Реферати

В периода ХV-ХVII благодарение на смелите експедиции на пътешественици и мореплаватели от много европейски страни била открита и изследвана голяма част от земната повърхност, моретата и океаните.Този период от историята е известен като Великите географски открития.
Но Великите географски открития не били просто авантюристични пътешествия, а имали ясна и конкретна цел. А именно тъй като в Европа бързото развитие на парично- стоковите отношения пораждало остър недостиг на пари и съответно на благородни метали,мнозина се надявали в новите земи да открият много злато и сребро.От друга страна през ХІV-ХVв. голяма част от бреговете на Източното Средиземноморие били под турска власт, вследствие на което главната търговска магистрала на италианските градове-републики към източните стоки била прекъсната. Още по-рано пък този път бил пресечен от арабите, чиито търговци използвали своето изгодно положение и налагали огромна надценка за превозваните от тях източни стоки. При установяването на турското владичество това завишаване на цените било още по-голямо, а също така имало и голяма опасност от прекратяване на търговските връзки с Изтока. Затова западноевропейските търговци, както и аристократите като потребители на източни луксозни стоки се стремели да се освободят от прескъпото посредничество на турците и отчасти на италианските търговски градове републики, търсейки нов път за Индия. Да се възстанови търговията с Изтока и да се задоволи гладът за злато всъщност били двете основни причини за географските открития, които предизвикали след себе си огромни политически, социални и икономически промени както за Западна Европа, така и за останалия свят.
Откриването на нови континенти и установяването на постоянни връзки с тях, поставило началото на изграждане на една световната икономика, главна роля, в която заемала океанската търговия.
След откриването на новите земи били изградени важни морски пътища, свързващи различните континенти помежду им. Но заедно с това Великите географски открития сложили началото на чудовищно избиване и поробване на завареното население на новооткритите земи и изтласкването им към територи, нямащи стопанско значение. Друга част от населението била подложена на феодална експлоатация-били принуждавани да извършват неизгоден трудообмен или да дават принудителен труд в мините за благородни метали или в даряваните от испанските или английските крале земеделски имения на европейски аристократи. Това пък от своя страна довело до натрупване на значителни допълнителни средства в най-развитите европейски страни, което ускорило първоначалната акумулация на капитала и развитието на буржоазията. От друга страна те довели до непоправим упадък на самобитната култура на африканските и индийски народи. Също така племената на маите, ацтеките и инките, живеещи по това време в Америка, вече имали своя държавност, но по ниво на цивилизованост значително изоставали от Европа. В процеса на колонизация, който продължил приблизително до средата на ХVІІ в. тези древни цивилизации загинали.
Експлоатацията на робския труд и нееквивалентния обмен с колониите в полза на европейските държави довели до бързото забогатяване и станали едни от предпоставките за развитието на капитализма.
За Европа тази бързо разгръщаща се експанзия имала изключително важни икономически,политически и социални последствия, при това различни за отделните държави. Те довели до разцвет и бърз напредък в някои страни като например Португалия, Испания, Нидерландия, чиито пристанищни градове се оказали на важни стратегически места от търговските пътища. А в други европейски страни това довело до упадък или до застой както например в Италия и особено нейните активни търговски градове републики, които след изместването на търговските пътища на запад към Атлантическия океан и от части на юг покрай бреговете на Африка към Индия и Океания изпаднала в дълбок икономически застой. Също така големите германски пристанищни градове градове като Хамбург, Бремен, Любек и др. загубили част от своето предишно благоприятно положение, тъй като се оказали не така близо до новите търговски пътища и без възможност за притежаване на колонии поради голямата икономическа и политическа нестабилност на Германия в този период.
Великите географски открития и колониалните завоевания положили началото на търговските връзки на Европа с непознати континенти, пренасяйки влиянието на икономиката и на обществените отношения от развитите европейски страни. Те довели до създаването на няколко колониали империи. Благодарение на тях започнала първата фаза от създаването на глобална цивилизация.
След тези открития започнал да се формира пазар, който надвишавал размерите на националния пазар на всяка една от европейските държави тогава .Този пазар установил свои норми и закономерности в развитието на търговската дейност и в областта на ценообразуването при някои групи стоки.
