Реферати

Разширяването е една от най-успешните политики на Европейския съюз (EС) и мощен инструмент на външната политика. Зоната на мир и демокрация на европейския континент се разширяваше прогресивно и от 6 вече включва 25 държави, през 2007 г. към нея се очаква да се присъединят България и Румъния, а преговорите за членство на Турция и Хърватия току-що започнаха.
През 90-те години ЕС вече имаше цяла история на успешни разширявания. Договорът от Париж за установяване на Европейска Общност за Въглища и Стомана (1951 г.) и от Рим за Европейска Икономическа Общност и ЕВРАТОМ (1957 г.) бяха подписани от 6 държави-учредителки: Франция, Германия, Белгия, Холандия, Люксембург и Италия. Европейското обединение след това осъществи четири разширявания:
• 1973 г. Дания, Ирландия и Великобритания
• 1981 г. Гърция
• 1986 г. Португалия и Испания
• 1995 г. Австрия, Финландия и Швеция

Последното, пето разширяване на ЕС обаче беше необикновено предизвикателство от гледна точка на мащаба и разнообразието от въпроси, които трябваше да реши. Броят на кандидатите – 15 и нарастването на населението на ЕС с над 100 млн. души, се комбинираха с интегрирането в ЕС на страни с различна културна и историческа традиция.
Скоро след падането на Берлинската стена през 1989 г. Европейската общност (ЕО) установи дипломатически отношения със страните от Централна и Източна Европа. Квотите за внос на голям брой продукти бяха отстранени, системата за търговски преференции беше разширена и през следващите няколко години ЕО сключи Споразумения за търговия и сътрудничество с България, бивша Чехословакия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словения. През 90-те години Европейската общност и нейните Държави членки сключиха и Споразумения за Асоцииране (т.нар. Европейски споразумения) с десетте държави от Централна и Източна Европа. Европейските споразумения създадоха нормативната рамка на двустранните отношения между тези страни и Европейската общност. По това време ЕО вече имаше подобни споразумения за асоцииране с Турция (1963 г.), Малта (1970 г.) и Кипър (1972 г.). В случая с Турция предвиденият в споразумението митнически съюз влезе в сила през декември 1995 г.
През 1989 г. беше създадена програмата ФАР на Европейската общност. Целта на програмата беше предоставяне на финансова подкрепа за усилията на страните да се реформират и да възстановят икономиките си. ФАР скоро се превърна в най-голямата в света програма за подпомагане на Централна и Източна Европа, предоставяща в същото време техническо сътрудничество и инвестиционна подкрепа.

През 1993 г. на Европейския съвет в Копенхаген, ЕС направи решителна крачка към ново разширяване, съгласявайки се, че „асоциираните страни от Централна и Източна Европа, които желаят, могат да станат членове на Европейския съюз“. Така, въпросът за разширяването вече стана не „дали“, а „кога“.
Относно графика за разширяване, Европейският съвет декларира: „Присъединяването ще се състои веднага щом асоциираната страна бъде способна да изпълнява задълженията на членството като изпълни икономическите и политическите условия за това.“ В решението от Копенхаген бяха дефинирани и критериите за членство в ЕС (т.нар. Копенхагенски критерии):
• стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и закрилата на малцинствата
• съществуване на функционираща пазарна икономика и способност за издържане на конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС
• способност за изпълнение задълженията на членството, включително готовност за придържане към целта за политически, икономически и валутен съюз
Критериите за членство изискват освен това страните-кандидатки да създадат условия за интегрирането си в ЕС чрез приспособяване на административните си структури. Изискването беше въведено от Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. Това условие се отнася до способността на страните-кандидатки не само да приемат, но и да прилагат ефективно хармонизираното европейско законодателство чрез съответните административни и съдебни структури.
На Европейския съвет в Люксембург през декември 1997 г. по препоръка на Комисията беше решено на 31 март 1998 г. да започнат преговори за присъединяване на шест от страните от Централна и Източна Европа: Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Полша и Словения. Европейският съвет в Хелзинки през декември 1999 г. даде начало и на втората вълна от преговори: с България, Румъния, Литва, Латвия, Словакия и Малта.
