Реферати

Най-често почвите се засоляват от хлоридите и сулфатите на натрий, калций,магнезий и по-рядко от нитратите на натрий и калций.Границата на содовото засоляване е най-ниска – само 0.1%.Културните растения се развиват добре върху незасолени почви.Тъй като на засолени почви растителността се разяжда.На засолени почви растът халофитите,които са се приспособили към солеността на почвите.Тяхното появяване служи за индикатор на засоляването .
Засолените почви обикновено заемат равни терени сус слаб отток или без отток на повърхностните води.При това положение водите,които носят почвения разтвор се изкачват много близко до повърхността и при изсъхване на почвените соли,кристализират.
Засоляване се получава,също при широко прилагане на изкуствено напояване. Използваната вода от реките съдържа различни соли ,особено NaCl .При интензивно изпарение и многократно заливане,разтворите се концентрират и солите кристализират.
Отсоляването на почвите става по естествен път,чрез валежите.Дъждовната вода почти не съдържа соли.тя ги разтваря и когато има възможност да се оттече или проникне на дълбоко в долните хоризонти на почвата,привежда повърхностния слой в нормално състояние.
За културните растения,концентрацията на солите над 2% подтиска растежа ипродуктивността им.Високото съдържание на соли в почвата може да се образува при определени климатични условия,както и в резултат на човешката дейност.Пчвено засоляване се формира при неправилно внасяне на изкуствени минерални торове при възходящ воден отток в почвата,в повърхностните и слоеве при необосновано продължително изкъствено напояване.
Заоляването на почвата е свързано с разтройване на метаболитната система на епифитните растения,като често растенията умират.в растението се подтискат растежните процеси,както и процесите на дишане,фотосинтеза и ензимните системи.Нарушава се водниян режим,както и извличането на вода от почвата.
В зависимост от вида на солите преобладаващи в почвата,както и от съдържанието на аниони,засоляването бива:сулфатно,хлоридно и карбонатно.Междинните състояния между тези три типа засоляване на почвата – сулфатно-хлоридно или хлоридно-сулфатно.Преобладаващият катион в тези почви е натриевият.
Растенията са най-чувствителни към високи солеви концентрации през фазите на растеж и цъфтеж.Признаците на повреди при растенията са настъпилите петна по листната петура,както и изостаналия растеж.Цвеклото,ечемикът и памука са селско-стопанските култури с относителна устойчивост към засоляване.Нарушаването на режима на водоподаването води до промяна на интензивността на обмяната на веществата.в резултат от засоляването се повишава съдържанието на междинни продукти,които изпълняват различни функции.повишеното съдържание на органични киселини,въглехидрати и аминокиселини е защитната функция,с която растенията се опитват да остоят на засоляването.Нарушенията в азотния метаболизъм се свързват с повишаването на съдържанието на диамините,кадавери и путресцини.Тези съединения могат да окажат и силно токсично действие върху растенията.същото действие има и амоняка,в следствие на разпадането на белтъците.Засоляването на почвата е голям проблем в световен мащаб.Около 25% от почвитв планетата са засолени с тенденция за повишаване.У нас почви с концентрация на растворените соли над 0.5% от сухата маса се считат за засолени.В тази категория попадат над 200 000 дка.Засоляването на почвата,като екологичен фактор зависи в много голяма степен от дейността на човека.Защото при неправилна агро-техника може да се засилят и разширят последиците от засоляването.
Като се има в предвид,че засоляването намалява продуктивността на растенията,напълно оправдани са търсенията на изследователите за преодоляване на този негативен ефект.Определено може да се твърди,че най-често подходите за разрешаване на проблема са три:
Основен(класически) метод за борба със зсоляването е мелиорирането(санирането) на засолените почви.На почви с високо съдържание на натрий,задължително подобрение се постига,чрез внасяне на гипс(CaSo4) –гипсуване,при което натрия се измества от калция в почвения поглъщателен комплекс.
Селскостопанските растения проявяват значителна адаптационна способност към засоляване.На тази осмова е разработен метод за закаляване на растенията.семената на памука, пшеницата и захарното цвекло се накисват в 3% разтвор от натриев хлорид за един час,с последващо промиване с вода за 1.5 часа.Това води до повишена устойчивост към хлоридно засоляване.срещу сулфатното засоляване е необходимо семената да се обработят с 0.2% р-р от натриев сулфат.
През последните години наред с посочените два подхода за преодоляване на вредното действие на засоляването интензивно се развива и методът на генното инжинерство.Той позволява да се повиши устойчивостта и продуктивността,чрез въвеждане на комплекс от гени,носители на солеустойчивостта при диво растящи форми,в клетките на културни растения.Може да се отбележи,че този метод има реални практически изменения.в международния център за тропични култури в Колумбия са открити два вариетета ориз (Orizyca,Savana 6 и Orizyca Tiripana 7),които се развиват върху засолени почви и дават добив 300 кг/дка.

Етикети: курсова по биология, курсова по физиология на растенията, реферат по биология, реферат по физиология на растенията