Отначало се наблюдавало еднопосочен стоков поток от колонизираните територии към съответната европейска метрополия,но по-късно в колониите започнали да се появяват европейски заселници ,чиито нужди от промишлени стоки трябвало да бъдат задоволявани.От друга страна възникнала и обменната търговия с местното население ,което било превръщано в доставчик на евтина работна ръка под формата на роби и на важни суровини за европейската промишленост като например кожи, памук и др. По този начин колониите ставали все по–активни участници в международната търговия.
В оборота на тази международна търговия се появили редица стоки неизвестни дотогава на Европа, но бързо намиращи широк кръг от потребители сред европейското население.Такива стоки били кафето, какаото, тютюнът , чаят, захарта, оризът и др.Също така силно се увеличило търсенето и потреблението на различни подправки като например черен пипер, който бил приблизително половината от вноса на Европа от Изтока; също така ванилия, канела, бахар и др.
Географските открития дали можен тласък в развитието на търговския капитал, банковите дела, кредита в Европа. Важна последица от откритията и колонизацията за Европа била „революцията на цените”, която спомогнала за социалната диференциация на обществото и довела до появата на буржоазия и пролетариат. Причина за революцията било това, че от колониите и особено от Америка започнали да пристигат големи количества злато и сребро, които имали много по-ниска стойност от благородните метали, добивани в Европа. Това довело до рязко повишаване на цените на всички групи стоки в Европа, но за различните социални слоеве „революцията на цените” имала различно отражение. На първо място тя бързо засилила позициите на третото съсловие и по-едрите самостоятелни селски стопани и отслабила ролята на европейската феодална аристокрация, защото обезценила фиксираните доходи, каквато била паричната феодална рента. Вследствие на това намаляване на реалните доходи масата на аристократите започнала да обеднява. Те търсили помоща на лихварския кредит, за да поддържат своя предишен начин на живот, но това все повече ги тласкало към разоряване, тъй като трябвало да продадът именията си, за да погасят заемите си. Техните имения пък най-често били купувани от зависимите от тях селяни, за които „революцията на цените” се оказала печеливша. По този начин бил нанесен удар върху основите на феодално производствените отношения и това спомогнало за по-бързото налагане на капиталистическото стопанство. От друга страна господстването на феодалната аристокрация продължило да намалява след развитието на огнестрелното оръжие, пред което не представлявали пречка крепостните стени на феодалните замъци и тежките брони на средновековните рицари.
„Революцията на цените” нанесла удар и срещу формиращия се слой от наемни работници, които не успели да наложат такова увеличение на своята парична надница, което да съответства на поскъпването на живота. Така те трябвало да продават работната си сила на много ниска цена.
От друга страна формиращата се промишлена буржоазия съумяла да поддържа необходимото равнище на продажните цени на изделията си, за да компенсира инфлацията и по този начин „революцията на цените” за този социален слой имала положителен характер.
Също така вследствие „революцията на цените” европейските държави били принудени да търсят нови източници на приходи, за да компенсират нарастването на номиналната сума на разходите в обезценяващи се пари. След XVІ в. това довело до конфискуването на църковните имоти в протестантските държави или облагането на църквите с данъци като например в Испания, Франция и други страни. Постепено започнали процеси за реформиране на църквата, вследствие на което нейната власт отслабнала и това спомогнало за изграждането на абсолютните монархии, при които светската власт излиза от сянката на папата и се наложил цезаропапизма-господството на светската над духовната власт.
„Революцията на цените” създали благоприятни условия за спекулативни сделки, като спекулата придобивала заплашителни мащаби и водела до бързото забогатяване и до натрупването на огромни парични средства в ръцете на спекулантите. Борбата за завладяване на външни пазари, предизвикала създаването на монополни търговски обединения. Големи компании се опитвали да регулират монополно търговията на дадена страна с цял континент или колониален регион. С такава цел възникнали три Ост-Индийски компании в Англия, Франция, Холандия, за да контролират индийския пазар. Тези компании притежавали свои търговски и военни флотилии, водели войни, занимавали се и с организирането на пиратски нападения.