Съгласно заключенията на Европейския съвет в Брюксел през декември 2004 г. с Турция бяха открити преговори за присъединяване към Европейския съюз на 3 октомври 2005 г. След откриването на преговорите Комисията започна изготвянето на преглед на законодателството, за да набележи приоритетните области, в които страната трябва да отбележи напредък.
Турция има дълга история на отношенията си с европейското обединение. Първата й молба за присъединяване към тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО) е от юли 1959 г. В отговор на заявката ЕИО предложи създаване на асоциация, докато обстоятелствата позволят действително присъединяване на Турция. Асоциативното споразумение беше подписано в Анкара през септември 1963 г. То предвижда прогресивно установяване на митнически съюз, който да сближи двете страни в икономическата и търговската област.
Турция подава молба за пълноправно членство в Европейската общност през 1987 г. мнението на Комисията по молбата потвърждава основанията на страната да кандидатства за приемане в ЕО, но отлага пълния анализ на кандидатурата до настъпването на по-подходящ момент.
На Европейския съвет в Хелзинки през 1999 г. Турция е официално призната за страна-кандидат за членство в ЕС. Това отбелязва началото на работата по предприсъединителната стратегия за страната, която цели да стимулира и подкрепя процеса на реформи чрез финансово подпомагане и други форми на сътрудничество.
През декември 2004 г. Европейският съвет в Брюксел насрочва 3 октомври 2005 г. като дата за формално откриване на преговорите за присъединяване на Турция.
Турция е голям търговски партньор на ЕС. Митническият съюз между двете страни влезе в сила през 1995 г.. Оттогава делът на ЕС – 25 във външната търговия на Турция непрекъснато нараства, така че към 2004 г. Турция е седмият по големина търговски партньор на ЕС. Страната е на 13 място като вносител в ЕС.
Турция получава значителна предприсъединителна финансова помощ чрез специален инструмент, създаден през декември 2001 г. с решение на Европейския съвет. Преди това страната използва програмата MEDA, която е най-важният финансов инструмент за подпомагане на Евро-Средиземноморското партньорство. Предприсъединителната помощ от ЕС подкрепя институционното изграждане, и създаването на нормативна инфстраструктура за гарантиране прилагането на достиженията на правото на ЕС и инвестициите в икономическото и социално сближаване с ЕС. Турция получи разрешение за децентрализирано използване на тези програми в края на 2003 г.
Около €1.15 милиарда средства на ЕС се управляват в момента в Турция по проекти, одобрени между 1996 и 2004 г. Бюджетната рамка за 2005 г. е €300 милиона, а за 2006 г. €500 милиона. От 2007 г. Турция заедно с останалите страни-кандидатки и потенциалните страни-кандидатки, ще получи достъп до новия финансов Инструмент за предприсъединително подпомагане (IPA). Очаква се средният годишен бюджет на IPA за страната за периода 2007-2013 г. да надхвърли €1 милиард.
Подпомагането от ЕС не е единственият източник на финансови средства за подпомагане на Турция в изпълнението на изискванията за членство. Страната се ползва и от достъп до възможностите на Европейската инвестиционна банка, откъдето между 1992 и 2002 г. е получила заеми в размер на €1,955 милиарда. Комисията на ЕС си сътрудничи активно и със Световната банка, която е особено активна в Турция при съфинансирането на проекти.
Решението на Европейският Съвет да започне преговори с Турция отваря нова глава в историческия процес на мирно обединение на Европейския континент. В резултат на съчетанието от своето население, големина, стратегическо разположение и икономически потенциал, Турция разполага с капацитет да допринесе значително за регионалната и международна стабилност. В един свят, заплашен от позорния сблъсък между цивилизациите, си заслужава да се припомним, че Турция е надарена с уникални характеристики: комбинацията от светска, демократична държава и преобладаващо мюсюлманско население.
Понастоящем Турция преминава през процес на радикална промяна, включваща ускорена еволюция на манталитета. В интерес на всички е сегашният трансформационен процес да продължи. Същевременно, както бе показано от предишното разширяване, преговорите могат да се окажат и трудна задача. Както ЕС така и Турция прекрасно съзнават, че пътят напред ще бъде дълъг и не винаги равен. Освен това, пътят ще бъде не само дълъг, но и криволичещ, водейки към крайната цел, която е присъединяването на Турция към ЕС.
