и Норвегия) водещи ценности са: взаимоотношенията в процеса на труда да се поставят пред кариерата и пред парите; да се обръща по-голямо внимание на трудовата среда, на качеството на икономическия живот; да се оказва помощ на неуспелите в бизнеса; бързите успехи в бизнеса се приемат за съмнителни, а бурната кариера е неприемлива.
Според третият критерий националните култури се формират и функционират в условията на сигурност и несигурност.
Четвъртият критерий разглежда шансовете, които дават националните икономически култури за постигане на власт и богатство.

ІІІ. Икономическите култури на модерните икономики.

1. Американска икономическа култура.
Днес САЩ са прототип на модерния капитализъм. Това е страната, безспорен световен лидер, страна, отхвърляща както привилегиите на аристокрацията, така и на организираното работническо движение. Това е страната, която най-добре символизира средната класа, което резултатира във висок стандарт и качество на живот. По-важните измерения на американската икономическа култура са няколко:
- нейната изключително индивидуалистичност, което се основава на пуританската етика (строгото спазване на морала и на вярванията, че индивидът стои в центъра на света). Индивидът е този, който сам взема решения, сам поема отговорност без да се съобразява с външен натиск или организирано мнение. В тази култура почти несъществуват норми, които да поставят колективното мнение над личното. В много случаи подкрепата от групата се отхвърля, защото се приема, че тя обезличава индивидуализацията на личността;
- нейната изключителна универсалност – което означава, че приетите и установени правила за бизнес са единни и задължителни, независимо от мястото, което заема индивида в социалната йерархия, от неговия етнически произход и религия.
Най-важната черта е непрекъснатата надпревара с времето. Приема се, че всяка дейност е вид състезание, което се извършва на висока скорост и бързи обороти. И понеже “времето е пари”, то се изчислява в секунди – производството на стоки, придвижването им до пазара или услугата до потребителя, времето за което една инвестиция се изплаща. Почасовата работа се издига в култ. И всичко това утвърждава максимата типична за всеки американец, а именно “тъй като живота е извънредно кратък в този ограничен период от време единственото, което можеш да направиш е да се докажеш в бизнеса, в професията, в кариерата, във властта и то в непрекъсната надпревара с всички останали”.
2. Икономическата култура на Германия.
Тя се различава съществено от тази на САЩ. Тя е по-общностна, по-интегративна (обединяваща). При тази култура държавата и частната собственост си съдействат за развитието и регулирането на бизнеса. Като много от решенията се вземат на средно управленческо ниво. Традиционно и силно е взаимоотношението между правителство, работдатели и представители на работниците и служителите. Благодарение на тези отношения рискът се поема групово и става по-малко опасен. Трудовият живот на германеца се осъществява на базата на предварително предписани правила, стандарти и процедури. Стандартизирането (уеднаквяването) е типично за тази култура. Стандартизира се работното и извънработното време, опазването на околната среда, културните и социалните придобивки. Икономическата култура на Германия е култура на реда и дисциплината, култура на тънкия усет при опознаването и усвояването на техниката. Производството е солидно и прецизно, което означава и гарантирано. При тази култура стремежът е трудовите конфликти да се разрешават чрез съгласие и споразумение. Като всяка от страните в конфликта приема и изпълнява определени задължения, свързани с разрешаването му. Общоприето е мнението, че положението на човека в тази култура зависи от титлата, която притежава, от нивото на квалификация, но преди всичко от професионалното обучение.
За скандинавците е присъщ индивидуализмът и елитарността (всеобщото равенство).
Швеция в своето развитие има сомостоятелен път, който е свързан с подчертания неутралитет и суровите климатични условия. Те са формирали такива ценности като: сътрудничество и стремеж за взаимно оценяване; съпричастност към всяко човешко страдание; защита на слабите и неуспелите в бизнеса; колективно, а не еднолично вземане на решения; отрицание на всяко насилие и унижение. Ето защо понятията като безмилостна конкуренция, като нифлационен натиск, като маргинализация (отчуждение) на социални групи са несъвместими с битието на шведите. Те отделят много по-голямо внимание на т. нар. второстепенни фактори за модернизацията на икономиката, каквито са: грижата за опазването на околната среда; равноправието в доходите и моделът за пълна заетост. Шведската икономическа култура защитава неповторимостта на индивида, но заедно с това приема, че неговото съществуване зависи от подкрепата на останалите. Шведите приемат, че се раждат свободни и независими от ангажименти към родители и по-възрастни, което е с предпоставка за развитието на социалното дело в тези страни. Швеция е страна, в която стремежът към пълна заетост не се оспорва, защото се приема, че безработицата е упрек към управляващите и показател за недобре свършена работа от тях. В тази култура управленческите звена са ограничени. Управленческите решения се взимат без агресия, без натиск на базата на добрите взаимоотношения
3. Източноазиатската икономическа култура – Япония и нейните тихоокеански съюзници.
Ако културният фактор, изиграл значителна роля за развитието на западноевропейския капитализъм е протестантската етика, то ролята на такъв фактор в Япония е будистко-конфуцианско-шинтоистката религия (преклонението пред йерархията, преклонението пред дълга и честта, преклонението пред природата). Тази религия е създала и е прехвърляла от поколение на поколение такива правила като: “спазвай установените норми”, “смятай себе си за виновен при нещастие”, “ограничавай се в развлеченията”, “примирявай се със ситуацията независимо каква е тя”. Наред с тези религиозни норми в тази култура функционират, строго се спазват още няколко правила: развито чувство за дълг и неговото старателно изпълнение; преданост към авторитетите и уважение към по-възрастните и по-висшестоящите; дисциплинираност и спазване на съществуващия ред; стремеж към порядък и извършване на постъпки, приети и удобрени от останалите. Цялата тази гама от правила и норми на поведение оказва благотворно влияние върху японската икономическа култура и формира специфичният дух на японския капитализъм. Най характерна негова черта е колективизмът. Но за разлика от колективистично настроените страни японският колективизъм е с външна насоченост. Това означава, че той търси хармония със семейството, с групата в която работи, с фирмата, с природата, с целия заобикалящ го свят. Ценностните постижения и неуспехи на групата се приемат за ценностни неуспехи и постижения на индивида. Вътре в групата съперничеството и конкуренцията са несъвместими, защото се смята, че по такъв начин се ражда антагонизъм. Ето защо в Япония изкуствено се стимулира колективната форма на конкурентната борба. Водеща в културната йерархия от ценности за японеца е неговата корпорация, която му осигурява гарантирано изкачване по скалата на работните места, отчитайки образование, възраст и квалификация, както и пожизненото наемане на работа. Това са специфични черти на духът на японската култура и силата, която обединява този дух е идентифицирането на работника с фирмата, лоялността на работника към фирмата, предаността и привързаността към фирмените цели и задачи. Това е духът на т. нар. доблестен работник.
Японската икономическа култура издига в култ и религиозна норма качеството на стоката. То е по-значимо от печалбата и от работната заплата. Целта е всяка стока да има своя уникалност и художествена неповторимост.