Появило се също така пиратството, което било друг начин за натрупване на огромни количества богатства и се превърнало в държавна политика първо на Англия. То представлявало опасен спътник на международната търговия през ХVІ-ХVІІв. и било извършвано от английски, холандски и френски кораби като негов център бил басейнът на Карибско море. Вследствие на пиратството, което много оскъпявало транспортирането на стоките се наложило тяхното застраховане. По този начин възникнало застраховането, което превърнало в професия-един лондонски кръчмар-Едуард Лойдс натрупал огромни капитали чрез вноски за застраховане на кораби и корабни товари по време на океански плавания.
Също така съществено се изменили методите на международната търговия. Обемът на стоковите потоци нараснал до такава степен, че започнали да се сключват сделки за покупки на едро на вносни или износни стоки само като се преглеждали мостри. Така през ХVІ в. се появила първата стокова и фондова борси в Антверпен,Холандия ,а през 1566 г. Томас Грешам създал и Лондонската стокова борса.
В периода на абсолютизма се въвела и практиката на дългосрочни държавни заеми, както и отказване правото да се събират данъци. По пътя на прекупвачеството се натрупват огромни средства в ръцете на частни лица. Огромното количество злато пораодило голяма пъстрота на монетния метал, явява се необходимостта за приравняване на отделните единици (първоначално се взема теглото на златото и среброто 1:15 и 1:10). Всички тези промени дават своето отражение за развитието на капиталистическите отношения в сферата на производството.
В основата на прехода към новия тип капиталистически производствени отношения лежи възникналата като последица от Великите географски открития потребност от по-големи мащаби на промишленото производство. Това обаче не било възможно в рамките на феодалните производствени отношения, ограничаващи мащабите на занаятчийското производство, пречещи за бъдещото развитие на външната и върешната търговия. За европейската промишленост колониите представлявали мащабеn външен пазар.Но откритите нови земи се нуждаели от много повече стоки, вещи ,произвеждани от занаятчиите.Вследствие на това възникнала криза в цеховата система,която била неспособна да задоволи увеличеното търсене,така средновековното занаятчийство било принудено да отстъпи място на капиталистическата манифактура, която представлявала най-висшата организирана форма на ръчния труд. Тя значително увеличавала мащабите на производството, както и неговото качество благодарение на разделението на труда. А от своя страна разделението на труда спомогнало да се усъвършенстват производствените технологии, работните инструменти и оръдията на труда, което подготвило в бъдеще преминаването към промишлената техника в периода на индустриалния преврат.
Това довело до концентрацията на търговския и промишления капитал и формирането на буржоазна класа. По такъв начин Великите географски открития допринесли за един от главните моменти, съдействащи за преминаването от феодално производство към капиталистическо.
Манифактурата съществувала в две основни форми-централизирана и децентрализирана.Исторически най-напред възникнала и се разпостранила децентрализираната манифактура.Тя предполага един организатор и разделена надомна работа на множество работници. Развива се най-напред в производството на платове и дрехи. По-развита била централизираната манифактура, при която всички работят на едно място при разделение на труда на отделни операции. Съществува и смесен вариант, при който подготвителните дейности (напр.подготовка на вълна) била децентрализирана, а завършващите-централизирано (ушиването на дрехата).
В селското стопанство също се наблюдавали редица промени,новите капиталистически отношения си проправяли път, но по-бавно и по-трудно. Наблюдавала се замяна на натуралната и трудова рента с парична-т.нар.комутация.
Точно в този период на открития се наблюдавало и невиждан прогрес в научната мисъл, отхвърляща много традиционни и закоравели представи за света наложена през Средновековието. Огромният тласък станал в техниката и естествените науки се определял от нуждите на практиката- Великите географски открития, развитието на военното дело, предприемачество и търговия изисквали използването на нови машини. За ефиктивното използване на прородните ресурси било необходимо внедряването на нови химични процеси, за развитието на военното дело били необходими да се познават законите на механиката, за нуждите на навигацията трябвало да се изобретят точни инструменти и уреди. Именно в този период се оборило твърдението на църквата, че светът е плосък. Започнали да се изучават явленията на магнитното поле и законите за пречупването на светлината. През ХVІ- ХVІІ в. се появил хидрометъра, живачния барометър, телескопа, микроскопа. Те разширили сферата на познание на заобикалящия 0свят , станало възможно изучаването на явления, които дотогава били невидими за невъоръженото човешко око.
