Реферати

Една от най-коментираните теми в последно време, засягаща пряко учащата се младеж, е дали униформите имат място в съвременните училища. Дали еднаквите дрехи ще бъдат мерило за равенство или ще ограничат личната свобода? Дали чрез тях по-бедните деца ще се чувстват по-уверени в себе си? Или чрез бунтове и негодувание юношите и девойките ще продължат да отстояват собствения си стил? Нима е възможно след толкова време да се върнат традициите от времето на нашите майки и бащи? Униформите – символ на гордост и престиж или поредният опит за налагане на „рамки”? Това са едни от въпросите, на които многобройни анкети и запитвания търсят отговор днес.
В против на въвеждането на униформите аргумент често се оказва дори финансовата гледна точка. Много родители изтъкват, че нямат нужните средства да ги закупят. За това ако се наложат не е ли редно съответната институция да заплати изработката им. От друга страна някои от съвременните тийнейджъри изразяват несъгласие да носят дрехи, неотговарящи на личния им стил, смятайки че по този начин е засегната индивидуалността им. Чрез облеклото често се изразява етническа принадлежност, религия, музикални предпочитания, симпатии към определена девиантна група или дори политически възгледи. Посредством дрехите се поставя определен акцент – дали ще бъде очертаване на физика или на някое от по-горе изброените не бива да се забравя максимата, че първо по дрехите посрещат.Те винаги ще бъдат белег на личността ни. И все пак ще успеят ли да осигурят така желаното равенство сред учащите се… Ще успеят ли униформите да изравнят позициите на лидери и аутсайдери, защото безспорен факт е че дори и сред децата има такива зависимости. Едва ли може да се отговори еднозначно и все пак ние сме такива, каквито сме, и дрехите няма да променят нашия манталитет, светоглед и ценности, както и моделът ни на вписване в средата.
Друга гледна точка е дали униформите ще бъдат удобни на всички и дали е възможно да отговарят на вкуса на преобладаващата маса ученици ( 100 % е непосилно, защото винаги ще има опониране). И все пак днешните униформи далеч не са така консервативни както в миналото. Чернобелите манти се заменени от цветни и нови модели, изработени сред предварително допитване до бъдещите им носители.
Погрешно обаче е схващането, че еднаквите дрехи трябва да наложат ред и дисциплина в учебния процес. Това е лична отговорност на всеки един от нас и по никакъв начин не трябва да се обвързва с облеклото.
Аз съм за униформите и заставам зад идеята, че те ще бъдат един плюс в учебно-възпитателния процес. По този начин няма да има разминаване между представата за приличен външен вид, наложила се в последно време. От друга страна може би се набляга на това, че еднаквостта няма да ни попречи да изразим своите качества и темперамент, своята индивидуалност, да се чувстваме свободни и красиви, за да даваме всичко от себе си в учебните занятия. А само изявата в развиването на способности и умения в училище не би трябвало да зависи от нещо материално. И ако децата от 1-4 клас не обръщат голямо значение на облеклото, то може би прогимназистите и гимназистите трябва да се замислят за положителните страни от въвеждането им.
Защото униформите преди всичко са белег на признание и престиж, че учиш в избраното училище. Чрез няколко инициали и символи на джобовете или ръкавите всеки ученик показва на обществото, че е част от съответната просветна институция,че носи нейните традиции и е горд от това.

Етикети: есе за образованието, есе за обществото, есе за униформите, есе за училище