4. Българската икономическа култура

Българската икономическа култура се заражда преди Освобождението. Основна роля в този процес играят три институции: семейството, занаятчийската работилница и еснафската организация.
Българската православна църква, макар и да е създала основните нравствени правила за отношението между хората, макар и да е била основен стълб при запазването на българщината е оказала слабо влияние при стимулирането на индивидуалното стопанско поведение и установяването на вътрешногрупов контрол върху него. Три са основните социални групи през този период: селячество, занаятчии, търговци и чорбаджии. Тези три социални групи са били в основата за изграждането на една хегерогенна (разнородна) икономическа култура. Колективистично настроени са били дребните и средните слоеве от населението. Този колективизъм се предполага с ниската степен на развитие на производителните сили, което налага необходимостта от защита на имуществото и живота. Носители на индивидуализъм са били занаятчиите и богатите българи. Техният индивидуализъм се е изразявал в стремежът им към реализирането на личният им егоистичен интерес, който е резултатирал. През този период спестовността се издига в култ, а разходите се фетишизират (обожествяват). След освобождението от турско робство новите икономически отношения, новият начин на живот и организация на труд в известна степен деформират икономическата култура съществувала дотогава. Постепенно започват да се отричат българските добродетели, създадени до този период. Собствеността и парите постепенно започват да се поставят над благодарността, над приятелството, кариерата. Стремежът към власт променя нравствения облик на българина. Постепенно се формират черти като лично превъзходство над останалите, надменност, лицемерие, презрение към по-нискостоящите. Но през този период на базата на частния интерес и на личната инициатива се формират и качества присъщи на модерната икономическа култура: предприемчивост; усет към стопанския риск; находчивост; конкурентоспособност; перспективност.
След 9-ти септември 1944 г. в нашата страна беше прекъснато естественото развитие на икономическата ни култура. Основно развитието е свързано с факта, че индивидът беше лишен от естественото си право на частна собственост. Установената обществена собственост и въведеното уравнително разпределение според труда демотивираха хората към индивидуална трудова изява. След началото на демократичните промени в нашата страна се създаваха условия за трудно и мъчително възстановяване на рационалните черти на икономическата ни култура. Тези трудности са свързани с колебания и срив в икономическото ни развитие, непоследователното провеждане на приватизацията, високото ниво на безработицата, страха от загубата на работното място, липсващата все още алтернатива за индивидуална трудова изява. Затова естетсвеното състояние днес продължава да бъде стремежът към оцеляване, а не стремежът към просперитет. Определящите характеристики на икономическата ни култура днес е културата на дребния и средния бизнес. Носителите на тази култура са българските бизнесмени. Социалният портрет на българския бизнесмен обаче не е еднороден. Условно могат да се обособят два типа бизнесмени. Към първият тип се отнасят бизнесмените, чиято култура далече се различава от модерните изисквания. Те търсят евтина популярност, проявяват афинитет към спекулативни сделки, демонстрират шумно задоволяване и на най-малките си капризи, разчитат на подкуп, на натиск, а не на професионализъм, стремят се да заобикалят законите, често пъти са некоректни при изпълнение на поетите задължения, проявяват алчност, безскрупулност и агресивност.
На другия полюс, макар и все още малобройни са бизнесмените от съвременен тип. Те по нищо не отстъпват на своите световни и европейски колеги. Изключително добре са ориентирани в условията на пазарната икономика, с нагласата за инвестиране и реинвестиране на придобития капитал. Имат добра езикова и компютърна грамотност, демонстрират културни маниери и водят борба за утвърждаването на положителния имидж на своята фирма. Затова има всички основания да се смята, че те са прототипът на новата ни икономическа култура.

Етикети: доклад по икономика, доклад по социология, реферат по икономика, реферат по социология