Качественият скок в науката, който се осъществил през ХVІ-ХVІІ в. е известен като първата научна революция. Успехите в науката потвърждавали безграничните възможности на човека и го подтиквали не към пасивно наблюдение, а към активна и преобразователна деятелност. Към това призовавал и известният английски учен и политик Ф. Бекън,който твърдял, че заобикалящият ни свят трябва да бъде изучаван, доверявайки се единствено на научния експеримент. Той смятал, че науката ще даде власт на човека над света, ще промени живота и дори обществените отношения.
Великите географски открития способствали за превръщането на Нидерландия (в състава, на която влизали съвременна Холандия, Белгия, Люксенбург и Северна Франция) в най-икономически развитата част на Европа. Сравнително неголяма страна, в началото на ХVІ в. Нидерландия разполагала с развита промишленост, имала голям търговски флот и извършвала значителни търговски операции по обслужването на европейския пазар с колониални стоки. Градовете Антверпен и Амстердам представлявали огромни центрове на международната търговия имащи тесни връзки с колониите и с голяма част от европейските държави. Търговското могъщество на Холандия било неоспоримo. Огромният търговски флот позволявал на страната да осъществява мащабна посредническа търговия и да стане „световен превозвач”.
В резултат на Великите географски открития и преместването на световните търговски пътища Англия се оказала в центъра на световната търговия.
Англия е страната ,в която капиталистическите отношения се създавали най-бързо и мощно.Пазарният глад в новите колонии стимулирал манифактурното производство най – вече във вълнотекстилната промишленост. Но липсвали достатъчно суровина-вълна и свободна наемна ръка. Затова селяните били отстранени от земят ,която принадлежала на лендлордовете, или чрез изземване поради неплатени дългове ,или просто чрез брутално изгонване. Английските феодали започнали да превръщат тези земи в пасища за овце –т.нар „ограждания”.Така от една страна се освобождавали големи площи за пасища на овце, които осигурявали вълната ,а от друга ,освободените от препитание селяни, превърнали се в скитници, подгонени от нуждата и от законите (против скитниците) имали една алтернатива –на наемни работници в манифактурите, без право на избор на местоработата,за претенции за по-висока работна заплата или по –добри други условия на труда. Така било осигурено масово предлагане на евтина наемна работна ръка и се стигнало до декатегоризация. По този начин ставало постепеното преминаването от феодализъм към капитализма. От другата страна пък се формирала новата буржоазна класа благодарение на първоначалното натрупване на капитала.По този начин в Англия бил извършен един дълбок аграрен и социален преврат ,който положил основите на капиталистическите отношения в страната и разделил обществото на пролетариати и промишлена буржоазия.
Франция другият пример на радикално развитие на новите отношения, макар и с по-бавни темпове от Англия. Причините за това се крият в природата на френският кралски абсолютизъм, изоставането и като морска сила, гражданските конфликти, между хугеноти и католици.
Земята е собственост на едрите феодали, част от която е лична, а другата давана под аренда и обработвана от получилите лична свобода селяни срещу феодална рента – ценз. Селското стопанство е слабо продуктивно. Едва в края на периода в северните части на страната се появяват капиталистически стопанства.
Във Франция се развива манифактурното производство в областта на памучният текстил , луксозните стоки , производство на порцелан, оръжие и други, като преобладават децентрализираните манифактури. Развитието на търговията е възпрепятствано до известна степен от феодалните отношения между разпокъсаните имения чрез многобройни мита и различни парични единици. Паричните и кредитни отношения също се развиват. Силно развитие получават капиталистическите отношения след най-радикалната от всички революции – Великата френска буржоазна революция от 1789г.

Етикети: доклад по история, курсова по история, Реферат по история, тема по история, теми по история