Понятието ресурс е от фр. произход и значи източник, а в по-широк аспект – източник на блага.
Човeшки ресурси – човекът като елемент и участник в произ. процес и като
такъв ефективното му използване е предпоставка за постигане целите на
организациятаа.Хората като ресурс имат своята специфика:
1.хората са разнообразие от личности,те са с различни способности и
интереси, потребности, проф. култура ,сем. положение, проблеми и съдби.
2.хората постъпили на работа в организацията възприемат себе си съвсем
индивидуално – т.е. длъжността, която изпълняват, стилът на
ръководството,възнаграждението и др.
3.хората в организацията изпълняват колективни задачи, постигат
колективни цели, но труда им е с различна степен на пригодност и
сложност, различна мотивация и удовлетвореност от труда.
Тези особености на ЧР предполагат специфична организация на управлинието
им, за да станат ефективни.ЧР в една организация трябва да има
равностойно значение с другите ресурси.Но има и организации, които
приемат , че ЧР са решаващи за техния успех.Ключови фактори на ЧР за
организацията са:
1.Предназначение – те са тези, които съединяват суровините,
технологиите, информациите и паричните ресурси в продукта на фирмата.ЧР
са тези, които произвеждат продукти и различни услуги.
2. ЧР са нещо много скъпо.Разходите за тях в съвършените компании
варират между 55-60% от оборота (за бонуси, обучение, за намиране на
добри специалисти, подобряване условията на труд и др.)
- влагането на пари в ЧР е переспективна инвестиция, която многократно
се възвръща.
3.ЧР са уникални, те изискват в процеса на труда справедливост, която да
бъде защитена/ гарантирана, а хората , които са със защитена
справедливост са по-удовлетворени от работата.Също така те са по-
мотивирани, а с това стават и по-производителни и обратно.
УЧР е основното функционално направление в управлението на една
организация, производството и и др.УЧР е равнопоставено с маркетинга, с
финансите, иновационното производство и др.УЧР се свързва с управление
на хората в трудовия процес за постигане целите на
организацията.Общоприета концепция за УЧР няма.Съществуват наколко
групи:
1/ отнасят се така наречените най-общи теоритични определения за УЧР,
например УЧР е част от управлението на организацията, което се занимава
с работещите хора и техните взаимоотношения в организацията. УЧР е
функция на всички ръководители в една организация и трудово задължение
на служителите, чиято работа е специализирана в осигуряването и
развитието на ЧР в организацията.
2/ акцентират върху отделните етапи от системата на УЧР.Например-
комплексна система за оценка /предава се голямо значение на фунцията
оценяване на ЧР, което е свързано с оценките за целите на подбора на
служители, с резултатите от работата на работещите в организацията ,
свързани с индивидуалното възнаграждение, длъжностното развитие и др./.
УЧР рябва да използват стратегически подход при планиране на ЧР, за да
се приведе в съответствие с другите ресурси.
3/ основава се на определени принципи за УЧР , които се извеждат от
философията на учението в една организация и се залагат като принципи
при изработването на конкретни проекти. Като например:
-принципно заетите в организацията са най-важните активии тяхното
ефективно управление е ключово.
-обвързване политиката за ЧР със стратегически планове на организацията.
-в процеса на работа да се осигури интеграция между всички заети в една
организация, това е гаанция за успеха на организацията.
В
ота на служителите в организацията и се занимават с тях в працеса на
труда.Това означава, че специалистите но УП трябва да притежават
конкретни знания, свързани с планиране на потрабността от персонал,
подбора и обучинието му, както и освобождаването на служителите от
работа /пенсиониране, уволнение/. В противовес на УП, УЧР е дейност на
всички ръководители в една организация.За осъщеставянането на тази
дейност, ръководителите ползват консултациите и специализираната помощ
на специалистите, работещи в съответното звено по УЧР, но отговорността
е на ръководитерите.Може доа се направи извода , че УП има по-малък
престиж, стой на по-ниско ниво, а УЧР е на по-високо ниво. УЧР е
стратигеческа дейност чраз която трябва да се осигурят като количество и
качество необходимите ЧР на организацията, за да бъдат постигнати
нейните бизнес цили.УЧР изисква широкопрофилна подготовка на
ръководителите, докато , кагато в практиката се използва УП са се
зискнали специализирани знания.Съвременното УЧР се разглежда като
проблем на висшето равнище на системата за управление , докато УП се е
явявало като посредник между висшето ръководство и служителите.С
развитието на една фирма първо се появява УП, а в последствие са
преминава къв УЧР.
І І. МОДЕЛИ НА УЧР
Харвардски модел – доминира доктрината за човишките отношения и
човишката самореабизация.Особено внимание се отделя на хората в
ортанизацията и се предлагат различни начини за свързването на
служителите със собствеността на организацията, което се прави за
създаването на по-голяма ангажираност на служителите. Този модел включва
четири основни групи дейности: а/анализ и проектиране на длъжностите,
така че да се постигне максимална удовлетвореност на заетите в
организацията от труда , които те влагат и това е предпоставка за
повишаване производителността на труда на служителите.б/ свързано е с
управлението на трудовите потоци в организацията в това число управление
и на тези, които се вливат в организацията. в/ анализ и проектиране на
систевата за трудови възнаграждения.Анализа дава информация, а
проектирането трябва да бъде таково , че да задържи опитните
служители.г/ създаване на условия за участие на персонала в
управлението, децентрализиране на организацията и контролиране на този
процес от персонала, т.е. регулиране на пълномощията от всички нива,
регулиране отношенията между ръководител и подчинен и осигуряане на
условия за участие на всички групи персонал в процеса на вземане на
решение.
Модел на Мичиганската бизнес школа – при него е заложена идеята , че УР
не се различават от останалите ресурси на организацията и те трябва да
се управляват като всички други ресурси.Този модел акцентира върху
икономическата страна на управлението на хората в трудовия процес.Модела
се основава на няколко правила: а/ цената на работната сила трябва да
лъде приевлива за организацията; б/ служителите в организацията трябва
да лъдат използвани така, че те да извлечат максимална полза от това;в/
инвестициите в ЧР като наемане, развитие и др. Трябва да съответстват на
потребностите на организацията и да носят пределена икономическа изгода;
г/ служителите да бъдат поставени при такива условия на работа и
обслужване , че да постигнат пълноценна реализация на потенциалните си
възможности. Чрез тези четира правила се очаква де се постигне следния
резултат : служителите да се идентифицират с цулите на организацията, а
с това и да нараства ангажираността им към нея. Това рефлектира върху
повишаване на тяхната произвадителнос на труда. Очаква се , че
служтелите ще усаваршенстват своята работа.
Двата модела имат обща черта – ангажираността на служителите към
организацията. Като цяло моделите на УЧР са много и са разнообразни.
Нява олщоприети модили за УЧР. Многообразието се дължи на различните
законодатерства на отделните държави, традициите , опита, етапи нао
развитие на бизнеса и от социалните и икономически условия на страната.
Етикети: доклад по икономика, доклад по мениджмънт, реферат по икономика, реферат по мениджмънт
Този материал съдържа 970 думи.Ако ще ти свърши работа, може да помогнеш на друг, като качиш нещо твое :)