Реферати

Роден е в семейство на конфуцианци – традиционалисти, от което произхождат няколко изтъкнати литературни фигури от периода на Чосон. Получава обучението си в конфуцианската академия Уольо, където и прави първите си стъпки като поет. В ранните си години бива повлиян от социалистическите течения в литературата, а по-късно от поетите от школата Шинмунхак. След това започва да проявява интерес към естетизма, символизма, авангардната литература, сюрреализма и дадаизма. В резултата поезията на Чо бива подхранвана от два богати литературни притока, каквито са западната литературна ориентация и традиционната корейска такава.
В първия период на литературното си развитие, продължил от 1930г. до 1939г., Чо успява да разреши конфликта между литературния си опит, опиращ се на западните традиции и духовните учения, чиято основа се явяват конфуцианските традиции, чрез естетизъм и модернистична поезия.
Вторият период, обхващащ 1939г. и 1940г., е време на самоопознаване, когато Чо подлага на изпитание потенциала си чрез модерно и традиционно будистко образование. Едно от най-значимите му произведения ‘Сънму’, бива критикувано с довода, че езикът и мелодията вредят на съдържанието на стихотворението.

СЪНМУ
(1939)
Бяла островръха шапка от тънка коприна
красиво се издига като пеперуда.
Синее остриганата глава и се скрива
в островръха шапка от тънка коприна.
Светлината, която се стича по двете бузи,
е прекрасна и скръбна.
В нощта, когато свещта се топи безмълвно
в празнотата,
във всяко листо на пауловнията залязва луната.
Ръкавите са дълги, небето е широко,
чорапите политат и леко се издигат.
Черните зеници леко поглеждат.
Всичко се събира в една звездица в далечното небе.
Две капки сякаш изпъстрят нежните бузи
като прасковен цвят.
Дори да те измъчват земните неща,
страданието е звездна светлина.
Ръцете се извиват и въртят
и пак се свиват и протягат
като свещеното съединяване на дланите
дълбоко в душата.
В полунощ, когато щурците са будни,
бялата островръха шапка от тънка коприна
красиво се извива като пеперуда.

Третият период, от април до декември 1941г., е най-страстният и агресивен етап в развитието на поета и човека Чо Джи-хун. Тогава той достига върха на литературните си способности чрез срещата си с природата на медитативна и дзен – подобна основа.
През четвъртия период, от 1942г. до 1944г., Чо потъва в дълбока депресия и изразява копнежите си и усещането за загуба и очакване в своите стихове. Естетическият език и стабилната структура, които лесно могат да бъдат забелязани в тях, предполагат влияние оказано от ранното изучаване на китайската поезия.
Петата фаза от литературното развитие на поета продължава от 1945г. до 1959г. и е време, когато той изразява собствените си объркани емоции, надеждата и отчаянието, радостта и тъгата, амбицията и дисхармонията, които изпитва и твори поезия, отразяваща собственото му търсене на себе си. Когато избухва войната организира група писатели в Национална Армия на Спасението на Литературната Асоциация. През 1950г. става член на Националната Асоциация за Защита Правата на Човека и Националната Асоциация за Чисти Избори.

СТАРИЯТ БУДИСТКИ ХРАМ
(1946)
И красивото дете монах,
което дремейки
удряше дървения гонг,
заспа.
Буда безмълвно
се усмихва.
Пътят към западните страни е десет хиляди ли.
Под ослепителния здрач
божурът вехне.

От 1959г. до 1968г. е шестият период, когато Чо се концентрира върху научните си търсения, но и намира време да хвърли поглед отвътре към историята и собствения си житейски опит.

ТИХА НОЩ
정야 (靜夜)
Снощи трептяха и последните едно, две листа
на дървото тинко – ясен вятър и яркобял студ.
В безмълвната нощ слушах
как жребецът тропа в обора.
Когато в планинския хан угасиха светлината,
седях в старата стая, огрян от луната.
Затихнаха и гласовете на насекомите в тревата.

Етикети: доклад по азиатска литература, доклад по корейска литература, доклад по литература, реферат по азиатска литература, реферат по кореистика, реферат по корейска литература, Реферат по литература