Реферати

В своето съчинение „Оправданието на Агамемнон” Едуард Додс разглежда широко разпространеното мнение, че в гръцката култура се наблюдава липса на способност да се проникне в дълбоките несъзнателни нива на човешките изживявания. Отговорът на въпроса се крие в разглеждането на религията при Омир.
Много често в Омировите творби срещаме átē – състояние на божествено изкушение или заслепение. Много често героите отдават действията си на това умопомрачение и липсата да действат по своя собствена воля. Átē е винаги състояние на ума – временно помътняване или смущение на нормалния разсъдък. В действителност това е частично или временно безумие. Както всяка лудост то не се приписва на физиологични или психологични причини, а на външна „демонична” сила. Силите, които довеждат до átē са винаги свръхестествени създания.
Пример за átē е състоянието на Патрокъл на изумено объркване след като Аполон го е поразил, когато той прибързано напада троянците. Átē е причината Агастроф да се отдалечи твърде много от колесницата си, вследствие на което загива.
Силите, които причиняват átē са три на брой: Зевс, Мойра и Ериния. Мойрите (в мн. Число) представлява „жребия” на героите. Но това не говори за детерминираност, за волеви избор. Подобен въпрос не намира място при Омировите герои. При тях има разграничаване на деянията при нормални условия и в състояние на átē. Действията в състояние на átē могат да бъдат отнесени към мойрата на извършителите или към волята на боговете в съответствие с начина, по който гледат на нещата от субективна или обективна гледна точка. Така например Патрокъл отдава своята смърт направо на непосредствения и причинител Евфорб и косвено на митологичния автор Аполон, но от субективна гледна точка – на соята зла мойра.
Ериния – божество, което обитава мрака, са носители на átē. Ериниите са физическите извършители на мойрата. Пример за тази им функция наблюдаваме когато Ериниите прекъсват речта на Ахиловия кон, зашото не е „според мойрата” на конете да говорят. Ериниите имат морална функция на отмъстители, която произтича от факта, че те са тези, които налагат дадена мойра. При Омир често се среща Еринии да налагат искания, които произтичат от семейни или социални взаимоотношения и които биват възприемани като част от индивидуалната мойра. Ериниите съшо се призовават да бъдат свидетели на клетви, зашото клетвата прави една връзка, една мойра. Мойрата може да бъде обща, но може да имаме и много лични мойри. Мойра-Ериния- átē е комплекс с дълбоки корени и вероятно по стар от átē, приписвано на намесата на Зевс.
При Омир срещаме и друг вид психическа интервенция – ménos. Ménos представлява прилив на енергия. По същество ménos както átē е състояние на ума. Ménos може да се вдъхне на героя от божество или да се породи от словесна подбуда.
Героите често обясняват действията си със тези състояния на външна намеса на „демонична сила”. Може да се спори, че това представлява „поетическа интервенция”, „божествен механизъм” или пък просто произлиза от невъзможността да се намери логическа връзка в неразбираеми за човека ситуации. Но прави впечатление фактът, че героите, въпреки че обясняват постъпките си с тази външна намеса, ги приемат като свои и не прехвърлят на тях вината. Така разглеждан божествения апарат в старогръцката литература се явява „дублаж” на „психическата интервенция”. Боговете в поезията са инструменти на поетите да пресъздадат физически психическото състояние на героя. Те прибягват до този метод поради две причини: невъзможността да се предаде с възможностите на езика добре психическото състояние на героя и също с цел оживяване на произведението.
Подобно разглеждане на боговете в старогръцката литература хвърля нова светлина върху въпроса за душевността в културата на обществото. Широкоразпространено е мнението, че в старогръцката култура действията са по важни от намеренията, и че липсва „душа” в съвременния смисъл като принадлежност на егото. Вярно е, че героите намират чест и мотивация в постъпките си в общественото мнение. Ако обаче приемем тълкуването на Додс за функцията на божествения механизъм в Омировата поезия, откриваме връзка между хората и боговете от чисто душевен характер. Боговете изпълняват паралелно две функции. Те са физически обитатели на Олимп и също така са част от душевната психика на героите. Ако приемем, че боговете са израз на общественото съзнание и са пряко свързани с общвството, то одобен възглед за връзката между хора и богове се явява много съвременен.

Етикети: доклад по литература, доклад по философия, Реферат по литература, реферат по философия