Реферати

Книжовни прояви oт Казанлъшкия край през Средновековието

Изготвил: Димитър Пашев
Фак. Номер 056406, Б Е И
Дата 28.04.2006

Книжнината в продължение на много векове представлява най-ценните и достоверни извори на историческото минало. През двата големи периода на чуждо присъствие на българските земи изчезва огромен брой писмени паметници: едните се унищожават, другите се изнасят далеч извън българските земи. Това, което оцелява, е безценно свидетелство за българската духовна култура.
Казанлъшката долина открай време буди културно-исторически интерес, а книжнината от този край говори за високо културно развитие на местните хора. В един от регистрите на Ватиканската Апостолическа библиотека Иван Дуйчев намира писмо на папа Бенедикт ХII до майката на българския цар Иван-Александър, на име Петриса и титулована като “Крънска дукеса “, управителка на областта Крън (Казанлъшко). Този писмен документ е уникално сведение за родословието на български владетел, за висока интелектуалност на владетелница на Крънската област, за опит на Римската църква да установи връзки с България. На 22.12.1960 година, в навечерието на Коледа, по време на реставрационните работи в двора на енинската църква “ Света Петка Епиватска “ е открит уникален старобългарски книжовен паметник. Същият придобива известност под името Енински изборен апостол от ХI век.
Енина е старо духовно средище, в което векове наред се създава книжнина. Известният възрожденски деец от същото село архимандрит Онуфрий Хилендарски споменава в своята автобиография, че в началото на ХIХ век в енинските църкви се съхраняват и ползват старинни книги. През 40-те – 60-те години на същия век в Енина идват последователно Г.С. Раковски, Др. Цанков и П.Р.Славейков, за да търсят старинна книжнина. По-късно в селото, при едни или други обстоятелства, са открити в няколко ръкописа – Енински стихирар от ХІV век, съхраняван сега в Археологически музей – София и две четвертоевангелия от ХVІ век, които се съхраняват по настоящем в Народната библиотека “ Св.Св. Кирил и Методий “ в столицата. Енинският апостол по поредност на откриване е последен, но много по-стар и по-ценен от останалите. Историята около откриването на ръкописите е както интересна, така и малко известна.
Църквата “ Св. Петка Епиватска “ в село Енина е много стара и рядко срещана от архитектурна гледна точка, поради което през 1927 година тогавашните официални власти я обявяват за националнозначима културна и историческа старина. През 1960 година по инициатива на Градския исторически музей “ Искра “ – Казанлък и на Института за опазване паметниците на културата храмът е подложен на основен ремонт и реставрация като археологически паметник. Непосредствено ръководството на работата е възложено на музея. Като доброволен сътрудник на Историческия музей реставрирането на църквата следи отблизо дългогодишният енински учител, директор и културен деец Стефан Нонов. Същият се оказва, по стечение на обстоятелствата, един от преките участнице в откриването на старинния ръкопис и в предаването му на компетентните институции. Стефан Нонов оставя за поколенията ценни писмени спомени, в които много подробно разказва за откриването на Енинския апостол. Те се съхраняват в музейната сбирка към училището в село Енина.
В края на 1960 година привършва реставрационната работа по църквата и обектът се приема от специална комисия. На споменатата дата – 22 декември, Стефан Нонов, неговата братовчедка Хафузова от София и енинецът Станьо Каделков, отиват да видят с очите си какво е направено. В двора на църквата те разговарят с един от общите работници – Райчо Перфанов. От него разбират, че същия ден, при почистване на двора, заравяйки варната яма, Райчо изровил от пръстта човешки кости и старинен ръкопис в много лошо състояние – едно безформено кълбо от пергаментни листове, облепени с кал, вар и тухлен прах. Райчо показва откритото, а впоследствие предава книгата на Стефан Нонов, когото познава добре, за да я занесе в Историческия музей. Как книгата е попаднала в трапа до варната яма ? И до днес този въпрос не е получил еднозначен задоволителен отговор. Така или иначе ръкописът е открит и на следващия ден след известни затруднения, е на разположение на Градския исторически музей -  Казанлък. По-късно е отнесен в Народната библиотека “ Св.Св. Кирил и Методий “ за почистване и обработка.
След добра консервация ръкописът е върнат обратно в Казанлъшкия исторически музей. Там той е поставен в специална витрина за разглеждане от посетителите. След време Енинският апостол е изискан от Народната библиотека в София за почистване и е предаден на специалистите езиковеди професор К.Мирчев и професор Хр. Кодов.
Проучването продължава повече от две години и завършва с издаване на подробен труд от гореспоменатите учени – “ Енински апостол – старобългарски паметник от ХІ век “ – София, 1965 година.
През 1983 година излиза цветното факсимилно издание  “ Енински апостол “ с предговор от Христо Кодов. Чрез тези две издания ценния ръкопис става известен сред научните среди, а така също и сред българската общественост. И все пак – за всички, които не знаят и предимно за най-младото поколение: какво представлява Енинският апостол ?
Ръкописът, намерен в църквата “ Света Петка Епиватска “ е част от изборен апостол, т.е. църковна книга, съдържаща апостолски четива, предназначени за източно правословно богослужение, както и някои допълнителни богослужебни текстове с указания за ползването им. Състои се от 39 пергаментни листове или части от листове, изписани и от двете страни. За съжаление, ръкописът е в много лошо състояние. Нито един от листовете не е запазен изцяло здрав. Всичките са повече или по-малко оръфани, надупчени и обгорени и то не от огън, а от вар.
