Изследваното лице е Димитър А. – мъж,на 27 години,българин, роден в град Пловдив в добро семейство. Расте в напрегната среда, като майка му и баща му се карат през повечето време. Те са интелигентни хора, но са се оженили прекалено рано и донякъде и двамата съжаляват за това. Постепенно родителите му се отчуждават един от друг и той започва си мисли, че е виновен за това. Това негово предположение го преследва и до ден днешен, като той изпитва чувство за вина. Често си представя живота им без него, като според него: „ако мен ме нямаше родителите ми да са се развели отдавна и да са по-щастливи”. И двамата му родители никога не са му казвали подобно нещо, но той е убеден в своите си думи. Баща му има проблеми с алкохола и често се прибира пиян в късните часове. Майка му, от своя страна, започва да пуши и спира почти изцяло контактите си със съпруга си, въпреки че двамата продължават да живеят в едно жилище заедно с Димитър. Когато Митко е на 17 години баща му се прибира страшно пиян, като не е било ясно къде е цял ден, понеже не е бил на работа. Митко и майка му са страшно притеснени, когато му звънят, но телефонът му е изключен. В крайна сметка той се прибира в малките часове в нетрезво състояние и миришещ на алкохол отдалеч. Майката на Димитър му вдига лют скандал и под въздействието на алкохола той й посяга. Митко вижда тази негова постъпка и застава: „между двамата с вперен свиреп поглед в баща ми”. Бащата, явно проявяващ все пак някакъв разум решава да се оттегли в спалнята избягвайки конфронтация със сина си. Димитър говори едновременно с мъка и гордост за тази ситуация, като заявява, че „за първи път в живота си се почувствах като мъж. Направих това, което трябваше и чувството беше хубаво, но бях страшно ядосан на баща ми”. Двамата не си говорят един месец след тази случка.
Димитър завършва висшето си образование в Софийския Университет „Св. Климент Охридски”със специалност „Английска филология”. Английският език „ми се отдаваше още от малък и имах желание да продължа да го обучавам”. Той има сериозна приятелка в университета, но поради независещи от него причини връзката на двамата става невъзможна.
В момента Димитър спада към работещите хора от средната класа като работи като преводач в преводаческа агенция, което според него е „задоволително положение”. Показва добра обща интелигентност(IQ=115 по Айзенк). Най-силно изявена при него е интерперсоналната интелигентност. Умее да общува с хората и да вниква в техните проблеми, като се опитва да им помогне със съвет. Склонен е към дискусии по въпроси, които силно го вълнуват. Любознателен и отворен към нови знания.
Религиозен, но без да изпада в крайности. Вярва, че има някаква по-висша сила от нас, но също така смята и че хората никога няма да достигнат достатъчно високо интелектуално и духовно ниво за да разберат напълно живота.
Наблюдават се екстравертни прояви в обстановка на близост с други хора. При общуването предпочита другия да направи първата крачка, след което общуването става лесно и непринудено за него.
Твърди, че вече е постигнал определено ниво на развитие в работата си и това му дава самочувствие и стабилна основа, върху която да гради и от тук нататък да насочи усилията си към сформирането на собствено семейство.
Смята, че вече започва да харесва себе си и човекът, в който постепенно се превръща, но липсата на собствено семейство го кара да се чувства притеснен и напрегнат.
Отговори на Димитър на някои въпроси:
“Кой съм аз? : Спокоен и силен, понякога уплашен, но винаги с вяра за по-доброто развитие на нещата и щастливия край.”
“Какво исках да постигна? : Собствено, щастливо семейство. Работа, която да обичам с възможно най-много свободно време, което да отделям на семейството и себе си.”
“Какво постигнах? : Имам хубава работа, която ми дава възможност да бъда изобретателен, а и е нещо, което винаги ми се е отдавало и обичам да правя.”
“Какво не успях да постигна досега? : Остана само най-важното-семейството. Оптимист съм, че ще успея да осъществя и тази ми мечта.”
“Добър човек ли съм и мога ли да стана по-добър? : Смятам се за добър човек. Надявам се и другите да мислят така за мен. Да, възможно е да стана по-добър. Човек винаги може да се самоусъвършенства, защото никой не е перфектен.”
“Към какво се стремя? : Да ставам все по-добър в работата си и да продължавам да се развивам професионално и като човек.”
Препоръка: Личното ми мнение е, че Димитър се развива в правилната посока и има ясна представа за целите и желанията си. Мога да препоръчам да продължава да работи все така целенасочена, като съм убеден, че с правилна подредба на приоритетите си той ще успее да постигне поставените си цели. Малко повече самочувствие при общуването с хората няма да му навреди, но си мисля, че той ще го придобие след като създаде семейство.
Този материал съдържа 794 думи.
Ако ще ти свърши работа, може да помогнеш на друг, като качиш нещо твое :)