За приемане на Турция в Европейския съюз нейната политиката на нулева толерантност към мъченията трябва да влезе в сила чрез целенасочени усилия на всички нива в държавата. Турция трябва също да консолидира и разшири политическата си реформа, за да се улесни нормализацията и развитието на ситуацията в югоизтока, включително да предприеме мерки за подобряване на социално – икономическото положение, инициативи за поощряване завръщането на изселили се жители, и гарантиране на равни права за постъпване на работа за всички турски граждани, независимо от техния произход. Също така, специфичните проблеми на не-мюсюлманските религиозни общности и профсъюзните права също изискват по-нататъшни действия в краткосрочен план.
Освен политическите реформи, Турция трябва да стабилизира в още по-голяма степен и своята икономическа реформа. Страната никога не е била в по-добра позиция да поеме по пътя на стабилен и по-бърз икономически растеж: благоприятните демографски тенденции ще увеличат дяла на населението на трудоспособна възраст спрямо общото население. Турция може да се възползва от по-добрата мобилизация на инвестициите – особено чрез по-големи преки чужди инвестиции (ПЧИ), които все още са под нивата при другите развиващи се икономики. ПЧИ са доказали ключовата си роля за подпомагането на икономическия преход и модернизация и в страните от Централна Европа, които се присъединиха към Съюза.
Чрез създаването на по-голяма стабилност и предвидимост, откриването на преговорите по присъединяването ще подобри климата за притока на преки чужди инвестиции. Повече усилия ще бъдат нужни обаче, за засилване на доверието в пазара. Законовата рамка за инвестициите трябва да бъде прозрачна, справедлива и стабилна.
Въпреки успеха на Митничексия Съюз като цяло, който през 2005 година празнува десетия си юбилей, за съжаление все още има много неизпълнени ангажименти от турска страна. Съществуват явни нарушения на Договора за Митническите Съюзи що се отнася до, например, правата за интелектуална собственост при фармацевтичните продукти и изискванията за получаване на лицензи за внос при телекомуникациите. Има “търговски дразнители”, като например търговските ограничения за керамични плочи или текстил. Забраната за телешко месо не е вдигана от години. Въпреки повтаряните обещания на най-високо политическо ниво, тя все още не е вдигната.
Тези мерки противоречат на преобладаващите бизнес- нагласи в Европейския Съюз. Такива мерки са, трудни за разбиране като наложени от една страна – кандидат, която е на прага на откриването на преговори за присъединяване.
Перспективата за присъединяването на Турция към ЕС изглежда не оставя никого безучастен. Както показа оживен дебат, перспективата за присъединяването на Турция към ЕС повдига известен брой основателни въпроси. Както в Европейския Съюз, така и в самата Турция, възникват въпроси, засягащи географията, културата, религията, цивилизацията, историята, както и влиянието и на турското присъединяване към ЕС върху философията на евроинтеграцията и върху функционирането на ЕС.
Много от притесненията са разбираеми и може да им бъде обърнато нужното внимание по време на преговорите. Други са резултат на чиста неосведоменост по отношение на това каква страна е Турция днес.
Притесненията на турското обществено мнение явно са от различен характер. Изглежда съществува неяснота относно истинските намерения на Европейският съюз спрямо присъединяването на Турция. Към неосведомеността обаче, трябва да се подходи с предоставяне на нужната информация. Точно това е целта и на предложението за насърчаване на диалога между гражданските общества в Турция и ЕС.
Трябва да се отбележи, че европейското обществено мнение е разделено по отношение на перспективата за присъединяването на Турция към ЕС. Реалността обаче, е по-сложна – както обикновено, и си струва да се посочат някои елементи.
Един от тях е отношението на по-младите поколения, които, според последните проучвания, проведени в няколко страни членки на ЕС, имат обща характеристика, която е по-отворена към идеята за присъединяването на Турция, отколкото при по-възрастните. Това дава уместен повод за размисъл на европейските политически лидери.
При преговорите за присъединяване, процесът е също толкова важен, колкото и резултатите. С други думи, процесът на реформи в Турция – който ще накара страната да изпитва пълен респект към европейските ценности за управление на закона, човешките права и демокрацията във всички сфери на живота и всички кътчета на страната – изглажда пътя за членство, и като такъв е важен колкото и самото членство.

Етикети: реферат за ЕС, реферат за турция, реферат по география, реферат по свят и личност