Езикът, на който е написан  Енинския апостол е класически кирилски старобългарски с някои глаголически заемки. Авторът е неизвестен, но е бил човек с опитна и сигурна, и все пак некалиграфска ръка. Ясно е, че ръкописът е предназначен за ползване в малък храм на малко селище.
На основата на задълбочени палеографски, езиков и орнаментаниционен анализ професор Христо Кодов и професор Мирчев достигат до извода, че Енинският апостол е създаден през първите десетилетия от втората половина на ХІ век, т.е. в началото на византийското господство по нашите земи. Оказва се, че същият е най-стария засега старобългарски книжовен паметник, намиращ се в пределите на Родината. Това обстоятелство, както и факта, че не разполагаме с много богата старобългарска книжнина, превръща Енинския изборен апостол в изключителна културна ценност.
Ценност, с която могат да се гордеят не само енинци, но и жителите на целия Казанлъшки край.
Характерна черта за Енинския апостол е висящото писмо, като редовете са писани под начертаната линия. Това важи и за началните и главните букви, което различава този паметник от всички останали и е интересно явление в старобългарската книжнина. За означение на числата неизвестният калиграф използва кирилската цифрова система – с буквените знаци. Употребата на препинателните знаци, най-вече точката, както при другата старобългарска книжнина, така и при Енинския апостол, е неправилна. Често изреченията не са завършени, а в средата на изречението е поставен препинателен знак.
В правописния език на автора липсва употребата на малкия еров знак – ь, което го прави ощи по ценен и интересен.Този начин на изписване е бил познат през ХІ век, но рядко е използван.
Морфологическата характеристика на паметника ни дава сведения за употребата на интересни съществителни, прилагателни, причастия, числителни, глаголи, местоимения и множествено число.
В синтактическо отношение намираме последователна употреба на родително-винителна форма, особено при думите Бог-Христос, широко е застъпена приименната употреба на дателен падеж и безпредложен творителен падеж.
Богата е и лексиката на този старобългарски паметник. Често се употребяват думи и имена от типичната народна терминология, които не намираме в други подобни паметници. От тук и извода, че се нарушава употребата на традиционните форми и смело се утвърждава нов метод на работа.
Енинският стихирар от ХІV век е втория по важност старобългарски паметник от тази колекция, но за съжаление неговото съвременно местонахождение е неизвестно. От запазените в Народната библиотека “ Св.Св.Кирил и Методий “ две четириевангелия от ХVІ век, също с енински произход, особено ценно и интересно е това, което е от българска редакция и датировка – 1572 година.
Запазени 257 листа с размери 30 на 21 сантиметра, а останалите 77 листа са унищожени.
Автор на четириевангелието е поп Първан, а украсата е дело на Раду Граматик и двамата от село Енина. На лист 254-б е добавено, че през 1634 година селището се е числяло към Казанлъшки кадилак. На същата страница се препоръчва книгата да не се дава на деца и “ проклет да бъде онзи човек, който я унищожи “.
За написването на евангелията е използвана разнородна хартия – едни от листовете са по-тънки и фино изработени, а други по-груби. Поп Първан е използвал черно мастило за изписване на буквите, а само за заглавията и заглавните букви използва червено, жълто и светлозелено мастило.
Четириевангелието е било богато украсено с плетеници, но за съжаление само една от тях е напълно запазена.
В самия край Раду Граматик е нарисувал кръстове, ръце, държащи пера или птици. Правописът е неправилен, като в края на думите намираме упорбата на малкия еров знак – ь.
Интересна е подвързията, която също не е запазена изцяло. Но от съхранената последна корица стигаме до извода, че използвано меко липово дърво, което е обвито с кожа, при това орнаментирана. Този метод на подвързване се запазва и използва до късното Възраждане у нас.
Енинското четириевангелие съдържа четири евангелия : от Матея, Марка, Лука и Йоана. За нас са особено ценни приписките – допълненията, направени с по-късна датировка, които дават интересни исторически сведения за село Енина, град Мъглиж, Велико Търново и за различни личности.
Четириевангелието е попадало в различни ръце, но най-често служители на църквата, които са добавяли интересни сведения или исторически събития, станали по тяхно време.
В края на ХІХ век Т.Успенски видял Енинското четириевангелие в колекцията на Найден Геров в Пловдив, а понастоящем то се пази в Народната библиотека “ Св.Св.Кирил и Методий “.
Запазените Енински ръкописни книги от периода ХІ – ХVІ век са не само едни от най-ценните старобългарски ръкописи, но те по недвусмислен начин доказват, че село Енина, със своята църква “Света Петка Епиватска”, в тежките години на османското робство поддържа буден българския дух и спомага за запазване на българския език и народност. А Енинският апостол – като най-стар от всички известни до момента преписи на апостолски текст, добива особено значение за осветлиние на редица литературно-исторически въпроси.

Използвана литература:
“ Казанлък в миналото и днес “ – ІV, V и VІ том

Етикети: Реферат по литература, Старобългарска литература